С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
17 4 авг 2017, 16:04, 14555 прочитания

Как се строи язовир в Рила

НЕК получи положителна екооценка за проекта за "Яденица", но това не спира притесненията на екоактивистите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Изграждането на язовир "Яденица" остава блокирано за поне година

Заради забавянето НЕК ще изгуби част от отпуснатото безвъзмездно финансиране от ЕК

15 яну 2018

Река Въча "пресъхна" за почистване

Според кмета на Кричим се извършват превантивни мерки срещу наводненията. Няколко дни обаче местни хора ловяха и унищожаваха пъстърва необезпокоявано

19 сеп 2017

Рибарско сдружение блокира изграждането на язовир "Яденица"

Изграждането на язовира може да се забави с години заради обжалването на ОВОС

26 авг 2017

Кой спука "Цанков камък"

Въпроси и отговори по странния казус с язовира, който възмути ГЕРБ

22 авг 2017

Пукнат ли е язовир "Цанков камък"

Не, но ГЕРБ използва това като мотив, за да даде проекта на прокурор, седем години след изграждането му

14 авг 2017

МОСВ даде положителна оценка за изграждането на язовир "Яденица"

Екоактивисти са против проекта заради това, че се намира в сеизмична зона

25 юли 2017

Общо 15 енергийни проекта получиха 217 млн. евро финансиране от ЕК

Най-големият от тях е този за верикалната газова връзка България - Румъния - Австрия. Одобрен е и проект на "Булгартрансгаз"

19 яну 2016

НЕК рестартира проекта за язовир "Яденица"

Компанията обяви втора обществена поръчка за доизграждане на съоръжението

16 авг 2015

НЕК ще ремонтира водни централи с 32 млн. евро

Конкурсите за модернизация на комплекса "Белмекен-Сестримо-Чаира" започват напролет

22 яну 2014
Тепърва проектът трябва да кандидатства за европейско финансиране.
Националната електрическа компания (НЕК) не е известна като най-добрият инвеститор. В сметката й (по-скоро в сметката, която всички плащаме) стоят изхарчените пари за проекти като АЕЦ "Белене" и язовир "Цанков камък" и натрупаните задължения за милиарди. От две години обаче държавното дружество има нов проект. НЕК прави смели стъпки за рестартирането на строителството на язовир "Яденица", който ще удвои капацитета на работа на помпено-акумулираща водно електрическа централа (ПАВЕЦ) "Чаира".

Проектът, който датира от средата на 90-те години, e обявен за национален обект през 2012 г. (такъв беше и "Белене". Съоръжението ще може да балансира електроенергийната система за минути, когато има недостиг или да изразходи енергията в системата при излишък (виж карето). Това е и причината проектът да е включен в 10-годишния план на системния оператор за развитие на мрежата като проект, който ще гарантира сигурността на електроенергийната система.

През тази седмица проектът получи окончателна оценка по ОВОС от министъра на околната среда, с което на практика официално се дава втори шанс за неговото изграждане.

При славата на НЕК първото опасение е, че този язовир ще последва съдбата на "Цанков камък", чиято стойност се увеличи двойно от първоначално предвидената. Това обаче може да се окаже само първият проблем пред "Яденица". Европейската комисия тепърва ще обсъжда опасенията на природозащитниците, според които има сериозни нарушения в изготвянето на Оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС), избраният терен за язовира е сеизмичен, с множество разломи и пукнатини и това може да се окаже фатално за жителите на близките населени места Белово и село Голямо Белово. От рибарско сдружение "Балканка" вече са изпратили жалба срещу изграждането на язовира в Брюксел.

Ще има ли пари за "Яденица"



Това, което със сигурност може да се каже за финансирането на новия язовир, е, че колкото и да се объркат нещата, поне няма да достигне стойността на "Белене". Но "Яденица" не е евтин. Има предварителни оценки, които сочат, че съоръжението ще струва около 176 млн. евро. Това е записано в националния план за инвестиции за периода 2013 - 2020 г., в който проектът е включен, макар че от министерството на енергетиката отказаха да посочат неговата стойност. По-точна оценка вероятно ще бъде дадена, след като "Инфрапроект консулт" приключи с изготвянето на финансовия анализ и оценката на риска през септември. Компанията беше избрана за изпълнител на поръчката на НЕК срещу 85.2 хил. лв. при прогнозна от 100 хил. Анализът трябва да даде предложения и за осигуряването на финансирането на проекта.

Основните надежди на НЕК по отношение на "Яденица" са 50% от финансирането да бъде осигурено по линия на европейските програми. Язовирът е един от шестте български проекта в сектор електроенергетика, които могат да получат средства по механизма за свързване на Европа като проект от общ интерес. Там обаче се борят общо 195 проекта.

Останалите 50% от финансирането пък се предвижда да бъдат осигурени от Националния план за инвестиции. Според плана част от средствата, които съществуващите централи трябва да плащат за квоти вредни емисии, ще се инвестират в чисти технологии, а един от тези проекти е язовир "Яденица". Това е част от схемата за дерогация, която България издейства от ЕК през 2013 г. От министерството на енергетиката обаче обясниха, че тези пари могат да бъдат отпуснати едва след като проектът бъде напълно завършен, което означава, че на НЕК ще се наложи да търси нов заем, който вероятно ще бъде осигурен от неговия принципал Български енергиен холдинг (виж карето).

10 хил. години стабилност

Eдно от основните опасения на "Балканка" и сдружение за дива природа "Балкани" е, че язовир "Яденица" ще бъде изграден в сеизмична зона, която е наситена от пукнатини и разломи. Най-големият от тях е Яденишкият, който е широк 30 метра и минава покрай левия бряг на бъдещата язовирна стена. Отделно има над 10 разлома напречно на тунела.

Допълнително притеснение създава и фактът, че заради самия начин на функциониране на съоръжението водата в него ще се вдига и качва с 30 метра (9.2 млн. куб. метра вода) на всеки 20 - 22 часа. "Това означава, че 9.2 млн. тона ще пулсират постоянно върху нестабилната геоложка основа", пише в жалбата на "Балканка" до Брюксел. В него се посочва също, че според националното законодателство изграждането на хидротехнически съоръжения в земетръсни райони трябва да става далеч от тектонски разломи. Тези възражения бяха изложени и по време на общественото обсъждане в Белово през юни.

Според Димитър Маргаритов, който участва в изготвянето на работния проект на язовира, обаче по отношение на сеизмичната безопасност са правени проучвания в продължение на много години и специалистите са стигнали до заключението, че този язовир може да бъде построен на това място. Първата сеизмична оценка на проекта всъщност е правена от Българската академия на науките, а неговата актуализация - от "Риск инженеринг" на Богомил Манчев (консултант и по "Белене"). По време на общественото обсъждане Маргаритов обясни, че тези проучвания са показали, че въпросните разломи не са активни. Освен това чисто технологично е избрана такъв тип стена, която е най-малко податлива на сеизмични влияния. "Изчислено е, че сеизмично събитие може да се случи веднъж на 10 хил. години и дори тогава няма да бъде допуснато неконтролируемо изпускане на вода", посочи още той.

Ядец за рибите

Друго притеснение на екоактивистите е, че в проекта за ОВОС не са отбелязани всички водохващания и не са предвидени рибни проходи. "Във вашия нов язовир не е предвиден рибен проход, даже в доклада за ОВОС пише, че такъв бил неефективен и нямало да е икономически съобразен, но законът казва, че такива проходи трябва да се правят", коментира Димитър Куманов, който е член на управителния съвет на "Балканка". Протестите заради ВЕЦ-ове, които прехващат води и избиват рибата, стават все повече в страната. Преди седмица природозащитници протестираха пред МОСВ заради пресушаването на язовир "Цанков камък" заради годишен планов ремонт, в резултат на което рибата в река Въча е измряла.

Според доцент Лъчезар Пехливанов, който също участва в изготвянето на ОВОС, причината това изискване на закона да не е спазено е, че на такива високи стени рибните проходи не са ефективни. "На мен не ми пречи да напиша, че ще се направи рибен проход, само че после ще се окаже, че са хвърлени едни пари на вятъра за нещо, което не върши работа", коментира той по време на общественото обсъждане. За това от там препоръчват периодично зарибяване на горските участъци с балканска пъстърва. Тази мярка е подкрепена и от екологичното министерство, става ясно от техния отговор на поставените от "Капитал" въпроси.

Независимо от опасенията на природозащитниците местното население, изглежда, напълно подкрепя проекта. По време на обсъждането кметът на Белово Костадин Варев коментира, че всички беловци очакват стартирането на този проект от повече от 15 години и че техническите параметри и опасенията за ефекта върху околната среда не ги притесняват. По всичко изглежда, те не притесняват и експертите от МОСВ.
За потребителите на енергия в страната пък остава да се надяват, че това ще е първият инвестиционен проект на НЕК, който ще бъде доведен до край без корупционни скандали, които след това да натежават в сметката за ток. За този разлом решение засега няма.
Парите, похарчени дотук

През 2015 г. НЕК получи грант от 3.2 млн. евро от Изпълнителна агенция "Иновации и мрежи" към Европейската комисия, с който трябваше да се финансират 50% от дейностите за предпроектните проучвания за изграждането на язовира. С тях беше финансирано актуализирането на доклада по ОВОС, който беше спечелен от обединението "Инфратетия – Николаева" за 197 хил. лв.

Другата поръчка на стойност 3.4 млн. лв. е за актуализацията на работния проект, чието изпълнение беше спечелено от "Свеко-енергопроект".
Тези дейности са необходими, за да може проектът да получи разрешително за строеж. От НЕК се надяват това да се случи до началото на следващата година, след което ще се кандидатства и за отпускането на европейско финансиране.

Интересна поръчка, която обаче не е свързана с разрешителното за строеж, е за осигуряването на публичност на проекта с индикативна стойност от 17 хил. лв. Поръчката е обявена от НЕК през юни и включва изработването на брошури, листовки, чаши, чадъри и бизнес чанти.
Ролята на язовир "Яденица"

Проектът за изграждане на язовир "Яденица" е свързан с увеличаване на капацитета на работа на ПАВЕЦ "Чаира", който е най-голямото подобно съоръжение в Югоизточна Европа. ПАВЕЦ-ът е важен за балансирането на електроенергийната система, тъй като е единствената централа, която в рамките на 6 минути може да започне да произвежда електроенергия в случай на недостиг. ПАВЕЦ "Чаира" е полезна и с това, че чрез своите помпи служи за изразходване на енергията, ко я то тя е в излишък, което също е важно за сигурността на системата. Това става, най-просто казано, чрез преливане на водата от язовир "Белмекен", който е горният изравнител на ПАВЕЦ-а към долния изравнител язовир "Чаира". Язовир "Белмекен" служи и като основно водохранилище за централите от енергийната каскада "Белмекен-Сестримо".

Както се вижда от графиката, ПАВЕЦ "Чаира" разполага с горен изравнител, който има голям полезен обем, и с много малък долен изравнител, което стеснява силно възможностите на централата за продължителна работа. В момента на практика ПАВЕЦ може да работи на пълна мощност в турбинен режим в продължение на 8.5 часа и в помпен режим – 10.7 часа. С изграждането на язовир "Яденица", който ще бъде с полезен обем 9 млн. куб. метра, четирите блока в централата ще могат да работят в турбинен режим на пълна мощност в продължение на 20 часа и в помпен режим в продължение на 22.5 часа.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

"Инерком" поиска КЗК да разгледа сделката с CEZ отново "Инерком" поиска КЗК да разгледа сделката с CEZ отново

Гинка Върбакова ще пробва да убеди регулатора, че вече няма общо с фотоволтаиците си, макар че остава техен собственик

21 сеп 2018, 468 прочитания

Седмични новини за енергетика Седмични новини за енергетика

В рубриката събираме всички най-важни новини от последните седем дни

21 сеп 2018, 373 прочитания

24 часа 7 дни

21 сеп 2018, 5233 прочитания

21 сеп 2018, 3630 прочитания

21 сеп 2018, 2958 прочитания

21 сеп 2018, 2265 прочитания

20 сеп 2018, 2215 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Забраната за земеделие и риболов в Калиакра предизвика граждански протести

От екоминистерството обещаха обезщетения на засегнатите стопани

Как работи "мекият фашизъм" на Орбан

Унгария е предупреждение за това какво може да се случи, когато безскрупулен популист е оставен да управлява безконтролно

Този филм е заснет с част от вашите данъци

Кино индустрията почти сигурно ще получи исканите от години финансови стимули от държавата

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Музика за очите

Гиноварт в Музея на музиката в Барселона

Led Zeppelin на 50

През октомври излиза фотоалбум с непубликувани досега снимки от историята на групата (1968-1980 г.)

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Не разследвай това

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 21.09.2018 Прочетете