Трябва ли да има добавки за стаж
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Трябва ли да има добавки за стаж

Финансовият министър Владислав Горанов влезе в ролята на класния и след срещата на работодателските организации с премиера ги укори, че се "заразяват от политиците" и използват неприемлив тон

Трябва ли да има добавки за стаж

Дебатът за т.нар. клас прослужено време скара синдикати и работодатели и обезцени темата, докато самата добавка изкривява стимулите на пазара

18063 прочитания

Финансовият министър Владислав Горанов влезе в ролята на класния и след срещата на работодателските организации с премиера ги укори, че се "заразяват от политиците" и използват неприемлив тон

© Министерският съвет


Темата накратко:

- Дебатът за т.нар. клас прослужено време скара синдикати и работодатели и обезцени темата.

- В същото време добавката изкривява стимулите, тъй като заплатата би трябвало да зависи от пазара на труда, финансовото състояние на фирмата и свършената работа.

- Шоуто на синдикати и бизнес работи в полза на кабинета - докато социалните партньори се карат, управляващите могат да решават почти еднолично политиката по доходите.
Автор: Капитал
Преглед на оригинала

Разработваш ВПОРЗ в съответствие с КТ, НСОРЗ и указанията, прочиташ там какво решение е взето относно тази длъжност и кои са сходните и след колко време се променя ДТВТСПО. Там виждаш и колко % на година се полага на работника.

Зад това сложно и полушеговито описание във форума на odit.info всъщност стои обяснението как се определя и колко е т.нар. клас прослужено време (виж карето). Тази добавка към заплатата е "завещание" от едни други времена, в които хората обикновено се пенсионираха там, където са започнали трудовата си кариера. Идеята й най-общо е да гарантира, че всяка година заплатите ще растат с някакъв минимум (масово той е 0.6% на година). И ако тя е адекватна за публичния сектор или за планова икономика, в която се следват петилетни планове, при две трети заети в частния сектор административното увеличение на заплатите по възрастов принцип, независимо дали има ръст или криза, изглежда нелогично. Затова и от години работодателите настояват тази надбавка да отпадне.

Поредният сблъсък по темата започна преди десетина дни, но този път ескалира до, меко казано, неприятни публични нападки между бизнес и синдикати. И така иначе нужният дебат по въпроса се обезцени.

Стара драма, лоши актьори

Този път страстите разгоря вицепремиерът Валери Симеонов, който изрази позицията, че класовете за прослужено време трябва да отпаднат. Последваха спорове в Народното събрание, среща между премиера Бойко Борисов и синдикатите, извинение от Симеонов, изказвания от типа "синдикатите са вредни за България", нова среща при Борисов, този път с работодателските организации... Някъде там по пътя се загърбиха и добрият тон, и фактите.

"Обидите, личностните нападки, високият тон не е подходящият и помолихме да седнем в тристранния формат и да върнем нормалния тон за дебат. Да, направи ни лошо впечатление и премиерът го сподели, че не ни харесва. Заразяват се от политиците, помолихме ги да не вземат лошия пример от нас", коментира финансовият министър Владислав Горанов.

Междувременно синдикатите заявиха, че ще сезират "всички международни институции за нечуваната агресия" на работодателите, а бизнес организациите сезираха Комисията за защита от дискриминация.

Да ги има или не

Основният аргумент на синдикатите за оставането на добавката за стаж е, че това е единствения механизъм, който гарантира макар и минимално увеличение на доходите. И той може би работи в обществения сектор, където ръстът на заплатите зависи от това кой е на власт.

Подобен подход в частния сектор обаче противоречи на принципите на пазарната икономика, в която заплащането на труда зависи само от състоянието на пазара (т.е. търсене и предлагане на кадри), финансовото състояние на фирмата и оценката за работата на работещите, казват от Института за пазарна икономика. Подобна е тезата и на работодателите, но поради начина, по който те я представиха публично, остана усещането за дебелокожие и зле подбрани думи в стил "възпитаваме търтеи". Тяхното предложение е стажът да отпадне, като при заварените случаи влезе еднократно към основната заплата, подобно на 2012 г., когато добавката отпадна за държавните служители.

За премахването на надбавката за стаж се обявиха и някои икономисти от ГЕРБ, подобно мнение застъпваше и Горанов като финансов министър във втория кабинет на Борисов. По-високите възнаграждения за по-старите служители вследствие на тази добавка водят до несправедливи условия към новопостъпващите, въпреки че те може да са с по-добра квалификация и да знаят по няколко чужди езика. Тук се намесва и факторът "дискриминация по възраст".

"Класът може да послужи и като мотив за съкращаването или ненаемането на по-възрастни работници с по-голям стаж – защо да ги наемам, след като за един младеж с 1-2 години стаж ще плащам примерно 100 или 200 лева по-малко на месец? Разбира се, това важи за (потенциални) работници със сходни умения и качества", допълват от ИПИ. И допълват, че този автоматичен механизъм за покачване на заплатите влияе изключително лошо на стимулите за постигане на по-добри резултати, повече и по-качествена работа от работещите.

"Работната заплата трябва да се определя на база извършената работа, на квалификацията и това не би трябвало да е равна на това колко години си работил", казва и икономист от ГЕРБ.

В държавната администрация например клас прослужено време беше премахнат още през 2012 г., което позволи предлагането на по-добра стартова заплата на някои по-млади хора с по-добра квалификация. Има и минуси, разбира се – сега увеличението зависи от състоянието на бюджета, правилата в съответната дирекция и министерството, към която е. Но тези фактори в частния сектор не влияят.

"В днешни времена методите за актуализиране на заплатата за съществуващата позиция на един служител са други – работодателите провеждат годишна оценка на трудовото представяне. Също така участват в проучвания за заплащането на пазара на труда. От тях работодателите черпят информация за това с какъв процент другите компании – тези, с които се конкурират за същия талант – планират да увеличават заплатите като среден процент", обясняват от Българо-американската търговска камара, които също подкрепят премахването на добавката за частния сектор.

По-голямата тема

Спорът по същество е за това с колко и как да расте минималното възнаграждение. Още в предизборната си програма ГЕРБ даде обещания за административен натиск върху размера на доходите, като се говореше за минимална заплата 650 лв. и средна заплата 1500 лв. в края на мандата. Впоследствие обещанието се материализира и в тригодишната бюджетна прогноза на правителството, въпреки че минималното възнаграждение уж трябва да расте по формула, която да включва някакви обективни икономически показатели. Все още обаче няма дискусия какъв да е този механизъм.

Шоуто на синдикати и бизнес организации работи в полза на кабинета - докато социалните партньори се карат, управляващите могат да решават почти еднолично политиката по доходите. Идеята на правителството например е минималната заплата да се увеличава с по около 9% годишно до 2021 г. и ще повлияе на всички останали възнаграждения в посока нагоре. Те така или иначе растат - от началото на миналата година средната работна заплата се увеличава с между 7 и 9% на годишна база през всяко тримесечие и надхвърли 1000 лв. още в края на 2016 г. И тук роля имат не само управляващите, а условията на пазара на труда - хора няма, квалифициран персонал - съвсем.

България е една от страните с най-голямо увеличение на разходите за труд в ЕС (виж графиките), което е обяснимо предвид ниската им база. От другата страна обаче е производителността на труда, а тя е по-ниска спрямо съседна Румъния, с която се състезаваме за едни и същи инвестиционни потоци. Правителството може да вдига парите на обществения сектор, но е хубаво да остави частния да решава за себе си. Всичко това си заслужава да бъде обсъждано. Но не с викане.

Надбавката

Надбавката за придобит трудов стаж и професионален опит (т.нар. клас прослужено време) се начислява за всяка година придобит стаж на една и съща длъжност и е в размер на минимум 0.6% върху основното възнаграждение. Така ако даден служител е с основна заплата от 1000 лв. и има натрупани 20 години трудов стаж (той може да е при различни работодатели, но трябва да е на сходна длъжност), получава допълнителни 120 лв. (1000*20*0.6%) на месец. Правилата са описани в Наредбата за структура и организация на работната заплата (НСОРЗ). Има и няколко привилегировани изключения - например при депутатите увеличението е с минимум 1% годишно, а за съдебната власт е 2% на година, но не повече от 40%. През 2012 г. тази надбавка беше премахната за държавните служители и беше вкарана еднократно в размера на основната работна заплата. Промяната целеше администрацията да може да предложи по-конкурентно заплащане на млади хора без много стаж, но с добра квалификация.
Темата накратко:

- Дебатът за т.нар. клас прослужено време скара синдикати и работодатели и обезцени темата.

- В същото време добавката изкривява стимулите, тъй като заплатата би трябвало да зависи от пазара на труда, финансовото състояние на фирмата и свършената работа.

- Шоуто на синдикати и бизнес работи в полза на кабинета - докато социалните партньори се карат, управляващите могат да решават почти еднолично политиката по доходите.
Автор: Капитал
Преглед на оригинала

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    kokoto2 avatar :-?
    kokoto2

    Следвайки примера: Кой е този работник на който 20 години не са му бутали заплатата? В момента нищо не спира работодателите да назначават на брутна заплата(така и се обявават заплатите в jobs-a). Предполагам за тях не е проблем, че един работник работещ при тях 10 години ще натрупа ЦЕЛИ 6% клас. В допълнение, за тези 10 години може да бъде повишен при което отново да бъде назначен на брутната заплата за длъжността при което реално класа ще почва да нараства отново от нула.

  • 2
    svoboden avatar :-|
    svoboden

    До коментар [#1] от "kokoto2":

    Това прави ли по-малко глупава идеята да плащаш на някой, който работи по-малко от колегата си, повече защото е по-възрасрен!?

  • 3
    stg avatar :-|
    stg

    тоя закон е абсурден, трябва да се премахне веднага, само бумащина без никакво реално значение, знам за място където намаляват заплати за да включат класа и да е всичко еднакво

  • 4
    velvoofell avatar :-|
    velvoofell

    Този спор е изцяло принципен и няма никакво реално значение. Първо, на държавните служители вече е премахнат класа. Второ, в българските фирми се осигурява на минимална заплата, а реалната се дава на ръка, т.е. класа е някаква малка сума в счетоводната ведомост.Трето, в чуждите фирми годишните увеличения са по-големи, като тези 0.6% се включват във фонда за увеличение. И не на последно място, кой в частния сектор работи 20 години в една и съща фирма, за да му се признае класа. При започване в нова фирма класът се включва в предложената брутна заплата, като се намалява основната.
    Тази тема е просто поредната дъвка.

  • 5
    cuam4o avatar :-?
    Ангел

    Съгласен съм, че "класа" е отживелица. Обаче последния параграф в статията е смехотворен - автора знае ли как се смята производителността на труда и какво изобщо означава този израз? Защото ако е наясно, би трябвало да знае, че по-високи заплати -> по-скъпа продукция -> по-висока производителност на труда. Толкоз.

  • 6
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Заплата само за прослужено време не трябва да има. Въпросът е какво се праеви за договарянето на заплати между работодатели в малките населени места?

  • 7
    i_sam avatar :-|
    i_sam

    Намирам противоречие между желанията и действията от страна на работодателите. От една страна са против класа за прослужено време, от друга, като пуснат обява за определено работно място, настояват за определен период време "опит по специалността".

  • 8
    vagabi avatar :-|
    Vania Grigorova

    Малко по-обективна и информативна би била статията, ако беше посочено, че в множество държави с пазарни икономики има доплащане за професионален опит. Но щом ИПИ казва, че е "отживелица", фактите имат много малко значение.

  • 9
    byrd avatar :-|
    byrd

    До коментар [#8] от "Vania Grigorova":
    Точно! Такива чисти пазарни принципи няма в страните ,с които обичаме да се сравняваме. Аз работя в Канада и ,разбира се, с професионалния опит ми се увеличава и заплащането всяка година. Разликата е, че това тук е решено от колективния ни трудов договор. Да не звучи налудничаво но сме по-близки с НРБ отколкото с РБ.

  • 10
    gosho_goshev avatar :-?
    gosho_goshev

    А колко от българските фирми плащат реално този клас, а не само фиктивно?
    В нашата фирма например, всяка година, с колкото лева ми се увеличава класа, с толкова ми намаляват бонуса и крайната сума, която вземам остава постоянна.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK