Битката за околната среда продължава
С писмо до президента Румен Радев, 19 организации поискаха вето върху промените в Закона за опазване на околната среда
Промените в Закона за опазване на околната среда (ЗООС), с които се въведе едноинстанционен съдебен контрол върху оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) за инвестиционни предложения - обекти с национално значение, нарушават конституцията, накърняват правата и законните интереси на гражданите, служат на ограничен кръг интереси и имат ефект, който далеч надхвърля заявените цели.
Това се заявява в писмо на 19 неправителствени организации до президента Румен Радев, с което се иска от държавния глава да наложи вето върху тези промени и да върне закона за ново обсъждане в Народното събрание. Впечатляващо е, че това е третото искане за вето върху закон, приет в първата сесия на 44-то Народно събрание. Във вторник сутринта Съюзът на съдиите в България оповести две отделни искания до президента за налагане на вето върху гласуваните миналия четвъртък на второ четене промени в Закона за съдебната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс.
Това е рекорд за първа сесия на парламента, но по-същественото е, че и трите закони имат явни недостатъци - макар да засягат съществена материя, те бяха внесени от група депутати от управляващите без никакво обществено обсъждане, без яснота за действителния автор и с, меко казано, неубедителни мотиви. И срещу трите законопоректа имаше сериозен обществен отпор, но въпреки това те бяха форсирани и приети в рекордни срокове. Първенство в това отношение държат промените в ЗООС - те бяха приети за 16 дни от внасянето в парламента до гласуването в пленарна зала на второ четене.
Какъв е проблемът с околната среда?
Днешното писмо до президента е изготвено от правния директор на фондация "Програма Достъп до информация" адвокат Александър Кашъмов, който има богата практика по такива дела за ОВОС и е подкрепено от още 18 НПО. Сред тях са Асоциацията на парковете в България, Българска асоциация за алтернативен туризъм, Български дарителски форум, Българския институт за правни инициативи и др.
Според мотивите, свеждането на съдебния контрол върху ОВОС-ите само до една инстанция противоречи на гарантираното от Конституцията право на здравословна околна среда. Няма държава членка на ЕС, в която жалбите срещу административните актове за одобряване на ОВОС да не се разглеждат на по-малко от две съдебни инстанции, пише в писмото, като се сочат и данни - доклад по изпълнението на Орхуската конвенция за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда.
Само преди десетина дни екоорганизации уличиха един от вносителите на законопроекта – председателят на правната комисия на парламента Данаил Кирилов в лъжа, когато той заяви, че има и други държави с подобна уредба - например Германия. В друго интервю Кирилов заяви, че законът е напълно съобразен с Орхуската конвенция - също погрешно твърдение.
В писмото до президента се сочи внасянето на 11 юли, без законопроектът да бъде подложен на обществено обсъждане в рамките на задължителния 30-дневен срок, предвиден в Закона за нормативните актове. Гласуван е на второ четене на 27 юли 2017 г., т.е. едва 16 дни след внасянето му. С него се ограничава правото на защита на живота и здравето на хората, както и на бъдещите поколения, казват вносителите. Сочат се неубедителните мотиви и липсата на сериозно обсъждане в Народното събрание на всички причини за забавянето на тези дела и на другите възможности за ускоряване на правораздаването, без да се нарушава правото на защита на гражданите.
Народното събрание не е обсъдило факта, че в действащото законодателство съществуват редица правни способи за гарантиране срещу злоупотреба с право на обжалване, включително допускането на предварително изпълнение на административен акт (чл.60 от АПК). Недопустимо е обаче, да се презюмира, че защитата на основни права представлява по правило "злоупотреба с право".
Околната среда ще е важна само по преценка на МС
В жалбата са разгледани издаваните до момента решения на Министерския съвет (МС) за "обекти от национално значение". Такива са автомагистрали, АЕЦ "Белене", Националното хранилище за радиоактивни отпадъци, газопроводите "Южен поток" и "Набуко", АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ-ове и др.
"Тъкмо някои от обектите с национално значение станаха нарицателни през годините като пример за лошо управление, безотговорно разпиляване на публични средства и дори корупция. Това е известно например за проектите АЕЦ "Белене", "Южен поток" и др. Освен това, с редица решения на ВАС бяха отменени административни актове, с които се одобрява ОВОС на такива проекти.
Така през 2013 г. бе отменено решение на министъра на околната среда и водите за одобряването на ОВОС на Националното хранилище за радиоактивни отпадъци. Пак през 2013 г. бе отменено решение за одобряване на ОВОС на разширение на дейността на "Асарел Медет". През 2017 г. бе отменено решение на министъра на околната среда и водите, като тричленният и петчленният състав на ВАС приеха, че ОВОС и екологична оценка са задължителни при проучването на подземни богатства, когато се предвижда сондиране. Във всички тези и други случаи отмяната по съдебен ред, преминала през проверката на касационната инстанция на ВАС, бе мотивирана с нарушения на закона, водещи до увреждане на околната среда, здравето и живота на хората", пише в писмото.
Остава и правният абсурд, че одобряването на ОВОС на локални проекти ще подлежи на съдебен контрол от две съдебни инстанции, а по-сериозните, рискови и засягащи живота, здравето и правото на здравословна околна среда инвестиционни намерения ще имат по-ниска защита само пред една съдебна инстанция. "Подобен законодателен подход е недопустим и по съществото си представлява абдикиране на държавата от основното й задължение да гарантира живота и правата на гражданите."
"Според действащото законодателство, липсват критерии, според които МС определя такива обекти. Липсва и каквото и да е ограничение за броя и вида на определените обекти от национално значение", пише в писмото. Практическият ефект е, че правителството може неограничено да разширява списъка на такива обекти - съоръжения, инсталации, производствени мощности и др. в сферата на добива на нефт и природен газ и транспортирането им, топлоцентрали, язвири, автомагистрали, ядрени съоръжения и др., и по този начин да изключва от двуинстанционен съдебен контрол оценките за въздействието на такива обекти. "Чрез развързването на ръцете на Министерския съвет да решава свободно за кои обекти да изключи съдебното обжалване пред касационната инстанция, Народното събрание овластява изпълнителната власт да ограничава предвидения в Конституцията контрол върху законосъобразността на актовете й, осъществяван от съдебната власт." По този начин законопроектът нарушава принципа на разделението на властите и подкопава самата основа на правовата държава, се казва още в писмото.
Законът бе гласуван миналия четвъртък, в предпоследния ден от лятната сесия на Народното събрание. Президентът има право да му наложи вето, вместо да подпише указ за обнародването му в "Държавен вестник", като трябва да стори това в 15-дневен срок от приемане на закона.
