Горещото лято на яхтения бизнес

Марините и продажбите на лодки в България растат, но държавата не помага на развитието на този вид туризъм

"Земята, казва един американски журналист, е направена, за да има място, на което яхтите да спират." Тази мисъл е от 70-те години на миналия век, но пасва добре и на случващото се през последните няколко години в България. Броят на регистрираните (а също и продадени) тук яхти рязко се увеличава. Понеже те не могат да спират навсякъде, повече са и яхтените пристанища. Парадоксът обаче е, че голяма част от тях стоят полупразни. Много от българските собственици предпочитат да закарат лодките си в Гърция, а Черно море не е сред най-популярните маршрути за яхтсмените от други страни.

Въпреки че заливите около Варна и Бургас едва ли скоро ще се задръстят от яхти, тенденцията е много ясно видима - дните за търговците на яхти и собственици на марини стават все по-добри. По данни на Морска администрация през 2016 г. са регистрирани 149 яхти с дължина над 7 метра в сравнение с предходната 2015 г. са били само 96. Броят на рибарските съдове също се увеличава - през миналата годи те са били 1910, а само през това полугодие са вече 1898. Интересът към яхтинга си личи и по издадените капитански свидетелства за управление на кораби до 40 бруто регистър тона (яхти до 20 м дължина) - през 2014 г. те са 658, следващата са общо 710, а през 2016 г. вече са 907.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове