С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 14 юли 2017, 14:53, 23120 прочитания

Живей като капитана

Как се става водач на яхта до 18 метра или 40 бруторегистър тона

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Новата яхтена вълна

Трябва да се осъзнаем като морска нация

Търговският директор на Марина Порт Созопол Кристиана Илиева пред "Капитал"

Отнесени в Гърция

Все повече български моторни и ветроходни лодки се местят за постоянно в Северна Гърция

Горещото лято на яхтения бизнес

Марините и продажбите на лодки в България растат, но държавата не помага на развитието на този вид туризъм

На север пусто, на юг луксозно

Рибарските пристанища - между амбициите и европейските пари

Яхтеният бизнес вдига котва

Регистрираните в България лодки се увеличават, пристанища по морето има, но все повече българи, собственици на яхти се отправят към Гърция

Стигат ли 106 учебни часа, за да се научиш да водиш яхта в открито море и да приставаш на непознати места? Според българските закони - да. Точно толкова отнема обучението за управление на кораб до 40 бруто тона (или приблизително до 18 м дължина) - в тази категория влизат повечето стандартни моторни или ветроходни яхти.

"Някои искат да ловят риба в шелфа близо до брега, други са любители на големите скорости и предпочитат бързи плавателни съдове, а трети не ги влече скоростта, а големите разстояния, които могат да се покрият само с един ветроход", обяснява кап. Стефан Караманлиев, който води капитански курсове в обучителния център на "Карела сейлинг". Според него сред неговите курсисти интересът към моторни и към ветроходни плавателни съдове е разделен приблизително наполовина. Ясната тенденция пред очите на Караманлиев е, че желаещите да се обучат за капитани в последните две-три години стават все повече. "Ако преди обучавахме по 100-150 души на година, сега вече надхвърлят 200", казва той.


Същото показват и данните на Изпълнителна агенция "Морска администрация" (ИАМА). За 2016 г. свидетелство за управление са взели малко над 900 души - с почти 30% повече, отколкото година по-рано. "Броят на желаещите се увеличава, увеличават се и фирмите, които предлагат курсове", казва директорът на ИАМА кап. Живко Георгиев. "Има много лодки на колесар, с дължина до около шест местра, с които хората ходят по нашите язовири или в Гърция. Допълнително влияе и това, че в Гърция се изисква документ за правоуправление дори и за джет", казва кап. Георгиев.

Как се става капитан

Капитанският курс може да отнеме около месец и обикновено се провежда вечер или през уикендите. За общо 106-те учебни часа се минава през четири основни теми - корабоводене (география, метеорология, навигация, правила за движение), морско дело (устройство и движение на кораба, работа с радио и правила за безопасност), законодателство и техническа подготовка (устройство на двигателя). Курсовете завършват с вътрешен, а след това и с външен изпит, който наподобява изпитите за шофьорска книжка - индивидуален компютърен тест с 65 въпроса.



Общо 30 фирми предлагат капитански курсове за кораби до 40 тона. Най-много са в София - общо осем, по пет във Варна и Бургас, три в Русе и по една във Видин, Оряхово, Свищов, Силистра, Поморие, Велико Търново, Пловдив, Стара Загора и Кърджали. Изпити пък могат да се полагат само в центровете на "Морска администрация" в София, Варна, Бургас, Русе и Лом. При успешно издържан изпит свидетелството е валидно десет години, след което се подновява след представяне на актуално медицинско удостоверение.

Капитанските курсове струват между 400 и 1000 лв., като в София са малко по-скъпи, отколкото в провинцията. На някои места по-високата цена идва с допълнителни бонуси като радиокурс или допълнителни обучения. Цената на изпита е 15 лв.

Държавният стандарт за морско обучение до 40 бруто тона не включва практическа подготовка. "В рамките на един курс е трудно да се постигне практика. От "Морска администрация" гледат на курса по-скоро като подготовка да се качиш на кораб", обяснява Стефан Караманлиев. В неговия център се предлагат допълнителни практически часове, които се заплащат допълнително. "Вариантите при нас са 20 часа на Панчарево или една седмица на лодка в Гърция", казва Караманлиев.

Според кап. Живко Георгиев логиката в курсовете да няма практическа ветроходна подготовка е, че ветроходството е "по-скоро хоби и спорт". "Ветроходците в България са в много пъти по-малка бройка от тези, които имат свидетелство за водене на кораб. Ако имаме 15 хил. или 16 хил. души, които имат право да управляват кораб до 40 бруто тона, сигурно не повече от 1000 или 2000 души са ветроходци, занимават се и разбират", обяснява кап. Георгиев. "Всички имаме шофьорски книжки, но не всички можем да подкараме АТВ или някоя кола с висока проходимост в планината. Ветроходството се учи от малки деца в яхтклубовете, а по-нататъшното развитие си зависи от всеки един", казва директорът на ИАМА.

Кралската алтернатива

Българското свидетелство за управление на малък кораб важи по целия свят и дава право за наемане на яхта в Гърция, макар и да не включва много добра подготовка за това. Според Ясен Димитров от (....) "Вятър и вода" "българските капитански курсове дават откъслечно и обобщено теоретично познание по управление на морски съд" и раздаването на свидетелства в някои случаи е необосновано и дори безотговорно. Освен практически занимания към някой от центровете в България другата алтернатива за придобиване на по-адекватен морски опит са обучителните курсове на британската Royal Yachting Association (RYA). "Различните нива и курсове на RYA ти дават конкретно теоретично познание за конкретното ниво, което се затвърждава със съответния необходим практически опит, който носи увереност и сигурност на практика да изпълняваш ролята, за която си учил и си се явил на изпит", казва Ясен Димитров.

Курсовете на RYA са изцяло практически и се провеждат на съответния тип лодка, спрямо нивото, което се покрива. Траят по няколко дни, за които "яхтата става твой дом, класна стая, инструмент за обучение, превозно средство, с което се изминават N броя морски мили. Държиш щурвал, нагласяваш платна, приставаш и отплаваш, взимаш решения и носиш отговорност, командваш екипаж, преживяваш и учиш чрез опит", обяснява съдружникът във "Вятър и вода".

Особеностите на обучението по системата на RYA са, че то е раздробено на различни нива според мястото на плаване, частта на денонощието, отдалеченост от брега и придобиването на няколко различни сертификата струва значително по-скъпо. Най-близкият обучителен център се намира в Кавала, Северна Гърция, където редовно се провеждат курсове за компетентен екипаж (Competent crew), дневен шкипер (Day Skipper) и прибрежен шкипер теория и практика (Coastal Skipper). Цената е между 350 и 650 евро на ниво. Курсовете се провеждат на английски език. Според Ясен Димитров така се запознаваш "с терминологията и протокола при комуникация с чартърни компании, пристанищни власти, други съдове в морето на езика, който най-често ще ти се налага да ползваш в морската си практика." Дори сравнително ниското ниво "компетентен екипаж" на RYA има повече тежест от българското капитанско, когато става въпрос за управление на ветроходни яхти, казва още Ясен Димитров. Интересът към практическото обучение също се увеличава значително, като през изминалата година от "Вятър и вода" са изпратили 28 души на курсовете за "компетентен екипаж" и "дневен шкипер", а от началото на 2017 г. записните за вече 33. Според Статис Софицис, собственик на Aegeas Yachting и RYA инструктор, през неговия център в Кавала преминават по около 100 българи всяка година.
Морски капитан, речен капитан
За управлението на лодка до 20 м в сладка вода се изисква отделно капитанско свидетелство. "Ако някой вече е изкарал удостоверение за управление на кораб до 40 тона, не го караме да минава нов курс, а може сам да се подготви и да се яви на изпит", обяснява кап. Живко Петров. Основните разлики са в навигацията - за речното плаване например най-важни са теченията и шлюзовете, докато за корабоводенето в морето най-важни са вятърът и вълната. Правилата за движение в солена вода се определят от Международните правила за предотвратяване на сблъскване на море, докато в сладка вода действат други правила - в случая с Дунав това са правилата на Дунавската комисия със седалище в Будапеща.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Решения за софийските проблеми 2 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 1118 прочитания

Лесният паник бутон на гетата Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

18 окт 2019, 979 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Пазарът на ток не чака КЗК

В търговията с електроенергия вече действат нови правила

Още от Капитал
Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10