Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд за СЕТА

Държавният глава само проформа изпълнява едно свое предизборно обещание

   ©  Надежда Чипева
   ©  Надежда Чипева

Едно от предизборните обещания на Радев бе да блокира Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз и неговите държави членки (СЕТА). На среща на между президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и канадският премиер Джъстин Трюдо миналата седмица бе договорено споразумението да влезе временно в сила на 21 септември, докато приключи ратификацията му от националните парламенти.

"Като международен договор СЕТА е споразумение със смесен характер... и засяга практически всички сфери на обществения живот, което налага гражданите и институциите да имат яснота за естеството на такива споразумения и мястото им в българския конституционен модел. Ратифицирането на такива споразумения, които предопределят развитието на държавата в дългосрочна перспектива, следва да става с максимален консенсус", пише в съобщението на президентството. Искането не е публикувано.

Според прессъобщението с него се иска тълкуване на разпоредбите на конституцията, свързани с условията за ратифицирането и действието на такива смесени международни договори (чл.5, ал.4 и чл.85, ал.1, т.9), участието на България в ЕС (чл.4, ал.3) и икономическото развитие на държавата (чл.19 и чл.20).

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията, КС има правомощие да се произнася "за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна".

Президентът обаче не иска такова произнасяне, нито оспорва конкретни текстове от СЕТА като несъответни на българската конституция или други международни договори. Той иска само тълкуване как се ратифицира такъв договор с оглед на страните по него, което всъщност не е въпрос, който да е неясен. Точно затова някои конституционалисти споделят, че такова искане за тълкуване е по-скоро недопустимо.

От тази гледна точка днешният акт на президента има по-скоро политически характер - той дава вид да изпълнява едно свое предизборно обещание, но въпросът, който задава, най-вероятно е да бъде отклонен от КС или тълкуването да се окаже без пряко отношение към ратификацията.