Как се строи язовир в Рила
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как се строи язовир в Рила

По предварителни оценки, язовир "Яденица" ще струва 176 млн. евро.

Как се строи язовир в Рила

НЕК получи положителна екооценка за проекта за "Яденица", но това не спира притесненията на екоактивистите

18621 прочитания

По предварителни оценки, язовир "Яденица" ще струва 176 млн. евро.

© Георги Кожухаров


Тепърва проектът трябва да кандидатства за европейско финансиране.

Националната електрическа компания (НЕК) не е известна като най-добрият инвеститор. В сметката й (по-скоро в сметката, която всички плащаме) стоят изхарчените пари за проекти като АЕЦ "Белене" и язовир "Цанков камък" и натрупаните задължения за милиарди. От две години обаче държавното дружество има нов проект. НЕК прави смели стъпки за рестартирането на строителството на язовир "Яденица", който ще удвои капацитета на работа на помпено-акумулираща водно електрическа централа (ПАВЕЦ) "Чаира".

Проектът, който датира от средата на 90-те години, e обявен за национален обект през 2012 г. (такъв беше и "Белене". Съоръжението ще може да балансира електроенергийната система за минути, когато има недостиг или да изразходи енергията в системата при излишък (виж карето). Това е и причината проектът да е включен в 10-годишния план на системния оператор за развитие на мрежата като проект, който ще гарантира сигурността на електроенергийната система.

През тази седмица проектът получи окончателна оценка по ОВОС от министъра на околната среда, с което на практика официално се дава втори шанс за неговото изграждане.

При славата на НЕК първото опасение е, че този язовир ще последва съдбата на "Цанков камък", чиято стойност се увеличи двойно от първоначално предвидената. Това обаче може да се окаже само първият проблем пред "Яденица". Европейската комисия тепърва ще обсъжда опасенията на природозащитниците, според които има сериозни нарушения в изготвянето на Оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС), избраният терен за язовира е сеизмичен, с множество разломи и пукнатини и това може да се окаже фатално за жителите на близките населени места Белово и село Голямо Белово. От рибарско сдружение "Балканка" вече са изпратили жалба срещу изграждането на язовира в Брюксел.

Ще има ли пари за "Яденица"

Това, което със сигурност може да се каже за финансирането на новия язовир, е, че колкото и да се объркат нещата, поне няма да достигне стойността на "Белене". Но "Яденица" не е евтин. Има предварителни оценки, които сочат, че съоръжението ще струва около 176 млн. евро. Това е записано в националния план за инвестиции за периода 2013 - 2020 г., в който проектът е включен, макар че от министерството на енергетиката отказаха да посочат неговата стойност. По-точна оценка вероятно ще бъде дадена, след като "Инфрапроект консулт" приключи с изготвянето на финансовия анализ и оценката на риска през септември. Компанията беше избрана за изпълнител на поръчката на НЕК срещу 85.2 хил. лв. при прогнозна от 100 хил. Анализът трябва да даде предложения и за осигуряването на финансирането на проекта.

Основните надежди на НЕК по отношение на "Яденица" са 50% от финансирането да бъде осигурено по линия на европейските програми. Язовирът е един от шестте български проекта в сектор електроенергетика, които могат да получат средства по механизма за свързване на Европа като проект от общ интерес. Там обаче се борят общо 195 проекта.

Останалите 50% от финансирането пък се предвижда да бъдат осигурени от Националния план за инвестиции. Според плана част от средствата, които съществуващите централи трябва да плащат за квоти вредни емисии, ще се инвестират в чисти технологии, а един от тези проекти е язовир "Яденица". Това е част от схемата за дерогация, която България издейства от ЕК през 2013 г. От министерството на енергетиката обаче обясниха, че тези пари могат да бъдат отпуснати едва след като проектът бъде напълно завършен, което означава, че на НЕК ще се наложи да търси нов заем, който вероятно ще бъде осигурен от неговия принципал Български енергиен холдинг (виж карето).

10 хил. години стабилност

Eдно от основните опасения на "Балканка" и сдружение за дива природа "Балкани" е, че язовир "Яденица" ще бъде изграден в сеизмична зона, която е наситена от пукнатини и разломи. Най-големият от тях е Яденишкият, който е широк 30 метра и минава покрай левия бряг на бъдещата язовирна стена. Отделно има над 10 разлома напречно на тунела.

Допълнително притеснение създава и фактът, че заради самия начин на функциониране на съоръжението водата в него ще се вдига и качва с 30 метра (9.2 млн. куб. метра вода) на всеки 20 - 22 часа. "Това означава, че 9.2 млн. тона ще пулсират постоянно върху нестабилната геоложка основа", пише в жалбата на "Балканка" до Брюксел. В него се посочва също, че според националното законодателство изграждането на хидротехнически съоръжения в земетръсни райони трябва да става далеч от тектонски разломи. Тези възражения бяха изложени и по време на общественото обсъждане в Белово през юни.

Според Димитър Маргаритов, който участва в изготвянето на работния проект на язовира, обаче по отношение на сеизмичната безопасност са правени проучвания в продължение на много години и специалистите са стигнали до заключението, че този язовир може да бъде построен на това място. Първата сеизмична оценка на проекта всъщност е правена от Българската академия на науките, а неговата актуализация - от "Риск инженеринг" на Богомил Манчев (консултант и по "Белене"). По време на общественото обсъждане Маргаритов обясни, че тези проучвания са показали, че въпросните разломи не са активни. Освен това чисто технологично е избрана такъв тип стена, която е най-малко податлива на сеизмични влияния. "Изчислено е, че сеизмично събитие може да се случи веднъж на 10 хил. години и дори тогава няма да бъде допуснато неконтролируемо изпускане на вода", посочи още той.

Ядец за рибите

Друго притеснение на екоактивистите е, че в проекта за ОВОС не са отбелязани всички водохващания и не са предвидени рибни проходи. "Във вашия нов язовир не е предвиден рибен проход, даже в доклада за ОВОС пише, че такъв бил неефективен и нямало да е икономически съобразен, но законът казва, че такива проходи трябва да се правят", коментира Димитър Куманов, който е член на управителния съвет на "Балканка". Протестите заради ВЕЦ-ове, които прехващат води и избиват рибата, стават все повече в страната. Преди седмица природозащитници протестираха пред МОСВ заради пресушаването на язовир "Цанков камък" заради годишен планов ремонт, в резултат на което рибата в река Въча е измряла.

Според доцент Лъчезар Пехливанов, който също участва в изготвянето на ОВОС, причината това изискване на закона да не е спазено е, че на такива високи стени рибните проходи не са ефективни. "На мен не ми пречи да напиша, че ще се направи рибен проход, само че после ще се окаже, че са хвърлени едни пари на вятъра за нещо, което не върши работа", коментира той по време на общественото обсъждане. За това от там препоръчват периодично зарибяване на горските участъци с балканска пъстърва. Тази мярка е подкрепена и от екологичното министерство, става ясно от техния отговор на поставените от "Капитал" въпроси.

Независимо от опасенията на природозащитниците местното население, изглежда, напълно подкрепя проекта. По време на обсъждането кметът на Белово Костадин Варев коментира, че всички беловци очакват стартирането на този проект от повече от 15 години и че техническите параметри и опасенията за ефекта върху околната среда не ги притесняват. По всичко изглежда, те не притесняват и експертите от МОСВ.

За потребителите на енергия в страната пък остава да се надяват, че това ще е първият инвестиционен проект на НЕК, който ще бъде доведен до край без корупционни скандали, които след това да натежават в сметката за ток. За този разлом решение засега няма.

Парите, похарчени дотук

През 2015 г. НЕК получи грант от 3.2 млн. евро от Изпълнителна агенция "Иновации и мрежи" към Европейската комисия, с който трябваше да се финансират 50% от дейностите за предпроектните проучвания за изграждането на язовира. С тях беше финансирано актуализирането на доклада по ОВОС, който беше спечелен от обединението "Инфратетия – Николаева" за 197 хил. лв.

Другата поръчка на стойност 3.4 млн. лв. е за актуализацията на работния проект, чието изпълнение беше спечелено от "Свеко-енергопроект".

Тези дейности са необходими, за да може проектът да получи разрешително за строеж. От НЕК се надяват това да се случи до началото на следващата година, след което ще се кандидатства и за отпускането на европейско финансиране.

Интересна поръчка, която обаче не е свързана с разрешителното за строеж, е за осигуряването на публичност на проекта с индикативна стойност от 17 хил. лв. Поръчката е обявена от НЕК през юни и включва изработването на брошури, листовки, чаши, чадъри и бизнес чанти.
Ролята на язовир "Яденица"

Проектът за изграждане на язовир "Яденица" е свързан с увеличаване на капацитета на работа на ПАВЕЦ "Чаира", който е най-голямото подобно съоръжение в Югоизточна Европа. ПАВЕЦ-ът е важен за балансирането на електроенергийната система, тъй като е единствената централа, която в рамките на 6 минути може да започне да произвежда електроенергия в случай на недостиг. ПАВЕЦ "Чаира" е полезна и с това, че чрез своите помпи служи за изразходване на енергията, ко я то тя е в излишък, което също е важно за сигурността на системата. Това става, най-просто казано, чрез преливане на водата от язовир "Белмекен", който е горният изравнител на ПАВЕЦ-а към долния изравнител язовир "Чаира". Язовир "Белмекен" служи и като основно водохранилище за централите от енергийната каскада "Белмекен-Сестримо".

Както се вижда от графиката, ПАВЕЦ "Чаира" разполага с горен изравнител, който има голям полезен обем, и с много малък долен изравнител, което стеснява силно възможностите на централата за продължителна работа. В момента на практика ПАВЕЦ може да работи на пълна мощност в турбинен режим в продължение на 8.5 часа и в помпен режим – 10.7 часа. С изграждането на язовир "Яденица", който ще бъде с полезен обем 9 млн. куб. метра, четирите блока в централата ще могат да работят в турбинен режим на пълна мощност в продължение на 20 часа и в помпен режим в продължение на 22.5 часа.

Автор: Капитал
Преглед на оригинала
Тепърва проектът трябва да кандидатства за европейско финансиране.

Националната електрическа компания (НЕК) не е известна като най-добрият инвеститор. В сметката й (по-скоро в сметката, която всички плащаме) стоят изхарчените пари за проекти като АЕЦ "Белене" и язовир "Цанков камък" и натрупаните задължения за милиарди. От две години обаче държавното дружество има нов проект. НЕК прави смели стъпки за рестартирането на строителството на язовир "Яденица", който ще удвои капацитета на работа на помпено-акумулираща водно електрическа централа (ПАВЕЦ) "Чаира".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    aussie avatar :-|
    aussie

    Да ревеш ли, да се смееш ли?

  • 2
    skyfighter avatar :-|
    skyfighter

    Много са хубави тези съоръжения чисто технически, обаче нищо не се споменава дали има нужда от новия язовир. Нали НЕК си плаща за теца на АЕС, Марица Изток 1, той може да качва и сваля мощност много бързо. А за обиране на излишъка може да се инсталират батерии. Реално ПАВЕЦ е огромна батерия. Ако имахме много ВЕИ щеше да има нужда от голям капацитет за акумулиране, но ние нямаме чак толкова. Освен това ако има търсене на такава услуга за баланс някоя частна фирма ще инсталира батериите.

  • 3
    stoiank avatar :-|
    stoiank

    В момента ПАВЕЦ е в конфликт с ВЕИ, защото идеята му беше да обира нощния излишък на АЕЦ и да го връща през деня. В момента ситуацията е коренно различна, тъй като през деня имаме фотоволтаиците. Много любопитно ще е, при тези статии да има таблици за примерно произведена енергия в случая от ПАВЕЦ и колко е платено за нея. За да може да се оцени реалната стойност на инвестициите.

  • 4
    skyfighter avatar :-|
    skyfighter

    В една предходна статия беше пуснато описание на проекта от НЕК.
    http://www.nek.bg/images/content/pdf/3-chaira.pdf

    Споменава се, че новият язовир е нужен на фона на втора атомна в Белене, което е малко смущаващо. Освен това доста работа вече е свършена съдейки по снимките.

  • 5
    ivanski12 avatar :-|
    Ivanski

    До коментар [#2] от "skyfighter":

    Знаеш ли как плаща НЕК на АЕС, като за световно и така ще е още 11 години. ВЕИ-та рано или късно ще навлезнат много повече отколкото сега та една такава голяма батерия както я описа ще върши винаги работа и няма да има нужда да се пускат другите ВЕЦ-ове да хабят водата. А, водата в България е малко.

  • 6
    ivanski12 avatar :-?
    Ivanski

    Точно пък с ВЕИ-та не е в конфликт а напротив в доста добре се "нагласят" едно с друго, защото фотото работи най-много през деня - най-големия товар средногодишно е вечер между 18 и 22...

  • 7
    stoiank avatar :-|
    stoiank

    До коментар [#6] от "Ivanski":

    Да построиш ПАВЕЦ за да ти обере три четири часа или трябва да си арабски шейх, или руски диктатор. Да не говорим, че там турбините са една върхова разработка на Тошиба и са майка си и баща си. Да не говорим, че май сега ги пускат през деня за да оберат пика от ВЕИ, тоест един път плащаш скъп - яко дотиран ток, после губиш от това че КПД на ПАВЕЦ не е 100% и накрая някой плаща целия масраф. Кой е този някой оставям на Вас.

  • 8
    kokoto2 avatar :-|
    kokoto2

    Чаира е уникален проект, но разширение не е необходимо. Какъв е този пик дето ще трае 20 часа? Предполагаме че излишъка ще е през нощта(00-04часа) и после заради фотоволтаиците(13-16часа) между двата пика има по 8-9 часа. Има ВЕЦ-ове които не работят 24/7 и също могат да компенсират част от небаланса.

    В допълнение с навлизането на свободния пазар, грижата за небаланса в голяма степен ще стане задължение на търговците на електроенергия.

  • 9
    kotovad avatar :-|
    А.Стоянова

    Проектът за изграждане на язовир "Яденица" е свързан с увеличаване на капацитета на работа на ПАВЕЦ "Чаира", който е най-голямото подобно съоръжение в Югоизточна Европа.
    В момента ПАВЕЦ "Чаира" може да работи на пълна мощност в турбинен режим в продължение на 8,5 часа и в помпен режим - 10,7 часа. С изграждане на язовир"Яденица", който ще бъде с полезен обем 9 млн. куб. метра, четирите блока в централата ще могат да работят в турбинен режим на пълна мощност в продължение на 20 часа и в помпен режим в продължение на 22,5 часа.

  • 10
    deputat241 avatar :-P
    Депутат 241

    "Националната електрическа компания (НЕК) не е известна като най-добрият инвеститор."
    –––––––––––––––
    Абсолютно вярно! Без консултант като хидро-инженера Доган НЕК са загубени...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK