Сезонът на "гастарбайтерите"

Чужд или местен

През един от големите посредници за наемането на чужденци у нас – "Турал мениджмънт", осигурените работници за курортите по Черноморието за това лято са около 800. През друга компания - "Ю Ес Би травел", са минали още 100 само за базите в Златни пясъци. Независимо къде ще попаднете обаче, вероятността да се срещнете с "гастарбайтер" не е много голяма. Те са в кухните, в малката стаичка на камериерките в дъното на коридора или някъде край задния вход на хотела. Не желаят да разговарят, не искат да бъдат снимани, а ако все пак склонят, настояват работодателят им да не узнае. Тръгнете ли по обратния път, получавате категоричен отказ още на първото управленско ниво.

Според Венцеслав Танчев, собственик на хотел в Златни пясъци, чуждестранният работник не излиза по-евтино на работодателя от българския. "Просто чужденците са по-мотивирани и с по-голямо КПД, смята той. Тези хора са готови да работят и по 12 часа на ден, а хотелиерите са доволни, че могат да разчитат на тях."

На съвсем противоположното мнение е друг представител на бранша, пожелал да не бъде цитирано името му. Той е изпълнителен директор на дружество, което управлява един от луксозните ваканционни клубове по Северното Черноморие. Твърди, че случаите, в които колегите му са доволни от чуждите работници, са единични. "Ние, които предлагаме високо ниво на обслужване, предпочитаме да плащаме повече, но за по-качествени и квалифицирани кадри. Устойчив продукт не се прави с хора, които идват от Русия и Украйна, за да изкарат едно лято на Черно море. Работят 20 дни, а след това хвърлят шапката и отиват другаде, защото там им обещават 200 лв. повече. Дали ще ги получат е съвсем отделен въпрос", обяснява той

Около закона

Според част от хотелиерите фирмите, занимаващи се с осигуряване на сезонни работници за туризма у нас, работят на ръба и дори извън границата на закона. Те "внасяли" по около 2-3 хил. работници на година с условието, че ще бъдат обучавани, преди да започнат работа. Честа практика е да бъдат назначавани като "стажанти", с което се оправдавали по-ниските нива на заплащане.

Това мнение донякъде се потвърждава в разговора с Петро. Това не е истинското име на младежа от Украйна, който все пак се съгласява да поговорим, но само "анонимно". "Уча туризъм и реших да поработя в чужбина през лятото. България е близо, когато говорим, се разбираме, нямам проблеми с хората в кухнята. Сключих някакъв договор, но, честно казано, нямам никаква идея какво пише в него. А и не ме интересува особено. Заплатата е относително добра, а аз така или иначе след месец-два ще си тръгна оттук", разказа той.

Според представители на бранша предлагането на работна ръка от бившите съветски републики тази година започнало едва на 1 юли. Причината е, че тогава започват ваканциите на студентите в тези страни. Много от собствениците на малки хотели, особено по Южното Черноморие, записвали сезонните си работници в домовата книга като гости. В края на сезона плащали пътните им разноски до дома. От подобни отношения обаче страда туристическият продукт.

Колко са 1200 лв.

"Осигуряването на работна ръка от чужбина вероятно е добър бизнес, казва Венцеслав Танчев. Работодателите плащат на посредниците еднократна комисионна от 320 – 380 лв. Към тях прибавете заплата, настаняване, храна и осигуровки. Така в крайна сметка разходът за един работник от Украйна или Молдова често надхвърля 1200 лв."

Борислав Иванов от "Ю Ес Би травел" коментира тези числа така: "Повечето български младежи отказват да започнат работа срещу подобни заплати, защото ги считат за твърде ниски. Причината е, че те често са подведени от невярната информация за по-високо заплащане в съседните страни и по тази причина търсят сезонна работа там. Или направо емигрират. Всъщност нещата не стоят точно така - една от камериерките, която регистрирахме неотдавна, идва от Сърбия. А това, че е потърсила работа у нас, би трябвало да означава, че заплащането за същия труд, което би получавала там, е по-ниско", заключава той.

Иванов твърди също, че с отмяната на визовия режим за украински граждани в ЕС предлагането на работна ръка от тази страна рязко е спаднало, докато търсенето й в туризма продължава да расте. Причината за отлива според него е, че младите хора от Украйна вече имат повече възможности за избор на сезонна работа в Европа.

Спорен него облекчаването на режима за пътуване на граждани на Украйна и Молдова в страни от евросъюза има и друг отрицателен ефект върху туризма у нас. "Сега те вече могат сами да търсят работа у нас, като избягват посредническите компании като нашата. Но това засега рефлектира единствено в разрастването на сивия сектор на трудовоправните отношения. В нашата компания има специализирана група служители, които следят за спазването на условията на труд. Тяхно задължение е да предвиждат всеки проблем, който би могъл да възникне, за да го решат още преди да се е разраснал. При директния контакт на чужденците с хотелиерите и двете страни са напълно беззащитни в случаите на нелоялни отношения", посочва Иванов

Новите правила

Представителят на "Ю Ес Би травел" смята също, че отпадането на условието за стаж и квалификация при наемането на работа на чужденци в България също имало по-скоро отрицателен ефект. "Заради въвеждането на новите правила точно през пролетните месеци, когато се сключват договорите за работа през лятото, в началото на сезона се получи вакуум, тотална липса на обслужващ персонал, която принуди работодателите да наемат на работа хора без каквато и да е подготовка."

За други фирми обаче нещата не стоят точно така. Според Славка Чукалова от "Турал" новите правила несъмнено улесниха наемането на чужденци у нас. "Човек, който току-що е завършил образование, няма как да има стаж, при условие че не е работил. "Нека не забравяме, че това са хора, които така или иначе изучават специалности, свързани с туризма. С работата си в България те придобиват и стаж. А езиковата подготовка е заложена в програмата на обучение, която им предлагаме", казва тя.

Без кадрови "тил"

Директорът на петзвездния ваканционен комплекс край Варна гледа към бъдещето на туризма от перспективата на опита си "в славните му години". "Големият проблем в нашия бранш сега е, че вече нямаме кадрови "тил". Затова търсим работници от чужбина. Хотелите затварят на 1 октомври и единствената мисъл на собствениците им е как да се освободят от персонала още в края на септември - често за да не платят последната заплата. А напролет истерията с недостига на работната ръка и ниската й квалификация започва отначало. Така никога няма да направим качествен продукт."

Младежът от Украйна, когото условно нарекохме Петро, не го опровергава. Казва, че не е сигурен дали ще остане в Златни пясъци и през август. Не че бил недоволен, просто искал да пътува на юг. Казали му, че морето там е по-хубаво. А догодина можело пак да се върне, ако не си намери работа в Гърция или Испания.