Кой ще контролира БНТ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кой ще контролира БНТ

Кой ще контролира БНТ

Конкурсът за нов генерален директор на обществената телевизия подготвя почвата за пълното й овладяване от властта. Това ще нанесе огромни вреди, защото БНТ е един от малкото инструменти на гражданите да изискват отчетност от политиците

Зорница Стоилова
54393 прочитания

Когато в края на август Съветът за електронни медии обяви името на новия генерален директор на БНТ, то сигурно ще падне в медийното блато, ще изпръска кал по имиджа на медиата и след това ще потъне незабелязано в дневния ред. В най-вероятните сценарии това ще бъде или Емил Кошлуков, или Иван Гарелов, или Константин Каменаров. Тоест или фигура с нечистоплътна биография и съмнения за политически и икономически зависимости, или милиционер, или роднина на статуквото в БНТ. В по-малко сигурните, но не по-малко компромисни варианти, ще е някой друг ретро герой. Така конкурсът не предлага същински избор, а е по-скоро първа стъпка към пълното овладяване на обществената телевизия от властта по начина, по който това се случи на пазара на печатни медии. (виж повече тук).

Невъзможният сценарий е в следващите три години БНТ да се управлява от визионер, който да се бори за мястото й и да осмисли както съществуването й, така и издръжката от данъкоплатците. И това е вреда върху обществото, по-голяма от персоналните недостатъци на когото и да било от кандидатите за генерален директор. Защото в сегашния медиен пейзаж на порочно срастване между медии и власт и в условията на дълбоко обществено разделение страната повече от всякога се нуждае от силна, независима и авторитетна обществена телевизия. От БНТ, която задава стандарти за качествена и професионална журналистика. От БНТ, която е адекватна на времето си и противостои на хаоса от дезинформация и фалшиви новини. От БНТ, която да ни информира, образова и забавлява. И от БНТ, в която последната дума не е на някого от близкия кръг на Бойко Борисов, съпругата на Сергей Станишев или Пеевски.

Обществената телевизия с всички недъзи, с които е обременена в българския контекст (сбъркано финансиране, политическа зависимост, раздута структура и изостаналост), остава един от малкото инструменти, с които разполагаме като граждани да изискваме отчетност и прозрачност от правителство, парламент и местна власт. И с който различните хора могат да се срещат и да си говорят по важните теми.

Ето още три причини защо да ни е грижа за БНТ и кой ще я оглави.

1. Защото има сигурно финансиране, с което може да бори информационния хаос

Обществените медии остават единствените на пазара, които имат сигурен източник на приходи, с който могат да финансират създаването на качествено съдържание. За търговските медии, които се издържат основно от реклама, това става все по-трудно, защото дигиталната ера промени изцяло икономиката на информацията и постави под съмнение съществуващия бизнес модел на новинарските медии. От една страна, на развитите пазари интернет вече изпреварва телевизията по привлечени рекламни пари. А от друга, по-големият дял от рекламните инвестиции на компаниите отива не в медийните организации, а в гиганти като Facebook и Google (в България по данни на IAB към тях се насочват около 60% от инвестициите в интернет реклама - бел.авт.). А това означава, че комерсиалните медии разполагат с все по-свиващи се ресурси да произвеждат новини, анализи, разследвания или да поддържат добри кореспондентски мрежи по света.

Обществените медии, макар че също често страдат от недофинансиране, все пак разполагат със сигурни субсидии, които могат да инвестират в съдържание, значимо за обществото. Дали са малко или много, БНТ също оперира със 70 милиона годишно, които й позволяват да инвестира в български филми, сериали и документалистика и да се конкурира за излъчването на големи спортни събития. (виж графиката)

Автор: Капитал

Тази относителна сигурност натоварва обществените медии с две много важни отговорности в условията на непрекъснато променяща се медийна среда. Първо, да бъдат бързи, гъвкави и адаптивни и да следват аудиторията си там, където тя иска да консумира новини. И второ, да бъдат най-яростният борец срещу дезинформацията и "фалшивите новини", които заливат интернет пространството, защото само те се ползват с доверието на гражданите по определение.

Източник: Shutterstock

Програмната директорка на БНТ1 Севда Шишманова също смята, че "обществените медии ще имат все по-голяма роля като необходимия стандарт, към който хората ще съотнасят и ще сверяват противоречивия информационен поток, който ги прави несигурни и уплашени". Затова, казва тя, "европейските обществени телевизии получават целева подкрепа за технологично развитие, което гарантира конкурентоспособността им на информационния пазар". Шишманова дава пример с британската BBC, за която миналата година приоритет е било финансирането на софтуер за проверка на достоверността на новините, които постъпват от зрители.

А професорът по медийна икономика в Свободния университет в Берлин Клаус Бек разказва как германските обществени медии ARD и ZDF са започнали нова услуга, насочена изцяло към аудиторията между 14 и 29 години, която не потребява телевизионно съдържание по традиционния начин. Тя се нарича "funk2" и чрез нея тази публика може да достъпва предаванията, насочени към нея през Facebook, Snapchat, You Tube или чрез специално приложение. "Дори младите хора все още имат доверие в качествената преса и обществените медии, просто използват тези източници по различен начин (онлайн, on demand или на мобилни устройства)", добавя Бек.

2. Защото живеем във все по-задълбочаващо се обществено разделение

Леви срещу десни. Българи срещу роми. Природозащитници срещу застъпници на туризма и икономическото развитие. Националисти срещу космополити. Либерали срещу консервативно мислещи. Русофили срещу русофоби. "Нова република" срещу "Да, България". Във всяка тема от новините напоследък ще намерите две групи от обществото, настръхнали една срещу друга, неспособни да разговарят помежду си. Култивирани от алгоритмите на социалните мрежи, където фийдовете ни срещат само с единомислещи, и подхранвани от повсеместното усещане за разпад на системите, които би трябвало да гарантират на гражданите справедливост и сигурност, зад тези конфликти стоят реални социални разделения в обществото. И те пречат адски много да се постигне някаква качествена промяна.

Както наскоро написа в един свой анализ политологът Евгений Дайнов: "Най-прогресивните хора, на които се разчита да намерят пътя отвъд сегашното заразно тресавище, не са способни не само да се обединят, за да направят нещо важно за общото благо. Те не могат да седнат да пият по бира заедно. Защото не търсят с разума си онова, което ги обединява; а търсят със страстите си онова, което ги разделя."

В този обществен status quo БНТ и БНР са единствените медии, които имат за задача да събират хората и да дават израз на мнения и виждания от целия спектър. Техният ефир трябва да осигурява възможност на всички групи да се чувстват представени, чути - независимо от социалния им, етнически, политически или икономически статус, както и да им предоставя платформи за смислен дебат.

Както отбелязва преподавателката в журналистическия факултет на СУ Жана Попова обаче: "Все още новините и предаванията за социални групи и различни малцинства са като "телевизионно гето". Трябва да има и предавания, в които проблемите или начинът на общуване на малцинствата да са виждани и от тези, които са мнозинство", добавя тя. Според Попова като че ли БНТ изпълнява най-добре функцията си да ни "събира" през разговорите и дискусиите за култура. Те остават единствен контрапункт в ефира срещу нашествието на "динковците" в комерсиалните телевизии.

3. Защото е гарант за нормалност в една влошаваща се медийна среда

Вече не остана доклад на европейска институция или международна организация, в който да не е описано грохотното срутване на свободата на словото в България. То започна в периода 2007-2009 г. с постепенното овладяване на издаването и разпространението на печатни издания от депутата от ДПС Делян Пеевски и неговата майка Ирена Кръстева, беше финансирано от КТБ на Цветан Василев и в крайна сметка платено от джоба на данъкоплатците. След краха на КТБ моделът на издръжка на вестниците се запази, подкрепян от други банки и търгуван срещу публични пари (най-вече от еврофондове) за политическа подкрепа. Така се оформи днешното лице на вестникарския пазар - модерна версия на "Работническо дело", от която се лее партийна пропаганда и се водят черни клеветнически кампании срещу всеки опозиционен глас в страната. В същата схема участват една дузина онлайн медии и един тв канал.

За щастие, извън нея все още съществуват независими гласове. Например двете големи частни телевизии bTV и Nova (благодарение на международните си собственици и устойчивия си бизнес модел) и обществената БНТ. Като медийни групи обаче bTV и Nova практически са си поделили рекламния пазар в страната и заедно контролират 96% от инвестициите на бизнеса в телевизионна реклама според Nielsen AdMoshpere България. Въпреки че инвестират в големи нюзруми и непрекъснато подчертават ангажимента си към създаването на качествена журналистика, тези медии са движени преди всичко от търговския си интерес и гоненето на рейтинги прозира и в подбора на теми, и в избора на събеседници по актуални теми, и в залитането към зрелища и сензации. Което е напълно нормално. Но има нужда и от друго.

Така единствената свободна територия (и от партийни повели, и от комерсиален дневен ред) по определение е БНТ. И както припомня професорката по медийно право в СУ "Св. Климент Охридски" Нели Огнянова, от нея се очаква да задава образец за качествена журналистика, професионализъм и достоверност на информацията. "Обществените медии имат важно значение за формирането на зрителите като граждани, съдействайки за ефективното им участие в политическия живот. Те съдействат за утвърждаването на демокрацията и правовата държава", обяснява тя. (виж още мнения тук)

В подкрепа на думите й сравнително изследване на Reuters Institute for the Study of Journalism на обществените медии в различни европейски страни показва, че те отделят много повече време на новини и актуални предавания в своята програма от повечето частни медии и се фокусират много повече върху т.нар. сериозни новини - свързани с политика, икономика, международни отношения. Да вземем например еталона за всички публични медии - британската BBC. Според местния медиен регулатор Ofcom близо 40% от съдържанието на BBC One е новини срещу само 12% за основния й частен конкурент ITV. В България също единствено БНТ излъчва актуална публицистика и документалистика в най-гледаното време през предавания като "Панорама", "Референдум" и "История.БГ".

Същото изследване на Reuters Institute подчертава и защо това има значение. То установява, че в страните с независими, добре финансирани и популярни обществени медии гражданите са значително по-информирани за процесите в страната и проявяват много по-голям интерес към участието на избори.

БНТ очевидно има много да наваксва, за да постигне този резултат тук. А данните по-скоро сочат, че тя губи аудитория в полза на частните канали в последните години (виж графиката). Но смисълът от нея в сегашната ситуация е да осигурява доза минимална "нормалност" в една непрекъснато влошаваща се медийна среда.

За да имаме обаче БНТ, която

- задава стандарти в журналистиката за всички останали,

- която превежда гражданите през информационното замърсяване и защитава смели позиции,

- която е в крак с времето и напипва обществения пулс,

трябва да се върнем няколко стъпки назад и да пренапишем правилата, по които съществува и се управлява обществената телевизия. Да се разпусне Съветът за електронни медии, съставен от партийни фаворити и неговите членове да започнат да се избират чрез публичен конкурс, в който да защитават биографиите и идеите си, вместо да се посочват от парламента и от президента. Да се промени начинът, по който се финансира БНТ, и това да става през потребителски такси, а не през субсидия, която се отпуска от правителството и позволява директна намеса на политици в независимостта на медиата. И не на последно място, в конкурса за генерален директор на обществената медиа да се допускат само кандидати с мениджърски профил и доказана политическа независимост. И те да се оценяват според визията им за реформи, ефективно управление на ресурсите на телевизията и предложения за дигитална трансформация, а не според това кое политическо лоби стои зад гърба им.

Това е минимумът от задължителни условия, за да може отговорът на въпроса кой ще контролира БНТ да бъде: ние, гражданите.

По темата работи и Весислава Антонова

Източник: Shutterstock

Когато в края на август Съветът за електронни медии обяви името на новия генерален директор на БНТ, то сигурно ще падне в медийното блато, ще изпръска кал по имиджа на медиата и след това ще потъне незабелязано в дневния ред. В най-вероятните сценарии това ще бъде или Емил Кошлуков, или Иван Гарелов, или Константин Каменаров. Тоест или фигура с нечистоплътна биография и съмнения за политически и икономически зависимости, или милиционер, или роднина на статуквото в БНТ. В по-малко сигурните, но не по-малко компромисни варианти, ще е някой друг ретро герой. Така конкурсът не предлага същински избор, а е по-скоро първа стъпка към пълното овладяване на обществената телевизия от властта по начина, по който това се случи на пазара на печатни медии. (виж повече тук).

Невъзможният сценарий е в следващите три години БНТ да се управлява от визионер, който да се бори за мястото й и да осмисли както съществуването й, така и издръжката от данъкоплатците. И това е вреда върху обществото, по-голяма от персоналните недостатъци на когото и да било от кандидатите за генерален директор. Защото в сегашния медиен пейзаж на порочно срастване между медии и власт и в условията на дълбоко обществено разделение страната повече от всякога се нуждае от силна, независима и авторитетна обществена телевизия. От БНТ, която задава стандарти за качествена и професионална журналистика. От БНТ, която е адекватна на времето си и противостои на хаоса от дезинформация и фалшиви новини. От БНТ, която да ни информира, образова и забавлява. И от БНТ, в която последната дума не е на някого от близкия кръг на Бойко Борисов, съпругата на Сергей Станишев или Пеевски.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    smotlixx avatar :-|
    smotlixx

    БНТ има отлични предавания като История.БГ, Референдум, и дори Панорама. Не трябва да се позволява безпринципни хора като Кошлуков да я ръководят. Не може да си шеф на телевизия Алфа, и след това на БНТ. Това е абсолютно неприемливо, а Кошлуков е продажен и безпринципен не-човек.

  • 2
    plebs avatar :-|
    plebs

    Ей това единомислие, властвало до 2009-2010г. не трябва да се допуска:

    Февруари 2009г.
    Управителен съвет на „Съюза на издателите в България":
    Тошо Тошев – Председател на УС
    Венелина Гочева – Зам. председател на УС
    Светлана Шаренкова - Зам. председател на УС
    Иво Прокопиев - Зам. председател и Главен секретар на УС
    Валери Запрянов, главен редактор на списание „Тема”
    Сашо Дончев, издател на в. „Сега”
    Степан Ерамян, управител на Издателски къщи „Марица” и „Струма”
    Тодор Батков, издател на в. ”Стандарт”
    Петър Манджуков, управител на ПМ Прес ООД– издател на в. „Дума”
    Валентин Панайотов, издател на в. „Пари”.
    Николай Даковски, издател на в. "Новинар"
    Аксел Шиндлер, главен управител на Вестникарска група България“

  • 3
    olga_kokoshkina avatar :-|
    olga_kokoshkina

    Моля ви, спрете да наричате БНТ "обществена". Дори във вашата тема тази седмица за избирането на нов директор, става повече от ясно че няма нищо "обществено" в нашата държавна телевизия, която се ръководи от тези, които са на власт. Точно те нямат интерес да я направят обществена. Когато по пощата всеки български гражданин започне да получава ежегодно формуляр за плащане на ТВ лиценз, както прави ARD в Германия или BBC в Англия, тогава вече ще можем да наричаме БНТ "обществена". Дотогава тя си остава държавна.

  • 4
    tonywalker avatar :-|
    tonywalker

    Щом Бай Хой е мин председател, защо пък Кошлука да не е директор на БНТ?!?!

  • 5
    pavelski avatar :-|
    pavelski

    И да махнете грозната руска единица от логото на БНТ 1, която преди време натрапихте.

  • 6
    milipili avatar :-|
    Скакауец

    Изобщо не гледам бнт. След избора на нов директор - още по-малко!

  • 7
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#3] от "olga_kokoshkina":

    Пропускаш, че думата "обществено" отдавна беше взета на абордаж от тясна клика хора, която ръководи държавата като лична компания. Бих казал, че старта е около 1990 г., а прекъсване почти липсва.

  • 8
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK