2017: Годината на слънчогледа и царевицата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

2017: Годината на слънчогледа и царевицата

2017: Годината на слънчогледа и царевицата

При двете се очаква рекорден добив, докато при пшеница, ечемик и рапица има лек спад

Деница Ватева, Гергана Михайлова
42423 прочитания

© ЦВЕТЕЛИНА НИКОЛАЕВА


Производството на слънчоглед през 2017 г. ще бъде на най-високото ниво за последния четвърт век.
"Очакванията ни за реколтата от пшеница бяха по-големи."

Светослав Русалов, председател на асоциацията на зърнопроизводителите
"Ръстът в цените на пшеницата ще бъде умерен - до 10%."

Николай Вълканов, управител на "Интелиагро"

Силни реколти при царевицата и слънчогледа и леко по-слаби при пшеницата, но при умерен ръст на цените. Накратко това е прогнозата за земеделската година за най-произвежданите култури в страната. Добри зърнени добиви се чакат в Черноморския басейн, който е конкурентният пазар на България, но глобално има намаление на производството в ЕС и САЩ. Житните и маслодайните култури са сред топ изнасяните стоки от страната, като годишно експортът е от порядъка на 1.5-2 млрд. евро заедно с преработените до масло суровини. Така годината е силна както за производителите, така и вероятно за икономиката и бъдещия износ. А ако се сбъднат прогнозите на ЕК, 2017 г. ще се бъде рекордна за производството на слънчоглед в България от 1993 г. насам.

Повече количества от по-малко площи при пшеница

След като през 2016 г. България постигна рекордно ниво при производството на пшеница, очакванията за тази година са по-слаби. Според прогнозата на главна дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" към ЕК през това лято в страната ще бъдат прибрани 5.28 млн. тона пшеница, което е спад от 6.4% на годишна база. Всъщност добивите са дори малко по-добри от предходната година, просто засетите площи са с почти 7% по-малко.

Данните на зърнопроизводителите показват, че към момента жътвената кампания приключва в повечето региони на страната, като изключение е единствено Добруджа, където прибирането на реколтата ще продължи още около 20 дни. "Очакванията ни за реколтата от пшеница бяха по-големи", коментира председателят на асоциацията на зърнопроизводителите Светослав Русалов. По думите му фермерите от различните части в страната са имали проблеми - в някои региони е имало засушаване, а в други - поражения от градушки, което се отразява и на общото производство.

По последни данни на земеделското министерство пострадалите от градушки площи са 118 хил. дка, като най-голяма част от тях са били със засята пшеница и слънчоглед.

"При пшеницата, макар и малко по-малко като площ, очакванията са за 10% по-високи добиви заради хубавото време. Градушките бяха локален проблем и не влияят негативно върху данните за страната като цяло", обясни един от големите мултинационални търговци, които купуват българско зърно.

Според прогнозите на ЕК 2017 г. ще се окаже слаба и за производството на ечемик в България, площите с който са значително по-малко спрямо предходната година. Трудности има и при рапицата, където се очаква общо производство от 474 хил. тона, или с 6.6% по-ниско ниво спрямо предходната година.

Слънчево за слънчогледа

Ако данните за пшеница и ечемика са под нивото от миналата година, то 2017 г. се очертава обещаваща за производството на царевица и слънчоглед. Прогнозата на ЕК показва, че тази есен българските фермери ще приберат 2.09 млн. тона слънчоглед, което е ръст от 15.7% на годишна база и най-високото ниво от 1993 г. насам. Всъщност единствената година, в която България е произвела над 2 млн. тона за последните 24 години, е 2014 г., сочат данните. Тогава общото производство е било 2.01 млн. тона, тоест малко под очакваното в момента.

Решението да се сеят повече маслодайни култури е взимано миналия септември, когато цените им бяха високи по борсите и "слънчогледът им донесе много пари", обясни представител на чуждестранен търговец.

