Значителна част от младите хора в България нямат интерес нито към работа, нито към образование или професионално обучение. Макар да намалява, през последните три години делът на неактивните младежи от населението в групата 15-24 г. пада едва с 3.4 пр. п. до 18.2% през 2016 г. Това показва ежегодният доклад "Заетост и социално развитие в Европа", публикуван от Европейската комисия (ЕК). За сравнение, средното ниво сред страните членки е 11.5% през миналата година, а България се нарежда в класацията с втория най-висок дял, задмината единствено от Италия (19.9%). В другия край на спектъра се позиционират страните с най-добри показатели, като Холандия (4.6%), Люксембург (5.4%) и Дания (5.8%).
Предизвикателства обаче все още са налице – безработицата, както дългосрочна, така и краткосрочна, продължава да е висока, а демографските тенденции в Европа поставят бъдещото благосъстояние на населението под въпрос.
Заетост за млади и стари
Въпреки че заетостта в ЕС като цяло отбелязва рекордни нива, в България показателят все още не успява да навакса – след пета поредна година на растеж делът на работещите от населението достига 67.7% през 2016 г., което е с 3 пр. п. под нивото от 2008 г. по данни на Евростат. Притеснително е също, че увеличението за периода идва основно от засиленото участие на възрастните групи от населението на пазара на труд. За периода 2008-2016 г. броят на работещите в групата 55-64 г. в страната е нараснал с 8.5 пр. п., като така достига 54.5% от населението. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват още по-подробна картина – единствената друга възрастова група, която отчита ръст спрямо нивата на заетост от 2008 г., е тази над 65 г. (с 0.5 пр. п. до 4.3% през 2016 г.).
Ключът към бъдещия успех
Не е новина, че демографските тенденции в Европа са далеч от положителни. Очакванията са работоспособното население да намалява, заедно с раждаемостта, докато броят на възрастните над 65 г. нараства. С цел да предпазят бъдещото благосъстояние на обществото, комисията препоръчва да се предприемат мерки в три насоки.
Първата е свързана с понижението в броя на хората в икономически активна възраст – привличането на неактивни групи към пазара на труд, заедно с отлагане на пенсионирането (обикновено чрез повишение в пенсионната възраст) са мерки, които не решават дългосрочните проблеми, но могат да смекчат негативите в средносрочен план. Втората насока се фокусира върху привличане на чужденци и повишение на раждаемостта, като идеята тук е поне да се поддържа нивото на населението. Същевременно повишението в производителността на работещите ще бъде основният източник на икономически растеж за страните от съюза в дългосрочен план, посочва докладът на ЕК. Макар към момента увеличението в производителността да изостава от това на заетостта, ускорение на растежа е възможно - чрез инвестиции както в хората, така и във физическия капитал, като машини и оборудване.
Значителна част от младите хора в България нямат интерес нито към работа, нито към образование или професионално обучение. Макар да намалява, през последните три години делът на неактивните младежи от населението в групата 15-24 г. пада едва с 3.4 пр. п. до 18.2% през 2016 г. Това показва ежегодният доклад "Заетост и социално развитие в Европа", публикуван от Европейската комисия (ЕК). За сравнение, средното ниво сред страните членки е 11.5% през миналата година, а България се нарежда в класацията с втория най-висок дял, задмината единствено от Италия (19.9%). В другия край на спектъра се позиционират страните с най-добри показатели, като Холандия (4.6%), Люксембург (5.4%) и Дания (5.8%).
Още от Капитал
3 коментара
Едно допълнително уточнение: всеки пети младеж в България е от ромски произход. Не казвам, че именно те съставляват безработните младежи, но със сигурност са голям дял от "безработните" младежи.
До коментар [#1] от "Milen Stefanov":
Е, ако ти не го казваш - нека го кажа аз :)
Нормалните учебни заведения са единици. Работодателите и свързаните с тях институции са скапани. Именно там трябва да се търси причината за тази тенденция.
Всеки иска достоен живот, но тези и много други фактори поставят тази цел толкова, толкова на високо, че направо не си заслужава човек да си дава толкова зор за да я постигне. От къде да я има мотивацията?