България за пръв път изнесе стоки за над 25 млрд. лв. за половин година

25.1 млрд. лв. е стойността на българския експорт за периода януари-юни 2017 г., което е с 15.8% повече спрямо година по-рано.

Бумът в износа на България продължава, като за първата половин година компаниите са продали в чужбина стоки за над 25 млрд. лв., което е с 16% повече от постигнатото през полугодието на 2016 г. Ако тенденцията се запази, страната може да постави рекорд и през 2017 г. за първи път да бъдат изнесени продукти за над 50 млрд. лв., тъй като второто полугодие по традиция е по-силно.

След отчетения през май рекорден ръст българският износ продължава да се покачва и през юни, макар и с по-бавен темп спрямо предходния месец. За летния месец продажбите на български стоки в чужбина растат с 16.3% на годишна база, като това се дължи на по-силна търговия както със страните от ЕС, така и с държави извън съюза. Основната причина за растящата търговия към трети страни през юни са предимно продажбите на тръби, оръжия и стоки от мед. От друга страна, горивата, които през последните месеци бяха двигател на ръста, започват да го дърпат надолу в резултат на спад на международните цени на петрола през май и юни. И докато подробна разбивка за ЕС ще бъде публикувана следващия месец, такава е налична към май. Тя показва, че двигател на увеличението са предимно стоките от мед, които растат от покачване в обемите и по-високите котировки на метала, както и машините и частите за тях.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

От общо изнесените стоки за 25.1 млрд. лв. от началото на годината малко над 16.3 млрд. лв., или 65%, са към ЕС, а останалите - към трети страни. Силният ръст е донякъде неочакван, тъй като прогнозите бяха той да расте бавно, а икономиката да се движи повече от вътрешно потребление. Реално се случват и двете: навън се продават повече стоки, но пък вносът се увеличава дори с по-бърз темп - с 18.8% спрямо същия период на 2016 г.

Юни: месецът на металите

Главната причина за повишението на износа към трети страни са стоките от чугун, желязо и стомана, къдетo увеличението допринася с 9.7 пр.п. към ръста за юни. А по-конкретно ръстът е на тръби с кръгло сечение (заварени или нитовани) - миналата година продажбите на стоката са били едва 12.9 млн. лв., но към края на полугодието тази година сумата вече достига близо 223 млн. лв., като 123 млн. лв. са отчетени само през май.



Друг ключов фактор за ръста е познатата категория "специфични стоки", от които приносът към увеличението за месеца е 6.3 пр.п. Справка със Стандартната външнотърговска класификация (SITC) показва, че в групата попадат оръжия и боеприпаси, печатни издания, други пластмасови артикули, произведения на изкуството. Оръжейният бизнес в България изживява бум през последните две години, а прогнозата е оборотите да се запазят толкова високи поне още 4-5 години.

Растежът на износа се дължи и на цветните метали и по-конкретно на медта. Приносът на продажбите към трети страни на мед и изделия от мед достига 4.4 пр.п. Има две причини за увеличението - по-високите цени на международните пазари и ръстът в количествата. От друга страна, горивата, които през последните месеци бяха един от двигателите на увеличението в експорта, през юни дърпат растежа надолу - приносът им е отрицателен в размер на 6.3 пр. п. И тук фактор са международните цени - петролът поевтиня значително към края на полугодието вследствие на по-силно предлагане от страни като САЩ, Либия и Нигерия, като така падна под цената си от юни 2016 г. В същото време и количеството, което България е изнесла към трети страни, намалява - с 14.7% на годишна база.

ЕС: повече мед и машини

Ефектът от по-ниските цени на петрола е видим и в данните за износа към ЕС през май. Макар приносът на горивата все още да е положителен (2.7 пр.п.), той се дължи на тройно по-високите количества, продадени в страните членки, докато средно цените на петрола паднаха с 4.4% през май по данни на МВФ. Стойността на продажбите нараства с 65.6 млн. лв. на годишна база, като така достига 124.7 млн. лв. ЕС е относително по-малък пазар за този вид българска продукция, което е още една причина за скромния принос.

Медта обаче продължава да движи растежа с принос от 8.7 пр.п. И тук факторите са както количествени, така и ценови. Повече от двойно е увеличението на стоките от цветния метал, продадени в страните от ЕС. В комбинация с по-високите цени сумата от продажбите достига 304.2 млн. лв. през май. За сравнение, през същия период на миналата година числото е 95.2 млн. лв.

Значителен фактор за растежа през май са и продажбите на машини, апарати и части, включително и електрически. Общо тe се увеличават с над 80 млн. лв. до 591.1 млн. лв. за месеца на годишна база.

Топ дестинациите: Германия и Турция

Близо четвърт от продажбите на български стоки извън евросъюза са се осъществили в Турция - основният търговски партньор на България сред държавите извън ЕС. Сумата на експорта към южната ни съседка достига 2.1 млрд. лв. от началото на годината, като за същия период на 2016 г. числото беше малко над 1.8 млрд. лв. Доста след Турция се нарежда Китай с 609.1 млн. лв., а на трето място застава Русия с 585.2 млн. лв. През последните два месеца продажбите на български стоки в Русия нараснаха двойно спрямо сумите, отчитани до април. По този начин страната измести Египет от третото място през май, а разликата продължава да се увеличава, сочат данните на НСИ.

Основната дестинация за българския износ от страните в съюза към май продължава да е Германия. Там продажбите са с 19.7% по-високи спрямо отчетените през първите пет месеца на миналата година, като така сумата достига близо 2.9 млрд. лв. Вторият по големина търговски партньор на страната в ЕС е Италия, където стойността на изнесените стоки спада със 109.4 млн. лв. спрямо 2016 г. до 1.7 млрд. лв. На трето място се нарежда Румъния, където продажбите са на стойност 1.6 млрд. лв. - с 3.1% повече спрямо година по-рано.

През първите шест месеца на 2017 г. внесените в страната стоки надвишават изнесените с 1.1 млрд. лв., като така търговското салдо остава на минус. За сравнение, година по-рано разликата също бе отрицателна, но значително по-малка - 433.7 млн. лв. Причината за увеличението е по-силният внос тази година.