С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
48 25 авг 2017, 16:45, 44871 прочитания

Борисов и троянският Макрон

Френският държавен глава ще предложи на България да даде рамо за ERM II и "въздушен" Шенген, но ще очаква отстъпки от страна по въпроса с командированите работници

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
- Френският президент е на визита в Източна Европа, за да покаже възобновения интерес на Париж в региона и да поиска подкрепата на страните за осъществяване на европейската му визия.

- Той ще предложи на София сделка - подкрепа за частично влизане в Шенген и в чакалнята на еврозоната, а насреща очаква подкрепа в борбата срещу т.нар. социален дъмпинг.

В петък, за първи път от десетилетие, на българска земя ще стъпи френски държавен глава. Но визитата на Еманюел Макрон във Варна и "Евксиноград" нямаше как да бъде по-лошо планирана - все пак астролозите и съветниците на Елисейския дворец можеха да го предупредят, че той ще се срещне с Бойко Борисов точно по средата на "ретроградния Меркурий", период, който прави българския премиер крайно нерешителен. Все пак, както астроложката Светлана Тилкова-Алена предупреди от страниците на в. "Труд" по-рано тази седмица, в този нестабилен от планетарна гледна точка период международни договори не се подписват.


Извън астрологичните препятствия обаче има и други причини българският премиер да има едно наум за предложенията, които Макрон му готви. А те според източници, близки до българските управляващи, са за сделка, в която България се решава да подкрепи една от в момента най-важните за новия френски държавен глава европейски директиви - тази за командироването на работници в други европейски страни. В отговор френската страна смята да обещае своето тихо съгласие за допускането на България до т.нар. чакалня на еврозоната – механизма ERM II, както и във въздушните граници на шенгенското пространство. Париж обаче не предлага нещо особено - Холандия, а не само Франция, спира България за Шенген, а влизането в еврозоната зависи и от Европейската централна банка (ЕЦБ). За сметка на това лесното българско (а и на другите източноевропейски страни) съгласие за промяна в трудовите правила в рамките на ЕС може да отвори вратите и за други претенции като общи правила за минимални работни заплати, хармонизация на данъци и т.н.

Уравнението, което българската дипломация трябва да реши, става още по-сложно, като се вземе предвид по-големият контекст, който води Макрон у нас. Френският президент със сигурност ще търси подкрепата на България за реализирането на амбициите си за цялостна реформа на Европейския съюз.

Кон за кокошка или символични маневри



"Социалният дъмпинг", т.е. нечестната (според много хора на Запад) конкуренция от източноевропейските членки на ЕС с техните по-ниски заплати, социални осигуровки, данъци и по-либерално трудово законодателство отдавна е любима тема във френския политически живот. Настоящата цел на Париж е възможността за командироване на работници. Най-често страните изпращачи са от Източна Европа, като по този начин българите във Великобритания примерно заплащат социалните си осигуровки в България, а понякога получават и заплатите си у нас. По този начин те стават по-изгодни за британските работодатели, които могат да си спестят значителни суми от социални осигуровки.

Темата е любима на Макрон, който като икономически министър ограничи тази възможност във Франция. "Командированият работник трябва да работи по френските условия", заяви той по време на предизборната си кампания, което предизвика силен негативен отзвук от източните страни - членки на ЕС, и особено от Полша. Още в първите дни на поста френският държавен глава поиска затягане на режима на европейско ниво. Дотогава ЕК предлагаше максималният период за командироване да се свие от три на две години, но блокирането на преговорите през юни от Франция целеше още по-сериозното (на думи) ограничаване от една година. Париж поиска дори по-строги мерки за предотвратяването на порочните практики от фирми "пощенски кутии", които съществуват само за да командироват работници и не спазват условията на отдавна действащата версия на евродирективата за базови условия за изпратените служители.
"Целта му е да върне тежестта на Франция в Източна Европа. Поне при последните двама президенти страната на практика бе абдикирала изцяло от политиката тук - интересуваше се много повече какво се случва в Сиера Леоне, отколкото в Румъния или България"
Весела Чернева, директор на българския клон на ЕСВП.

Въпросът е дали това е толкова сериозен проблем за Франция, или е просто нова проява на "дълбокия френски популизъм" на Макрон по думите на близък до българските власти съветник по външните въпроси, с когото "Капитал" разговаря. Причината за това са числата - първо, само 1% от наетите във Франция са командировани от чужди фирми. Въпреки че са фокусирани в определени сектори, точно те страдат най-много от липса на кадри така или иначе. Според доклад на френското финансово министерство, озаглавен "Социална конкуренция от командировани работници във Франция: митове и реалности", от миналата година в строителния сектор на страната работят цели 43.7% от общо 286 хил. работници, изпратени от чужди фирми, но въпреки това секторът страда от 45% незаети работни места (при средно 32.4% за всички сектори). Според същия доклад средният престой на командированите работници в страната е четири месеца - много по-кратък период от едногодишния, който Франция иска да прокара в евродирективата. А и вече е ясно, че тя ще бъде приета през октомври - дали такава, каквато Макрон я иска, или друг, компромисен вариант, не е от значение. По-важното е, че ЕК не се съобрази със съпротивата от 11 национални парламента, включително българския, които бяха против ограниченията. "Борисов е разбрал, че Макрон ще получи това, което иска. Все пак той обърна тенденцията на свободно падане на ЕС", смята директорът на софийския клон на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) Весела Чернева.

Но доколкото на фасадно ниво това е една загубена битка за страните от Източна Европа, за Макрон политическият дивидент е безценен. Ако на високите очаквания от френските гласоподаватели, голяма част от които вярват във важността на въпроса със злоупотребите с командировани работници, бъде предложена някаква бърза победа, това със сигурност ще повлияе на рекордно ниския рейтинг на френския президент. В същото време, дори и проблемът с командированите работници да е преувеличен, за много западноевропейци той е символ на вредата от свободното движение в рамките на ЕС. "Ако този въпрос не намери решение, настроенията срещу командированите работници, а и не само, ще се изострят във Франция и други западни страни, а с това се поставя под риск свободното придвижване на работници. Затова борбата срещу социалните измами е първостепенна за него", каза за "Капитал" Гунтрам Волф, директор на брюкселския аналитичен център Bruegel.

Протекционизъм или борба с корупцията

А и в крайна сметка за французите не е толкова важно дали фирмите командироват служителите си максимално за година или за две, колкото дали не злоупотребяват с това, декларирайки едно, а правейки друго. "Нека да бъдем честни, има много корупция и измами със социалните осигуровки в България, които се пренасят и при командироването на работници", смята Волф и добавя, че въпреки малкия ефект на такива злоупотреби в количествени икономически измерения същинският проблем е усещането за злоупотреба, с което хората в съответния сектор остават.

Но я има и другата, източноевропейска гледна точка: че става дума за протекционизъм от страна на определени сектори в Западна Европа, които усещат натиска на по-евтините си източноевропейски конкуренти. Според Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ) западните държави се опитват да ограничат конкуренцията от развиващите се държави, които имат по-ниски заплати, и така отнемат част (но не мащабна) от пазарите им. "Едва ли български компании доминират обществените поръчки в Германия и Франция", смята икономистът. Весела Чернева пък е на мнение, че страната ни не само няма да загуби много от новите правила, а и задъхващият се трудов пазар в България може да спечели от пренасочването на командированите в чужбина работници.

Българското място във визията на Макрон

Визитата на Макрон, разбира се, има и по-глобален аспект. "Както самият той каза, целта му е да върне тежестта на Франция в Източна Европа. Поне при последните двама президенти страната на практика бе абдикирала изцяло от политиката тук - интересуваше се много повече какво се случва в Сиера Леоне, отколкото в Румъния или България", каза Весела Чернева. По-големият въпрос за Франция от този за "социалния дъмпинг" е какво се случва със страните в Източна Европа, които гледат на ЕС не като на ценностен проект, а като бенефициенти. "Това цинично отношение към ЕС той се опита да бори и по време на кампанията си, защото усети, че то ражда евроскептицизъм", смята директорът на българския клон на ЕСВП. Изборът на България и Румъния като единствените две източноевропейски дестинации може да бъде разглеждан по оптимистичен или по циничен начин. Вторият прочит е, че Макрон надали ще бъде приет добре другаде, а първият може да бъде разглеждан като своеобразно потупване по рамото, че се справяме по-добре от останалите страни в региона, водени от т.нар. Вишеградска четворка. Според Весела Чернева французинът цели да разцепи това формирование, което често блокира важни за ЕС теми и го разделя по оста "страни бенефициенти срещу страни вносители в евробюджета" и потенциално може да доведе до нежелания сценарий за формализиране на принципа "Европа на много скорости".
"Ако този въпрос не намери решение, настроенията срещу командированите работници, а и не само, ще се изострят във Франция и други западни страни, а с това се поставя под риск свободното придвижване на работници"
Гунтрам Волф, директор на брюкселския аналитичен център Bruegel.

Това, което в крайна сметка е най-важно за България, е дали сделката, която Макрон ще ни предложи, е в наша полза. И докато той вече загатна за подкрепата си за влизането на страната в ERM II още на срещата си с Борисов в Париж в началото на лятото, големият пробив за страната ни ще е влизането ни в Шенген по въздушните граници. "Нашите летища са оборудвани по шенгенските правила отдавна", смята Весела Чернева. Когато Борисов реши какво да каже на френския президент обаче, трябва да реши дали това, което ще получи отсреща, си заслужава. Според Петър Ганев, що се отнася до подкрепата за влизането в чакалнята на еврото, изтъргуването на конкурентоспособността на българските фирми за френска подкрепа не си заслужава. "Все пак имаме позиция, в коалиция сме с други държави и трудно можем да загърбим това за нещо, което Франция ни обещава, но всъщност зависи много повече от позициите на Германия и Европейската централна банка." Всъщност Германия също пое ангажимент да помага на България за влизането в чакалнята на еврозоната, но въпросът е дали политиците от двете големи държави ще могат да повлияят на ЕЦБ.

Каквото и да се случи в "Евксиноград" този петък обаче, е само първата стъпка в реформата на европейската социална система. А и както стана ясно малко по-рано, Макрон няма как да се надява на финална договорка с България този месец - Меркурий няма да го позволи.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Тол-системата: отложен старт, неясен обхват и още въпроси 1 Тол-системата: отложен старт, неясен обхват и още въпроси

Държавата ще трябва да промени Закона за пътищата отново, защото не може да спази собствените си срокове

25 юни 2019, 1144 прочитания

Вечерни новини: Решението за партийните субсидии се отлага с месец, златото е на 6-годишен връх Вечерни новини: Решението за партийните субсидии се отлага с месец, златото е на 6-годишен връх

И още: Незаконните постройки на "терасата" на Пламен Георгиев няма да бъдат съборени; СЕМ избира директор на БНР; САЩ налагат санкции срещу лидера на Иран

25 юни 2019, 1180 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Макрон и Борисов: Много любов с малко нюанси

България подкрепя инициативите на френския президент Еманюел Макрон за реформи в ЕС с нaдеждата, че това ще й помогне за Шенген и еврозоната

Q&A: Проектът Libra

Най-важното, което трябва да се знае за новата криптовалута на Facebook

Климатичният завой на България

София влиза, макар и с някои уговорки, в лагера на страните в ЕС, които искат по-бързо свиване на парниковите емисии

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Power to the Robots

Албена Баева, артист и куратор на първата изложба в България на произведения, създадени в колаборация с изкуствен интелект

Ние, писателите

Сборникът "Интервюта" ни дава възможност да надникнем по-дълбоко в личността и философията на Йордан Радичков