Забраната за дейности в степите на Калиакра остава до намиране на консенсус

Забраната за строеж и земеделие върху понто-сарматските степи в бъдещата защитена зона "Комплекс Калиакра" ще остане в сила, докато не се изготви нова заповед, в която ще се отчете както мнението на засегнатите собственици, така и на природозащитните организации, така че да се постигне баланс на интересите. Става дума за общо 2208 хектара неплодородна площ, но пък апетитна за застрояване, в зоната на "Комплекс Калиакра" (с обща площ над 48 хил. ха), която ще се разпростира от Балчик до Тюленово (виж таблицата).

Това стана ясно след дискусията в Министерския съвет, на която в опит да се намери компромис бяха поканени всички заинтересовани страни по казуса, който се изостри в последната седмица - кметове на общини, собственици, риболовни организации, екоактивисти, експерти от БАН. На нея присъстваха и премиерът Бойко Борисов, вицепремиерът Валери Симеонов и министърът на екологията Нено Димов.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Временната заповед на министър Димов беше издадена на 21 юли като част от ангажиментите, които България трябва да изпълни до септември във връзка със съдебното решение на Европейската комисия, с което страната беше осъдена заради разрешенията за изграждането на шест вятърни парка и голф клуб върху защитена територия на Калиакра. Забраната обаче предизвика протести на засегнатото местно население, което пък накара премиера Борисов да я отмени. Решението му обаче се оказа преждевременно, тъй като може да предизвика плащането на глоби от страна на България в размер на 1.5 млн. евро и по 20 хил. евро на ден, а въпросните вятърни паркове и голф игрище да бъдат съборени.

Така в крайна сметка се оказа, че заповедта все пак остава, но ще бъде преработена така, че да удоволетворява всички интереси. Това по думите на министър Димов обаче не включва събарянето на вятърни паркове, както настояват екоактивисти.

От дезинформация до протести



Създалото се обществено напрежение през последните дни бе и причината за срещата в Министерския съвет. На нея стана ясно, че опасенията на гражданите са предизвикани най-вече заради липсата на адекватна информация във връзка с наложената забрана, която засяга само зоните със степи. Според кмета на Каварна Нина Ставрева жителите са останали с впечатление, че се забранява земеделието върху цялата територия на "Комплекс Калиакра" и те на практика ще останат без поминък. Причина за тази дезинформираност, от една страна, е и прессъобщението на МОСВ, което не уточнява, че забраната за земеделие и строежи е само върху въпросните степи. "Страхът и слухът в България работят със страшна сила. Може хората и да имат основание за някои неща", коментира Борисов.

"Нива по нива"

За да поправят тази грешка, от МОСВ вече са изпратили кадастрална карта до общините с координатите на териториите, на които са разположени степите. Целта е да се провери кои точно частни имоти попадат в тях. По думите на премиера, ако трябва, експертите ще проверяват "нива по нива и бостан по бостан". Той допълни още, че всички потърпевши ще бъдат обезщетени или като им се дадат имоти на друго място, или с парични компенсации, за които имало на разположение 20-30-40 млн. лв.

Според информация на сайта "Биволъ" обаче на територията на въпросните степи има и терени, свързани с варненската групировка ТИМ, които са подготвени за застрояване, както и голям имот на фирма, свързана с Красимир Гергов. Според публикацията във въпросните територии влизат и имоти на брата на скандалния депутат Живко Мартинов – Суджука, в съдружие с местния герберски активист Валентин Николов – Цуци.

Пак според "Биволъ" други имоти са тези на "Литекст комерс" на Гриша Ганчев и на фирмата "Дест" ООД на мастития бизнесмен Стоян Желев.

По време на дискусията премиерът коментира "Сигурно има и олигарси, но те не са предмет на нашия разговор."

В търсене на консенсус

Друго притеснение на протестиращите е и бъдещият план за управление на защитените зони, който предвижда определени мерки за защита на териториите. Част от тях са забрана за използването на дънни тралиращи и драгиращи средства в морската част (дънен улов), изграждане на изкуствени подводни рифове и острови. Няма да може да се осъществява също търсене и проучване на полезни изкопаеми, а движението на превозните средства трябва да се ограничи до 70 км/ч. По отношение на земеделието пък се забранява използването на пестициди и ГМО.

Тепърва обаче въпросният план, който е разработен от БАН, трябва да бъде подложен на обществено обсъждане, в което всички заинтересовани могат да изкажат мнението си. Опитът за такова обсъждане миналия петък беше провален от протестиращите в Каварна и тепърва заинтересованите страни ще търсят консенсус по него.

В тази връзка ще бъдат сформирани 4 работни групи, които ще се занимават с проблемите на рибарството, земеделието, строителството и енергетиката.