Има ли чисти ръце за борба с корупцията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Има ли чисти ръце за борба с корупцията

5 февруари т.г. пред румънското посолство в София – солидарност с протестите в Румъния срещу политиката за намаляване на присъдите на политици за корупция. В България все още няма присъди за намаляване

Има ли чисти ръце за борба с корупцията

Властта предлага нов орган с огромни правомощия, без никакви гаранции срещу произвол

10130 прочитания

5 февруари т.г. пред румънското посолство в София – солидарност с протестите в Румъния срещу политиката за намаляване на присъдите на политици за корупция. В България все още няма присъди за намаляване

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


За високите етажи, но и за всеки редови гражданин

Проектът действително прави опит да концентрира основно внимание върху висшите длъжности в държавата – около 15-20 хил. души. Само за сравнение – по неофициални данни общият брой на всички работещи в администрацията, които са длъжни да подават декларации за конфликт на интереси, е над 120 000 заедно с магистратите. Иначе обхватът на проекта с оглед превенцията на корупцията слиза доста надолу по "етажите" – до общински съветници и главни архитекти на общините и районите, ректори на държавни висши училища и др.

Извън това обаче, както и досега комисията ще стартира проверка за незаконно имущество спрямо всеки гражданин, обвинен в извършване на престъпление, годно да генерира незаконни доходи, и ако установи разминаване между доходи и харчове, може да конфискува имуществото му дори и той да бъде оправдан по наказателното обвинение. Нещо повече, често се забравя, че дългата ръка на комисията може да засегне всеки български гражданин не в качеството му на проверяван, а като страна по сделки с проверявано лице, негов роднина, наследник и др.

За "борбатаскорупцията" се говори толкова често и от толкова дълго време, че нищо чудно скоро БАН да реши, че се е превърнала в нова дума и трябва да се пише слято. Изразът стана клише след десетилетия бездействие, заради което в момента корупцията и съдебната реформа са основните причини България да бъде бедна и изостанала европейска държава.

Затова е разбираемо, че проектът на правителството за нов закон за борба с корупцията беше очакван с толкова голямо внимание. За съжаление той подхранва познат скептицизъм.

Всъщност това е третият поред законопроект за борба с корупцията в рамките на две години. Очевидно е, че новият проект "лежи" върху закона "Кунева", което е логично, след като и той се лансира от правителство, доминирано от ГЕРБ. И в трите проекта основният замисъл се върти около създаването на един свръховластен орган, който ще се бори с корупцията, но не с простото ежедневно рушветчийство, а предимно с корупцията по високите етажи на властта.

Често срещана мантра е, че двата законопроекта на Кунева са се провалили заради анонимните сигнали, по които се предвиждаше да се образуват проверки и други дреболии. Това, разбира се, не е така. Основният проблем, който стои и сега, е в тежката дилема да създадеш един мегаорган с шестгодишен мандат, овластен с всякакви правомощия да влиза в личната сфера на гражданите, да го направиш достатъчно независим, за да може да си върши работата, и същевременно да подлежи на достатъчно отчетност и контрол като гаранция срещу произвол. Това е, разбира се, принципният проблем. Той не стои по този начин пред българската политическа класа, тъй като:

първо, борбата срещу корупцията никога не е била приоритет на олигархията, това е политика, налагана отвън, и

второ, управляващите нямат опасения дали една новосъздадена свръхмощна институция може да се окаже безконтролна, а как тя да бъде подчинена на едно или друго лоби в политиката и бизнеса.

Българската политическа система става все по-авторитарна, а политиците ни очевидно не се учат от опита – ако беше иначе, нямаше да допуснат след "прокуратурата на Филчев" в България да се появи "прокуратурата на Цацаров". Защото още Филчев навремето показа, че идеята да превърнеш главния прокурор в свое политическо оръдие рано или късно се обръща срещу теб и вреди на цялата държава.

Дилемата е кой ще кадрува

Дилемата кой да назначава новата комисия "Антикорупция" и кой ще я "държи" стои от първия момент, в който се появи идеята за такава комисия, и още няма защитим отговор. Имаше идея комисията да се попълва с квоти от парламента, президента и премиера/МС. Имаше предложения и парламентът да гласува членовете с квалифицирано мнозинство, което отдавна се дискредитира като гаранция за добър избор.

Актуалното предложение в законопроекта е петчленната комисия да се избира от парламента с обикновено мнозинство, като депутатите ще са свободни да правят номинации само за председателя, а след това той по своя воля да номинира кандидатите за останалите четири места и парламентът да ги гласува. В закона не се казва колко кандидати има право да номинира новият председател – само четири или повече, и какво става, ако парламентът откаже да гласува предложенията.

Веднага след представянето на законопроекта се появиха коментари, че новата комисия е сбор от пет съществуващи в момента органа - Комисия за отнемане на незаконно имущество, Комисия за конфликт на интереси, БОРКОР, дирекцията в ДАНС за борба срещу корупцията и дирекцията в Сметната палата за имотните декларации на властта, както ни убеждават мотивите към законопроекта. Това е само отчасти вярно. Всъщност новата комисия ще е аритметичен сбор от администрациите на тези органи и най-вече аритметичен сбор на правомощията им, дадени при друга система на контрол. Това прави новия орган много силен, много овластен и крайно небалансиран и непредвидим. И въпросът за състава и контрола става изключително важен. Публичната размяна на реплики по тази тема между основните опоненти ГЕРБ и БСП вече започна, а по всичко личи, че дебатът ще се ожесточи през септември. Такова обещание вече даде лидерката на БСП Корнелия Нинова.

БСП: Президентът първи да кадрува в новата комисия

Миналата седмица Нинова ясно дефинира проблема: "Кой да я управлява и кой да ги назначава?" Тя даде и своята рецепта – президентът Румен Радев, "който е избран пряко от народа с над 2 милиона гласа, който не е част от това статукво, който доказа, че е почтен и достоен българин", да определи председателя на комисията срещу корупцията. А парламентът с квалифицирано мнозинство от 2/3 да избере останалите му членове. Така според Нинова е редно в една парламентарна република и при споделена отговорност от институциите. Според мотивите на законопроекта обаче точно парламентарното управление е основание за избор от парламента, а и само така се гарантирало публичност и широко участие на гражданското общество. Този цирк вече сме го гледали и при избора на членове на ВСС и Инспектората към него, както и при избора на куп регулаторни органи. Парламент с девет свалени имунитета за по-малко от три месеца, и то предимно за корупционни престъпления, да избира комисия срещу корупцията – това е виц, който само българската действителност може да роди.

Нинова постави и друга идея – бъдещият орган срещу корупцията да бъде изграден въз основа на сегашната дирекция на ДАНС за разследване на корупцията по високите етажи, която да бъде изведена от агенцията като независима структура. И обяви, че от септември БСП ще поеме нещата в свои ръце.

Румен Радев още клони към румънския образец

Малко по-различно виждане обяви в края на юни президентът Радев, който явно още клони към румънския модел – орган с право не само да събира и проверява доходите и интересите на лицата във властта, но и да разследва и повдига обвинения: "Един много точно структуриран орган, който да реши въпросите по събиране и анализ на информация, разследване, подготовка на обвинение, което да издържа в съда." В този орган трябва да влизат служители от ДАНС, разследващи полицаи, специалисти по информационни технологии, финансисти. "Тези хора, събрани в един екип, с достатъчно правомощия и високи заплати, трябва да разровят всички крупни съмнителни обществени поръчки, да гледат много внимателно в това, което в момента се случва", каза президентът.

Именно в това ще е основният дебат по този закон, всичко останало е производно. Ще ползва ли комисията СРС, за какво точно – за разследване или само за предотвратяване на корупционни престъпления, както твърди зам.-министърът на правосъдието Евгени Стоянов, за колко години назад ще извършва проверка на доходи и разходи и по какви правила, при какво разминаване в доходите ще стартира процедурата и кога ще иска запор и възбрана върху имущество, ще приема ли анонимни сигнали, или ще ползва анонимни доброволни сътрудници – всичко това е важно, но далеч по-същественото е кому ще се дадат всички тези правомощия и какви са гаранциите, че новите комисари ще са на висотата им. Същото мнозинство, което навремето избра одиозния Филип Златанов за шеф на Комисията по конфликт на интереси, сега ще избира и новата комисия. И опасенията, че тя може да се окаже същият инструмент за политически поръчки, са напълно реални.

За високите етажи, но и за всеки редови гражданин

Проектът действително прави опит да концентрира основно внимание върху висшите длъжности в държавата – около 15-20 хил. души. Само за сравнение – по неофициални данни общият брой на всички работещи в администрацията, които са длъжни да подават декларации за конфликт на интереси, е над 120 000 заедно с магистратите. Иначе обхватът на проекта с оглед превенцията на корупцията слиза доста надолу по "етажите" – до общински съветници и главни архитекти на общините и районите, ректори на държавни висши училища и др.

Извън това обаче, както и досега комисията ще стартира проверка за незаконно имущество спрямо всеки гражданин, обвинен в извършване на престъпление, годно да генерира незаконни доходи, и ако установи разминаване между доходи и харчове, може да конфискува имуществото му дори и той да бъде оправдан по наказателното обвинение. Нещо повече, често се забравя, че дългата ръка на комисията може да засегне всеки български гражданин не в качеството му на проверяван, а като страна по сделки с проверявано лице, негов роднина, наследник и др.

За "борбатаскорупцията" се говори толкова често и от толкова дълго време, че нищо чудно скоро БАН да реши, че се е превърнала в нова дума и трябва да се пише слято. Изразът стана клише след десетилетия бездействие, заради което в момента корупцията и съдебната реформа са основните причини България да бъде бедна и изостанала европейска държава.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    damianrm1 avatar :-P
    damianrm1

    "Корупция е далавера,в която не участващ" - БГ пословица. Ма то тия дето не участват, не са в ДА ... какво правим, не знам ...

  • 2
    deputat241 avatar :-|
    Депутат 241

    Корумпета с чисти ръце...

  • 3
    qvb21311044 avatar :-P
    Алф

    Най-напред ги намножихме, сега ги събираме в едно, а после ....ще ги децентрализираме...

  • 4
    rw avatar :-|
    rw

    Има ли чисти ръце за борба с корупцията?
    Няма - много висок критерий.
    Правилният въпрос е:
    Има ли чисти уши за борба с корупцията?
    Може ли да се намери някой, който не е затънал до уши
    в далавери?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK