Правосъдните офшори на Европа

Илюстрация Увеличаване [Shutterstock] Смаляване

Младите в България порастват на 25 години. Това очевидно е възрастта, когато хора се сблъскват с начина, по който работи (или по-скоро не работи) системата. Поне съдейки по отговорите, които са дали в общоевропейско допитване на въпроса "как оценявате независимостта на съдебната система". Цели 38% от българите до 24 години я оценяват като "добра". В следващата група 25-39 години порастването е донесло тъга - едва 21% дават същия отговор.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Проучването, което е публикувано от Евробарометър преди няколко месеца, дава много интересен поглед върху състоянието на съдебните системи в Европа: тема, която доби особена актуалност тези дни покрай протестите в Полша. Докато полските улици се изпълваха с хора, протестиращи срещу три закона на новите управляващи, имащи за цел да приведат в подчинена позиция съдиите в страната, другаде в Европа тази битка изглежда отдавна решена. Не в обществена полза.

Изследването показва един съюз не на две, а на много повече скорости. И разбива на пух и прах тезата на управляващите, че правосъдието в България се реформира и върви към подобрение. Ако в него има някаква добра новина за България, тя е от вида "не сме сами" - проблемите тук не са изолирани и страната е в една група с държави като Испания, Словакия, Хърватия, Словения.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

"Великолепната" шесторка

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Една съдебна система има няколко параметъра, по които бива оценявана според критериите на Европейската комисия. Това са продължителност на съдебното производство, независимост, достъпност и леснота на използване. От тези няколко критерия независимостта е безспорно най-важният. Трудно е да си представим как една държава остава без право на глас в Европейския съвет или хиляди хора излизат на протест заради това, че съдебната й система е прекалено сложна за обикновените хора. Но е напълно реална вероятността Полша да остане без такова право съвсем скоро заради опита на управляващите там да сложат под контрол съдебната власт.

Проучването на Евробарометър е сред хората и сред компаниите. Данните до голяма степен съвпадат - т.е. възприятието и на бизнеса и на хората е едно и също. И в двете проучвания България без изненада е или на дъното, или близо до него. Но страната далеч не е сама в тази група. Общо шест са държавите, където по-голям процент от хората оценяват с "лошо или много лошо" състоянието на независимост на съдебната си система. Това са България (63%), Хърватия (62%), Словакия (59%), Испания (58%), Италия (57%) и Словения (51%). Що се отнася до бизнеса, там компанията е същата, само местата са разменени - най-зле е Хърватия, следвана от Словакия, Италия и тогава България. Старите страни членки Италия и Испания изпадат от "великолепната шесторка", когато се вземат предвид само отговорите "много лошо" (виж графиките).

България е сама обаче в друга категория. Тя е единствената държава, където поне половината от онези, които са оценили системата като лоша, са посочили като причина "вмешателство на икономически или други специални интереси". Близо до нас са Хърватия с 49% и Испания с 45%. Във всички останали държави по-важният критерий е намеса на политици и правителство. В България процентът на хората, които считат това за важен фактор е същият като този за частните интереси - 50%. Още по-трагична е ситуацията с бизнеса - 53% от интервюираните са казали, че частните икономически интереси са причината за липса на независимо правосъдие. Тук България попада в една група с Италия и Хърватия.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Правосъдният офшор



Проучването показва ясно, че съществува много повече от един Европейски съюз. В рамките на 28-те например има фрапиращи разлики: в Люксембург и Финландия съответно 1% и 3% от компаниите казват, че правосъдието се влияе от частни икономически интереси, а в Дания и Холандия едва 8% от хората считат, че политиците влияят. Това де факто означава, че има съдебни системи в съюза, които се крепят на доверието на хората и такива, които не се.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Другото очевидно е как правосъдието се възприема различно от различните по големина компании. Например в България 70% от компаниите с над 250 служители казват, че състоянието на съдебната система е "добро", докато същото смятат едва 27% от тези с до 9 души персонал и 20% от тези с до 49 души. В Хърватия разликата е още по-драстична - 75% от големите са доволни, докато едва 11% от малките са на същото мнение.

"Личното ми обяснение е, че малките търговски дружества по-непосредствено усещат несъвършенствата на правната среда, не разполагат с ресурси за пълноценна правна защита и влияние върху решенията на властта", смята председателят на Съюза на съдиите в България Атанас Атанасов. Според юриста от ИПИ Иван Брегов "У нас има доминация на силния икономически и политически над по-слабия. Така първият е способен да си напазарува удобни закони в Народното събрание, след това удобни регулаторни институции, които да атакуват конкурентите му. Слабият няма достъп до пазара на търгуващите с националната власт и затова е нещастен. Интересно е, че бизнесът се стреми да сертифицира работата си, за да отговаря тя на определен стандарт за качество, но не иска от държавата да приведе институциите си в съответствие със стандарт върховенство на правото и равенство пред закона" (виж мненията).

И на трето място, реформите имат значение. Румъния, с която България е в една група заради мониторинга над правосъдната система, няма вече почти нищо общо с нас. Докато едва 26% от българите казват, че системата е независима, 50% от румънците мислят същото. При компаниите 61% от българските мислят, че системата не е независима, срещу едва 32% от румънските.

по темата работиха
Мирела Веселинова
Кристиян Стефанов

Атанас Атанасов съдия в Софийския градски съд, председател на Съюза на съдиите в България Точно от типа на приеманите сега в Полша законодателни решения, в България досега не са въвеждани. Намесата от страна на останалите две власти в управлението на съдебната в нашата държава се извършва чрез друг вид механизми, основани най-вече на политическото влияние върху Висшия съдебен съвет и някои от ръководителите на важни органи в системата - съдилища и прокуратури. В Полша тенденцията е чрез постъпателни законодателни промени да се осигури възможност за пряка и осъществявана под формата на предписани правомощия намеса на изпълнителната и законодателната власт в администрирането на съдебната - чрез назначаване на съдии във Върховния съд, на председатели на съдилища, чрез елиминиране на съдийското участие във Висшия съдебен съвет, дори чрез преназначаване на "редови" съдии. От прякото си общуване с полски колеги знам, че първоначално обществото по-скоро е поддържало така предприетите законодателни действия и може би драстичността им, обединението на полските магистрати, адвокати, правни научни работници и подкрепата отвън е направило възможно в крайна сметка мнозинството обикновени хора да разберат, че са застрашени и техните права и свободи. Разбира се, налице е и манталитетната разлика, видна от историята на двата народа по време на тоталитаризма. Самото дефиниране от страна на българските респонденти на недостатъчната независимост, като проблем, влошаващ качеството на правосъдието, опровергава основните опорни точки на говорителите на статуквото, според които, няма никакъв устройствен проблем с независимостта на българските съдилища и съдии Считам, че за разлика от множеството други държави, предмет на изследването, в България няма ясна граница между двете посочени групи външни за системата интереси. В нашата държава вмешателството на икономически и други частни интереси не е много силно различимо от вмешателството от представители на изпълнителната и законодателната власт. Напротив, последното се използва именно за обслужване на конкретни икономически или други нелегитимни интереси.

Иван Брегов юрист в правната програма на ИПИ, докторант по философия на правото в СУ В края на 18 век полският крал е принуден тържествено да се закълне пред конституцията на Полша, за да запази трона си. В 21 век в България министър-председател, облечен в анцуг, отиде да играе мач, когато се променя върховният закон на страната, която управлява. Клетвата и ритането на топка показват различния ценностен порядък и отношението към правото. Струва ми се, че в Полша хората имат осъзната потребност от правосъдие, тъй като ценят личната си свобода и защитават правата си далеч повече и по-убедително от нас. Това, че ни слагат в групата на Испания, Словакия и Словения не е толкова лошо. В категорията на усещане за независимост на съда и ефекта от работата на съдебната система това е по-скоро похвално. Все пак в изследванията как усещаме нивото на корупцията сме ближни на държавите от Африка и дълбоко тоталитарните системи в Азия. Време е да осъзнаем, че основни ползватели на доброто правосъдие са българските граждани, а не ЕС. Но тъй като ние нямаме национално правосъзнание се получава удобна среща на брюкселската бюрокрация с българското безразличие, от което удобно се ползва българското политическо безхаберие. Именно то усвоява средствата от фондовете на ЕС без да има капацитета да припознава и възпитава ценности. Има една единствена линия – на страни, които искат да се развиват и на страни, които нямат желание и потенциал. А доброто правосъдие е средство за по-добро развитие. Един вид стандарт за гарантирано качеството на живот и защита на правата на гражданите. Така едни общества съществуват, организирани от правото, а други от хаоса и произвола. А хаосът и произвола постоянно придобиват различни конкретни имена – днес можем да наречем хаос невъзможността прокуратурата и полицията да те защитят. Утре произвол ще се казва олигархът, който строи некачествено пътища и ремонтира детската градина на твоето дете.

Калин Калпакчиев член на ВСС Промените в ЗСВ и НПК, направени практически в пакет и свързани помежду си – с предоставянето на почти безконтролна възможност на главния прокурор да иска временно отстраняване на магистрати на основание повдигнато обвинение, концентрирането на голяма част от делата за престъпления срещу магистрати в специализирания съд - това по същество е един много съществен удар срещу съдебната независимост у нас. През последните години рязко нараснаха дисциплинарните производства срещу съдии, включително и във връзка с действия при осъществяване на правосъдието. Това има за цел да създаде страх, да сплаши съдиите, но не само – това има и друг ефект, то създава в обществото демонизирания образ на съдията. Това е само един пример, буквално от последните седмици, който илюстрира как действията на изпълнителната и законодателната власт очертават осъществяваната авторитарна "съдебна реформа", извършвана у нас. С това България се присъединява към вълната от страните от Централна и Източна Европа за компрометиране на съдебната независимост и подчиняване на съда. Словакия, Унгария, Полша са ярки примери в тази насока. Като контрапункт може да се спомене Чехия; чешките върховни съдии излязоха с много остра реакция в подкрепа на колегите си в Полша – полския Върховен съд. И в този контекст може би е уместно да се каже, че съдебната реформа в Чехия започна и протече по съвсем различен начин от тази в повечето страни от региона – не чрез промяна на институционалната рамка, създаването на нови институции, закриване на стари, преструктуриране и т.н., а чрез концентриране на финансови и интелектуални усилия за обучение на съдиите, промяна на критериите и процедурата за кадровия подбор, така че лицето на правосъдието да се промени чрез промяна на качеството на съдийския състав. Личността на съдията е най-важната, той да е консенсусен, почтен, компетентен, да вдъхва доверие, да развива правото.