ДАНС отне допуска до информация на Георги Гатев, въпросите остават

Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) е отнела достъпа до класифицирана информация на зам.-председателя на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС) Георги Гатев.

Това заяви за "Капитал" самият Георги Гатев, който днес сутринта е отишъл в агенцията, за да получи решението, след като бюрото е било информирано за него. Основанието, посочено в решението, е ненадеждност от гледна точка на сигурността и опазване на тайната (чл. 41 и чл. 42 от Закона за защита на класифицираната информация). В него обаче не се сочат фактите, въз основа на които то е взето, каквато по принцип е практиката на ДАНС.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Гатев заяви, че ще обжалва решението. По процедура жалбата се подава до Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), но чрез ДАНС, където могат и сами да си отменят решението. Решението на ДКСИ на свой ред може да се оспорва пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС).

Няма данни за престъпление

Днешното решение на ДАНС е по предложение на прокуратурата. Това стана ясно още в понеделник, когато Специализираното звено "Антикорупция" в Софийската градска прокуратура разпрати прессъобщение за това искане. В него се сочи, че на 23 май в прокуратурата е получен сигнал от ДАНС с "информация за установени нарушения на служебните задължения от страна на член на националното бюро". В прокуратурата е била образувана преписка, която в крайна сметка е приключила с констатация, че няма данни за извършено престъпление и няма да се образува досъдебно производство – това потвърди за "Капитал" Румяна Арнаудова, говорител на главния прокурор. Така че единственият резултат от образуването на преписка в прокуратурата по сигнал на ДАНС е връщането на случая отново в ДАНС с предложение за отнемане на допуска на Гатев до класифицирана информация.



Същевременно остават въпросите, възникнали още след прессъобщението на прокуратурата от понеделник. Тогава стана ясно, че според държавното обвинение допускът на Гатев трябва да бъде отнет, защото: той се срещал с обвиняеми и подсъдими магистрати и им помагал да си подадат заявление за проверка дали спрямо тях не са прилагани незаконно спецсредства. Имената на магистратите не бяха съобщени, но те изтекоха контролирано в някои медии още в понеделник - варненският съдия Светлозар Георгиев, плевенският прокурор Димитър Захариев и прокурорът от Пловдив Росен Каменов.

"Капитал" се свърза по телефона с Росен Каменов, който категорично отрича всякакъв контакт с Гатев: "Безкрайно съм учуден и възмутен от лъжите, които бяха написани в медиите, че съм се срещал с член на бюрото. Отправил съм искане до главния прокурор да се направи проверка откъде е изтекла тази лъжа и тя да бъде опровергана. Никога, по никакъв повод и по никакъв начин не съм контактувал под каквато и да е форма с Георги Гатев, това е лъжа. Дори не зная къде в София се намира сградата на Националното бюро за контрол върху СРС", заяви Каменов. На въпрос как тогава е подал заявление до бюрото той отговори уклончиво, че на този етап няма да потвърждава или отрича дали е подавал заявление, но принципно има и други начини като пощенски и куриерски услуги.

Димитър Захариев заяви пред "Капитал", че лично си е написал жалбата си до бюрото и още чака резултат.

Въпроси без отговор

Явно тепърва в рамките на обжалване ще се решават принципните въпроси, за които засега мълчат и от прокуратурата, и от ДАНС, но те няма как да останат в тайна.

Първо, не става ясно в какво конкретно се състои нарушението на Гатев. Все пак той не е главен прокурор, който си пие кафето на тайни срещи с бизнесмени, чийто бизнес е обект на проверка, а член на една администрация, който се среща със заявител пред тази администрация, което принципно е съвсем нормално. Всеки български гражданин има право да подаде заявление за проверка дали е бил обект на незаконни СРС, включително обвиняеми, подсъдими и осъждани. Нещо повече - голямата част от заявителите до бюрото са именно такива – след като са установили по делата си, че са били обект на СРС, те обикновено подават заявления за бърза проверка, вместо да изчакват края на наказателното производство. Една от причините е, че те имат право на обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата, ако спрямо тях незаконно е било прилагано подслушване, наблюдение и проследяване.

Второ, не става ясно каква тайна е издал Гатев. Никой член или експерт към бюрото не разполага с предварителна информация за това дали спрямо даден гражданин е прилагано СРС и законно ли е то. Едва след като заявлението бъде подадено, то се разглежда от бюрото и се определя експерт, който пише до ДАНС и ДАТО с въпрос дали е прилагано СРС спрямо заявителя. Ако СРС не са използвани спрямо него, това се докладва и се изготвя отговор до заявителя. Ако са използвани, тогава се назначава работна група, която включва един член на бюрото и един или повече експерти, които да извършат проверката. В този смисъл в един разговор с кандидат-заявител теоретично няма каква тайна да се издаде.

Трето, заявленията за извършване на проверка не изискват никакви специални познания или указания, за да се налага да има специални консултации от страна на член на бюрото, но дори и това не може да бъде основание за санкция. В общия случай молбата до бюрото е три-четири изречения. Хипотетично, разбира се, Гатев би извършил нарушение, ако, да речем, взема по 20 лева за изготвяне на заявление, но в съобщението на прокуратурата няма такива данни.

Версията, свързана с варненския съдия Светлозар Георгиев

Накрая остава и другата версия, която звучи все по-правдоподобно - атаката срещу Гатев и бюрото е заради предстоящата проверка по искане на варненския съдия Светлозар Георгиев, където тлее огромен скандал. Съдия Светлозар Георгиев, определен през 2015 г. на случаен принцип да гледа делото срещу Веселин Марешки, през 2016 г. става обект на шестмесечно тотално подслушване и проследяване с всички видове СРС по сигнал на прокурорката по делото "Марешки", че той се кани да вземе подкуп от бизнесмена, за да му "помогне" по делото. Шест месеца е подслушван и служебният му кабинет, където той работи с още един съдия и се провеждат тайните съвещания на няколко съдебни състава. Данни за подкуп не се откриват никакви, но му образуват измислено дело, че склонявал прокурорка от Варна да прекрати делото срещу негов приятел полицай, който имал неблагоразумието да си забрави ловната пушка на покрива на колата. През март съдия Светлозар Георгиев се оттегля от всички дела, които гледа, включително и от делото "Марешки", по което се очакваше да чете присъда току преди изборите, но което сега трябва да започне отначало. През април 2017 г. съдия Тони Гетов от Софийския градски съд произнася оправдателна присъда за съдия Георгиев. През май излизат мотивите към нея, в които съдията коментира прилагането на спецсредствата спрямо колегата му и основанието за разрешаването им – по сигнал на прокурора по делото, който по този начин на практика отстранява съдията по делото.

Но междувременно при предявяване на разследването съдия Георгиев е узнал, че спрямо него са използвани СРС по искане на прокурор Виолета Радева, и през март на свой ред подава молба до бюрото за контрол върху СРС с искане да се установи дали е бил подслушван и проследяван незаконно. Няма много съмнения с какъв резултат ще приключи тази проверка, но фактите сочат, че изтеклите в медиите имена на други магистрати, на които Гатев уж се явявал като ятак, са само маскировка за болния проблем - проверката по искане на Светлозар Георгиев.