Сигналите от българските производители засега са разнопосочни - данните показват, че слънчогледът е в добро състояние в повечето региони на страната, но проблеми има в някои части от Южна България. Според Светослав Русалов площите с културата през тази година са повече, тъй като заради сухата есен е имало много пропаднали площи с рапица, които впоследствие са били презасети със слънчоглед.

Добри резултати се очакват още и при царевицата, където се очаква производство от 2.78 млн. тона. Това е увеличение от над 25% на годишна база според данните на ЕК, но 2016 г. като цяло не беше силна за тази култура. Като добиви при царевицата миналата година беше много по-суха и откъм добив е имало много пропаднали площи. Така че тази година, макар и почти без промяна като засети площи, очакванията са за силна реколта. Аналогично е и при рапицата.

Плавен ръст на цените

Данните на ЕК показват, че през тази година произведените зърнени култури в ЕС ще са по-ниски от средното ниво, като основната причина за това е засушаването в различни европейски държави. По-слаба реколта се очаква и в САЩ, що се отнася до пшеницата и слънчогледа, но същевременно Русия и повечето държави от Черноморския басейн най-вероятно ще увеличат продукцията си.

"Цените на световните пазари сега са по-високи от миналогодишните основно поради значително по-малкото производство на пшеница и царевица, което се очаква в САЩ", коментира Николай Вълканов, управител на анализаторската "Интелиагро". По думите му обаче се очертава Черноморският регион и тази година да бъде изключително активен играч в сектора, което няма да позволи по-значително поскъпване на българския пазар. "Очакват се рекордни производство и износ на пшеница от Русия. Турция, която е традиционен вносител на пшеница, също върви към силна година и дори към малки количества за износ. Франция, Италия, Испания, която е традиционен пазар за наша пшеница, и някои части от Украйна изпитват трудности със сухото и горещо време", коментира Вълканов, допълвайки, че оттам идва "голямата неизвестна в следващите седмици дали ще има нова подкрепа за цените у нас". "Все пак очакванията ни са за умерено поскъпване на пшеницата в България – около 10% на годишна база", каза още той, допълвайки, че това се случва при вероятност добивите да са сходни с миналогодишните рекорди.

Потенциалът за поскъпване на царевицата и слънчогледа към днешна дата изглежда ограничен, но в средносрочен план и при двете култури ще има все по-съществена роля на вътрешния пазар заради увеличаващия се преработвателен капацитет в страната, смята Вълканов. Данните на различни търговци показват, че 2017 г. също ще бъде трудна за сектора. Така например от търговеца на зърно "Севан", което е най-голямото земеделско дружество в България за 2016 г. според класацията "Капитал 100", коментираха преди време, че търговията ще бъде по-трудна и през тази година, а конкуренцията в Черноморския регион - огромна.

"През последните 2-3 месеца има леко повишение на цените, но в дългосрочен план влияние ще оказва предстоящата поява на реколтата от царевица в Южна Америка, което логично би довело до спад на цените, а поевтинее ли царевицата, това се отразява негативно и върху цените на другите зърнени стоки", обясни пред "Капитал" представител на международен зърнен търговец.

Производството на слънчоглед през 2017 г. ще бъде на най-високото ниво за последния четвърт век.
"Очакванията ни за реколтата от пшеница бяха по-големи."

Светослав Русалов, председател на асоциацията на зърнопроизводителите

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    mul1426175987394222 avatar :-|
    Milen Stefanov

    Я питайте колко от земеделците биха ползвали произведената от тях продукция за храна в личното си домакинство... Тези рекорди - повече добив от дка се постигат не само с благоприятен климат а и с доволно количество химия .

  • 2
    mul1426175987394222 avatar :-|
    Milen Stefanov

    Я питайте колко от земеделците биха ползвали произведената от тях продукция за храна в личното си домакинство... Тези рекорди - повече добив от дка се постигат не само с благоприятен климат а и с доволно количество химия .


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK