С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 21 юли 2017, 15:10, 21731 прочитания

ГЕРБ се състезава с ГЕРБ за шеф на БНТ

Фаворити в конкурса за генерален директор са Емил Кошлуков и Константин Каменаров. И двамата се ползват с подкрепа от управляващата партия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
След като през изминалата седмица станаха ясни имената на желаещите да оглавят обществената телевизия, изводът е, че няма добър избор за БНТ. Въпреки формално големия набор от кандидати - цели девет участници, сред които има бивши и настоящи кадри на обществената телевизия, агент на ДС и други екзотични птици (виж пълния списък в карето - бел. ред.), медийният регулатор реално няма качествен избор между експерти в тв индустрията с бизнес образование и богат управленски опит. А членовете му по всяка вероятност ще вземат политически мотивирано решение. Конкурсът за шеф за БНТ сега не е между кандидати, които ще засилят обществения характер на телевизията и качествената журналистика в услуга на хората, които я издържат. Ако има някаква интрига, тя е кое точно лоби ще надделее.

Два независими един от друг източника на "Капитал", близки до процеса, твърдят, че скритите фаворити в битката за БНТ са бившият изпълнителен директор на TV7 и News7 Емил Кошлуков и бившият оперативен директор на БНТ Константин Каменаров, като и двамата са подкрепени от различни кръгове в управляващата партия ГЕРБ. Те не изключват обаче и възможността конкурсът да завърши без победител и досегашната директорка на обществената телевизия Вяра Анкова да запази позицията си до обявяването на ново състезание. Кой от трите сценария ще се реализира вероятно зависи еднолично от премиера Бойко Борисов. В ключови моменти Съветът за електронни медии винаги се е съобразявал с мнението на ГЕРБ, като управляващите могат да разчитат винаги на два сигурни, един почти сигурен глас от петте членове на съвета и още един възможен.


Това е проблемно по няколко причини. В и без това калния медиен пейзаж в България обществената медиа би трябвало да е еталон за всички останали по качество, етични стандарти, обективност и отдалеченост от властта. Тя е и телевизията, в която, на теория, може да има условия за повече качествена журналистика - комерсиалните канали имат други приоритети. Заложеният в законодателството модел на нейното финансиране обаче (в който тя се субсидира от държавния бюджет, а не от такси на гражданите например), както и изборът на членове на Съвета за електронни медии, винаги е давал възможност на различните правителства да се намесват в работата й и да правят опити да подчинят ръководството й на своите интереси. А тайната на дълголетното управление на Борисов се състои тъкмо в порочното срастване между медии, власт и съдебна система. С предстоящия избор на генерален директор има подозрения, че управляващите отново ще си гарантират, че БНТ ще остане в кръга от лоялни и послушни на волята си медии.

Скритите фаворити

Според източници на "Капитал" Константин Каменаров се ползва с подкрепата на зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов. Зад Емил Кошлуков вероятно стои един от най-доверените хора на Бойко Борисов - бизнесменът Александър Сталийски (лидерът на "Новото време" управляваше продуцентската компания "Ноу фрейм медия" АД, която беше собственост на партньорката на Сталийски Виолета Сечкова - виж детайлите по-долу). Това е и причината информираните за хода на преговорите да дават по-голям превес на Кошлуков в предстоящото състезание, а за Каменаров да считат, че дори и да не стане генерален директор, може да се сдобие с позиция в ръководството на медиата. Той беше назначен за оперативен директор в БНТ в първия мандат на Вяра Анкова, но се задържа на поста за по-малко от две години. Източници на "Капитал" в парламента коментират, че Каменаров активно търсел подкрепа за номинацията му от различни парламентарни сили. Това не е и първият му опит да оглави телевизията. В годините назад той е участвал и в други конкурси за генерален директор, в някои от които също е бил сочен за фаворит.



За да спечели, всеки от двамата има нужда от три гласа от общо петимата членове на Съвета за електронни медии (СЕМ). Всеки член на СЕМ има право да подкрепи само един от кандидатите, като гласува явно. Председателката на регулатора София Владимирова е номинирана от ГЕРБ (и лично от Цветан Цветанов) и няма съмнение, че ще се съобрази с повелята на партията. Ако съдим по поведението й до момента, по всяка вероятност в нейния отбор ще гласува и Бетина Жотева, назначена от президента Росен Плевнелиев. Не е ясно каква позиция ще заеме другата членка от президентската квота, Мария Стоянова, но неофициално се коментира, че е възможно тя да не подкрепи никого от явилите се кандидати. Официалният й коментар пред "Капитал" беше: "По-важното в този конкурс е какви кандидати ще се явят и ще можем ли от тях да изберем достоен генерален директор с мениджърски опит. Генералният директор не трябва да се избира с компромис и на принципа по-малкото зло."

Четвъртата дама в регулатора, Розита Еленова, пък беше предложена от формацията на енергийния бизнесмен Христо Ковачки Български демократичен център (БДЦ). Преди партията му се казваше ЛИДЕР и на евроизборите през 2009 г. тя се яви в коалиция тъкмо с "Новото време" на Емил Кошлуков. Не е ясно кого ще подкрепи и Иво Атанасов. Макар да е от квотата на БСП, по информация на "Капитал" най-голямата опозиционна партия по-скоро няма фаворит в конкурса и не влага усилия и ресурси да повлияе върху избора. Все пак най-близък до БСП изглежда Иван Гарелов, за когото се застъпи лично лидерката на партията Корнелия Нинова, когато беше уволнен като говорител на служебното правителство през пролетта. Пред "Капитал" Атанасов потвърди позицията си, която изказа и по време на изслушването на отчета на БНТ миналата седмица: "Кандидат, който не гарантира, че ще е в състояние да осигури баланса при представянето на различните идеи и убеждения в обществената телевизия, хич да не се гласи за гласа ми." Според него в момента в телевизията доминира дясната риторика, което е неспазване на чл. 6 от Закона за радиото и телевизията. "Става дума за идеи и убеждения, а не за партийна принадлежност", уточни Атанасов.

Така разпределението на силите в СЕМ би могло да помогне на Кошлуков, но също така е възможно разделението на гласовете да не доведе до избор и Вяра Анкова да се задържи на поста си още известно време. Миналата година медийният закон беше променен така, че тя да остане в БНТ, въпреки че мандатът й беше изтекъл. Вносителите тогава бяха от различни парламентарни групи. Сега също не съществува пречка мандатът на Анкова да продължи още година, в случай че трите тура на гласуване в СЕМ не излъчат категоричен фаворит.

Обвързан в зависимости

Засега соченият за най-вероятен генерален директор на БНТ изглежда и най-неприемлив. Както политическият бекграунд, така и опитът на Емил Кошлуков в частния сектор разкриват обвързаности с политико-икономически кръгове със спорна репутация.

През 2004 г. той се отцепи от НДСВ заедно с група депутати, основа движението "Новото време" и изигра ключова роля, за да се спре приватизацията на "Булгартабак". Тогава беше договорена сделка с BAT за 250 млн. лв. Десет години по-късно Пеевски купи компанията за 100 млн. лв. Кошлуков е близък до Ахмед Доган, с когото са лежали заедно в старозагорския затвор преди 1989 г. През 2005 г. двамата дори лансираха идея за предизборен либерален алианс между НДСВ, движението и "Новото време", но тя така и не се реализира. После Кошлуков опита да играе на евроизборите през 2009 г. с партията на Христо Ковачки ЛИДЕР, за която съществуваха подозрения, че е политически инженеринг на Доган.

Вече като продуцент и телевизионен водещ Емил Кошлуков продължи да гравитира около медиите, приближени на депутата от ДПС Делян Пеевски (тогава в партньорство с основния акционер в Корпоративна търговска банка Цветан Василев). През 2009 г. той стана изпълнителен директор на продуцентската компания "Ноу фрейм медия" АД. Като нейни собственици тогава фигурират регистрираната в Кипър офшорна фирма "Чикуитена холдингс лимитид", Виолета Сечкова и Иван Терзийски. Фирмата тогава реализираше външните продукции на финансираната от Цветан Василев TV7 и имаше собствени телевизионни студиа в Герман.

Впоследствие Виолета Сечкова и нейният партньор в живота Александър Сталийски бяха осветени като едни от най-големите индивидуални вложители в КТБ при краха й - общо с около 30 млн. лева. Тези пари са били получени от продажбата на телевизионните студиа, в които TV7 снимаше предаванията си. Според бившия основен акционер в банката Цветан Василев Сталийски е бил най-довереното лице на премиера Бойко Борисов и се занимавал с всичко, свързано с Борисов, включително и със събиране на дължимите суми. Една от формите на събиране е "чрез придобиване на участия - явни и скрити, в компании, за които не са платили и стотинка", разказа Василев в интервю за "Капитал" миналата година. След фалита на КТБ Сталийски не само успя да спаси депозитите си чрез поредица от цесии и прехващания, но и да придобие контрол върху един от активите на банката - стъкларския завод "Рубин" в Плевен.

След закриването на "Ноу фрейм медия" АД през 2013 г. и преливането й в нова компания със сходнo име Кошлуков остава свързан с групата на TV7. Той влиза в борда на директорите както на "ТВ Седем" ЕАД, така и на "Балкан българска телевизия" ЕАД (двете дружества зад телевизионните канали TV7 и News 7), а за кратко е техен изпълнителен директор през есента на 2014 г. След залеза на TV7 политологът по образование премести публицистичното си предаване "Факторът Кошлуков" в оформилата се като новата телевизия на властта - Канал 3 на Пеевски.

Според регистрите той няма участие във фирми към момента. Ако обаче от управляващата партия са решени да му уплътнят времето, като го назначат в БНТ, обществената телевизия със сигурност няма да спечели от това.
Как стои БНТ на пазара

Макар по дефиниция да е обществена (тоест изпълнява обществена функция и се издържа с публични средства), по модела си на финансиране в България БНТ по-скоро може да бъде наречена държавна. Това е така, защото, вместо да се издържа от таксите на потребителите, както например е британската BBC, нейната субсидия се гласува от правителството. За 2017 г. сумата, заделена от държавния бюджет за издръжка на медиата, е 65 млн. лева. Отделно правителството гласува БНТ да получи още 7.6 млн. лв., за да осигури медийно покритие, продуциране и излъчване на събитията по време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. От тях 5.6 млн. лева постъпват в сметките й тази година. Годишният финансов отчет на БНТ за 2016 г. все още не е публичен, тъй като предстои заверката му от Сметната палата. През 2015 г. при субсидия от около 65 млн., допълнителна целева субсидия от 8 млн. за ремонти, БНТ отчита собствени приходи от продажба на услуги, в това число реклама, спонсорство, технически услуги, спонсорство в размер на 7.9 млн. лв. А отчетените разходи на обществената медиа са около 83.8 млн. лв., от които 51% отиват за издръжка на телевизията.

Въпреки че е поставена в конкурентна пазарна среда, БНТ изостава чувствително от другите национални телевизии bTV и NOVA както по дял от телевизионната аудитория, така и по дял от рекламните приходи. Според GARB каналите на БНТ държат общо около 9% от телевизионната аудитория в страната (виж графиките). Това се дължи, от една страна, на ограниченията за рекламното време, което може да продава, наложени й от закона, от друга, на неумението на мениджмънта да привлече търговци, които да хванат интереса на рекламодателите. В последните години БНТ се опита да се конкурира с търговските медии и чрез инвестиции в български сериали и други нестандартни формати, но нейни предавания трудно пробиват в топ 20 на най-гледаните. Това обикновено се случва по време на спортни събития от мащаба на световното първенство по футбол или олимпийските игри.
Какъв трябва да бъде следващият генерален директор?

За да управляваш медия с почти 60-годишна история, се изисква ясна визия и висока чувствителност за нейните обществени функции. Всеки ден си в ситуация на сложен баланс между законови задължения, нисък бюджет, ограничения за реклама и големи обществени очаквания. Най-трудна е задачата да задържиш зрителското доверие. Не рейтингът, а лоялността към зрителите е на първо място. Професионалните журналистически стандарти не се променят с времето. Ако нещо се променя в нашия интерактивен свят, то е предизвикателството да отстояваш качествата на телевизионната журналистика. Генералният директор трябва да е гарант за свободата в работата на журналистическите и продуцентските екипи.

Обществената медия е тази, която трябва да доказва конкурентноспособността на българските продукции пред световната аудитория, както и да представя по най-добрия начин българската култура. Медийната среда се развива изключително динамично и предизвикателствата на местния телевизионен пазар не са единствените.

Силата на една телевизия е нейният екип и генералният директор е длъжен да знае, че промените минават през сърцето на всеки професионалист в БНТ, защото те са доказали през годините своята пристрастност към ценностите, които обществената медия отстоява.

Вяра Анкова, генерална директорка на БНТ пред "Капитал"
Кои подадоха документи
(по реда на приемането на концепциите им в СЕМ)

Стоил Рошкев - журналист в БТА, БНР и БНТ и поет

Теодор Ангелов - водещ на публицистично предаване по ТВ СКАТ

Сашо Йовков - редактор "Продуцентски център "Спорт" в БНТ

Валерий Тодоров - бивш генерален директор на БНР и кореспондент на БНТ и БНР в Москва

Тома Иванов - бивш финансов и изпълнителен директор на БНТ, бивш член на СЕМ

Радослав Главчев - инженер, бивш служител на БНТ; явява се за шести път на конкурса;

Иван Гарелов - бивш водещ на "Панорама" по БНТ и водещ на публицистично предаване по TV7; бивш щатен служител на Първо главно управление на ДС

Константин Каменаров - бивш оперативен директор в БНТ и дългогодишен водещ; бивш говорител на "Мобилтел"

Емил Кошлуков - бивш изпълнителен директор на каналите TV7 и News 7 и на продуцентската компания "Ноу фрейм Медия"; лидер на движение "Новото време";

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нов закон въвежда високи глоби за хранителния сектор Нов закон въвежда високи глоби за хранителния сектор

Проектът е за обществено обсъждане до началото на декември

14 ное 2019, 178 прочитания

Вечерни новини: Парламентът прие бюджет 2020 на първо четене, 1.5 млрд. евро глоба за Унгария заради еврофондовете Вечерни новини: Парламентът прие бюджет 2020 на първо четене, 1.5 млрд. евро глоба за Унгария заради еврофондовете

И още: Tesla щурмува Европа през Германия, Цацаров е вариант за шеф на антикорупционната комисия, ВСС ще прегласува избора на Гешев за главен прокурор

13 ное 2019, 1813 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Депутат от ГЕРБ поискал 4 тона суджук, уж за премиера, но Борисов не получил нищо

Това е причината за искането за сваляне на имунитета на Живко Мартинов, стана ясно след брифинг на главния прокурор Сотир Цацаров

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10