С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 1 авг 2017, 13:28, 14454 прочитания

Парламентът - на принципа "проба-грешка"

Лобистки закони и няколко прецедента бележат първата сесия на 44-ото Народно събрание

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Сегашният парламент, подобно на предходните два, започна работата си с нисък праг на обществено доверие. В началото на дейността му в края на април социологическата агенция "Галъп" измери нива на обществена подкрепа от 24% за Народното събрание, а колегите им от "Алфа рисърч" отчетоха в края на месец юни 15% одобрение и 39% неодобрение. Данните на "Галъп" за предходните два парламента са приблизително същите. Мандатите на 42-ото и 43-ото Народно събрание са стартирали със съответно 25% и 15% обществена подкрепа и са финиширали с одобрение около и под 10%.

Парламентът традиционно е сред институциите с най-нисък рейтинг и от тази гледна точка спадът от девет пункта в одобрението на настоящото Народно събрание в разстояние на три месеца не е изненада. За разлика от предишните два парламента обаче първата сесия на новия състав ще се запомни с няколко неща, които отсъстваха в началото на работата на предходните, или поне не бяха чак в такива размери.


Прецедентите

За пръв път работата на народните представители беше забавена с около месец поради липсата на законопроекти. Внесените проекти на закони или предложения за изменения през май бяха десетина, като четири от тях бяха на опозицията от БСП. Председателят на парламента Димитър Главчев обясни забавянето в работата с това, че към оня момент все още не бяха сформирани постоянните комисии, а без даден законопроект да мине на обсъждане в комисиите, няма как да влезе за гласуване в пленарната зала. За същия период обаче в предходните състави на Народното събрание законодателната инициатива е била значително по-висока. През първите пет седмици от работата на 43-ия парламент са били внесени 70 законопроекта, а в 42-рия парламент те са били 31 според справка на "Дневник".

С името на Главчев беше свързан вторият прецедент. За пръв път беше поискана оставката на председател на Народното събрание още в началото на работата му. Инициативата за отстраняването на Главчев от поста беше на БСП и подкрепена в пленарната зала от ДПС и "Воля". Опитът на опозицията за малко не успя - само четири гласа не достигнаха за това. Изненадата дойде от считания до тогава за "предан" на ГЕРБ Веселин Марешки, чиято парламентарна група изненадващо подкрепи БСП. Всъщност това беше знак, че оттук нататък управляващите не могат да разчитат на гласовете на депутатите от "Воля" и при ключови гласувания трябва или всички народни представители от двете партии от мнозинството ГЕРБ и "Обединените патриоти" да са в залата, или да се договарят за подкрепа с ДПС, което обаче винаги си има цена.



Ако мине...

На ГЕРБ на няколко пъти им се наложи да оттеглят внесени от тях текстове в законопроекти, които предизвикаха гражданско недоволство. Най-драстично беше намерението в Закона за съдебната власт да се забрани финансирането на магистратските организации от чуждестранни донори и обучението на съдии и прокурори в чужбина. Предложението беше внесено от депутати от ГЕРБ и "Обединените патриоти" начело с председателя на правната комисия Данаил Кирилов и дори мина на първо четене. Непосредствено преди гледането му на второ четене в пленарната зала обаче ГЕРБ го оттегли. В същия ден премиерът Бойко Борисов се срещна с посланика на САЩ Ерик Рубин. Няколко дни по-късно обаче зам.-председателят на "Обединените патриоти" Искрен Веселинов каза, че те ще внесат отново поправката през есента.

За пореден път финансовият министър Владислав Горанов не успя да прокара предложението си плащанията над 1000 лв. да стават само по банков път. Предложението мина в пленарната зала на първо четене, но срещу него имаше изказвания дори от депутати от парламентарната група на ГЕРБ. По тази причина при второто четене от най-голямата партия вдигнаха границата на 5000 лв, но това беше отхвърлено. В предишния парламент Горанов също направи неуспешен опит да прокара промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

"Обединените патриоти" пък се опитаха да удължат срока с три години, в който на земеделските земи със сменено предназначение да може да се строи. От БСП обявиха предложението в Закона за опазването на земеделските земи за лобистко с аргумента, че това се прави заради някой от големите инвеститори по морето. След публичните спорове от "Обединените патриоти" оттеглиха текстовете.

Някои минаха

Покрай скандалите с тези предложения все пак ГЕРБ успя да прокара някои също спорни поправки. В Закона за съдебната власт управляващите все пак наложиха т.нар. кариерен бонус за магистратите. Той позволява на членовете на ВСС в края на мандата им, ако не искат да се върнат на предишното си работно място, да си изберат друга, "равна по степен длъжност в органите на съдебната власт". Изборът на новия състав на ВСС от парламентарната квота ще е през септември и вероятно това беше една от причините управляващите да форсират приемането на поправките в Закона за съдебната власт, като срокът за приемането на предложения между първо и второ четене беше съкратен с една седмица.

В графата "спорни промени" влиза и приетото предложение за обекти от национално и стратегическо значение от сферите на енергетиката и транспорта ОВОС да се оспорва само на една съдебна инстанция. Срещу това предложение се обявиха екологични организации, според които с промяната се създава "опасен прецедент, който ограничава достъпа до правосъдие".

"Обединените патриоти" срещу ГЕРБ

Че коалиционните партньори от ГЕРБ и "Обединените патриоти" ще имат разминавания по определени въпроси, беше ясно при сформирането на управленската коалиция. Още тогава от обединението на Симеонов - Каракачанов - Сидеров бяха категорични, че няма да подкрепят предложенията на ГЕРБ за въвеждането на чиста мажоритарна избирателна система. Формацията на Бойко Борисов остана сама в опита си да прокара промените в Изборния кодекс и при гласуването им в пленарната зала измененията бяха отхвърлени.

В последната седмица ГЕРБ и "Обединените патриоти" се разминаха и по още един въпрос - изборът на двама зам.-председатели на Комисията за финансов надзор. Депутатите на Каракачанов-Симеонов-Сидеров бламираха предложенията на председателя на комисията Карина Караиванова и процедурата ще трябва да започне отново. Патриотите обясниха мотивите си да откажат подкрепа с факта, че Караиванова не е съгласувала с тях предварително двете номинации. От ГЕРБ обаче намекват, че причината е, че партньорите им имат апетити към едната от двете позиции.

Въпреки първоначалното буксуване в работата на Народното събрание все пак депутатите от управляващото мнозинство наваксаха със законодателството, особено там, където сроковете или интересите ги притискаха. На опозицията беше оставена парламентарната трибуна като място за изява. Възпиращ ефект за спорните предложения имаха обаче не речите на БСП и ДПС, а обществената реакция, което логично се отрази и на рейтинга, който социолозите измерват.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Чумата влезе и в голяма свинеферма, внезапна смяна в ръководството на БЕХ Уикенд новини: Чумата влезе и в голяма свинеферма, внезапна смяна в ръководството на БЕХ

И още: Пореден удар по конкуренцията в тол-таксуването, Васил Грудев ще оглави фонд "Земеделие", и КНСБ повдигна темата за необлагаем минимум, Украйна е пред нова политическа революция

21 юли 2019, 2060 прочитания

Парите от емигранти и ЕС достигат 864 млн. евро към май Парите от емигранти и ЕС достигат 864 млн. евро към май

Чуждите инвестиции в България остават почти без промяна спрямо април

21 юли 2019, 1095 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Битката за околната среда продължава

С писмо до президента Румен Радев, 19 организации поискаха вето върху промените в Закона за опазване на околната среда

Още едни желаещи да строят небостъргач в София

Група пловдивско-джебелски строителни предприемачи с планове за 90-метрова сграда в "Дружба 2"

Напрежението около Кипър: Газ, санкции и геополитика

Конфронтацията между Анкара и Никозия е лоша новина за възможността за алтернативни доставки за Европа, включително за България

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

До Луната и напред

Светът отбелязва 50-годишнината от стъпването на човека на Луната с още по-амбициозни космически програми

Made in Poland

"АБВ на полския дизайн" в Пловдив изследва един век история и поставя въпроса за преосмислянето на миналото