Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Макрон няма как да ни предложи нещо особено - Холандия, а не само Франция, спира България за Шенген, а влизането в еврозоната зависи и от Европейската централна банка (ЕЦБ).

Борисов и троянският Макрон

Френският държавен глава ще предложи на България да даде рамо за ERM II и "въздушен" Шенген, но ще очаква отстъпки от страна по въпроса с командированите работници

Мартин Димитров
45658 прочитания

Макрон няма как да ни предложи нещо особено - Холандия, а не само Франция, спира България за Шенген, а влизането в еврозоната зависи и от Европейската централна банка (ЕЦБ).

© Reuters


- Френският президент е на визита в Източна Европа, за да покаже възобновения интерес на Париж в региона и да поиска подкрепата на страните за осъществяване на европейската му визия.

- Той ще предложи на София сделка - подкрепа за частично влизане в Шенген и в чакалнята на еврозоната, а насреща очаква подкрепа в борбата срещу т.нар. социален дъмпинг.

В петък, за първи път от десетилетие, на българска земя ще стъпи френски държавен глава. Но визитата на Еманюел Макрон във Варна и "Евксиноград" нямаше как да бъде по-лошо планирана - все пак астролозите и съветниците на Елисейския дворец можеха да го предупредят, че той ще се срещне с Бойко Борисов точно по средата на "ретроградния Меркурий", период, който прави българския премиер крайно нерешителен. Все пак, както астроложката Светлана Тилкова-Алена предупреди от страниците на в. "Труд" по-рано тази седмица, в този нестабилен от планетарна гледна точка период международни договори не се подписват.

Извън астрологичните препятствия обаче има и други причини българският премиер да има едно наум за предложенията, които Макрон му готви. А те според източници, близки до българските управляващи, са за сделка, в която България се решава да подкрепи една от в момента най-важните за новия френски държавен глава европейски директиви - тази за командироването на работници в други европейски страни. В отговор френската страна смята да обещае своето тихо съгласие за допускането на България до т.нар. чакалня на еврозоната – механизма ERM II, както и във въздушните граници на шенгенското пространство. Париж обаче не предлага нещо особено - Холандия, а не само Франция, спира България за Шенген, а влизането в еврозоната зависи и от Европейската централна банка (ЕЦБ). За сметка на това лесното българско (а и на другите източноевропейски страни) съгласие за промяна в трудовите правила в рамките на ЕС може да отвори вратите и за други претенции като общи правила за минимални работни заплати, хармонизация на данъци и т.н.

Уравнението, което българската дипломация трябва да реши, става още по-сложно, като се вземе предвид по-големият контекст, който води Макрон у нас. Френският президент със сигурност ще търси подкрепата на България за реализирането на амбициите си за цялостна реформа на Европейския съюз.

Кон за кокошка или символични маневри

"Социалният дъмпинг", т.е. нечестната (според много хора на Запад) конкуренция от източноевропейските членки на ЕС с техните по-ниски заплати, социални осигуровки, данъци и по-либерално трудово законодателство отдавна е любима тема във френския политически живот. Настоящата цел на Париж е възможността за командироване на работници. Най-често страните изпращачи са от Източна Европа, като по този начин българите във Великобритания примерно заплащат социалните си осигуровки в България, а понякога получават и заплатите си у нас. По този начин те стават по-изгодни за британските работодатели, които могат да си спестят значителни суми от социални осигуровки.

Темата е любима на Макрон, който като икономически министър ограничи тази възможност във Франция. "Командированият работник трябва да работи по френските условия", заяви той по време на предизборната си кампания, което предизвика силен негативен отзвук от източните страни - членки на ЕС, и особено от Полша. Още в първите дни на поста френският държавен глава поиска затягане на режима на европейско ниво. Дотогава ЕК предлагаше максималният период за командироване да се свие от три на две години, но блокирането на преговорите през юни от Франция целеше още по-сериозното (на думи) ограничаване от една година. Париж поиска дори по-строги мерки за предотвратяването на порочните практики от фирми "пощенски кутии", които съществуват само за да командироват работници и не спазват условията на отдавна действащата версия на евродирективата за базови условия за изпратените служители.



Фотограф: Надежда Чипева


"Целта му е да върне тежестта на Франция в Източна Европа. Поне при последните двама президенти страната на практика бе абдикирала изцяло от политиката тук - интересуваше се много повече какво се случва в Сиера Леоне, отколкото в Румъния или България"

Весела Чернева, директор на българския клон на ЕСВП.

Въпросът е дали това е толкова сериозен проблем за Франция, или е просто нова проява на "дълбокия френски популизъм" на Макрон по думите на близък до българските власти съветник по външните въпроси, с когото "Капитал" разговаря. Причината за това са числата - първо, само 1% от наетите във Франция са командировани от чужди фирми. Въпреки че са фокусирани в определени сектори, точно те страдат най-много от липса на кадри така или иначе. Според доклад на френското финансово министерство, озаглавен "Социална конкуренция от командировани работници във Франция: митове и реалности", от миналата година в строителния сектор на страната работят цели 43.7% от общо 286 хил. работници, изпратени от чужди фирми, но въпреки това секторът страда от 45% незаети работни места (при средно 32.4% за всички сектори). Според същия доклад средният престой на командированите работници в страната е четири месеца - много по-кратък период от едногодишния, който Франция иска да прокара в евродирективата. А и вече е ясно, че тя ще бъде приета през октомври - дали такава, каквато Макрон я иска, или друг, компромисен вариант, не е от значение. По-важното е, че ЕК не се съобрази със съпротивата от 11 национални парламента, включително българския, които бяха против ограниченията. "Борисов е разбрал, че Макрон ще получи това, което иска. Все пак той обърна тенденцията на свободно падане на ЕС", смята директорът на софийския клон на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) Весела Чернева.

Но доколкото на фасадно ниво това е една загубена битка за страните от Източна Европа, за Макрон политическият дивидент е безценен. Ако на високите очаквания от френските гласоподаватели, голяма част от които вярват във важността на въпроса със злоупотребите с командировани работници, бъде предложена някаква бърза победа, това със сигурност ще повлияе на рекордно ниския рейтинг на френския президент. В същото време, дори и проблемът с командированите работници да е преувеличен, за много западноевропейци той е символ на вредата от свободното движение в рамките на ЕС. "Ако този въпрос не намери решение, настроенията срещу командированите работници, а и не само, ще се изострят във Франция и други западни страни, а с това се поставя под риск свободното придвижване на работници. Затова борбата срещу социалните измами е първостепенна за него", каза за "Капитал" Гунтрам Волф, директор на брюкселския аналитичен център Bruegel.

Протекционизъм или борба с корупцията

А и в крайна сметка за французите не е толкова важно дали фирмите командироват служителите си максимално за година или за две, колкото дали не злоупотребяват с това, декларирайки едно, а правейки друго. "Нека да бъдем честни, има много корупция и измами със социалните осигуровки в България, които се пренасят и при командироването на работници", смята Волф и добавя, че въпреки малкия ефект на такива злоупотреби в количествени икономически измерения същинският проблем е усещането за злоупотреба, с което хората в съответния сектор остават.

Но я има и другата, източноевропейска гледна точка: че става дума за протекционизъм от страна на определени сектори в Западна Европа, които усещат натиска на по-евтините си източноевропейски конкуренти. Според Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ) западните държави се опитват да ограничат конкуренцията от развиващите се държави, които имат по-ниски заплати, и така отнемат част (но не мащабна) от пазарите им. "Едва ли български компании доминират обществените поръчки в Германия и Франция", смята икономистът. Весела Чернева пък е на мнение, че страната ни не само няма да загуби много от новите правила, а и задъхващият се трудов пазар в България може да спечели от пренасочването на командированите в чужбина работници.

Българското място във визията на Макрон

Визитата на Макрон, разбира се, има и по-глобален аспект. "Както самият той каза, целта му е да върне тежестта на Франция в Източна Европа. Поне при последните двама президенти страната на практика бе абдикирала изцяло от политиката тук - интересуваше се много повече какво се случва в Сиера Леоне, отколкото в Румъния или България", каза Весела Чернева. По-големият въпрос за Франция от този за "социалния дъмпинг" е какво се случва със страните в Източна Европа, които гледат на ЕС не като на ценностен проект, а като бенефициенти. "Това цинично отношение към ЕС той се опита да бори и по време на кампанията си, защото усети, че то ражда евроскептицизъм", смята директорът на българския клон на ЕСВП. Изборът на България и Румъния като единствените две източноевропейски дестинации може да бъде разглеждан по оптимистичен или по циничен начин. Вторият прочит е, че Макрон надали ще бъде приет добре другаде, а първият може да бъде разглеждан като своеобразно потупване по рамото, че се справяме по-добре от останалите страни в региона, водени от т.нар. Вишеградска четворка. Според Весела Чернева французинът цели да разцепи това формирование, което често блокира важни за ЕС теми и го разделя по оста "страни бенефициенти срещу страни вносители в евробюджета" и потенциално може да доведе до нежелания сценарий за формализиране на принципа "Европа на много скорости".

"Ако този въпрос не намери решение, настроенията срещу командированите работници, а и не само, ще се изострят във Франция и други западни страни, а с това се поставя под риск свободното придвижване на работници"

Гунтрам Волф, директор на брюкселския аналитичен център Bruegel.

Това, което в крайна сметка е най-важно за България, е дали сделката, която Макрон ще ни предложи, е в наша полза. И докато той вече загатна за подкрепата си за влизането на страната в ERM II още на срещата си с Борисов в Париж в началото на лятото, големият пробив за страната ни ще е влизането ни в Шенген по въздушните граници. "Нашите летища са оборудвани по шенгенските правила отдавна", смята Весела Чернева. Когато Борисов реши какво да каже на френския президент обаче, трябва да реши дали това, което ще получи отсреща, си заслужава. Според Петър Ганев, що се отнася до подкрепата за влизането в чакалнята на еврото, изтъргуването на конкурентоспособността на българските фирми за френска подкрепа не си заслужава. "Все пак имаме позиция, в коалиция сме с други държави и трудно можем да загърбим това за нещо, което Франция ни обещава, но всъщност зависи много повече от позициите на Германия и Европейската централна банка." Всъщност Германия също пое ангажимент да помага на България за влизането в чакалнята на еврозоната, но въпросът е дали политиците от двете големи държави ще могат да повлияят на ЕЦБ.

Каквото и да се случи в "Евксиноград" този петък обаче, е само първата стъпка в реформата на европейската социална система. А и както стана ясно малко по-рано, Макрон няма как да се надява на финална договорка с България този месец - Меркурий няма да го позволи.


48 коментара
  • 1
    castaliafons avatar :-?
    Добрият войник Швейк

    "...страните в Източна Европа, които гледат на ЕС не като на ценностен проект, а като бенефициенти." - за разлика от Франция, Италия, Гърция, Дания, ю нейм ит?

  • 2
    kae33530133 avatar :-|
    kae33530133

    Равни субсидии за земеделците, кога?

  • 3
    chimay avatar :-|
    chimay

    Доста евтин популизм е схващането че има социален дъмпинг от Източна Европа, направо чиста проба лицемерие :

    Макрон няма да натисне Мухобойко и ОПГ(е)РБ да направят МРЗ, колкото Португалската. Не, измамените ми камилчета. Подравняването на нивата на заплащане и стандартите на живот в ЕС ще е надолу ;) То ест, Френските ( ерго и останалите в ЕС ) заплати ще стагнират докато стандарта на живот във Франция се изравни с този в РБ, а не обратното.

    Ние няма какво да губим, вече сме привикнали на привнесената ни мизерия, останалият вой от Макрон е за пред електората му във Франция, да не помислихте че се е загрижил за благоденствието на шофъорите категория Ц+Е ? Я, пак помислете, а най-добре въобще не мислете. Поживейте 14 месеца в кабината на камион по маршрута Дувър - Барселона, без да се приберете в РБ нито веднъж (!) и пак ще си говорим. Или още по-добре : в полеви условия (фургон и обща баня) докато заварявате корабни детаили на открито в дъжд и пек цяла година.

    Иначе нямам нищо против, Българските назначени капиталисти да бъдат принудени да плащат по-високи заплати и да обучават работниците. От това производителноста на Труда няма да пострада, нито конкурентноста на България. Лошото е не само че не това е идеята в случая; лошото е че си избрахме кофти специализация : евтин труд, ниска принадена стойност, с всички произтичащи негативи, в дълго срочен план, и в ежедневието.

    С лайна кирпич не става ( Борис Димовски, по памет ).

  • 4
    osho avatar :-|
    osho

    Прогресивният спадът на заплатите и загубата на работни места е обща тенденция в цяла Западна Европа и САЩ и тези неща са следствие от глобализираната, неолиберална икономика, а не от нашите командировани работници, които работели за по-малко пари.
    Нещо като болест на времето. Или Макрон го знае, или изобщо не го подозира, а ако е така - толкова по-зле за него, защото е тръгнал да търси решението не където трябва!

  • 5
    bai_toz avatar :-P
    Без коз

    :) Значи пак ще има "бонжуар" :) :)

  • 6
    ijj avatar :-|
    ijj

    " ... съпротивата от 11 национални парламента, включително българския, които бяха против ограниченията"

    След като веднъж сме заели такава позиция, може би не е разумно да я напускаме или да я "изтъргуваме" за нещо друго - или поне не и преди да сме провели консултации с останалите 10 страни.

  • 7
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    Българите искаха влизане в ЕС, имено за да се изравни стандарта им на живот с този в европейските държави, вместо да се налага да емигрират натам, но предприемачеството и у нас и в останалите източноевропейски държави се пристрасти към лесните печалби от загърбени социални ангажименти и това изравняване не стана. Сега явно се отваря възможност за едновременно да се уеднаквят условията в ЕС (нещо важно за самия ЕС), българите да получат някаква крачица към доближаване на западните стандарти (не е нещо драстично, но поне е нещо) и при всичко това - да намалим с поне един противодействащите фактори на включването на нашата държава в шенген и в еврозоната! Какво по-добро развитие от това. Ще е голямо предателство, тази възможност да бъде изпусната! Естествено, българския бизнес ще е против, той е пристрастен към безумното заплащане и условия на труд у нас (най-лошите в цял ЕС), но отдавна е ясно, че предприемачите ни ще се откажат да щават собствените си работници, чак когато бъдат принудени на това и повече нямат други изходи. Само тогава ще се научат да печелят нормално, предимно от вътрешното потребление и както печелят нормалните предприемачи в западните държави.

  • 8
    stanislav_yankov avatar :-|
    Станислав Янков

    До коментар [#6] от "ijj":

    Ако се види общественото одобрение за работата на всички досегашни български парламенти - най-разумното ще е да престанат с действията срещу собственото си население и да приемат предложението. Това нещо така или иначе ще стане - поне да извлечем някаква полза, че и нещо добро ще бъде направено.

  • 9
    stanislav_yankov avatar :-|
    Станислав Янков

    До коментар [#3] от "chimay":

    А-дано, ама - надали! Вярно е, че френското предложение не значи директно изравняване на условията и изискванията на България с развитите западни държави, но Западния свят никога няма да достигне надолу Българското заплащане или поне не, преди България да се е разпаднала. Ще си останем още много дълго време последна дупка на кавала, поне докато в ЕС не влезе някоя държава, която и сега да е с по-ниско заплащане от българското. Впрочем - съществува ли въобще подобна държава в Европа и на Балканите?!

  • 10
    ijj avatar :-|
    ijj

    До коментар [#8] от "Станислав Янков":

    "Това нещо така или иначе ще стане"

    Дискусионен въпрос е дали всички предложения на Макрон във връзка с Директивата за командированите работници ще се реализират. Все пак броят на възразилите страни е 11, което е значителна част от общия брой на страните членки. А дори и Германия има интерес от големия брой чуждестранни работници там.

    Друг въпрос е, че наистина има опасност шофьорите от международния транспорт да попаднат в обхвата на Директивата. От това ще бъдат засегнати главно български и румънски шофьори и фирми.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK