Живей като капитана
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Живей като капитана

Живей като капитана

Как се става водач на яхта до 18 метра или 40 бруторегистър тона

Мария Манолова
27527 прочитания

Стигат ли 106 учебни часа, за да се научиш да водиш яхта в открито море и да приставаш на непознати места? Според българските закони - да. Точно толкова отнема обучението за управление на кораб до 40 бруто тона (или приблизително до 18 м дължина) - в тази категория влизат повечето стандартни моторни или ветроходни яхти.

"Някои искат да ловят риба в шелфа близо до брега, други са любители на големите скорости и предпочитат бързи плавателни съдове, а трети не ги влече скоростта, а големите разстояния, които могат да се покрият само с един ветроход", обяснява кап. Стефан Караманлиев, който води капитански курсове в обучителния център на "Карела сейлинг". Според него сред неговите курсисти интересът към моторни и към ветроходни плавателни съдове е разделен приблизително наполовина. Ясната тенденция пред очите на Караманлиев е, че желаещите да се обучат за капитани в последните две-три години стават все повече. "Ако преди обучавахме по 100-150 души на година, сега вече надхвърлят 200", казва той.

Същото показват и данните на Изпълнителна агенция "Морска администрация" (ИАМА). За 2016 г. свидетелство за управление са взели малко над 900 души - с почти 30% повече, отколкото година по-рано. "Броят на желаещите се увеличава, увеличават се и фирмите, които предлагат курсове", казва директорът на ИАМА кап. Живко Георгиев. "Има много лодки на колесар, с дължина до около шест местра, с които хората ходят по нашите язовири или в Гърция. Допълнително влияе и това, че в Гърция се изисква документ за правоуправление дори и за джет", казва кап. Георгиев.

Как се става капитан

Капитанският курс може да отнеме около месец и обикновено се провежда вечер или през уикендите. За общо 106-те учебни часа се минава през четири основни теми - корабоводене (география, метеорология, навигация, правила за движение), морско дело (устройство и движение на кораба, работа с радио и правила за безопасност), законодателство и техническа подготовка (устройство на двигателя). Курсовете завършват с вътрешен, а след това и с външен изпит, който наподобява изпитите за шофьорска книжка - индивидуален компютърен тест с 65 въпроса.

Общо 30 фирми предлагат капитански курсове за кораби до 40 тона. Най-много са в София - общо осем, по пет във Варна и Бургас, три в Русе и по една във Видин, Оряхово, Свищов, Силистра, Поморие, Велико Търново, Пловдив, Стара Загора и Кърджали. Изпити пък могат да се полагат само в центровете на "Морска администрация" в София, Варна, Бургас, Русе и Лом. При успешно издържан изпит свидетелството е валидно десет години, след което се подновява след представяне на актуално медицинско удостоверение.

Капитанските курсове струват между 400 и 1000 лв., като в София са малко по-скъпи, отколкото в провинцията. На някои места по-високата цена идва с допълнителни бонуси като радиокурс или допълнителни обучения. Цената на изпита е 15 лв.

Държавният стандарт за морско обучение до 40 бруто тона не включва практическа подготовка. "В рамките на един курс е трудно да се постигне практика. От "Морска администрация" гледат на курса по-скоро като подготовка да се качиш на кораб", обяснява Стефан Караманлиев. В неговия център се предлагат допълнителни практически часове, които се заплащат допълнително. "Вариантите при нас са 20 часа на Панчарево или една седмица на лодка в Гърция", казва Караманлиев.

Според кап. Живко Георгиев логиката в курсовете да няма практическа ветроходна подготовка е, че ветроходството е "по-скоро хоби и спорт". "Ветроходците в България са в много пъти по-малка бройка от тези, които имат свидетелство за водене на кораб. Ако имаме 15 хил. или 16 хил. души, които имат право да управляват кораб до 40 бруто тона, сигурно не повече от 1000 или 2000 души са ветроходци, занимават се и разбират", обяснява кап. Георгиев. "Всички имаме шофьорски книжки, но не всички можем да подкараме АТВ или някоя кола с висока проходимост в планината. Ветроходството се учи от малки деца в яхтклубовете, а по-нататъшното развитие си зависи от всеки един", казва директорът на ИАМА.

Кралската алтернатива

Българското свидетелство за управление на малък кораб важи по целия свят и дава право за наемане на яхта в Гърция, макар и да не включва много добра подготовка за това. Според Ясен Димитров от (....) "Вятър и вода" "българските капитански курсове дават откъслечно и обобщено теоретично познание по управление на морски съд" и раздаването на свидетелства в някои случаи е необосновано и дори безотговорно. Освен практически занимания към някой от центровете в България другата алтернатива за придобиване на по-адекватен морски опит са обучителните курсове на британската Royal Yachting Association (RYA). "Различните нива и курсове на RYA ти дават конкретно теоретично познание за конкретното ниво, което се затвърждава със съответния необходим практически опит, който носи увереност и сигурност на практика да изпълняваш ролята, за която си учил и си се явил на изпит", казва Ясен Димитров.

Курсовете на RYA са изцяло практически и се провеждат на съответния тип лодка, спрямо нивото, което се покрива. Траят по няколко дни, за които "яхтата става твой дом, класна стая, инструмент за обучение, превозно средство, с което се изминават N броя морски мили. Държиш щурвал, нагласяваш платна, приставаш и отплаваш, взимаш решения и носиш отговорност, командваш екипаж, преживяваш и учиш чрез опит", обяснява съдружникът във "Вятър и вода".

Особеностите на обучението по системата на RYA са, че то е раздробено на различни нива според мястото на плаване, частта на денонощието, отдалеченост от брега и придобиването на няколко различни сертификата струва значително по-скъпо. Най-близкият обучителен център се намира в Кавала, Северна Гърция, където редовно се провеждат курсове за компетентен екипаж (Competent crew), дневен шкипер (Day Skipper) и прибрежен шкипер теория и практика (Coastal Skipper). Цената е между 350 и 650 евро на ниво. Курсовете се провеждат на английски език. Според Ясен Димитров така се запознаваш "с терминологията и протокола при комуникация с чартърни компании, пристанищни власти, други съдове в морето на езика, който най-често ще ти се налага да ползваш в морската си практика." Дори сравнително ниското ниво "компетентен екипаж" на RYA има повече тежест от българското капитанско, когато става въпрос за управление на ветроходни яхти, казва още Ясен Димитров. Интересът към практическото обучение също се увеличава значително, като през изминалата година от "Вятър и вода" са изпратили 28 души на курсовете за "компетентен екипаж" и "дневен шкипер", а от началото на 2017 г. записните за вече 33. Според Статис Софицис, собственик на Aegeas Yachting и RYA инструктор, през неговия център в Кавала преминават по около 100 българи всяка година.

Морски капитан, речен капитан

За управлението на лодка до 20 м в сладка вода се изисква отделно капитанско свидетелство. "Ако някой вече е изкарал удостоверение за управление на кораб до 40 тона, не го караме да минава нов курс, а може сам да се подготви и да се яви на изпит", обяснява кап. Живко Петров. Основните разлики са в навигацията - за речното плаване например най-важни са теченията и шлюзовете, докато за корабоводенето в морето най-важни са вятърът и вълната. Правилата за движение в солена вода се определят от Международните правила за предотвратяване на сблъскване на море, докато в сладка вода действат други правила - в случая с Дунав това са правилата на Дунавската комисия със седалище в Будапеща.

Стигат ли 106 учебни часа, за да се научиш да водиш яхта в открито море и да приставаш на непознати места? Според българските закони - да. Точно толкова отнема обучението за управление на кораб до 40 бруто тона (или приблизително до 18 м дължина) - в тази категория влизат повечето стандартни моторни или ветроходни яхти.

"Някои искат да ловят риба в шелфа близо до брега, други са любители на големите скорости и предпочитат бързи плавателни съдове, а трети не ги влече скоростта, а големите разстояния, които могат да се покрият само с един ветроход", обяснява кап. Стефан Караманлиев, който води капитански курсове в обучителния център на "Карела сейлинг". Според него сред неговите курсисти интересът към моторни и към ветроходни плавателни съдове е разделен приблизително наполовина. Ясната тенденция пред очите на Караманлиев е, че желаещите да се обучат за капитани в последните две-три години стават все повече. "Ако преди обучавахме по 100-150 души на година, сега вече надхвърлят 200", казва той.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    tucker_case avatar :-P
    tucker case

    преди години в капитанския курс до 40 брт имаше и практика... караха ни на некакъв гьол около софия да отплаваме и приставаме с една 20-ина метрова дървена моторна лодка...
    за да наемаш ветроходна лодка по света е достатъчно да имаш OUPV лиценз известен още като Bareboat operator или 6-pack... на некой места по карибите даже и това не искат ако ще плаваш наблизо, просто излизаш за час-два с некой от чатръра да те види как караш и ти дават лодката

  • 2
    ceneto avatar :-|
    ceneto

    да не е била 2 метрова дървена лодка

  • 3
    yordanovg avatar :-|
    Georgi Yordanov

    При нас (в БГ), пак се опитваме да се натикваме в невъзможни дребнавости!

  • 4
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Както винаги се излагаме пред света! Както може с купена книжка да правиш катастрофи в Германия, така може с напълно законен курс да нямаш никаква представа от корабоплаване в Италия.

    Страхотно! После се чудим, защо ни викат цигани!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK