Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 14 юли 2017, 12:10, 23168 прочитания

Трябва да се осъзнаем като морска нация

Търговският директор на Марина Порт Созопол Кристиана Илиева пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Новата яхтена вълна

Отнесени в Гърция

Все повече български моторни и ветроходни лодки се местят за постоянно в Северна Гърция

Горещото лято на яхтения бизнес

Марините и продажбите на лодки в България растат, но държавата не помага на развитието на този вид туризъм

Живей като капитана

Как се става водач на яхта до 18 метра или 40 бруторегистър тона

Яхтеният бизнес вдига котва

Регистрираните в България лодки се увеличават, пристанища по морето има, но все повече българи, собственици на яхти се отправят към Гърция

На север пусто, на юг луксозно

Рибарските пристанища - между амбициите и европейските пари

Кристиана Илиева
Завършила е философия в СУ "Климент Охридски", издател е на списанията Bravacasa, Amica, L’Europeo и други, по лиценз на RCS periodici S.p.A. В портфолиото на италианското издателство са и вестниците Corriere della sera и Gazzetta dello sport. През 2013 г. стартира проекта La Maison на марината в Созопол. От края на 2016 г. е и търговски директор на "Марина Порт Созопол" ЕАД.

От няколко месеца сте търговски директор на Марина порт Созопол. Какво трябва да се случи, за да се развие яхтеният бизнес в България?
Преди всичко да се възприемем като морска държава, каквато все пак сме. Сейлинг културата в България не е развивана въпреки немалката ни морска ивица. Неглижирана е поради приемането й за някакъв свръхлукс. Докато в страни като Холандия, Дания, Италия, Швеция, Франция, Турция, Гърция, пропускам още много, придвижването с лодка е част от живота на хората, те плават още от деца. Документ за правоспособност се вади точно толкова лесно, колкото и книжка за управление на МПС. И въпреки че не притежават собствена лодка, могат да си я наемат, без да се нуждаят от скипер, който примерно в Гърция би им струвал поне сто евро на ден. Не мисля, че почивката на лодка е скъпо удоволствие. Една компания може да си подели наема, да обикаля от залив на залив, а на южните ни брегове има доста приятни места с красива и девствена природа. Затова, ако трябва да се върна на въпроса ви какво е необходимо, за да се развие яхтеният бизнес в България, то трябва да научим децата си на любов към морето от малки. И много се радвам, че нашата марина подкрепя малките "оптимисти" (клас за деца във ветроходството - бел. ред.) с материална база и при нас те се учат да управляват лодка от шестгодишна възраст.

Кои са основните проблеми и административни пречки, които пречат на развитието му?
Когато говорим за развитие, трябва да говорим за улеснен административен пропуск на лодки от Турция, Румъния, Русия. В момента обаче има само две митници на Южното Черноморие – едната е в Царево и работи от 8 до 17 часа, другата е в Бургас. Практически всяка чужда лодка е лишена от възможността да взима спонтанни решения за ваканцията си, което, съгласете се, е част от удоволствието. Не бихме могли да говорим за туризъм в съвременния смисъл на думата, ако не помислим за чужденците. Те са откриватели на нови територии, те са любопитни към Черно море, за тях то е непознато, но е непривлекателно поради административни неуредици. Повярвайте ми, в морския свят новината, че има удобни места, на които да ти ударят заветния печат, ще се разпространи за дни. Говорим за туристи, които ще слизат от лодките, ще се забавляват, ще откриват нови моменти и приятелства, ще харчат пари в крайморските ни градове. Ще ви дам пример – идват лодки от Гърция под британски флаг, разполагат с пет дни, но в два от тях трябва да се занимават с неуредици, рестрикции и проверки от всякакво естество, за почивка им остават три дни.


Защо част от реновираните пристанища стоят полупразни?
Не съм съгласна с вас. Двете яхтени пристанища в Созопол, разположени в непосредствена близост едно до друго, осигуряват комплексен продукт, който повишава интереса на собствениците и наемателите на яхти и търсенето се увеличава.
Нещо повече - инвестиционните намерения на Марина порт Созопол са обвързани с разширяване на капацитета в югозападна посока чрез плаващи кейовe, с които бихме могли да осигурим допълнителни до 280 котвени места за лодки с дължина до 10 метра. Разширението на акваторията ще бъде защитено от вълните чрез уейв брейк понтони без изграждането на каквито и да било стационарни хидротехнически съоръжения – буни или вълноломи.

Какво е необходимо, за да бъде печелившо едно яхтено пристанище?
Комбинация от природни дадености, добро управление, добри услуги и приятен живот на брега.

Какъв е профилът на клиентите на вашата марина – каква е пропорцията на български и чужди туристи, със собствени или с чартирани яхти идват, по колко дни средно престоява един клиент?
Активно лодките се ползват около месец по време на отпуските и уикендите. Към днешна дата – 80/20 български и чужди, предимно собствени, надявам се пропорциите да се променят. Бих искала да виждам повече лодки под чужди знамена. Желанието ни за развитие в тази сфера включва и привличането на големи и престижни международни регати като Marmaris International Race Week и Ataturk Sailing Cup, провеждани в съседна Турция. Този тип големи международни състезания привличат много посетители и участници. Средният брой ветроходни яхти, участващи в подобни регати, е около сто и въпреки че Марина порт Созопол разполага с 243 кейови места, по-голямата част от тях са наети за постоянно домуване. Свободните места са ограничени, особено през летния сезон, което възпрепятства организацията на състезания от този мащаб. Възможността капацитетът на пристанището да се увеличи в кратки срокове, при това без необходимостта да се изграждат нови сухопътни връзки или стационарни хидротехнически съоръжения, дава възможност Созопол да се утвърди на картата на международния ветроходен спорт, както и да привлече инвеститори, които търсят алтернативи на предлагания масов туристически продукт.



Какъв процент от приходите на яхтеното пристанище е от директни услуги по яхтата и какъв от допълнителни? Кои са те?
Средногодишният брой обслужени клиенти, определен на базата на средногодишния брой лодки, които използват кейово място на марината, е 350 екипажа, както и собственици на яхти, брокери и наематели на открита площ при реална стопроцентова заетост на кейовите места през летния и риболовния сезон. Паркингът на марината през 2016 г. е обслужил около 12 000 автомобила, основно през летния период май – октомври, като с предоставянето на тези паркоместа сериозно се улеснява паркирането в централната част на Созопол. Както вече ви казах, перспективите са свързани с увеличаване на броя кейови места.

От 2008 г. досега дружеството е постоянно на загуба – на какво се дължи, как я финансирате, кога и как очаквате да излезете на печалба?
Марина порт Созопол EАД няма загуба от обичайната дейност. Практически от създаването й до днес са направени инвестиции в подобрения и съоръжения, които са направили мястото притегателно и, да речем, очарователно, защото е обърнато към нейните първостепенни по важност обитатели. Предстои марината да навлезе в нов етап, за някои от целите вече споменах. Предстоят инвестиции, за които имам пълната подкрепа на акционерите относно функциите и идеологията на мястото, а именно да създадем място, което на първо място ще запази предназначението си, т.е. Марина порт Созопол ще е обърната към своята естествена функция – да бъде пристан. Не съм фен на мускулестата архитектура, затова, що се отнася до предстоящите инвестиции, ще създадем място, което сякаш винаги е било тук. В средносрочен план ще обърнем салдото, без да презастрояваме и продаваме апартаменти по 50 кв. м, от което някой ден да ни е срам.

Интервюто взе Йово Николов
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Регистрираните болни с коронавирус намаляват; Мая Манолова се готви за избори Уикенд новини: Регистрираните болни с коронавирус намаляват; Мая Манолова се готви за избори

И още: Валери Симеонов: След Божков е ред на Златев; Четири страни в ЕС против плана на Меркел и Макрон; Заведенията в Гърция вече работят

25 май 2020, 1475 прочитания

МВР предлага съкратена процедура по налагане на санкции за нарушения на пътя 2 МВР предлага съкратена процедура по налагане на санкции за нарушения на пътя

Aко глобата бъде платена в срока за обжалване, ще се дължат само 70% нея

25 май 2020, 1574 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Свързван с Пеевски чиновник пое оперативната програма за наука и образование

Бившият член на борда на директорите на "София тех парк" Кирил Гератлиев поема дирекцията в момент, когато МОН трябва да убеди Брюксел, че ще реши проблемите с програмата

Още от Капитал
Млякото и яйцата ще са след 30 минути на вратата ви

Заради коронавируса онлайн търговията с бързооборотни стоки преживява страхотен бум в цял свят

Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

Домът, моят приятел

Виртуална изложба представя погледа на тридесет фотографи към дома като "жив организъм"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10