Нова наредба затяга условията за държавно финансиране на ученици в частните училища
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нова наредба затяга условията за държавно финансиране на ученици в частните училища

Принципът "парите следват ученика" беше един от най-дискутираните по време на дебатите в парламента покрай приемането на новия Закон за училищно и предучилищно образование

Нова наредба затяга условията за държавно финансиране на ученици в частните училища

Предстои обществено обсъждане на правилата, но директори на частни заведения предвиждат, че никой няма да се възползва от субсидията

24748 прочитания

Принципът "парите следват ученика" беше един от най-дискутираните по време на дебатите в парламента покрай приемането на новия Закон за училищно и предучилищно образование

© Цветелина Белутова


В България децата, които се обучават в частни училища, са около 1.4% според НСИ. През 2016 г. в топ 10 на резултатите от матури по български език и литература след 12-и клас има класирани 2 частни училища.

Условията, които държавата поставя пред частните детски градини и училища, за да им отпуска субсидия на принципа "парите следват ученика", създават повече пречки пред тях, отколкото възможности. Това мнение изразяват директори на частни заведения, след като министерството на образованието (МОН) публикува миналата седмица проектонаредба, уреждаща реда им на финансиране. По силата на приетия през 2015 г. Закон за училищното и предучилищното образование от следващата година те за първи път ще могат да получават държавна субсидия.

Това беше една от най-дискутираните точки от новия закон, приет по време на второто правителство на Борисов и гласуван от депутатите на ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ. Гласувалите "за" застъпваха идеята, че държавата има ангажимент към данъкоплатците си да се погрижи еднакво за задължителното образование на децата. А Комисията за защита от дискриминация (КЗД) има няколко решения през годините, че лишаването на учениците от частните учебни заведения от държавно финансиране е вид дискриминация - наред с отказа от стипендии за отличен успех и подкрепата на деца с изявени дарби, също учещи се в частни учебни заведения. Противниците на идеята обаче изтъкваха аргумента, че субсидирането на частните учебни заведения би довело до нелоялна конкуренция между училищата.

Принципът "парите следват ученика" се прилага в редица европейски държави, като срещу публичното финансиране се изисква от частните училища да участват в определени програми, включително да имат квоти за деца с увреждания и за деца от малцинствата. Проектонаредбата на МОН обаче не предвижда това, а постановява, че частните училища, желаещи да получават държавно финансиране, трябва да обучават без заплащане 20% от своите ученици. Друго изискване е частните учебни заведения, получаващи държавно финансиране, да могат да извършват дейности срещу заплащане, само извън тези, финансирани от държавата. Отделно училищата трябва да предоставят информация на министерството кои дейности се заплащат от родителите и какви са разходите, свързани с реализирането им. Съответно и да разработят система, в която да разделят разходите за задължителното предучилищно и училищното образование за децата и учениците от общите си разходи, тоест тези за персонал, консумативи, инфраструктура и т.н.

Какво казват частните училища

Според Даниела Тодорова, директорка на частното училище за изкуства и чужди езици "Артис", при така поставените условия "никое училище няма да се възползва от това финансиране". С тези правила не се преодолява неравнопоставеността между публичните и частните заведения, смята тя. "Ако частното училище не получава добри резултати, то следва да бъде лишено от средства. Защо за държавните училища няма предвидени такива последствия?", пита риторично тя. "Години наред в държавните училища имат едни и същи резултати, без никаква промяна - нито в екипа, нито в програмата."

Десислава Николова, и.д. изпълнителна директорка на Института за пазарна икономика (ИПИ) добавя, че така формулирано, правилото за 20-те процента прави невъзможно финансирането на частните училища на практика. "Средната такса за издръжка на дете в частно училище е между 4 до 5 хиляди евро на година, което е реалната пазарна цена. Ако трябва да заделиш средства за тези 20% ученици по закон, то трябва да вдигнеш таксата си (държавната издръжка е много по-ниска - средно 1437 лева на ученик за 2015 г. - бел. ред.). А който увеличи таксите си, просто ще излезе от пазара, тъй като средата е изключително конкурентна и неизбежно ще накаже тези с по-високи цени", обяснява Николова.

"На всички хора им е ясно, че това е неработеща клауза. Кой ще вземе едни пари, за да изгуби 3 или 4 пъти повече?", казва и Пламен Натов, член на управителния съвет на Българската асоциация на частните училища (БАЧУ).

Според Десислава Николова от ИПИ тези правила са опит на държавата да избяга от всякаква отговорност за решението, което е взела. "Така едновременно се решава проблемът с дискриминацията и се затваря вратата за финансиране, тъй като то просто не е изгодно на самите училища", смята тя.

А Пламен Натов от БАЧУ е на мнение, че държавата е пропуснала огромна възможност да насърчи частната инициатива и инвестиции в образованието: "Още през 2015 г. трябваше да се въведе принципът, че "парите следват ученика". Ние предложихме 80% от платените такси за частно образование да бъдат приспаднати от данъците - както е например в сфери като застрахователното дело, където имаме прецедент. По този начин парите ще останат при тези родители, които са избрали да инвестират в образованието на децата си. А косвено те ще подкрепят и образователната система на България."

Наредбата с реда на финансиране за частните училища подлежи на обществено обсъждане, като бележки, становища и предложения по проекта могат да се изпращат до дирекция "Финанси" на ведомството до 1 септември.


2 коментара
  • 1
    dio avatar :-|
    dio

    Тъжно

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    А какво правим, ако родителите нямат пари да платят останалите 3-4 бона НА ГОДИНА? Като е реалната пазарна цена - да си я предлагат. Пазарът се регулира и от търсене, както знаем.

    Субсидирайки безусловно частни училища, директно се подпомагат деца на богати семейства. Чиста дискриминация. Учебникарски пример! Ако включат малцинствата - още повече.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK