Всеки пети младеж в България нито учи, нито работи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Всеки пети младеж в България нито учи, нито работи

Младежката безработица намалява от 28.4% през 2013 г. до 17.2% от работната сила във възрастовата група 15-24 г. през 2016 г.

Всеки пети младеж в България нито учи, нито работи

Заетостта в ЕС през 2016 г. задмина рекордните предкризисни нива, като основна причина е повишено участие на възрастните групи от населението и жените, посочва ЕК

30570 прочитания

Младежката безработица намалява от 28.4% през 2013 г. до 17.2% от работната сила във възрастовата група 15-24 г. през 2016 г.

© Георги Кожухаров


67.7% от населението в страната на възраст между 20 и 64 г. работят през 2016 г., което е с 3 пр. п. под нивото от 2008 г.

Значителна част от младите хора в България нямат интерес нито към работа, нито към образование или професионално обучение. Макар да намалява, през последните три години делът на неактивните младежи от населението в групата 15-24 г. пада едва с 3.4 пр. п. до 18.2% през 2016 г. Това показва ежегодният доклад "Заетост и социално развитие в Европа", публикуван от Европейската комисия (ЕК). За сравнение, средното ниво сред страните членки е 11.5% през миналата година, а България се нарежда в класацията с втория най-висок дял, задмината единствено от Италия (19.9%). В другия край на спектъра се позиционират страните с най-добри показатели, като Холандия (4.6%), Люксембург (5.4%) и Дания (5.8%).

Същевременно заетостта в ЕС достига рекордни стойности - 71.1% от хората на възраст между 20 и 64 г. работят през 2016 г., задминавайки предкризисните нива от 2008 г. (70.3%). Фактор за увеличението, от една страна, е икономическото възстановяване от 2013 г. насам, което, макар и далеч от отчетения растеж преди рецесията, все пак задвижи откриването на нови работни места, посочва комисията. Друг фактор пък идва от страна на предлагането на труд, а именно повишеното участие на жените в работната сила и по-късното пенсиониране при възрастните работещи.

Предизвикателства обаче все още са налице – безработицата, както дългосрочна, така и краткосрочна, продължава да е висока, а демографските тенденции в Европа поставят бъдещото благосъстояние на населението под въпрос.

Заетост за млади и стари

Въпреки че заетостта в ЕС като цяло отбелязва рекордни нива, в България показателят все още не успява да навакса – след пета поредна година на растеж делът на работещите от населението достига 67.7% през 2016 г., което е с 3 пр. п. под нивото от 2008 г. по данни на Евростат. Притеснително е също, че увеличението за периода идва основно от засиленото участие на възрастните групи от населението на пазара на труд. За периода 2008-2016 г. броят на работещите в групата 55-64 г. в страната е нараснал с 8.5 пр. п., като така достига 54.5% от населението. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват още по-подробна картина – единствената друга възрастова група, която отчита ръст спрямо нивата на заетост от 2008 г., е тази над 65 г. (с 0.5 пр. п. до 4.3% през 2016 г.).

В същото време в съюза се наблюдава относително подобрение по линия на участието на младите в пазара на труд. Като група, която е особено чувствителна към икономическия цикъл, през 2012 и 2013 г. хората между 15 и 24 години преминаха през най-лошите периоди на кризата, като от тогава положението постепенно се подобрява. В допълнение към бавния спад на делът от младите, които не желаят да работят или учат, младежката безработица намалява значително през последните три години - от 28.4% през 2013 г. до 17.2% от работната сила във възрастовата група към края на миналата година.

Ключът към бъдещия успех

Не е новина, че демографските тенденции в Европа са далеч от положителни. Очакванията са работоспособното население да намалява, заедно с раждаемостта, докато броят на възрастните над 65 г. нараства. С цел да предпазят бъдещото благосъстояние на обществото, комисията препоръчва да се предприемат мерки в три насоки.

Първата е свързана с понижението в броя на хората в икономически активна възраст – привличането на неактивни групи към пазара на труд, заедно с отлагане на пенсионирането (обикновено чрез повишение в пенсионната възраст) са мерки, които не решават дългосрочните проблеми, но могат да смекчат негативите в средносрочен план. Втората насока се фокусира върху привличане на чужденци и повишение на раждаемостта, като идеята тук е поне да се поддържа нивото на населението. Същевременно повишението в производителността на работещите ще бъде основният източник на икономически растеж за страните от съюза в дългосрочен план, посочва докладът на ЕК. Макар към момента увеличението в производителността да изостава от това на заетостта, ускорение на растежа е възможно - чрез инвестиции както в хората, така и във физическия капитал, като машини и оборудване.

67.7% от населението в страната на възраст между 20 и 64 г. работят през 2016 г., което е с 3 пр. п. под нивото от 2008 г.

Значителна част от младите хора в България нямат интерес нито към работа, нито към образование или професионално обучение. Макар да намалява, през последните три години делът на неактивните младежи от населението в групата 15-24 г. пада едва с 3.4 пр. п. до 18.2% през 2016 г. Това показва ежегодният доклад "Заетост и социално развитие в Европа", публикуван от Европейската комисия (ЕК). За сравнение, средното ниво сред страните членки е 11.5% през миналата година, а България се нарежда в класацията с втория най-висок дял, задмината единствено от Италия (19.9%). В другия край на спектъра се позиционират страните с най-добри показатели, като Холандия (4.6%), Люксембург (5.4%) и Дания (5.8%).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    mul1426175987394222 avatar :-|
    Milen Stefanov

    Едно допълнително уточнение: всеки пети младеж в България е от ромски произход. Не казвам, че именно те съставляват безработните младежи, но със сигурност са голям дял от "безработните" младежи.

  • 2
    zumz avatar :-|
    zumz

    До коментар [#1] от "Milen Stefanov":

    Е, ако ти не го казваш - нека го кажа аз :)

  • 3
    ncg1414166877380251 avatar :-|
    Шахта Процесор

    Нормалните учебни заведения са единици. Работодателите и свързаните с тях институции са скапани. Именно там трябва да се търси причината за тази тенденция.
    Всеки иска достоен живот, но тези и много други фактори поставят тази цел толкова, толкова на високо, че направо не си заслужава човек да си дава толкова зор за да я постигне. От къде да я има мотивацията?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK