Уравнението, което българската дипломация трябва да реши, става още по-сложно, като се вземе предвид по-големият контекст, който води Макрон у нас. Френският президент със сигурност ще търси подкрепата на България за реализирането на амбициите си за цялостна реформа на Европейския съюз.

Кон за кокошка или символични маневри

"Социалният дъмпинг", т.е. нечестната (според много хора на Запад) конкуренция от източноевропейските членки на ЕС с техните по-ниски заплати, социални осигуровки, данъци и по-либерално трудово законодателство отдавна е любима тема във френския политически живот. Настоящата цел на Париж е възможността за командироване на работници. Най-често страните изпращачи са от Източна Европа, като по този начин българите във Великобритания примерно заплащат социалните си осигуровки в България, а понякога получават и заплатите си у нас. По този начин те стават по-изгодни за британските работодатели, които могат да си спестят значителни суми от социални осигуровки.

Темата е любима на Макрон, който като икономически министър ограничи тази възможност във Франция. "Командированият работник трябва да работи по френските условия", заяви той по време на предизборната си кампания, което предизвика силен негативен отзвук от източните страни - членки на ЕС, и особено от Полша. Още в първите дни на поста френският държавен глава поиска затягане на режима на европейско ниво. Дотогава ЕК предлагаше максималният период за командироване да се свие от три на две години, но блокирането на преговорите през юни от Франция целеше още по-сериозното (на думи) ограничаване от една година. Париж поиска дори по-строги мерки за предотвратяването на порочните практики от фирми "пощенски кутии", които съществуват само за да командироват работници и не спазват условията на отдавна действащата версия на евродирективата за базови условия за изпратените служители.

"Целта му е да върне тежестта на Франция в Източна Европа. Поне при последните двама президенти страната на практика бе абдикирала изцяло от политиката тук - интересуваше се много повече какво се случва в Сиера Леоне, отколкото в Румъния или България"

Весела Чернева, директор на българския клон на ЕСВП.

Въпросът е дали това е толкова сериозен проблем за Франция, или е просто нова проява на "дълбокия френски популизъм" на Макрон по думите на близък до българските власти съветник по външните въпроси, с когото "Капитал" разговаря. Причината за това са числата - първо, само 1% от наетите във Франция са командировани от чужди фирми. Въпреки че са фокусирани в определени сектори, точно те страдат най-много от липса на кадри така или иначе. Според доклад на френското финансово министерство, озаглавен "Социална конкуренция от командировани работници във Франция: митове и реалности", от миналата година в строителния сектор на страната работят цели 43.7% от общо 286 хил. работници, изпратени от чужди фирми, но въпреки това секторът страда от 45% незаети работни места (при средно 32.4% за всички сектори). Според същия доклад средният престой на командированите работници в страната е четири месеца - много по-кратък период от едногодишния, който Франция иска да прокара в евродирективата. А и вече е ясно, че тя ще бъде приета през октомври - дали такава, каквато Макрон я иска, или друг, компромисен вариант, не е от значение. По-важното е, че ЕК не се съобрази със съпротивата от 11 национални парламента, включително българския, които бяха против ограниченията. "Борисов е разбрал, че Макрон ще получи това, което иска. Все пак той обърна тенденцията на свободно падане на ЕС", смята директорът на софийския клон на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) Весела Чернева.

Но доколкото на фасадно ниво това е една загубена битка за страните от Източна Европа, за Макрон политическият дивидент е безценен. Ако на високите очаквания от френските гласоподаватели, голяма част от които вярват във важността на въпроса със злоупотребите с командировани работници, бъде предложена някаква бърза победа, това със сигурност ще повлияе на рекордно ниския рейтинг на френския президент. В същото време, дори и проблемът с командированите работници да е преувеличен, за много западноевропейци той е символ на вредата от свободното движение в рамките на ЕС. "Ако този въпрос не намери решение, настроенията срещу командированите работници, а и не само, ще се изострят във Франция и други западни страни, а с това се поставя под риск свободното придвижване на работници. Затова борбата срещу социалните измами е първостепенна за него", каза за "Капитал" Гунтрам Волф, директор на брюкселския аналитичен център Bruegel.

Протекционизъм или борба с корупцията

А и в крайна сметка за французите не е толкова важно дали фирмите командироват служителите си максимално за година или за две, колкото дали не злоупотребяват с това, декларирайки едно, а правейки друго. "Нека да бъдем честни, има много корупция и измами със социалните осигуровки в България, които се пренасят и при командироването на работници", смята Волф и добавя, че въпреки малкия ефект на такива злоупотреби в количествени икономически измерения същинският проблем е усещането за злоупотреба, с което хората в съответния сектор остават.

Но я има и другата, източноевропейска гледна точка: че става дума за протекционизъм от страна на определени сектори в Западна Европа, които усещат натиска на по-евтините си източноевропейски конкуренти. Според Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ) западните държави се опитват да ограничат конкуренцията от развиващите се държави, които имат по-ниски заплати, и така отнемат част (но не мащабна) от пазарите им. "Едва ли български компании доминират обществените поръчки в Германия и Франция", смята икономистът. Весела Чернева пък е на мнение, че страната ни не само няма да загуби много от новите правила, а и задъхващият се трудов пазар в България може да спечели от пренасочването на командированите в чужбина работници.

Българското място във визията на Макрон

Визитата на Макрон, разбира се, има и по-глобален аспект. "Както самият той каза, целта му е да върне тежестта на Франция в Източна Европа. Поне при последните двама президенти страната на практика бе абдикирала изцяло от политиката тук - интересуваше се много повече какво се случва в Сиера Леоне, отколкото в Румъния или България", каза Весела Чернева. По-големият въпрос за Франция от този за "социалния дъмпинг" е какво се случва със страните в Източна Европа, които гледат на ЕС не като на ценностен проект, а като бенефициенти. "Това цинично отношение към ЕС той се опита да бори и по време на кампанията си, защото усети, че то ражда евроскептицизъм", смята директорът на българския клон на ЕСВП. Изборът на България и Румъния като единствените две източноевропейски дестинации може да бъде разглеждан по оптимистичен или по циничен начин. Вторият прочит е, че Макрон надали ще бъде приет добре другаде, а първият може да бъде разглеждан като своеобразно потупване по рамото, че се справяме по-добре от останалите страни в региона, водени от т.нар. Вишеградска четворка. Според Весела Чернева французинът цели да разцепи това формирование, което често блокира важни за ЕС теми и го разделя по оста "страни бенефициенти срещу страни вносители в евробюджета" и потенциално може да доведе до нежелания сценарий за формализиране на принципа "Европа на много скорости".

Това, което в крайна сметка е най-важно за България, е дали сделката, която Макрон ще ни предложи, е в наша полза. И докато той вече загатна за подкрепата си за влизането на страната в ERM II още на срещата си с Борисов в Париж в началото на лятото, големият пробив за страната ни ще е влизането ни в Шенген по въздушните граници. "Нашите летища са оборудвани по шенгенските правила отдавна", смята Весела Чернева. Когато Борисов реши какво да каже на френския президент обаче, трябва да реши дали това, което ще получи отсреща, си заслужава. Според Петър Ганев, що се отнася до подкрепата за влизането в чакалнята на еврото, изтъргуването на конкурентоспособността на българските фирми за френска подкрепа не си заслужава. "Все пак имаме позиция, в коалиция сме с други държави и трудно можем да загърбим това за нещо, което Франция ни обещава, но всъщност зависи много повече от позициите на Германия и Европейската централна банка." Всъщност Германия също пое ангажимент да помага на България за влизането в чакалнята на еврозоната, но въпросът е дали политиците от двете големи държави ще могат да повлияят на ЕЦБ.

Каквото и да се случи в "Евксиноград" този петък обаче, е само първата стъпка в реформата на европейската социална система. А и както стана ясно малко по-рано, Макрон няма как да се надява на финална договорка с България този месец - Меркурий няма да го позволи.