Инспекцията по труда получава повече права за борба със забавените заплати

Парламентът прие със значително мнозинство на първо четене промените в Кодекса на труда, с които се цели да се дисциплинират работодателите, които дължат заплати и обезщетения на служителите си. Предложенията бяха подготвени от представители на всички парламентарни групи, а поводът - работата на временната комисия по установяване на случаите с неизплатените заплати. За мерките настояваха също и омбудсманът Мая Манолова, и представители на синдикалните организации.

Промените (засега)

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Мерките целят да засилят контролните функции на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", като й се предоставят правомощия да извършва проверки и да дава задължителни предписания в насока изплащането на трудовите възнаграждения. Регламентира се и срокът, в който работодател трябва да изплати дължимото на служителите, като допълнително се включва и законната лихва при неизпълнение, става ясно от доклада. Предлага се също фирми, които дължат възнаграждения на работниците си, да не могат да участват в процедури по обществени поръчки като изпълнители и подизпълнители.

Законопроектът предлага също така промени в Гражданския процесуален кодекс, според които на служителите се дава възможност да искат по-бързо издаване на заповед за незабавно изпълнение на база предписанията на "Главна инспекция по труда". Идеята е работещите да могат по-лесно да търсят начислените си и неизплатени възнаграждения.

Друга възможност за работещите е предоставена по линия на Фонда за гарантиране на вземанията на работници и служители, от който законопроектът предлага служителите да си получават вземанията за трудови възнаграждения. Идеята е гарантираните вземания да бъдат отпускани в срок от три месеца от датата на вписване в Търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност.



Противоречиви мерки

Въпреки мнозинството приемането на първо четене не носи голяма практическа тежест на законопроекта. До второ четене е възможно предложенията да претърпят промени, особено предвид настроенията на страните по темата. Докато социалното министерство подкрепя мерките, Министерството на правосъдието подкрепя само някои от тях. Допълнително КНСБ намира някои текстове за неясни, а работодателите са срещу разширените правомощия на инспекцията по труда. А промените в Гражданския процесуален кодекс се отхвърлят както от синдикати, така и от бизнеса.