Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Багери разрушиха 100-годишнатa Двойна къща, построена от арх. Георги Тодоров в центъра на София, чийто статут на паметник на културата беше премахнат от бившия министър на културата Вежди Рашидов в края на мандата му.

Има ли място за старите къщи

Пет истории за сгради от миналия век, които търсят мястото си в сегашния

Мила Чернева, Росен Босев
50468 прочитания

Багери разрушиха 100-годишнатa Двойна къща, построена от арх. Георги Тодоров в центъра на София, чийто статут на паметник на културата беше премахнат от бившия министър на културата Вежди Рашидов в края на мандата му.

© Юлия Лазарова


Ако питате София днес как се подготвя за живота след 50 години, няма да намерите категоричен отговор. В ход обаче са поне четири процеса, които трябва да й помогнат да определи по-дългосрочните си планове. В столицата в момента се случват изследване на пешеходните площи в центъра на града, анализ за по-дългосрочната стратегия за развитието му, проучване на трафика и проект за развитие на "зеления" град. Междувременно главният архитект на столицата Здравко Здравков обещава правила за фасадите, дограмите, рекламите и климатиците на всички сгради в центъра. Само в следващите няколко години ще бъдат вложени над 60 млн. лв. в ремонт на публични пространства в сърцевината на града, без да включваме в сметката новите станции на метрото, които ще отворят на няколко ключови места скоро.

Докато се чертаят светлите планове за центъра, в София вече се строи и друго бъдеще. Частните инвеститори, както винаги, изпреварват общината и вече запълват празните места в централните райони. Някои от тях ще се случат въпреки амбицията за нова визия за центъра и нови правила за опазване на културните паметници. За други времето ще покаже дали ще бъдат изгубени, или напротив - новото строителство ще допринесе за чара на центъра на столицата.

Надстрояване, пристрояване и един временно спасен паметник на културата

ул. "6 септември" №34

Автор: Славчо Филипов

Някъде между Първата и Втората световна война българският езиковед Стефан Младенов става доктор в Пражкия университет, като защитава дисертация "За промените в граматическия род в славянските езици". Създателят на списанието "Родна реч" и първи преводач на Ибсен на български живее в София, но пътува много, тъй като е търсен учен. Роден е във Видин през 1880 г. и умира в София през 1960 г. Знаел е 18 езика, а други 27 е ползвал свободно.

Името на този бележит българин днес е познато предимно сред езиковедите. Всеки софиянец обаче е минавал покрай къщата му на ъгъла на "6 септември" и "Патриарха". Именно покрай нея житието на Стефан Младенов отново стана актуално. Историята на двуетажната къща, ако можем да перифразираме докторската дисерация на видния академик, можем да озаглавим така - "За промените на паметниците на културата по славянските земи".

Имотът има интересна история. Първият етаж от сградата, която от 1988 г. е паметник на културата, е продаден през 2002 г. от "Софийски имоти" на фондацията на съпругата на Петър Стоянов - Антонина. Другата част от сградата, както и парцелът, който в момента се използва за паркинг, са придобити през 2009 г. от строителната фирма "Калисто Мати". Името на това дружество се появи покрай избора на Сотир Цацаров за главен прокурор, когато стана ясно, че той е придобивал апартаменти в София и Пловдив от нея.

След като придобива сградата, фирмата започва постъпки за начало на строеж върху парцела зад нея, както и за надстрояване на къщата - паметник на културата. Живеещите в околните блокове разбират за намеренията чак в края на 2014 г., когато Столичният общински съвет одобрява изменение на регулационните планове на централната градска част, в която влиза и въпросният парцел. Там се предвижда допълнително и по-гъсто застрояване, а имотът е отреден за търговия, офиси и жилища. На празния парцел трябва да се появи шестетажна сграда (която де факто е седеметажна, защото има предвиден и таван), а върху къщата на Стефан Младенов се предвижда надстрояване с още три етажа (т.е. общо пет, които са шест, защото също се предвижда таван).

Хората от съседните сгради обединяват сили и обжалват пред съда решението на общинския съвет и тази пролет Административен съд - София-град, го отменя. От съдебния акт става ясна пълнота бъркотия около сградата и единствено гражданският активизъм спасява паметника на културата. Мотивът на съда да отмени решението на СОС в частта за имота е, че промяната на ПУП-а не е станала със съгласуване с министъра на културата. Нещо повече, съдът в прав текст уличава общинския съвет в лъжа. В писмо до съда от април тази година от СОС казват, че проектът за нова сграда е бил съгласуван с министъра на културата, като цялата документация за това е била предоставена на съда: "Не отговаря на истината твърдението на ответника в негово писмо от 24.04.2017 г., че тази документация е представена с административната преписка под №15, тъй като, освен че същата не е номерирана, в нея липсва какъвто и да било проект за процесния план за регулация и застрояване с дата, по-ранна от февруари 2011 г. Поради това не е възможно зам.-министърът на културата с писмо от 2010 г. да съгласува проект от 2011 г. Липсва и проект, чиято графична част да е заверена от Министерството на културата." Освен това съдът констатира, че когато през 1992 г. е бил приет план за парцела, е било допуснато застрояване и надстрояване на сградата, но това е станало, защото кръстчето, отбелязващо сградата като паметник на културата, е било поставено на съседната сграда.

Решението на съда не е окончателно, като не е ясно дали общината ще го обжалва. То обаче е един от малкото примери за това как гражданският активизъм може да спаси културното наследство. Засега.

История под стъклен похлупак

бул. "Патриарх Евтимий" №7

Автор: Славчо Филипов

"Домът на Иван Гешов превърнат в бунище" е заглавие на статия във в. "Стандарт" от 2005 г. Пет години по-късно материал на bTV е озаглавен "Къщата на Иван Гешов продължава да се руши". Всъщност къщата на българския министър-председател от периода 1911 - 1913 г. и депутат в 11 народни събрания се разпада парче по парче и тухла по тухла на столичния бул. "Патриарх Евтимий" от 20 години. Съвсем скоро обаче имотът вероятно ще започне нов живот... но в по-модерен вариант, стъклен вариант.

Къщата е построена в началото на ХХ век по проект на архитект Никола Лазаров и е паметник на културата от местно значение от 1976 г. По време на социализма е използвана като детска градина, а след промените попада в активите на печално известното общинско дружество "Софийски имоти". Настоящият собственик на сградата е "Артемида БСИ" - дружество, създадено между общинската фирма и "Бексим". Имотът попада в активите на фирмата именно през "Софийски имоти".

Къщата е абсолютно неподдържана от години. През 2013 г. е наложена глоба от 10 хил. лв. на "Артемида БСИ" заради лошото състояние на сградата, която е платена. През 2015 г. има второ наказание за 20 хил. лв., което обаче е обжалвано пред Софийския районен съд. Главният архитект на София Здравко Здравков обясни пред "Капитал", че през 2016 г. с писмо на Дирекция "Общински строителен контрол" е предписано на собствениците незабавно да предприемат действия по обезопасяването й, тъй като заради строежа на метрото в тази част на булеварда има огромен поток от хора. Междувременно обаче фирмата собственик движи проекта документално пред отговорната институция - Националния институт за недвижимо културно наследство. "Собствениците са предприели необходимите действия по изготвяне и съгласуване на необходимата проектна документация за последващата консервация и реставрация на недвижимата културна ценност", казва арх. Здравков.

Сега предстои къщата да бъде възстановена. Етажите и стаите й ще бъдат запазени, но като част от по-голяма офис сграда, която ще бъде изградена около и над нея. Това е видът "реставрация", с която улиците на София вече имат богат опит. Подобни вградени фасади има на ул. "Неофит Рилски", ул."Оборище", ул. "Шипка". Благой Пишинов, представител на "Артемида БСИ" и строителен предприемач (а неговата съпруга е сред собствениците на дружеството), обяснява пред "Дневник", че техният проект предвижда фасадата, едната й стена и покривът да бъдат реставрирани, като "всички стойностни елементи ще бъдат запазени". Новата сграда ще обхване и празния парцел непосредствено до къщата. "Къщата ще бъде отдавана като отделна офис площ", казва Пишинов. Той уверява и че сградата няма да бъде по-висока от околните 7-етажни постройки. Предстои проектът да бъде внесен в Столичната община, за да получат собствениците разрешение за строеж.

Висок съсед за "Рила"

ул. "Цар Калоян" №6

Автор: Славчо Филипов

"Паметник на грозното социалистическо строителство, трябва да бъде съборен и да бъде построена нова сграда." Това каза за столичния хотел "Рила" Бойко Борисов през 2008 г., когато все още беше кмет на София. Тогава собствениците на сградата имаха желание да построят 22-етажен бизнес център на мястото на двойно по-ниския хотел. Предвиждаше се сградата да се спуска осем етажа под земята и да бъде висока 80 м, или с 20 м по-висока от катедралата "Св. Александър Невски". Тогава с частично изменение на регулационния план беше допуснато застрояване от билдинг на 22 етажа с осем етажа подземно паркиране, което впоследствие беше спряно до изготвянето на цялостен план за централната част на града.

Пет години по-късно, през 2013 г., според предложения подробен устройствен план (ПУП) на район "Средец" вместо десететажния хотел е позволено строителството на 18-етажна търговско-административна сграда с подземно паркиране. Вносител на проекта за ПУП е бившият главен архитект на столицата Петър Диков. Планът обаче беше критикуван остро от медии и граждани. Основна причина беше трафикът, който би създала голяма сграда на подобно некомуникативно място. В крайна сметка Столичната община взе решение да промени този вариант на ПУП-а и да изключи въпросния проект.

От влезлите в сила планове се вижда, че "Рила" ще запази височината си от 10 етажа, поне засега. В частта на парцела откъм ул. "Леге" обаче има възможност за построяване на сграда, висока 11 етажа. Преди години там се намираше заведението "Буда бар", което през последните години премина през няколко имена и концепции. Сега там има по-ниска постройка, стигаща на височина до втория етаж на хотела. Според справка в Имотния регистър собственик на сградата в момента е дружеството "Бългериън хотелс сървисиз", собственост на друга фирма на бизнесмена Васил Божков. Той държи имота от години, с изключение на кратък период през 2011 г., когато сградата е купена от дружество от групата около Пощенска банка - "Имо Рила". След това обаче хотелът се връща при Васил Божков. "Капитал" опита да се свърже с представители на бизнеса на Божков, но без успех. Със сигурност одобреното от регулациите сега обаче е по-малко амбициозно от миналите намерения за парцела.

Ще отиде ли паркингът на кино

ул. "Иван Денкоглу" №6

Автор: Славчо Филипов

Голяма част от кината в столичния център, включително и вече събореното "Мир", през годините претърпяват странни метаморфози, а на тяхно място изникват причудливи проекти. Бившето кино "Сердика", което се намираше до паметника "Васил Левски", ще се превърне в хотел от веригата Hyatt. Кино "Изток" на бул. "Цариградско шосе" приюти хипермаркет Billa. Кино "Култура" за кратко стана магазин Carrefour, а "Москва", "Модерен театър" и "Европа палас" останаха просто призрачни халета.

Парцелът на бившето лятно кино "Мир" на ул. "Иван Денкоглу" 6 преминава през различни функции през 90-те години: склад, гараж, неизползваем навес и т.н., докато в края на десетилетието все пак се завръща като закрит киносалон. Краят му е предизвестен още през 2004 г., когато "София филм" продава парцела с размер 835 кв.м на фирма "Хексе". След редица финансови проблеми през 2012 г. "Хексе" продава имота на семейната кантора "Бюро Патентни и търговски марки - Божинов и Божинов".

Според подробния устройствен план там може да има сграда с осем етажа за обществено обслужване, а видно от кадастъра, мястото е за високо застрояване над 15 м. Според доклад на главния архитект Здравко Здравков и последвало решение на Столичния общински съвет от юни тази година обаче въпросният имот е изключен от приетия ПУП. Причината - има висящо съдебно производство по оспорване на плана. В близост се намират офисите на въпросната кантора, която е собственик на парцела - на улиците "Алабин" и "Цар Асен". От кантората обясниха, че в момента хората, които са наясно с намеренията на собствениците, не са на работа. Едно е сигурно - парцелът е привлекателен заради добрата си локация в сърцето на столицата. Сега на мястото има платен паркинг, но не е ясно докога ще остане така.

По-тихият край на един паметник на културата

ул. "6 септември" 49

Автор: Славчо Филипов

11 ноември 2016 г. е денят, в който Бони Петрунова, зам.-министър на културата, подписва заповед от името на Вежди Рашидов, с която премахва статута на паметник на културата на Двойната къща на бул. "Патриарх Евтимий". Впоследствие публичното пространство избухна с критики около собственика на къщата - Киро Японеца, и неговите намерения да събори историческата постройка и на нейно място да издигне модерна нова сграда.

В същия ден на миналата година пада статутът и на още една къща - паметник на културата. Сградата на ул. "6 септември" №49, която от години се крие невзрачна зад обрасла градина, скоро ще изчезне напълно. Малко след отмяната на историческия статут, през януари 2017 г., къщата е купена от варненското дружество "Сънхотелс". Собственици на дружеството са две чуждестранни фирми: немската "Карстен Щаге" и доминиканската офшорка "Хотел мениджмънт" ООД. Управител е Венцислав Танчев, бизнесмен в сферата на туризма, хотелиерството и строителството и управител на туроператорската компания "Сънтурс". Парцелът, с който те се сдобиват в началото на тази година, попада в устройствен план от 1989 г. Сега на мястото на къщата предстои да бъде изграден шестетажен хотел. Срещу проекта се обявяват от сдружение "Архитектурно наследство" - пред bTV те твърдят, че вероятно етажите на сградата ще са осем.


6 коментара
  • 1
    teob avatar :-(
    Теодоси Бялков

    НЯма място за старите къщи , жалко но е така :(
    Много са скъпи центровете на градовете за да могат да останат там.

  • 2
    province2001 avatar :-|
    province2001

    Истинското загалвие на атзи статия е какви поразии направи Вежди Рашидов или още по-добре "Няколко прчини Вежди Рашидов да бъде обесен публично на площада". Когато се избира министър на културата повечето гледаме на това несериозно и сиромахомислки в стил "е, всичката мара втасана, че сега и за култура да се погрижим.". Истината е че тези министри нанасят вреда не просто на едно поколение, а много по-дългосрочно. Архитектурата на града е нещо, което възниква за година, две или пет, но остава, или може д аостане и пет века. Няма по-важни министри от тези на културата, образованието и екологията, но на сиромахомислия народ това няма как да му бъде обснено/ разбрано.

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Като го гледам Рашидов, плаща си за греховете прескъпо. Дано да има време да им се порадва на тези облаги, дето ги получи. Бог забавя, но не забравя.

    Колкото за София - тя все повече се превръща в град за работа, а не за живеене. Циничният преглед на събитията казва, че няма нужда градът да има нещо специално и историческо в себе си. Аз съм сигурен, че ако нямаше кръстовище там, и орлов мост щяха да го изкопат и заменят с бизнес сграда. София няма облик и няма да има. Още от комунизма насам стойностни постройки се унищожават безцеремонно.

  • 4
    hunterovski avatar :-|
    hunterovski

    На снимката с хотел Рила, пряката на ул. Леге е ул. Позитано, а не Съборна.

  • 5
    sulio_parvi avatar :-@
    sulio_parvi

    Да я съборят цяла София - и без друго само боклуци дето ръкопляскат на БОйко останаха. Читавите хора се изнесохМЕ например към Мюнхен дето хората си пазят старите сгради в центъра от 500 г. със сигурност земята там струва повече от София

  • 6
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#5] от "sulio_parvi":

    За разлика от провинцията, където останаха небоклуци, които пляскат на Нинова, така ли? София беше единствения град, който гласува масово за кандидат извън статуквото. Ако София беше държавата, "Да, България" щеше да има 10% вот.

    На кого даде провинцията 10% на Евроизборите. А, да, Бареков. Не мерси. Приятно прекарване в Мюнхен, и аз натам съм се запътил.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK