Състезание по растеж за догонващи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Състезание по растеж за догонващи

Състезание по растеж за догонващи

Икономиките от Източна Европа отново растат с изпреварващи Запада темпове, България е сред умерено представящите се, а възстановяването ни след кризата става по-бавно, но и според анализатори - по устойчиво

7130 прочитания

- МВФ вече предупреди, че без политически и институционални реформи регионът ще догонва още дълго така желания западен стандарт

Районът на Централна и Източна Европа често е сочен с пръст заради проблемите си. Сега обаче настроенията са приповдигнати - растежът надхвърля този на останалите в ЕС, както и прогнозите на анализторите. А Financial Times бодро обяснява как никъде по света не се наблюдават такива резки и позитивни промени в очакванията за икономическо развитие.

Какво се промени? Няма едно нещо, като в региона всеки малко или повече взима от възстановяването на еврозоната, резкият скок на глобалната търговия, европейските фондове, падаща безработица и възвръщащо се желание за потребление при домакинствата. Резултатът е възстановяване, започнало още през 2015 г., което сега се ускорява. На фона на среден ръст на БВП от 1.9% в Европейския съюз през 2016 г., България, Словакия и Румъния са с над 3.3%. А през първото тримесечие на тази година последната достига и 5.7% .

България би могла да се позиционира по средата сред останалите държави в региона - ръстът на икономиката е добър, но по-важното е, че е балансиран, според Любомир Митов, главен икономист на Unicredit за Централна и Източна Европа
Фотограф: Юлия Лазарова

Въпреки похвалите, трезво погледнато, ръстовете сега са на половината на това, което страните от ЦИЕ постигнаха преди 2008 г. Благоприятните условия от онзи период няма да се повторят скоро, а по скоро назрява общия им проблем - загубата на квалифициран персонал, която вече се сочи като сериозна спирачка за растежа. Затова и Поул Томсен, ръководител на европейския департамент на Международния валутен фонд предупреди, че без политически и институционални реформи, Източна Европа ще догонва още дълго така желания западен стандарт.

Къде сме

С 3.4% ръст на икономиката през миналата година България се нарежда на второ място (след Румъния) по най-висок БВП спрямо останалите държави от Източна Европа, които са в Европейския съюз. През първото тримесечие на 2017 г. има леко ускорение до 3.9%, но другите икономики са още по-бързи, а консенсусните прогнози за региона през тази и следващата година поставят България след Румъния, Полша, Словакия и Унгария (виж графиката). В сравнение с тези държави в България експортният потенциал е ограничен, е мнението на анализатор. Разликата е, че те успяха да привлекат повече инвестиции в индустрията. Те излизат от кризата по-скоростно, защото и минаха по-трудно през нея - Румъния потърси помощ от МВФ, в Унгария икономическите проблеми доведоха на власт популисти като Виктор Орбан и т.н.

"България би могла да се позиционира по средата сред останалите държави в региона - ръстът на икономиката е добър, но по-важното е, че е добре балансиран", казва Любомир Митов, главен икономист на Unicredit за региона на Централна и Източна Европа. Той допълва, че в повечето страни от региона има един конкретен двигател на растежа. Например в Унгария е характерно бързото усвояване на европейски пари, което стимулира икономиката, но е под въпрос какво ще стане след 2019-2020 г., когато фондовете бъдат драстично понижени. В Румъния двигател е "безумната политика на правителството и рязкото повишение на заплатите, докато в Чехия, България и Словакия има баланс - частно потребление, частни инвестиции и износ, което предотвратява изкривявания в икономиката", казва Митов.

В един от своите последни анализи от Уникредит Булбанк допълват, че възстановяването на България продължава да е в по-малко напреднала фаза. Растежът не е за сметка на влошаване на баланса по текущата сметка или нивата на задлъжнялост, "което предполага, че възстановяването у нас протича по-бавно, но в същото време е по-устойчиво в сравнение с останалите страни, членки на ЕС от ЦИЕ".

Минус за България на фона на останалите от групата на растящите е слабото начало на новия програмен период. Миналата година усвояване на европейски средства на практика нямаше. "Нямаше и много готови проекти, за които да се харчи след 2015 г. Например пари за автомагистрала "Струма" има, но готова обществена поръчка няма", коментира Лъчезар Богданов от Industry Watch. Според него тепърва започва възстановяването на инвестиционната и кредитна активност. "Много от инвеститорите, които вече са навлезли на пазара, отварят втори заводи, а и привличат други компании от сектора да инвестират тук. Нужно е време, докато една страна установи репутация и познаваемост. Ако го нямаше политическия риск и рискът, свързан с върховенството на закона и правната сигурност, може би тези ефекти щяха да се усетят по-бързо", допълва икономистът.

Според Митов разликата между потенциалния и реалния растеж на икономиката на България ще се затвори догодина, като достигне 3.7-3.8% ръст на БВП. "След това обаче ще започне да пада поради лошото качество на инвестициите и демографските проблеми на страната", допълва той.

Вечното дерби с Румъния

Ако има държава, с която обичаме да се сравняваме, то това е северната ни съседка. България и Румъния влязоха заедно в ЕС и до 2008 г. се развиваха успоредно. Сега, ако се гледат само сухите данни на статистиката, изглежда, че Букурещ е много по-напред: икономиката на страната през миналата година расте с 4.8%, заплатите се увеличават с доста по-бързи темпове, инвестициите също.

Поглед в малко по-голяма дълбочина обаче дава по-различен фокус от механичното съпоставяне на числа. Растежът в Румъния от 2014 г. насам е задвижван от потреблението, което само по себе си е добра новина. Начинът, по който то е стимулирано - чрез натиск върху публичните финанси, според някои анализатори е проблемно. От приходната страна на бюджета стои драстично понижение в ДДС - с 4 пр. п. през миналата година, а има планове и за допълнително намаление с още 1 пр. п. през тази , посочва еврокомисията. В разходната част стои рязко увеличение с 15-20% на пенсиите, минималната заплата и възнагражденията в публичния сектор. Резултатът: икономически ръст в краткосрочен план, но и разпад на устойчивостта на публичните финанси в средносрочен. "Това, което направиха румънците, е безумно. Румъния тази година ще има дефицит от поне 4% по текущата си сметка. Темповете, с които развиват дефицити, започват да създават проблеми за чуждите инвеститори и ще си платят сметката за това след време. Този ръст не може да бъде поддържан. Не говоря за криза, но при бюджетен дефицит от над 3% ще настъпи затягане на кранчето от страна на ЕС", е мнението на Митов.

ЕК също прогнозира драстично забавяне на темпа растежна Румъния - до 3.7% през 2018 г. Според комисията положителният ефект от фискалните стимули не само че ще бъде ограничен, а без структурни реформи ще се обърне и в негативен.

Румъния разчита в по-малка степен на внос на първични енергоресурси и съответно е по-малко зависима от политиката на Русия. Демографски страната също стои по-добре, особено като се имат предвид по-ниските темпове, с които намалява населението в трудоспособна възраст в Румъния в сравнение с България, казва Кристофор Павлов, главен икономист, УниКредит Булбанк
Фотограф: Анелия Николова

Други анализатори са на мнение, че фискалната политика на северната ни съседка носи рискове, но резултатите от насочването на всички ползи от стабилизирането на публичните финанси към хората с ниски и средни доходи, са окуражаващи. "Ръстът на доходите в публичния сектор се пренесе и в частния, без да повлияе на конкурентоспособността на износа. Увеличението на доходите направи Румъния интересна за инвеститори, които са насочени към вътрешния пазар. В момента четири от всеки пет инвестиции, които се правят на Балканите, отиват в Румъния, а темповете на конвергенция на доходите са най-високите за всички икономики от ЦИЕ", коментира Кристофор Павлов, главен икономист за Уникредит Булбанк. Но допълва, че увеличението на минималната заплата заплашва конкурентособността на секторите, които разчитат на ниско квалифициран труд, като се забелязва износ на работни места при производството на храни, дрехи и текстил. Страната е силно критикувана и за плановете си да премахне частните пенсионни фондове по подобие на Полша и Унгария.

Много от инвеститорите, които вече са навлезли на пазара, отварят втори заводи, а и привличат други компании от сектора да инвестират тук. Нужно е време, докато една страна установи репутация и познаваемост. Ако го нямаше политическия риск и рискът, свързан с върховенството на закона в България, може би тези ефекти щяха да се усетят по-бързо, според Лъчезар Богданов от Industry Watch
Фотограф: Юлия Лазарова

Според Павлов има още няколко фактора извън фискалната политика в полза на по-доброто представяне на Румъния – икономиката й е по-малко енергоемка от българската. "Румъния разчита в по-малка степен на внос на първични енергоресурси и съответно е по-малко зависима от политиката на Русия. Демографски страната също стои по-добре, особено като се имат предвид по-ниските темпове, с които намалява населението в трудоспособна възраст в Румъния в сравнение с България", допълва Павлов. Той посочва и още една разлика, видна за всеки - северната ни съседка "като че ли успя да намери начин да дисциплинира политическите елити, като промени правилата за работа на правораздавателната система. Корупцията видимо намалява, чувството за безнаказаност също. Това е нещо, което липсва в България и е фактор, който привлича по-качествени инвеститори там", убеден е Павлов, който дългосрочно е по-скоро оптимист - предвижда, че след 10-15 години България ще стигне 70% от средния доход в ЕС (при 48% през 2016 г.).

Има растеж, няма хора

Освен че растат сравнително бързо, държавите от региона (колкото и да са различни) имат общ проблем - загубата на квалифициран персонал. По оценки на МВФ за последния малко повече от четвърт век ЦИЕ е била напусната от около 20 млн. души, или 5-6% от населението ѝ. Половината от унгарските и четвърт от полските индустриални компании казват сега, че недостигът на персонал ограничава производството им и спъва инвестициите. Подобно е положението и в България, която все повече ще трябва да се конкурира с другите по тази линия и да се бори да привлича не само инвеститори но и работници. А рецептата е ясна - политика за квалифициране на хората, намаляване на бюрокрацията, по-добра съдебна система и по-малко корупция.

- МВФ вече предупреди, че без политически и институционални реформи регионът ще догонва още дълго така желания западен стандарт

Районът на Централна и Източна Европа често е сочен с пръст заради проблемите си. Сега обаче настроенията са приповдигнати - растежът надхвърля този на останалите в ЕС, както и прогнозите на анализторите. А Financial Times бодро обяснява как никъде по света не се наблюдават такива резки и позитивни промени в очакванията за икономическо развитие.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    kilmer avatar :-|
    kilmer

    Всяка от последните години прогнозите бяха за по нисък ръст на бвп. Пример, за 2016 буквално до ноември- декември се прогнозираше ръст от под 3%, резултата бе 3,4%. Сега прогнозират 3,4%, но първото тримесечие е на 3.9%! Аз прогнозирам 4% за 2017, като отново само Румъния ще е пред нас вероятно с 4,3-4,5%. Абсолютно икономически обосновано е да се смята че тук ръста е по умерен но и по устойчив от румънския! Там е явно че изкуствено надуват покупателния балон с изкуствено увеличение на доходите, но това скоро ще секне, а всички знаем, че ако не покриваш с продукция заплатите, то пазара неминуемо рано или късно ги коригира надолу - пример Хърватия, Гърция, Испания, Португалия и Италия!

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Румънците не вършат "безумие", защото не прилагат типичната социална политика. Те имат енргийни ресурси, голямо население, територия и успешно земеделие. Могат да се издържат при дефлация на валутата и повишение цените на вносни стоки.

    За сметка на това те правят нещо изключително стратегическо - намаляват данъците, за да привличат компании с по-висока добавена стойност, които да могат да с и позволят повишените заплати на работниците.

    През това време шивашките предприятия най-много да избягат към България. И така Румънците ще станат любимото "Швейцария на Балканите". При това дори не говоря в правораздаването колко са напред.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK