Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
4 14 юли 2017, 18:00, 16570 прочитания

Когато този път парашутът не се отвори

Властта е била наясно с проблемите в управлението на НДК от дълго време, но не е предприела нищо

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Парламентарната комисия за НДК може да поиска повече време за работа

Депутатите обмислят да се възложи на Сметната палата да извърши проверка за разходването на средствата

18 юли 2017

Цацаров потвърди, че Боршош ще бъде обвинен за нецелево изразходване на пари за НДК

Трима министри ще бъдат разпитвани в прокуратурата по случая

18 юли 2017

Предварителният одитен доклад: И в трите големи поръчки за ремонта на НДК има нарушения

Те са имали неясни критерии, оценявани са от некомпетентно жури и са движени напред въпреки процедурните нарушения

16 юли 2017

Хайде да бъдем скучна европейска държава

Българското председателство

14 юли 2017

Мирослав Боршош се оттегля като изпълнителен директор на НДК

След цяла седмица скандали, досегашният директор на НДК заявява, ще чака да изтекат наложените проверки

29 юни 2017

"НДК гейт" подпали властта

Скандалът около освободения и върнат директор Мирослав Боршош ескалира с искания за анкетна комисия и прокурорска намеса

28 юни 2017

Дворецът на хаоса

Финансовата инжекция за ремонт на НДК по повод българското председателство на Съвета на ЕС дойде в подходящ момент за задъхващото се държавно дружество, но около изразходването на средства има съмнения

23 юни 2017

БНТ ще получи 7.6 млн. лв. за отразяване на председателството на ЕС

Бившият депутат от ГЕРБ Моника Панайотова е назначена за заместник на Лиляна Павлова

14 юни 2017
Темата накратко
- Все по-ясно става, че проблемът с управлението на НДК и изпълнителния му директор Мирослав Боршош е тлеел от години, като основни хора в правителствата на ГЕРБ са знаели за него, но не са предприели нищо

- Публичното му разнищване сега може да има няколко обяснения - или Боршош внезапно е изгубил покровителя си, или е настъпил нечии сериозни интереси

Който е гледал изказването на Бойко Борисов по време на срещата на страните - участнички в процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа в Хърватия, излъчвано на живо в профила му във фейсбук преди две седмици, вероятно му е направил впечатление един натрапващ се детайл. Фокусът на камерата беше насочен към премиера, но зад него в кадър през цялото време попадаше и министърът на европейското председателство Лиляна Павлова. Тя очевидно беше наясно с режисурата на излъчването, защото се подместваше всеки път, когато Борисов мръднеше в една или друга посока, така че да не я закрива. Постановката имаше ясен подтекст - да покаже, че Павлова се ползва с доверието на премиера. Ден преди това тя спечели битката с изпълнителния директор на НДК Мирослав Боршош, когото уволни, след това обаче Борисов възстанови и накрая той напусна поста по собствено желание. Загуби обаче контрола върху НДК, който премина отново в ръцете на Министерството на културата, където беше до лятото на 2015 г.

Покрай сагата премиерът не взе нито веднъж публично отношение по въпроса, което подхрани различни спекулации в медиите. Предположенията варираха от драстични финансови нарушения при ремонта на НДК, през личен конфликт между Павлова и Боршош до битка на лобита в ГЕРБ.

Широко затворени очи

И след появилите се интерпретации Борисов продължава да мълчи, въпреки че даде съгласието си да бъде сформирана временна парламентарна комисия по случая, за което настояваха от БСП. По време на заседанието й миналия вторник стана ясно, че слабостите в работата на бившия изпълнителен директор Мирослав Боршош са били известни не само на Лиляна Павлова, но и на предшественика й като принципал на дружеството Томислав Дончев. Първо, оказа се, че и двамата са изисквали документация от Боршош за финансовото състояние на НДК и как се изразходват отпуснатите средства за ремонта заради предстоящото председателство на Съвета на ЕС, но им била отказана. Пред депутатите от комисията Павлова каза, че е поискала от изпълнителния директор бизнес план, инвестиционен и оздравителен план, правилата за работата на ръководството и правилата за провеждането на обществените поръчки, но не ги получила. По тези причини се принудила да назначи външен одит на дружеството. Той завършил без заключения за финансовото състояние на дружеството, защото НДК не предоставило нужните документи на одитора. Заедно с това предизвикала още проверка от главния инспекторат към Министерския съвет и на Агенцията за държавна финансова инспекция чрез министъра на финансите.



"На четири пъти през 2016 г. съм изисквал от ръководството на НДК бизнес плана на дружеството, но за съжаление той не ми беше предоставен", каза и вицепремиерът Томислав Дончев, който в продължение на около година и половина по време на предишния кабинет на Бойко Борисов беше принципал на дружеството. Дончев обясни, че след финансовата загуба за 2015 г. от 9 298 000 лв. е имал разговори с ръководството на НДК и е изискал да се предприемат мерки за ограничаване на разходите. От дружеството оправдали две трети от тези загуби с амортизации. Разногласия между него и изпълнителния директор имало и по въпроса кои пространства в НДК имат отношение към председателството. Очевидно обаче още тогава е имало съмнение, че отпуснатите от правителството средства за ремонт на сградата за конкретния повод няма да се изразходват по предназначение, защото Дончев каза, че е проучвал възможността сумите да бъдат внесени в специална сметка и да се назначи контрольор. От финансовото министерство обаче му отговорили, че няма такава практика.

Защо Боршош оцеля досега

В правителствата на Борисов подобни конфликти не излизат често наяве. Сегашното избухване на тлеещото напрежение от години и публичното му разнищване може да има няколко обяснения - или Боршош внезапно е изгубил покровителя си, или е настъпил нечии сериозни интереси. Отговор на въпроса защо в продължение на две години не са предприемани действия за смяната му, след като всички са били наясно, че НДК се е превърнало в голяма черна дупка, в която потъват между осем и девет милиона лева годишно, по време на изслушването в комисията не беше даден. От думите на Дончев по-скоро стана ясно, че "проблемният" директор на НДК, заедно с дружеството, което управлява, е прехвърлян между министерствата и така е избегнал уволнението. Вицепремиерът препрати въпросите към Вежди Рашидов за първата смяна на принципала през месец август 2015 г. Тогава НДК премина под наблюдението на Дончев. "Рашидов твърдеше, че работи трудно с Боршош", каза вицепремиерът и пое и отчасти вината за нерешения конфликт: "Няма да ви запознавам с всички съображения и нюанси за решението си да не предложа отстраняване на изпълнителния директор и за това нося своята отговорност." Дончев обаче смята, че проблемът е структурен и е свързан с двете различни визии за развитието на НДК - дворецът да е доставчик на културна продукция, зад която стоял Боршош, или търговско дружество.

Неофициално от ръководството на ГЕРБ казват, че противоречия на ниво правителство между министрите по отношение на отстраняването на Боршош няма. Нещо повече - източници от кабинета твърдят, че преди Лиляна Павлова да уволни изпълнителния директор, Борисов е бил запознат с одитния доклад и го одобрил, което означава, че е дал картбланш на министъра на европредседателството да предприеме тези действия. По тези причини по-вероятно е оцеляването досега на Боршош на поста, въпреки големите финансови загуби за НДК, да се дължи на добрите му лични отношения с премиера. Боршош беше в инициативния комитет за издигането на Борисов за кмет на София през 2005 г. и дълго време след това беше негов неофициален медиен съветник.
По-важните изводи от предварителния одит на ремонта в НДК:

В средата на юни частна одиторска фирма започна проверка на трите поръчки, свързани с ремонта на НДК във връзка с българското председателство на Съвета на ЕС. След като получи увеличение на капитала със 17 милиона лева, държавното дружество сключи договори за доставка на конгресна техника - с "Динакорд България", проектиране, преустройство и адаптация на сградата с "Галчев инженеринг" и за строителен надзор. "Капитал" разполага с предварителния доклад на дружеството, в който се виждат три основни порока на търговете:

- Процедурите за обществени поръчки са имали проблеми още в зародиш
Търгът за ремонт на сградата е трябвало да бъде прекратен още в началото заради допуснати незаконосъобразни условия. Вместо това изискванията към изпълнителите са променяни в ход, чрез отговори на въпроси на фирмите.

- Методиката на оценяване не е била достатъчно ясна
Според предварителния одитен доклад "предвидените стъпки за оценка на техническите предложения съдържат общи, недефинирани и подлежащи на субективна интерпретация изрази". Същевременно в комисията не е имало професионално компетентни кадри.
Комисията по поръчката за ремонт е давала оценки "на база абсолютно неясни и субективни признаци, което произтича от методиката", се казва в доклада. Използвани са категории като "добро", "много добро" и "отлично", без да става ясно какво се влага в това. Оценявано е и нивото на "иновативност", което няма дефиниция. Няма детайлна аргументация на присъдените оценки, което поставя под въпрос качеството на оценяването. Подобен е и случаят в поръчката за строителен надзор, където са използвани критерии като "последователно", "ефикасно" и "подробно", които не подлежат на ясно определяне.

- Някои от участниците, включително и победителят "Галчев инженеринг", е трябвало да бъдат отстранени още в началото на търга

"Галчев инженеринг", "Главболгарстрой" и "Еврострой" ДЗЗД са предложили цени, по-високи от прогнозната стойност на поръчката от 14 млн. лв. Офертата на победителя е с 2.5 млн. лв. по-висока. Възложителите трябва да определят възможно най-точно прогнозната си стойност, защото различна цена може да промени съществено кръга на заинтересованите лица. Така в търга е трябвало да останат само две оферти - на обединение "Кид Плюс М Синтез" (за 14 млн. лв.) и на Консорциум "Евро НДК" (за 13.7 млн. лв.).

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

30 януари 2018г.
София Хотел Балкан

capital.bg/ governmentevent

Дванадесета годишна среща на бизнеса с правителството



Акценти в програмата:
Загубата на човешки капитал през последните години - колко голям е проблемът, какви са ефектите за икономиката и какви държавни политики могат да го решат
Какво може да направи правителството за задържане и развитие на човешкия капитал
Докога ще расте европейската икономика и кои политики могат да повлияят на българския пазар на труда
Ще постигне ли България устойчив ръст, докато губи човешки капитал
Как българската икономика да стане атрактивна за работещите в чужбина


Прочетете и това

Депутатите правят бивши ниви вечни терени за строителство Депутатите правят бивши ниви вечни терени за строителство

Комисията по земеделие прие, че веднъж сменено предназначението на земята, само ще се препотвърждава

17 яну 2018, 943 прочитания

Вечерни новини: Алпинистът Боян Петров предлага решение за Пирин, ГЕРБ подкрепи закона "Пеевски за КТБ" Вечерни новини: Алпинистът Боян Петров предлага решение за Пирин, ГЕРБ подкрепи закона "Пеевски за КТБ"

И още: Bitcoin загуби 25% и вече е под 10 000 долара; Борисов обеща да се справи с корупцията в България "до две-три години"

17 яну 2018, 1436 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Начело на ЕС? Е, не точно

Правителството малко преувеличава значението на председателството на Съвета на ЕС

Стари муцуни, популисти и евроскептици

Несигурните италиански избори отново ще изправят на нокти ЕС

Витоша: Затворената планина

Ако Столична община наистина иска да защити интересите на гражданите, пътят е лесен

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Музика за очите

Мадрид представя Дебора Файнголд, пред чийто обектив са заставали някои от най-големите имена в поп културата през последните няколко десетилетия

Комунизмът (не) си отива

Най-обемният труд за социалистическия концлагер в Белене и други проекти, свързани с близкото минало

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 2

Капитал

Брой 2 // 13.01.2018 Прочетете
Капитал PRO, Сривът на криптовалутите - пукане на балон или нова нормалност

Емисия

DAILY @7AM // 18.01.2018 Прочетете