Втори опит за ограничаване на износа на лекарства при нужда
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Втори опит за ограничаване на износа на лекарства при нужда

Опитът за рестрикция идва, тъй като от държави в ЕС с ниски цени се изнасят лекарства към тези с по-високи цени и понякога възникват липси на вътрешния пазар

Втори опит за ограничаване на износа на лекарства при нужда

Първият опит за прокарване на рестрикцията бе спрян от Конституционния съд

4162 прочитания

Опитът за рестрикция идва, тъй като от държави в ЕС с ниски цени се изнасят лекарства към тези с по-високи цени и понякога възникват липси на вътрешния пазар

© Цветелина Белутова


Проектът едва ли ще мине и този път, тъй като проблем е както самият опит за ограничаване на пазара, така и механизмът, който е предвиден.

Министерството на здравеопазването отново опитва да прокара възможност износът на лекарства от България да може да бъде ограничаван, ако е установено, че в страната има недостиг. Новите промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина са публикувани за обществена консултация. Подобни текстове бяха приети през 2014 г., но впоследствие Конституционният съд отмени като противоконституционна частта, която задължаваше търговците на едро да уведомяват Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) за планирания износ.

Сега от министерството посочват, че текстовете са съобразени с решението на КС, но вероятно пак няма да успее, тъй като, от една страна, това е опит за ограничаване на пазара, а от друга - механизмът, който е предвиден, не е съвсем работещ.

Промените

Законопроектът предвижда експертен съвет към ИАЛ да изготвя списък с лекарства, чийто износ може да бъде ограничаван. Той ще се публикува на сайта на агенцията, а търговците на едро ще са задължени да я информират, ако планират износ на тези продукти. При издадена заповед за ограничаване на износа на даден продукт търговците на едро ще са задължени да го разпространят на територията на страната. Лекарствата в списъка ще могат да се изнасят, ако в срок от 5 работни дни от постъпване на уведомлението ИАЛ не издаде заповед за ограничаване на износа им.

В мотивите на здравния министър Николай Петров се посочва, че ИАЛ ще може да издава заповед за забрана на износ "само в случаите, когато на базата на извършен анализ се установи, че съществува липса или недостиг на съответния лекарствен продукт" в България. Анализът ще се извършва въз основа на данни от притежателите на разрешения за употреба, търговците на едро, НЗОК, здравното министерството, Българския фармацевтичен съюз и др.

Предвидени са и строги санкции за нарушения както за търговците на едро, така и за аптеките. За износ на продукти от ограничителния списък глобата е от 50 хил. до 100 хил. лв., а при неуведомяване за планиран износ на лекарства, включени в списъка - от 10 хил. до 25 хил. лв., и двойни за повторно нарушение. Същите санкции са предвидени и за търговци, които не разпространят в страната забранено за износ лекарство.

Защо се налагат рестрикциите

Цените на лекарствата в европейските страни са различни и заради свободното движение на стоки от държавите с ниски цени се изнасят медикаменти към тези с по-високи цени. Европейската комисия насърчава паралелната търговия като механизъм за сваляне на цените. Има държави като Германия, в които има задължение аптеките да пазаруват поне 5% от медикаментите от паралелни търговци, за да облекчават плащанията на здравните каси. Всичко това не би било проблем, ако България заедно с Румъния, Испания, Гърция и други не беше заложила в законодателството си изискването за най-ниска цена в ЕС на ниво производител. Така, от една страна, тя осигурява достъпни медикаменти за пациентите, но, от друга, тази цена прави атрактивни за паралелен износ множество продукти. Затова периодично в аптеките се появява липса на определени лекарства за тежко болни пациенти, а държавата няма механизъм да реагира.

Причината е, че производителите внасят съответните продукти по договор със здравната каса, винаги оставят резерв за нови пациенти, съобразяват се с паралелната търговия, но нямат допълнителни механизми да контролират какво става с лекарствата им в търговците на едро и в аптеките.

Държавата също няма механизъм, по който да противостои на свободния пазар, и вероятно и този проект ще претърпи или промени, или ще бъде атакуван, както и предишните опити за въвеждане на ограничения. Проблем е, първо, самият опит за ограничаване на пазара, второ - механизмът, който е предвиден. ИАЛ едва ли може да направи обективен анализ за пет дни, при положение че нито една институция не разполага с актуална информация какви количества лекарства има в производителите, търговците на едро и аптеките и с прогноза какви ще бъдат през следващите дни, какви договори ще бъдат сключени или са сключени за тях и т.н. Всяко едно решение, взето на база на необективен анализ, пък може да бъде атакувано в съда и да бъде отменено със съответните последствия от това. Проблемът е и доколко текстът е съобразен с европейското законодателство и с българската правна рамка.

И някои облекчения

Законопроектът предвижда някои административни облечения. Срокът за издаване на разрешения за производство и търговия на едро с лекарствени продукти ще бъде 60 дни вместо сегашните 90 дни. Отпада изискването за издаване на разрешение за желаещите да открият аптека в населено място с под 10 хил. жители да представят документ, издаден от кмета на съответната община, който удостоверява броя на жителите на съответното населено място. Причината е, че тази информация е публична и е достъпна на сайта на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване".

При извършването на дарения на лекарствени продукти пък се въвежда уведомителен режим вместо съгласувателен с цел да се ускори процесът. Проектът предвижда и оптимизиране на правилата за извършване на клинични изпитания.
Проектът едва ли ще мине и този път, тъй като проблем е както самият опит за ограничаване на пазара, така и механизмът, който е предвиден.

Министерството на здравеопазването отново опитва да прокара възможност износът на лекарства от България да може да бъде ограничаван, ако е установено, че в страната има недостиг. Новите промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина са публикувани за обществена консултация. Подобни текстове бяха приети през 2014 г., но впоследствие Конституционният съд отмени като противоконституционна частта, която задължаваше търговците на едро да уведомяват Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) за планирания износ.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Ще съмне ли след НОЩ?

Ще съмне ли след НОЩ?

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.