Отнесени в Гърция
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Отнесени в Гърция

За сметка на това Гърция предлага много по-интересни места за изследване. Остров Лимнос е една от леснодостъпните точки в северна Гърция - намира се на няколко часа път с яхта от Кавала, Керамоти или Тасос.

Отнесени в Гърция

Все повече български моторни и ветроходни лодки се местят за постоянно в Северна Гърция

Мария Манолова
34271 прочитания

За сметка на това Гърция предлага много по-интересни места за изследване. Остров Лимнос е една от леснодостъпните точки в северна Гърция - намира се на няколко часа път с яхта от Кавала, Керамоти или Тасос.

© Мария Манолова


Темата накратко:

- Все повече български моторни и ветроходни лодки се местят за постоянно в Северна Гърция.

- Основната причина са природните дадености на Егейско море, но и по-добре развитата инфраструктура и олекотената администрация.

- Местният бизнес също работи активно (и успешно) за привличане на повече българи към света на яхтите.

Когато в петък следобед термометрите ударят 40 градуса на сянка, дори чайките в Кавала се чудят къде да се скрият. На яхтеното пристанище обаче почти винаги ще намерите хора, които се подготвят за отплаване или тъкмо пристигат отнякъде. А напоследък все повече от тях ще ви поздравят на български.

От година и половина пристанището в северногръцкия град е обновено и с по-голям капацитет. Местата вече са запълнени - в определени моменти около половината от тях са на български лодки. Като прибавим към това и идващите за едноседмични обиколки с яхта под наем българи, спокойно може да кажем, че от май до октомври портът в Кавала е "изконна" българска територия.

Подобно е положението и на осемдесетина мили западно, в пристанището на Ормос Панагиас, Ситония. Там яхтите с български собственици запълват между 30 и 40 процента от местата. Марината, която по застрахователни причини се води като "яхтено убежище", е препълнена и не може да поеме нови плавателни съдове, макар че желаещи, включително българи, има в изобилие.

Новият български интерес към плаването с яхта е важна живителна сила за Северна Гърция. Районът традиционно не е интересен за местните, които прекарват почивките си по южните гръцки острови. За България обаче това е по-близката, по-удобна, по-добре развита и най-вече по-интересна морска дестинация от Черно море. А възможностите да плаваш с яхта тук са повече и по-достъпни.

Особености на гръцкия морски живот

"Сутрин в осем се качвам на лодката и в пет вечерта мога да съм на Скиатос (Северни Споради), в десет мога да съм на Тасос, а оттам - да тръгна за Самотраки или Лимнос", разказва Иво, който държи яхтата си в Ормос Панагиас. Лодката е регистрирана в България, но от десетина години изобщо не се е връщала по Черноморието. "В рамките на една седмица оттук мога да посетя шест или седем острова. Има много повече заливи, защитени места, където може да се скрие човек при лошо време", обяснява той. В Черно море почти няма къде да се излезе на див залив, освен край устието на река Ропотамо. "Трябва да се движиш само от марина до марина, а това не е много интересно", казва той. Вариантите за обиколки с лодка в България са най-вече Созопол, Несебър, Балчик и Свети Влас.

Природните дадености са очевидният фактор, който притегля българските лодки на пристан на югозапад от Босфора. Ако трябва да бъдем буквалисти, в Гърция има поне 40 пъти повече причини да плаваш - толкова по-дълга е близо 14 000-километровата брегова ивица, сравнена със скромните 350 км в България. Сезонът тук е по-дълъг и може да се плава комфортно от началото на май до края на октомври. Сред собствениците на лодки тенденцията е ясна - все повече курсове водят към гръцките брегове.

"Гръцките марини не предлагат нещо повече като условия, българските всъщност изобщо не са лоши, но са малко на брой", казва Иво. И в това отношение Гърция има огромно предимство - пристанище в тази част може да се намери на всеки няколко десетки мили. Повечето от тях са общински и престоят за ден или два е безплатен или на символична цена. С други думи, безкрайното изследване на брегове и острови в Гърция може да излезе почти безплатно. Цената в по-големите общински марини, където има условия за по-дълъг престой като Кавала или Ормос Панагиас, е в порядъка на 40 или 50 цента на метър на ден, или около 5 - 8 евро за лодка с дължина от 10 до 15 метра.

Евтините пристанищни такси отличават Гърция от съседните Турция и Хърватия, където повечето пристанища са частни и на много по-високи цени. В Хърватия една вечер престой на яхтата обикновено струва между 30 и 50 евро. В Турция положението е подобно. Един ден в марина около Истанбул може да струва 100 и повече евро. "В Турция започнаха да затрудняват чуждите лодки, да въвеждат по-високи такси, да не се усеща много приятелско отношение", казва и Илиян, който също държи своя яхта в Гърция и организира чартърни плавания. Голямата бежанска вълна също се отразява на бизнеса. Това насочва много хора към Гърция. Дори чартиращите компании местят флотилиите си, което също обяснява прилива към Северна Гърция и намаляването на свободните места.

В Северна Гърция има и частни марини, които са насочени към по-висок клас лодки и държат цени, подобни на хърватските, турските и българските - между 30 и 100 евро на вечер. Основните в тази част на страната са Порто Каррас (Ситония), Сани марина (Касандра) и Мираджио ризорт (Касандра).

Наравно с България или по-напред

Поддръжката на яхта в Гърция не струва нито значително по-скъпо, нито значително по-евтино, отколкото в България. Изваждането на лодката с кран струва между 450 и 950 евро за до 50-футова (15-метрова) лодка. Ремонтите са на сходни цени. Драстична разлика обаче има в начина на администрация. Тези, които все пак избират да държат лодките си под български флаг, са задължени всяка година да преминават техническите прегледи на Изпълнителна агенция "Морска администрация" (ИАМА). Ако не искат да връщат яхтите си до Черно море, те трябва да организират и заплатят командировката на инспектор от ИАМА, който да провери дали плавателният им съд е изправен. Засега тази процедура трябва да се повтаря всяка година, макар че директорът на "Морска администрация" капитан Живко Петров твърди, че има идея процесът да бъде олекотен и прегледите да станат задължителни на всеки три години.

"Хората, които имат лодки, обичат свободата, а не тромавата администрация", коментира този факт Илиян. Той подобно на все повече собственици на лодки е избрал да плава под холандски флаг. "Аз исках да я регистрираме в България, но лодката не е идвала в Черно море никога. Казаха ми, че трябва да дойде до България, за да бъде проверен,а или те да изпратят човек, на когото да поемем разходите и да го върнем обратно", разказва Илиян. Подобна е и историята на Константин, който наскоро регистрира нова лодка. "Процедурата в България е една и съща за кораб и за яхта. Всеки път, когато излизаш от пристанището, трябва да се обаждаш и да обясняваш къде отиваш", казва той. Вместо това Холандия предлага т.нар удобен флаг - регистрацията става по интернет и документите пристигат по пощата в рамките на седмица. Първоначалната регистрация струва около 300 евро, след което се дължи такса от 120 евро на всеки две години, разказва още Константин, който плава под холандски флаг. За да плаваш в Гърция под чужд флаг, трябва да имаш позволително за плаване в гръцки води, което струва около 50 евро. В документа се посочват капитанът на лодката и платената застраховка, подобна на гражданска отговорност.

Ветроходство 101

Най-достъпният начин да изпробваш ветроходството и да видиш Гърция от различен ъгъл са яхтите под наем, или т.нар. чартъри. Едно пътуване обикновено продължава една седмица. Цените са между 400 и 700 евро - точната сума зависи от сезона, големината и вида на лодката (вариантите са яхта или катамаран), и дестинацията на плаване. Основните точки, от които може да си наемете чартърна лодка в Северна Гърция, са Кавала, Керамоти и Волос. Обикновено това става през българска компания, която заедно с лодката осигурява и шкипер (капитан) за плаването. В този район най-посещавани са Северните Споради (най-лесен достъп има от Волос, другият вариант е около 12-часов преход от Кавала), както и маршрутът Тасос - Самотраки - Лимнос. Много хора правят първи стъпки във ветроходството в Северна Гърция, защото е най-близо и най-достъпно. Със сигурност обаче това не е най-живописният и екзотичен регион на страната и желаещите да изследват повече се насочват и към по-южните островни групи като Цикладите или Йонийско море.
Регати с българско участие

Състезанията, или т.нар. регати, са друга притегателна сила за българските ветроходци в Гърция. Почти всяка седмица в активния сезон край Кавала има организирано различно състезание. Основните иншорни (т.е. близо до брега) регати се организират в началото и в края на сезона - през май и октомври, а по-големите събития се случват през лятото. Такива са например регата Северни Споради, или обиколката Тасос - Лимнос - Халкидики. В тези състезания участват все повече български екипажи, които нерядко се нареждат и на призовите места.
Цената на престой в пристанище и поддръжка на яхта в Гърция не е по-висока, отколкото в България, а в много случаи може да излезе и по-евтина.
Фотограф: Мария Манолова
Самотраки е друга популярна дестинация, която влиза в едноседмичните обиколки на северно Егейско море.
Фотограф: Мария Манолова
Темата накратко:

- Все повече български моторни и ветроходни лодки се местят за постоянно в Северна Гърция.

- Основната причина са природните дадености на Егейско море, но и по-добре развитата инфраструктура и олекотената администрация.

- Местният бизнес също работи активно (и успешно) за привличане на повече българи към света на яхтите.

Когато в петък следобед термометрите ударят 40 градуса на сянка, дори чайките в Кавала се чудят къде да се скрият. На яхтеното пристанище обаче почти винаги ще намерите хора, които се подготвят за отплаване или тъкмо пристигат отнякъде. А напоследък все повече от тях ще ви поздравят на български.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    При масова средна работна заплата от около 500 евро у нас е доста любопитен този феномен за привличане на все повече българи в света на яхтите. Все пак не ме учудва, тъй като пазарът на луксозни и ултралускозни предмети, превозни средства и места за обитаване у нас е доста добре развит, въпреки отлива в чужбина на над 2 млн. предимно млади и активни българи.

    Ако доходите на тези богаташи (няколко хиляди милионери и няколко десетки милиардери) са чисти и прозрачни, с платени данъци към тях, имат пълното право да се радват на този висок стандарт. Което означава, че България далеч не е толкова бедна държава и производителността на труда тук далеч не е толкова ниска.

  • 2
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    Колкото до мудната и изостанала в правилата си администрация у нас - това определено подлежи на промяна - не само по отношение на яхтите, а въобще в цялата страна. Една от причините инвестициите да намаляват и икономиката да буксува в България, е именно тази, освен огромната корупция - реално там реформи почти не е имало от времената на соца.

  • 3
    szd51527129 avatar :-|
    szd51527129

    Яхтите на българските богаташи са купени на гърба на нископлатения персонал, който работи за тех на символични заплати. Също на гърба на данъкоплатците, чрез спечелени чрез корупция обществени поръчки. За бандитите нема смисъл и да говорим.

  • 4
    rez avatar :-|
    Хадилев

    "Хората, които имат лодки, обичат свободата, а не тромавата администрация", коментира този факт Илиян

    Явно тия без лодки, обичат тромавата администрация, а не свободата
    ...или поне им е безразлично


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK