С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 21 юли 2017, 10:55, 29467 прочитания

Што бара Борисов во Скопје*

Договорът с Македония е задължително условие България да успее да остави положителен отпечатък на Западните Балкани

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Договорът ще позволи на двете страни най-после да спрат да си говорят за миналото и да обърнат внимание на настоящето и бъдещето.

България не може да води разговора в ЕС за Западните Балкани, ако има двустранен проблем с една от страните в групата.
"Седим си ние с британския външен министър Бо̀рис Джонсън на срещата на ЕС и Западните Балкани в Триест. Видя ни албанският премиер Еди Рама и каза: "От малък искам и аз в ЕС, но никога не съм предполагал, че Бо̀рис ще излезе от съюза, а Борисов ще остане да го управлява."

Историята, която Бойко Борисов разказа пред българските посланици на годишната им конференция, показва много неща накуп - нарасналото международно самочувствие на премиера, който в третия си мандат очевидно е решил да се посвети на геополитиката, своеобразното му умение да се възползва от шанса, който предоставя българското председателство на ЕС в първата половина на 2018 г., а също и видимата наслада, която изпитва от насочването на прожекторите към него. Във всичко това няма нищо лошо, стига София действително да успее да остави положителен отпечатък по темата за Западните Балкани, който освен това да е траен, а не да избледнее с пренасочването на прожекторите към Австрия, следващата по веригата на ротационното ръководство на ЕС.


Първото условие за това е успешното довеждане докрай на договора за добросъседство с Македония, който трябва да бъде подписан на 2 август в Скопие. Освен че ще позволи на двете страни най-после да спрат да си говорят за миналото и да обърнат внимание на настоящето и бъдещето, сдобряването с Македония е и задължително условие обявеният приоритет на председателството да има смисъл.

България не може да води разговора в ЕС за Западните Балкани, ако има двустранен проблем с една от страните в групата. Нито пък може да участва в други европейски инициативи за региона, като задвижения от Германия Берлински процес, част от който е и т.нар. план "Маршал" за Балканите (с официално име "Берлин плюс", предвиждащ общ пазар и митнически съюз между държавите, както и финансиране от ЕС за големи инфраструктурни проекти за около 200 млн. евро). Точно по тази линия са и обявените в Триест 70 млн. евро за една от отсечките на прословутия Коридор 8 за жп линия, свързваща Македония и България.

Договор все ни свързва, договор ни дели



Още когато Борисов и македонският премиер Зоран Заев обявиха на 20 юни в София подписването на договора на годишнината от символичното и за двете държави Илинденско-Преображенско въстание, беше ясно, че боят по Заев ще започне дори преди връщането му в Скопие. Близките до ВМРО-ДПМНЕ на бившия премиер Никола Груевски кръгове обявиха наследника му за предател и децибелите на истерията се засилват буквално с всеки ден, като се стигна до фалшиви информации, че Скопие се отказва от подписването. В София също се чуха крясъци, че договорът е антибългарски и предава националните ни интереси. За разлика от Скопие обаче, тук няма опасност антимакедонският хор да провали всичко.

"Македония има по-силен интерес да подпише, за да излезе от изолацията, в която я вкара Груевски. Ако не го направят, падат в капана му. Този договор е излишно натоварен с емоции. Това е обикновен международен договор и в него няма нищо унизително за Македония. Заев трябва да успее да го продаде на вътрешната публика и да покаже, че е различен от Груевски, че може да отвори вратата към НАТО и ЕС", казва бившият външен министър Ивайло Калфин. За София е шанс, че в момента в Скопие има правителство, което заявява, че не робува на комплекси и е готово да сложи край на точещата се пета година сага с договора. Което ще е стъпка напред към това България да има по-стабилен и приятелски настроен съсед. "За Заев това ще е доказателство, че може да се справи с въпроси от символично естество, като се започне от стиропорни паметници и се стигне до спора за името с Гърция, който я блокира за ЕС и НАТО", посочва Весела Чернева, директор на софийския офис на Европейския съвет по външна политика.

Извън цялото кресчендо около него, договорът всъщност повтаря почти изцяло съвместната декларация, подписана през 1999 г. от тогавашните премиери Иван Костов и Любчо Георгиевски, но я облича в задължаваща форма. Има и искане от България за механизъм, който да следи за изпълнението. И всъщност единственото ново нещо е вкарването на термина обща история. След последната среща на българския външен министър Екатерина Захариева и македонският й колега Никола Димитров през втория уикенд на юли това също е изчистено. "Македония се е съгласила с формулировката, че историята е обща и ще има работна група, съставена от историци, общественици и учени, които да разгледат спорните въпроси от миналото", казва Красимир Богданов от ВМРО, заместник-председател на комисията по външна политика в парламента.

За кожата на едно председателство

В средите на БСП се говори, че премиерът Борисов има и съвсем прагматична цел за затоплянето с Македония - задаващите се средства по балканския план "Маршал", като включително по време на посещението на Заев е ставало въпрос България да участва в македонски проекти. По-голямата цел обаче е включването на София в Берлинския процес (където от ЕС участват Германия, Франция, Австрия, Италия, Словения, Хърватия плюс западнобалканската шесторка). "Борисов отигра добре ситуацията и си осигури покана за Триест, използвайки идващото председателство. Но и Гърция успя веднъж да се самопокани на срещите и си остана с това. Въпросът е да си осигурим за постоянно място на масата, а не всичко да приключи догодина", казва бивш високопоставен дипломат.

"България беше като спящата красавица, заспахме за Западните Балкани през 2008 г., започнахме да гледаме другаде и нямаше никаква активност. Сега се събудихме и видяхме, че те са важни. Въпросът е докъде ще стигнем и дали няма да заспим пак след председателството", посочва Ивайло Калфин. Какво ще успее да постигне то, зависи донякъде и от изборите в Германия наесен. Меркел очевидно има план за региона и ако спечели нов мандат през септември, би могла да вложи политически капитал в него. А западнобалканската шесторка има нужда от това, защото във всяка от тези страни проблемите не се изчерпват с високата младежка безработица и още по-високата имиграция (една пета от македонското население живее в чужбина). Сърбия става все по-авторитарна и флиртува с Русия, в Македония правителството е крехко и уязвимо, Албания е определяна като наркодържава от кланов тип, Босна и Херцеговина на практика не функционира, Косово е недопризнато и нестабилно. Единствено Черна гора изглежда да има някакъв шанс да бъде побутната по европейската писта. Както казва сръбски дипломат, цитиран от BuzzFeed, "разширяването е като пиле с отрязана глава. То все още тича, но всъщност е мъртво".

В тази ситуация София би могла да работи за по-категоричен политически ангажимент на ЕС в момент, когато усещането на Балканите е, че докато те лъжат Брюксел, че се реформират, той ги лъже, че ще ги приеме. "Трябва да има силно препотвърждаване на европейската перспектива на региона. Всички знаят, че няма да е утре или вдругиден. Но трябва да е ясно, че няма друга алтернатива. Русия няма оферта към тези държави", посочва Ивайло Калфин.

И тъй като декларациите не са достатъчни, е нужна и конкретика. "За България по време на председателството е важно да се фокусира върху едно-две неща и да ги придвижи напред - дали ще е отпадане на роуминга, дали ще е митническият съюз или инфраструктурата. Ако се направи голям инфраструктурен фонд, България има шанс да сложи реперите му", казва Весела Чернева. Иначе колкото и Борисов да се ласкае, че "управлява ЕС", никой няма да го запомни.

-----------------
* От македонски - Какво търси Борисов в Скопие
Кристиан Вигенин
депутат от БСП и бивш външен министър


Ако искаме да постигнем напредък по отношение на общата ни история, това няма как да се случи само с подписването на един договор, нужна е дългосрочна и целенасочена политика. Освен това има множество практически и конкретни действия, които България може да предприеме, за да развие отношенията си с Република Македония, преди големите инфраструктурни проекти като жп линията София-Скопие да бъдат реализирани. Може да се оправят пътищата, свързващи двете страни, да се отвори договореният отдавна ГКПП Клепало (Струмяни - Берово), което ще скъси значително пътуването на македонци към българските зимни курорти. Това изисква малка инвестиция - 30 км асфалт, за да се свърже пунктът с АМ "Струма".

Може да се засилят културни инициативи, които символично да покажат волята ни за добросъседство, да се подпомогнат бизнес връзките между двете страни. Нужно е различните министерства да се координират по-добре помежду си, когато трябва да се работи по въпроси, свързани с Република Македония, а и с другите ни съседи в региона, за да имаме единна политика.
Ивайло Калфин
бивш външен министър


Би било политически успех ако по време на председателството България постигне ново издание на Солунския дневен ред (през 2003 г. в Солун ЕС заяви, че страните от Балканите ще станат членки на ЕС). Догодина стават 15 години оттогава и през тях няма достатъчно ясен и силен политически сигнал, че това е перспективата за тези страни. Няма да е утре или вдругиден, но това е. ЕС е единствената оферта в региона и трябва да води. Русия няма оферта към тези държави, може само да подклажда някакви противоречия.

Трябва да има конкретни инициативи като роуминг и митнически съюз, за да се покаже, че Западните Балкани започват да стават един регион в подготовка целият този регион да стане част от ЕС.
Юлиан Ангелов
депутат от Обединените патриоти (ВМРО) и член на комисията по външни работи


Прозира желанието на Сърбия и други страни да няма добри отношения между Македония и България. Определени икономически кръгове в Македония и Сърбия, които добре развиват бизнеса си, имат същата цел. Интересно е, че мотивите на БСП и ВМРО-ДПМНЕ против договора са еднакви. Това показва, че има синхронизация между тях.

Не виждам нищо притеснително в текстовете на споразумението, които съм чел. За мен най-важното е дали Македония ще направи решителна крачка в изпълнението на договора и разрешаването на създадените проблеми между страните през годините. По самите текстове и формираните теми нямаме никакво притеснение. Договорът ще бъде в полза на България и Македония. Ако той се изпълнява от двете страни, съм убеден, че за по-малко от 10 години в Македония ще има съвсем друго мислене за България, българската история и повече няма да се насажда омраза към българите. Нашите притеснения са дали ще продължи изпълнението на договора.
Весела Чернева
директор на българския офис на Европейския съвет по външна политика


За България по време на председателството е важно да вземе една тема и да я придвижи напред, да има нещо реално, не просто декларации. Защото всеки път, когато чуят: "Подкрепяме интеграцията на Западните Балкани", хората там вече контрират с въпроса: "А как точно я подкрепяте?" Ако се фокусираме върху едно или две неща, има шанс да ги направим - дали ще е роумингът или дигиталното портфолио, дали ще е придвижване напред на митническия съюз или инфраструктурата. Ако се направи голям инфраструктурен фонд, Блъгария има шанс да сложи реперите му.

Какво можем да правим след договора с Македония - Скопие е единствената съседна столица, с която нямаме жп връзка, нормален път, пряк полет, плащаме 7 лв на минута за разговор и въпреки, че 70 хиляди македонци имат български паспорти, икономическите връзки са много по-малко развити, отколкото техните с Гърция и Сърбия. Има много какво да се прави и по културния и академичен обмен. Политически трябва да помогнем на Македония да стане член на НАТО, за което тя беше готова още през 2008 г.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вдигането на такса смет може да се отложи Вдигането на такса смет може да се отложи

Министерството на екологията търси варианти за намаление на отчисленията, които общините правят към РИОСВ

10 дек 2019, 337 прочитания

Вечерни новини: Газовата борса тръгна, допингът изхвърли Русия от всички спортове 1 Вечерни новини: Газовата борса тръгна, допингът изхвърли Русия от всички спортове

И още: ЕК разреши помощ от 3.2 млрд. евро за 7 държави за развитие на батериите за коли; президентите на Русия и Украйна започват разговори за решения на конфликта в Украйна

9 дек 2019, 2012 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Слепи ли са камерите в София

Покрай председателството на Съвета на ЕС столицата ще трябва да инвестира в система на видеонаблюдение... която показва, че до момента видеонаблюдението почти не е имало

Още от Капитал
Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10