Има ли чисти ръце за борба с корупцията

5 февруари т.г. пред румънското посолство в София – солидарност с протестите в Румъния срещу политиката за намаляване на присъдите на политици за корупция. В България все още няма присъди за намаляване

Има ли чисти ръце за борба с корупцията

Властта предлага нов орган с огромни правомощия, без никакви гаранции срещу произвол

10425 прочитания

5 февруари т.г. пред румънското посолство в София – солидарност с протестите в Румъния срещу политиката за намаляване на присъдите на политици за корупция. В България все още няма присъди за намаляване

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


За високите етажи, но и за всеки редови гражданин

Проектът действително прави опит да концентрира основно внимание върху висшите длъжности в държавата – около 15-20 хил. души. Само за сравнение – по неофициални данни общият брой на всички работещи в администрацията, които са длъжни да подават декларации за конфликт на интереси, е над 120 000 заедно с магистратите. Иначе обхватът на проекта с оглед превенцията на корупцията слиза доста надолу по "етажите" – до общински съветници и главни архитекти на общините и районите, ректори на държавни висши училища и др.

Извън това обаче, както и досега комисията ще стартира проверка за незаконно имущество спрямо всеки гражданин, обвинен в извършване на престъпление, годно да генерира незаконни доходи, и ако установи разминаване между доходи и харчове, може да конфискува имуществото му дори и той да бъде оправдан по наказателното обвинение. Нещо повече, често се забравя, че дългата ръка на комисията може да засегне всеки български гражданин не в качеството му на проверяван, а като страна по сделки с проверявано лице, негов роднина, наследник и др.

За "борбатаскорупцията" се говори толкова често и от толкова дълго време, че нищо чудно скоро БАН да реши, че се е превърнала в нова дума и трябва да се пише слято. Изразът стана клише след десетилетия бездействие, заради което в момента корупцията и съдебната реформа са основните причини България да бъде бедна и изостанала европейска държава.

Затова е разбираемо, че проектът на правителството за нов закон за борба с корупцията беше очакван с толкова голямо внимание. За съжаление той подхранва познат скептицизъм.

Всъщност това е третият поред законопроект за борба с корупцията в рамките на две години. Очевидно е, че новият проект "лежи" върху закона "Кунева", което е логично, след като и той се лансира от правителство, доминирано от ГЕРБ. И в трите проекта основният замисъл се върти около създаването на един свръховластен орган, който ще се бори с корупцията, но не с простото ежедневно рушветчийство, а предимно с корупцията по високите етажи на властта.

Често срещана мантра е, че двата законопроекта на Кунева са се провалили заради анонимните сигнали, по които се предвиждаше да се образуват проверки и други дреболии. Това, разбира се, не е така. Основният проблем, който стои и сега, е в тежката дилема да създадеш един мегаорган с шестгодишен мандат, овластен с всякакви правомощия да влиза в личната сфера на гражданите, да го направиш достатъчно независим, за да може да си върши работата, и същевременно да подлежи на достатъчно отчетност и контрол като гаранция срещу произвол. Това е, разбира се, принципният проблем. Той не стои по този начин пред българската политическа класа, тъй като:

първо, борбата срещу корупцията никога не е била приоритет на олигархията, това е политика, налагана отвън, и

второ, управляващите нямат опасения дали една новосъздадена свръхмощна институция може да се окаже безконтролна, а как тя да бъде подчинена на едно или друго лоби в политиката и бизнеса.

Българската политическа система става все по-авторитарна, а политиците ни очевидно не се учат от опита – ако беше иначе, нямаше да допуснат след "прокуратурата на Филчев" в България да се появи "прокуратурата на Цацаров". Защото още Филчев навремето показа, че идеята да превърнеш главния прокурор в свое политическо оръдие рано или късно се обръща срещу теб и вреди на цялата държава.

Дилемата е кой ще кадрува

Дилемата кой да назначава новата комисия "Антикорупция" и кой ще я "държи" стои от първия момент, в който се появи идеята за такава комисия, и още няма защитим отговор. Имаше идея комисията да се попълва с квоти от парламента, президента и премиера/МС. Имаше предложения и парламентът да гласува членовете с квалифицирано мнозинство, което отдавна се дискредитира като гаранция за добър избор.

Актуалното предложение в законопроекта е петчленната комисия да се избира от парламента с обикновено мнозинство, като депутатите ще са свободни да правят номинации само за председателя, а след това той по своя воля да номинира кандидатите за останалите четири места и парламентът да ги гласува. В закона не се казва колко кандидати има право да номинира новият председател – само четири или повече, и какво става, ако парламентът откаже да гласува предложенията.

Веднага след представянето на законопроекта се появиха коментари, че новата комисия е сбор от пет съществуващи в момента органа - Комисия за отнемане на незаконно имущество, Комисия за конфликт на интереси, БОРКОР, дирекцията в ДАНС за борба срещу корупцията и дирекцията в Сметната палата за имотните декларации на властта, както ни убеждават мотивите към законопроекта. Това е само отчасти вярно. Всъщност новата комисия ще е аритметичен сбор от администрациите на тези органи и най-вече аритметичен сбор на правомощията им, дадени при друга система на контрол. Това прави новия орган много силен, много овластен и крайно небалансиран и непредвидим. И въпросът за състава и контрола става изключително важен. Публичната размяна на реплики по тази тема между основните опоненти ГЕРБ и БСП вече започна, а по всичко личи, че дебатът ще се ожесточи през септември. Такова обещание вече даде лидерката на БСП Корнелия Нинова.

БСП: Президентът първи да кадрува в новата комисия

Миналата седмица Нинова ясно дефинира проблема: "Кой да я управлява и кой да ги назначава?" Тя даде и своята рецепта – президентът Румен Радев, "който е избран пряко от народа с над 2 милиона гласа, който не е част от това статукво, който доказа, че е почтен и достоен българин", да определи председателя на комисията срещу корупцията. А парламентът с квалифицирано мнозинство от 2/3 да избере останалите му членове. Така според Нинова е редно в една парламентарна република и при споделена отговорност от институциите. Според мотивите на законопроекта обаче точно парламентарното управление е основание за избор от парламента, а и само така се гарантирало публичност и широко участие на гражданското общество. Този цирк вече сме го гледали и при избора на членове на ВСС и Инспектората към него, както и при избора на куп регулаторни органи. Парламент с девет свалени имунитета за по-малко от три месеца, и то предимно за корупционни престъпления, да избира комисия срещу корупцията – това е виц, който само българската действителност може да роди.

Нинова постави и друга идея – бъдещият орган срещу корупцията да бъде изграден въз основа на сегашната дирекция на ДАНС за разследване на корупцията по високите етажи, която да бъде изведена от агенцията като независима структура. И обяви, че от септември БСП ще поеме нещата в свои ръце.

Румен Радев още клони към румънския образец

Малко по-различно виждане обяви в края на юни президентът Радев, който явно още клони към румънския модел – орган с право не само да събира и проверява доходите и интересите на лицата във властта, но и да разследва и повдига обвинения: "Един много точно структуриран орган, който да реши въпросите по събиране и анализ на информация, разследване, подготовка на обвинение, което да издържа в съда." В този орган трябва да влизат служители от ДАНС, разследващи полицаи, специалисти по информационни технологии, финансисти. "Тези хора, събрани в един екип, с достатъчно правомощия и високи заплати, трябва да разровят всички крупни съмнителни обществени поръчки, да гледат много внимателно в това, което в момента се случва", каза президентът.

Именно в това ще е основният дебат по този закон, всичко останало е производно. Ще ползва ли комисията СРС, за какво точно – за разследване или само за предотвратяване на корупционни престъпления, както твърди зам.-министърът на правосъдието Евгени Стоянов, за колко години назад ще извършва проверка на доходи и разходи и по какви правила, при какво разминаване в доходите ще стартира процедурата и кога ще иска запор и възбрана върху имущество, ще приема ли анонимни сигнали, или ще ползва анонимни доброволни сътрудници – всичко това е важно, но далеч по-същественото е кому ще се дадат всички тези правомощия и какви са гаранциите, че новите комисари ще са на висотата им. Същото мнозинство, което навремето избра одиозния Филип Златанов за шеф на Комисията по конфликт на интереси, сега ще избира и новата комисия. И опасенията, че тя може да се окаже същият инструмент за политически поръчки, са напълно реални.

За високите етажи, но и за всеки редови гражданин

Проектът действително прави опит да концентрира основно внимание върху висшите длъжности в държавата – около 15-20 хил. души. Само за сравнение – по неофициални данни общият брой на всички работещи в администрацията, които са длъжни да подават декларации за конфликт на интереси, е над 120 000 заедно с магистратите. Иначе обхватът на проекта с оглед превенцията на корупцията слиза доста надолу по "етажите" – до общински съветници и главни архитекти на общините и районите, ректори на държавни висши училища и др.

Извън това обаче, както и досега комисията ще стартира проверка за незаконно имущество спрямо всеки гражданин, обвинен в извършване на престъпление, годно да генерира незаконни доходи, и ако установи разминаване между доходи и харчове, може да конфискува имуществото му дори и той да бъде оправдан по наказателното обвинение. Нещо повече, често се забравя, че дългата ръка на комисията може да засегне всеки български гражданин не в качеството му на проверяван, а като страна по сделки с проверявано лице, негов роднина, наследник и др.

За "борбатаскорупцията" се говори толкова често и от толкова дълго време, че нищо чудно скоро БАН да реши, че се е превърнала в нова дума и трябва да се пише слято. Изразът стана клише след десетилетия бездействие, заради което в момента корупцията и съдебната реформа са основните причини България да бъде бедна и изостанала европейска държава.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


4 коментара
  • 1
    damianrm1 avatar :-P
    damianrm1

    "Корупция е далавера,в която не участващ" - БГ пословица. Ма то тия дето не участват, не са в ДА ... какво правим, не знам ...

  • 2
    samsum avatar :-|
    Петър Самсонов

    Корумпета с чисти ръце...

  • 3
    qvb21311044 avatar :-P
    Алф

    Най-напред ги намножихме, сега ги събираме в едно, а после ....ще ги децентрализираме...

  • 4
    rw avatar :-|
    rw

    Има ли чисти ръце за борба с корупцията?
    Няма - много висок критерий.
    Правилният въпрос е:
    Има ли чисти уши за борба с корупцията?
    Може ли да се намери някой, който не е затънал до уши
    в далавери?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход