България и Македония се сприятелиха
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България и Македония се сприятелиха

Неочаквани приятели: Борисов и Заев продължиха това, което беше започнато преди почти 20 години.

България и Македония се сприятелиха

Премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев подписаха в Скопие дългоочаквания Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество

28196 прочитания

Неочаквани приятели: Борисов и Заев продължиха това, което беше започнато преди почти 20 години.

© Ognen Teofilovski


След 18 години отлагане България и Македония най-накрая подписаха договор за добросъседство и сътрудничество помежду си. На официална церемония в Скопие ден преди символичното съвместно честване на годишнината от Илинденско-Преображенското въстание премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев сложиха подписи под договора, с който съседните държави се ангажират да работят заедно за изчистване на несъгласията помежду си и за по-доброто си общо бъдеще (виж карето по-долу за подробности). "Този договор има смисъл, защото показва на ЕС, че на размирните Балкани, които преди 20 години бяха толкова кръвопролитни, две държави без модератор и някой да ги напътства са стигнали до извода, че мирът и добросъседството са по-важни от всичко останало", заяви Борисов след подписването.

Бяха подписани и два меморандума за сътрудничество. Единият е насочен към отваряне на жизненоважния коридор номер 8, свързващ пристанищата на Черно и Адриатическо море чрез изграждане на жп връзка между Скопие и София. Той бе подписан от министрите на транспорта Ивайло Московски и Горан Сугарески. Българската страна поема ангажимент за доизграждането на железопътната връзка по направлението София - Перник - Радомир - македонска граница до 2027 г., а Македония ще изгради връзката с границата до 2025 г. Единствените пари, които досега са предвидени за проекта от българска страна обаче, са малко под 10 млн. евро за проектиране. Парите за изграждането му тепърва ще бъдат търсени, като те или ще дойдат в новия европериод след 2020 г., или ще бъде търсено заемно финансиране.

Другият меморандум цели изграждане на връзка за пренос на газ и бе подписан от министъра на енергетиката Теменужка Петкова и министъра на икономиката Крешник Бектеши. За него обаче също не са осигурени средства и вероятно ще се търсят тепърва.

Амбициите на Заев и ролята на България

Едва ли когато през 1999 г. Иван Костов и Любчо Георгиевски подписват съвместна декларация, която предвижда такъв договор, те са очаквали, че подписването му ще отнеме почти две десетилетия. Двете държави обаче устойчиво вървяха по път, който ги разделяше все повече, особено по време на управлението на Никола Груевски. На няколко пъти в тези години ставаше дума за подписването на такъв договор, но до реални действия така и не се стигна.

Договорът следва цялостната промяна в македонската политическа атмосфера след падането на правителството на Никола Груевски през 2016 година заради тежки корупционни скандали. Последвалата "Шарена революция" беше най-големият политически протест в историята на младата държава, която наложи проблемите с върховенството на закона, защитата на личните права и свободи и външнополитическата изолация на страната като основните теми, по които македонските политици да търсят промяна.

Пробивът в отношенията с България дойде, след като македонският парламент гласува на 1 юни ново коалиционно правителство с мандата на Социалдемократическия съюз на Македония и допълнителната подкрепа на Демократическия съюз за интеграция на Али Ахмети и Албанския алианс на Зиядин Села. Трите партии си осигуриха мнозинство от 62 гласа в 120-местния парламент, а новоизбраният премиер Зоран Заев от СДСМ заяви силна проевропейска и пронатовска програма, която цели да извади Македония от тежката политическа и икономическа изолация на последните 11 години.

София символично стана втората държава, посетена от Заев, след като първото му чуждестранно пътуване бе в Брюксел. Заедно с Борисов те още тогава обявиха, че ще подпишат на 1 август Договор за добросъседство. Силна заявка за промяна в отношенията бе и съвместното полагане на венци от двамата премиери пред паметника на цар Самуил.

Договорът за добросъседство с България е само част от амбициозния план на Зоран Заев към евроинтеграция, наречен условно "3-6-9". Той цели в първите три месеца да бъдат направени първите успехи към борба с корупцията и обръщане на посоката на отношенията със съседите, до декември да отпадне препоръката на Европейската комисия (свързана с единодушното съгласие на всички страни членки за членството на Македония), а до пролетта догодина (когато България ще води председателството на ЕС) Македония да получи дата за членство в ЕС.

За България този жест също е важен. Освен че показва добронамереност към важна съседна държава, той демонстрира ангажираността на кабинета "Борисов" по един от приоритетите на идващото председателство - бъдещето на Западните Балкани. Външният министър Екатерина Захариева прекара последните седмици в совалки между балканските столици, което не се е случвало от години.

"Македония има по-силен интерес да подпише, за да излезе от изолацията, в която я вкара Груевски. Този договор е излишно натоварен с емоции. Това е обикновен международен договор и в него няма нищо унизително за Македония", обясни преди седмици пред "Капитал" бившият външен министър Ивайло Калфин. Според Весела Чернева, директор на софийския офис на Европейския съвет по външна политика, подписването е доказателство, "че Заев може да се справи с въпроси от символично естество, като се започне от стиропорни паметници и се стигне до спора за името с Гърция, който я блокира за ЕС и НАТО".

Подписването на договора на македонски език също преустановява дългогодишната критика от страна на Скопие, че България не признава македонската нация и език. България бе първата страна, която призна Република Македония през 1992 година.

Какво съдържа Договорът

Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество бе публикуван от Министерството на външните работи късно миналата седмица. Той се състои от 14 точки, като най-дебатираните, особено в македонската общественост, бяха признаването на обща история между двете страни, изграждането на мултидисциплинарна научна комисия за изглаждане на историческите недоразумения между двете страни и член, който блокира спорната точка в македонската конституция, насочена към защита на етническите македонци в България, ефективно преустановявайки дългия спор за македонското малцинство у нас.

Ето някои от основните точки:

- чл. 2, ал. 2 казва, че "българската страна ще споделя своя опит с цел да съдейства на Република Македония да изпълни необходимите критерии за членство в Европейския съюз и ще подкрепя Република Македония за получаване на покана за членство в НАТО съгласно съответните решения от срещите на върха на НАТО". Планът на Заев е да получи помощта на София, за да преодолее несъгласието на Гърция с членството в НАТО и проблема с името.

- чл. 8 постановява, че "двете страни ще организират по съвместна договореност съвместни чествания на общи исторически събития и личности". Това всъщност е голямото ново нещо в договора в сравнение с декларацията от 1999 г., подписана от тогавашните премиери Иван Костов и Любчо Георгиевски. Ще бъде създадена и експертна комисия на паритетен принцип, която да помогне за тълкуването на общата история.

- чл. 11, ал. 5, в който "Македония потвърждава, че нищо от нейната конституция" не може да се ползва като повод "за намеса във вътрешните работи на България спрямо лица, които не са граждани на Република Македония". Това на практика затваря вратата за претенции за македонско малцинство в България.

- чл. 14 постановява, че договорът ще бъде подписан на официалните езици – български език, съгласно Конституцията на Република България, и македонски език, съгласно Конституцията на Република Македония.

След 18 години отлагане България и Македония най-накрая подписаха договор за добросъседство и сътрудничество помежду си. На официална церемония в Скопие ден преди символичното съвместно честване на годишнината от Илинденско-Преображенското въстание премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев сложиха подписи под договора, с който съседните държави се ангажират да работят заедно за изчистване на несъгласията помежду си и за по-доброто си общо бъдеще (виж карето по-долу за подробности). "Този договор има смисъл, защото показва на ЕС, че на размирните Балкани, които преди 20 години бяха толкова кръвопролитни, две държави без модератор и някой да ги напътства са стигнали до извода, че мирът и добросъседството са по-важни от всичко останало", заяви Борисов след подписването.

Бяха подписани и два меморандума за сътрудничество. Единият е насочен към отваряне на жизненоважния коридор номер 8, свързващ пристанищата на Черно и Адриатическо море чрез изграждане на жп връзка между Скопие и София. Той бе подписан от министрите на транспорта Ивайло Московски и Горан Сугарески. Българската страна поема ангажимент за доизграждането на железопътната връзка по направлението София - Перник - Радомир - македонска граница до 2027 г., а Македония ще изгради връзката с границата до 2025 г. Единствените пари, които досега са предвидени за проекта от българска страна обаче, са малко под 10 млн. евро за проектиране. Парите за изграждането му тепърва ще бъдат търсени, като те или ще дойдат в новия европериод след 2020 г., или ще бъде търсено заемно финансиране.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    plamen_b avatar :-|
    plamen_b

    Македонисти противопоставящи се на договора смятат формулировката от чл. 14 за "македонски език, съгласно Конституцията на Република Македония" за унизителна. Също така, въпреки че договорът говори за "народите на двете страни", те не са доволни от липсата на явно признаване на "македонски народ".

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "Парите за изграждането му тепърва ще бъдат търсени, като те или ще дойдат в новия европериод след 2020 г., или ще бъде търсено заемно финансиране."

    Поздравления! След като дълго давахте трибуна на хора, които да лъжат,

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    ..че европейски пари след 2020 г. няма да има, най-сетне директно споменавате чистата истина, че европейското финансиране няма крайна дата!

  • 4
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#1] от "plamen_b":

    Ами да, няма нищо по-нормално от това ние да не се кланяме на тяхната пропаганда. От техния поглед на промити мозъци това че продължаваме да не се съгласяваме с македонската лъжа може и да е унизително. Те са тези, които имат нужда от помощ, така че нямат право да се оплакват.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK