С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 14 юли 2017, 11:52, 6887 прочитания

Състезание по растеж за догонващи

Икономиките от Източна Европа отново растат с изпреварващи Запада темпове, България е сред умерено представящите се, а възстановяването ни след кризата става по-бавно, но и според анализатори - по устойчиво

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
- МВФ вече предупреди, че без политически и институционални реформи регионът ще догонва още дълго така желания западен стандарт

Районът на Централна и Източна Европа често е сочен с пръст заради проблемите си. Сега обаче настроенията са приповдигнати - растежът надхвърля този на останалите в ЕС, както и прогнозите на анализторите. А Financial Times бодро обяснява как никъде по света не се наблюдават такива резки и позитивни промени в очакванията за икономическо развитие.


Какво се промени? Няма едно нещо, като в региона всеки малко или повече взима от възстановяването на еврозоната, резкият скок на глобалната търговия, европейските фондове, падаща безработица и възвръщащо се желание за потребление при домакинствата. Резултатът е възстановяване, започнало още през 2015 г., което сега се ускорява. На фона на среден ръст на БВП от 1.9% в Европейския съюз през 2016 г., България, Словакия и Румъния са с над 3.3%. А през първото тримесечие на тази година последната достига и 5.7% .
България би могла да се позиционира по средата сред останалите държави в региона - ръстът на икономиката е добър, но по-важното е, че е балансиран, според Любомир Митов, главен икономист на Unicredit за Централна и Източна Европа

Фотограф: Юлия Лазарова

Въпреки похвалите, трезво погледнато, ръстовете сега са на половината на това, което страните от ЦИЕ постигнаха преди 2008 г. Благоприятните условия от онзи период няма да се повторят скоро, а по скоро назрява общия им проблем - загубата на квалифициран персонал, която вече се сочи като сериозна спирачка за растежа. Затова и Поул Томсен, ръководител на европейския департамент на Международния валутен фонд предупреди, че без политически и институционални реформи, Източна Европа ще догонва още дълго така желания западен стандарт.

Къде сме

С 3.4% ръст на икономиката през миналата година България се нарежда на второ място (след Румъния) по най-висок БВП спрямо останалите държави от Източна Европа, които са в Европейския съюз. През първото тримесечие на 2017 г. има леко ускорение до 3.9%, но другите икономики са още по-бързи, а консенсусните прогнози за региона през тази и следващата година поставят България след Румъния, Полша, Словакия и Унгария (виж графиката). В сравнение с тези държави в България експортният потенциал е ограничен, е мнението на анализатор. Разликата е, че те успяха да привлекат повече инвестиции в индустрията. Те излизат от кризата по-скоростно, защото и минаха по-трудно през нея - Румъния потърси помощ от МВФ, в Унгария икономическите проблеми доведоха на власт популисти като Виктор Орбан и т.н.



"България би могла да се позиционира по средата сред останалите държави в региона - ръстът на икономиката е добър, но по-важното е, че е добре балансиран", казва Любомир Митов, главен икономист на Unicredit за региона на Централна и Източна Европа. Той допълва, че в повечето страни от региона има един конкретен двигател на растежа. Например в Унгария е характерно бързото усвояване на европейски пари, което стимулира икономиката, но е под въпрос какво ще стане след 2019-2020 г., когато фондовете бъдат драстично понижени. В Румъния двигател е "безумната политика на правителството и рязкото повишение на заплатите, докато в Чехия, България и Словакия има баланс - частно потребление, частни инвестиции и износ, което предотвратява изкривявания в икономиката", казва Митов.

В един от своите последни анализи от Уникредит Булбанк допълват, че възстановяването на България продължава да е в по-малко напреднала фаза. Растежът не е за сметка на влошаване на баланса по текущата сметка или нивата на задлъжнялост, "което предполага, че възстановяването у нас протича по-бавно, но в същото време е по-устойчиво в сравнение с останалите страни, членки на ЕС от ЦИЕ".

Минус за България на фона на останалите от групата на растящите е слабото начало на новия програмен период. Миналата година усвояване на европейски средства на практика нямаше. "Нямаше и много готови проекти, за които да се харчи след 2015 г. Например пари за автомагистрала "Струма" има, но готова обществена поръчка няма", коментира Лъчезар Богданов от Industry Watch. Според него тепърва започва възстановяването на инвестиционната и кредитна активност. "Много от инвеститорите, които вече са навлезли на пазара, отварят втори заводи, а и привличат други компании от сектора да инвестират тук. Нужно е време, докато една страна установи репутация и познаваемост. Ако го нямаше политическия риск и рискът, свързан с върховенството на закона и правната сигурност, може би тези ефекти щяха да се усетят по-бързо", допълва икономистът.

Според Митов разликата между потенциалния и реалния растеж на икономиката на България ще се затвори догодина, като достигне 3.7-3.8% ръст на БВП. "След това обаче ще започне да пада поради лошото качество на инвестициите и демографските проблеми на страната", допълва той.

Вечното дерби с Румъния

Ако има държава, с която обичаме да се сравняваме, то това е северната ни съседка. България и Румъния влязоха заедно в ЕС и до 2008 г. се развиваха успоредно. Сега, ако се гледат само сухите данни на статистиката, изглежда, че Букурещ е много по-напред: икономиката на страната през миналата година расте с 4.8%, заплатите се увеличават с доста по-бързи темпове, инвестициите също.
Поглед в малко по-голяма дълбочина обаче дава по-различен фокус от механичното съпоставяне на числа. Растежът в Румъния от 2014 г. насам е задвижван от потреблението, което само по себе си е добра новина. Начинът, по който то е стимулирано - чрез натиск върху публичните финанси, според някои анализатори е проблемно. От приходната страна на бюджета стои драстично понижение в ДДС - с 4 пр. п. през миналата година, а има планове и за допълнително намаление с още 1 пр. п. през тази , посочва еврокомисията. В разходната част стои рязко увеличение с 15-20% на пенсиите, минималната заплата и възнагражденията в публичния сектор. Резултатът: икономически ръст в краткосрочен план, но и разпад на устойчивостта на публичните финанси в средносрочен.
"Това, което направиха румънците, е безумно. Румъния тази година ще има дефицит от поне 4% по текущата си сметка. Темповете, с които развиват дефицити, започват да създават проблеми за чуждите инвеститори и ще си платят сметката за това след време. Този ръст не може да бъде поддържан. Не говоря за криза, но при бюджетен дефицит от над 3% ще настъпи затягане на кранчето от страна на ЕС", е мнението на Митов.
ЕК също прогнозира драстично забавяне на темпа растежна Румъния - до 3.7% през 2018 г. Според комисията положителният ефект от фискалните стимули не само че ще бъде ограничен, а без структурни реформи ще се обърне и в негативен.
Румъния разчита в по-малка степен на внос на първични енергоресурси и съответно е по-малко зависима от политиката на Русия. Демографски страната също стои по-добре, особено като се имат предвид по-ниските темпове, с които намалява населението в трудоспособна възраст в Румъния в сравнение с България, казва Кристофор Павлов, главен икономист, УниКредит Булбанк

Фотограф: Анелия Николова

Други анализатори са на мнение, че фискалната политика на северната ни съседка носи рискове, но резултатите от насочването на всички ползи от стабилизирането на публичните финанси към хората с ниски и средни доходи, са окуражаващи. "Ръстът на доходите в публичния сектор се пренесе и в частния, без да повлияе на конкурентоспособността на износа. Увеличението на доходите направи Румъния интересна за инвеститори, които са насочени към вътрешния пазар. В момента четири от всеки пет инвестиции, които се правят на Балканите, отиват в Румъния, а темповете на конвергенция на доходите са най-високите за всички икономики от ЦИЕ", коментира Кристофор Павлов, главен икономист за Уникредит Булбанк. Но допълва, че увеличението на минималната заплата заплашва конкурентособността на секторите, които разчитат на ниско квалифициран труд, като се забелязва износ на работни места при производството на храни, дрехи и текстил. Страната е силно критикувана и за плановете си да премахне частните пенсионни фондове по подобие на Полша и Унгария.
Много от инвеститорите, които вече са навлезли на пазара, отварят втори заводи, а и привличат други компании от сектора да инвестират тук. Нужно е време, докато една страна установи репутация и познаваемост. Ако го нямаше политическия риск и рискът, свързан с върховенството на закона в България, може би тези ефекти щяха да се усетят по-бързо, според Лъчезар Богданов от Industry Watch

Фотограф: Юлия Лазарова

Според Павлов има още няколко фактора извън фискалната политика в полза на по-доброто представяне на Румъния – икономиката й е по-малко енергоемка от българската. "Румъния разчита в по-малка степен на внос на първични енергоресурси и съответно е по-малко зависима от политиката на Русия. Демографски страната също стои по-добре, особено като се имат предвид по-ниските темпове, с които намалява населението в трудоспособна възраст в Румъния в сравнение с България", допълва Павлов. Той посочва и още една разлика, видна за всеки - северната ни съседка "като че ли успя да намери начин да дисциплинира политическите елити, като промени правилата за работа на правораздавателната система. Корупцията видимо намалява, чувството за безнаказаност също. Това е нещо, което липсва в България и е фактор, който привлича по-качествени инвеститори там", убеден е Павлов, който дългосрочно е по-скоро оптимист - предвижда, че след 10-15 години България ще стигне 70% от средния доход в ЕС (при 48% през 2016 г.).

Има растеж, няма хора

Освен че растат сравнително бързо, държавите от региона (колкото и да са различни) имат общ проблем - загубата на квалифициран персонал. По оценки на МВФ за последния малко повече от четвърт век ЦИЕ е била напусната от около 20 млн. души, или 5-6% от населението ѝ. Половината от унгарските и четвърт от полските индустриални компании казват сега, че недостигът на персонал ограничава производството им и спъва инвестициите. Подобно е положението и в България, която все повече ще трябва да се конкурира с другите по тази линия и да се бори да привлича не само инвеститори но и работници. А рецептата е ясна - политика за квалифициране на хората, намаляване на бюрокрацията, по-добра съдебна система и по-малко корупция.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Къса ли се ластикът на отношенията между ГЕРБ и ВМРО Къса ли се ластикът на отношенията между ГЕРБ и ВМРО

Прокуратурата задържа и областния лидер на ВМРО в Пловдив Стефан Послийски

28 фев 2020, 1317 прочитания

Служител на държавното "Информационно обслужване" поема тотото 1 Служител на държавното "Информационно обслужване" поема тотото

Двама бивши футболисти и двама данъчни експерти ще са в управителния съвет на дружеството, което получи монопол върху лотариите

28 фев 2020, 2624 прочитания

24 часа 7 дни

28 фев 2020, 6737 прочитания

28 фев 2020, 3655 прочитания

28 фев 2020, 3456 прочитания

28 фев 2020, 2864 прочитания

28 фев 2020, 2595 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Отнесени в Гърция

Все повече български моторни и ветроходни лодки се местят за постоянно в Северна Гърция

Още от Капитал
Еднопосочен билет към енергийната борса

Новото поетапно освобождаване на пазара повдига много въпроси и дава малко отговори

"Уча.се" с лекота

Дарин Маджаров започва с любителски безплатни видеоуроци, днес регистрираните в платформата потребители са над 650 000

Барселонска треска

Какво стана ясно за разследването на испанските власти, което се занимава и с Бойко Борисов, и докъде може да стигне то

Потупване по рамото от Брюксел

С нетрадиционно позитивен доклад за икономическите дисбаланси Европейската комисия даде още един тласък на България по пътя към еврото

Фотограф под прикритие

Мартин Пар показва сатиричния си поглед към туризма с изложбата "Този малък свят"

Книга: Лив Стрьомквист - "Плодът на познанието"

Вместо да ремонтира стари йерархии, комиксът отваря място за варианти, в които да няма унижени и изключени

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10