Минното поле "Натура"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Минното поле "Натура"

Минното поле "Натура"

Има спорове около всяка зона и още над 200 бомби като "Калиакра" предстои да избухнат

26824 прочитания

© Надежда Чипева


Причината за сегашните проблеми не е как са определяни териториите, а че десет години след влизането в ЕС мрежата все още не е изградена заради корупция и бавни решения.
Протакането промушва някои инвестиционни проекти в зоните, вместо да е ясно какво и къде е забранено и разрешено.

Нено Димов надали си е представял, че когато получи поста министър на околната среда и водите, основната му дейност ще бъде сапьорска. Но за негово съжаление точно по време на управлението му започнаха да се пукат първите проблеми, свързани с "Натура 2000". И миризмата не е хубава, защото е с вкус на корупция и застояли решения.

Това е "бомба, заложена от предишните правителства", заяви самият Димов, допълвайки, че се съмнява в границите на защитените зони. Прокуратурата също побърза да се задейства след недоволството в Каварна и заяви, че в зоната "Калиакра" има "изкуствено разширяване на защитени територии". Общото усещане, което остана, е, че "Натура 2000" е някакъв проект, едва ли не нахвърлян на коляно от някакви природозащитници и пратен в Брюксел в плик.

Истината е, че процесът на определяне на тази зона беше дълъг и сложен, включваше много съгласувания и причината за сегашните проблеми не е как са включвани в нея териториите, а че десет години след влизането в ЕС мрежата не е изградена, зоните не са определени окончателно и последствията от това ще са все по-тежки.

Как се чертаеше "Натура 2000"

Процесът по определянето на зоните, които да влязат в "Натура 2000", трябваше да започне още в края на 90-те години със стартирането на присъединителния процес на България в ЕС. Типично по нашенски обаче той започна няколко години по-късно, и то по настояване на природозащитни организации. "Натура" започна да се работи през 2002 г., като инициативата за това дойде от неправителствени организации, а не от правителството, което сигурно щеше да се сети два месеца преди членството", допълва и Андрей Ковачев от сдружение за дивата природа "Балкани". "Основното оправдание беше, че няма пари", коментира Тома Белев, който в момента е председател на Асоциацията на парковете в България.

Вечният проблем с парите е бил решен от международни донори и от "доброволния принос на любители и професионалисти орнитолози", обяснява Ирина Матеева от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).

Първото национално финансиране идва през 2005 г. и то е за 171 хил. лв. за два проекта, по които работи БДЗП. Другата организация, спечелила проект с национално финансиране, е "Зелени Балкани" (виж таблицата), които разработват зоните, свързани с местообитанията на застрашени животни и растения. В този процес се включват и други НПО-та като СДП "Балкани" и WWF, които си осигуряват външно финансиране по различни проекти. Общото между всички тях е, че освен експертите от неправителствените организации в разработването на зоните се включват и стотици учени от БАН и универститети. "По тези проекти работеха основно учени от институтите на БАН и университети в страната. Така че мрежата беше създадена от най-добрия научен потенциал в страната", коментира Ковачев. Само по техния проект са наети над 100 специалисти от БАН. "Някои от тях работеха почти доброволно, но те работеха, защото ние успяхме да ги въодушевим с това, че работят за природата. Учените направиха възможно най-доброто в тези срокове и за тези средства", допълва той.

Природа с граници

В резултат на работата на учени и експерти през 2006 г. са предложени 114 зони за птиците, които са одобрени и признати от международни организации като "БърдЛайф интернешънъл" и 500 зони за местообитанията. Общо те обхващат над 40% от територията на страната.

Впоследствие обаче някои от зоните, които се припокриват, отпадат с обяснението, че няма достатъчно научни данни за тях. Според Ирина Матеева тогава отпада и част от "Калиакра". "На въпроса защо не приемат "Калиакра" в пълните граници тогавашният директор на БАН отговори "да оставим ветроенергийния бизнес да се развива", спомня си тя. Подобен е случаят и с други зони като "Рила буфер".

В крайна сметка броят на приетите защитени зони е 233, което е 30% от територията на страната, а за птиците 119 – 22.7%. През 2008 г. ЕК започва процедура срещу България за това, че не е включила всички необходими зони за опазване на птиците в "Натура 2000".

След влизането в ЕС има един голям проект, свързан със защитените територии, и той наистина е финансиран щедро. Това е анализът на актуалното състояние и детайлното им картиране, което се изпълнява от консорциум "Натура България" в периода 2011-2013 г. срещу 15.4 млн. лв. (стойността, отбелязана като изплатена). Според част от природозащитните организации при неговото изпълнение е имало сериозни пропуски. От "Дикон груп", която е основен изпълнител в проекта, коментираха пред "Капитал", че единствено МОСВ може да прецени дали сега е необходимо или не събиране на нови данни и какъв метод да бъде използван.

Цялата работа - и преди, и след влизането в ЕС - постоянно е била докладвана и приемана от МОСВ. При представянето на картирането например Николай Недялков от МОСВ, ръководител на проекта за картиране и определяне на състоянието на "Натура", обяви, че това е най-публичният проект, преминал е няколко нива на контрол на качеството, включително и от външни на изпълнителите експерти. Сега от министерството изпаднаха в лека шизофрения и критикуваха процеса, в който сами са участвали. "Казусът "Калиакра" показа определени слабости в досегашния подход за определяне и управление на защитените зони, както по отношение прецизността на картирането спрямо кадастъра, така и по отношение на информирането на заинтересованите страни и намирането на баланс и взаимодействие с тях, включително чрез информиране и обучение относно режимите в тези зони." В бъдеще, казват от МОСВ, ще се търси "балансиран подход".

Тик-так

Този балансиран подход ще бъде взривен от една малка подробност. Държавата така и не довършва работата си докрай с вече приетите зони. За всяка една от тях трябва да бъде издадена заповед от Министерския съвет, за което крайният срок беше 2015 г. С нея защитената зона се обявява финално и после се правят планове за управление, в които са заложени мерките, които трябва да се спазват. Такива заповеди обаче са издадени само за птиците, докато към момента за местообитанията те са само 8. Причината да има издадена спешна заповед на Димов за понто-сарматските степи на бъдещата зона "Комплекс Калиакра" беше загубеното дело срещу ЕК.

От МОСВ коментираха за "Капитал", че подготовката на проектозаповедите започва едва в края на 2014 г. - седем години след влизането в ЕС, като досега за обществено обсъждане са били предложени 38 проектозаповеди, което на практика е едва 16% от зоните. От МОСВ така и не отговориха каква е причината за тази мудност, но изтъкнаха, че в рамките на обществените обсъждания са получени "множество становища с противоречив характер по отношение на предложените режими, което затруднява процеса по издаването на заповедите".

С други думи, има спорове около всяка зона и още над 200 бомби като "Калиакра" предстои да избухнат (виж карето за "Рила буфер"). Според Тома Белев "основната цел на това забавяне е следната – като имаш заповед и режим, всяко инвестиционно предложение трябва да се съобразява с тях. Сега като няма заповед, РИОСВ преценява дали проектът отговаря или не и дали има нужда от екологична оценка". Като се вземе за пример случилото се на "Калиакра", може спокойно да се каже, че РИОСВ не е най-адекватната инстанция, на която да се решават въпроси от национално значение.

От дирекция "Околна среда" в ЕК отговориха пред "Капитал", че промени в границите на "Натура 2000" са възможни, но всяко изменение на определените места ще трябва да бъде обосновано научно и в никакъв случай не трябва да бъде резултат от неадекватно управление на защитените територии. Според ЕК двете хипотези, при които подобна промяна би била оправдана, са, ако във въпросните зони са настъпили промени, които се дължат на климатичните условия или при доказана "истинска" научна грешка. И двете ще бъдат доста трудни за доказване.

Изправен пред невъзможността да променя зоните по свое усмотрение и пред инвеститорски натиск на много места, министър Димов вероятно ще научи урока на предшествениците си и ще изчака бурята да мине, докато е начело на министерството, с надеждата, че бомбите ще се взривят в някой друг мандат.

Следващата "Калиакра"

Вече 10 години се отлага включването на зоната "Рила буфер" в територията на "Натура 2000" въпреки започналото съдебно дело в Съда на ЕС по казуса. На практика той е почти идентичен с този на "Калиакра", в който страната беше осъдена за това, че не е включила изцяло териториите на орнитологично важните места в защитена зона. В момента подобна наказателна процедура тече и заради местообитанията. "Това е поредната наказателна процедура, която ще завърши с осъдителна процедура за България. Вие може да вземете решението за "Калиакра" и само да смените името с "Рила буфер", защото Съдът на ЕС има практика да не пререшава", коментира Тома Белев. Причината за забавянето е желанието да се направят ски курорти в някои от вековните гори, "където има няколко джоба със заменки", коментира Стефан Аврамов от Българска фондация "Биоразнообразие".
Какво е "Натура"

Екомрежата на ЕС се създава на основата на приетата през 1992 г. Директива за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна и на Директивата за птиците.

Самата "Натура 2000" е мрежа от места за размножаване и почивка на редки и застрашени видове и някои редки естествени местообитания, които са защитени сами по себе си. Тя обхваща всички 28 държави от ЕС както на сушата, така и в морето. Целта на мрежата е да осигури дългосрочното оцеляване на най-ценните и застрашени видове и местообитания в Европа.

Държавите членки избират местата според точни научни критерии. Данните за конкретния обект се предават на ЕК, като се използват стандартни формуляри, в които трябва да бъде включена информация за размера и местонахождението на обекта, както и видовете и/или местообитанията, намиращи се в определната зона и които дават основание за определянето й като защитена.
Причината за сегашните проблеми не е как са определяни териториите, а че десет години след влизането в ЕС мрежата все още не е изградена заради корупция и бавни решения.
Протакането промушва някои инвестиционни проекти в зоните, вместо да е ясно какво и къде е забранено и разрешено.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

25 коментара
  • Dimitar Kanariev

    Статията доказва, че основни играчи в определането на зона Натура в България са: НПО ,,Зелени балкани“- Тома Белев, НПО СДП "Балкани" -Андрей Ковачев и НПО БДЗП- Ирина Матеева.
    Доказва, че всичко е оплескано- ,,Минното поле Натура“.
    Доказва,че парите са изядени.
    Доказва, че обикновенните хора трябвало да бъдат виновни.
    Доказва, че в този период и в последствие държавата е абдикирала.
    Доказва, че Нено Димов трябвало да чисти Авгиевиете обори. Доказва, че според ЕК, зоните могат да се коригират чрез научни данни.
    Т.Георгиев

  • 2
    ggrigorov avatar :-|
    ggrigorov

    Отново нито дума за 2500 дребни собственици в Каварненско, на които им се редлага национализация. Всеки от тях с по около декар земя в територия предвдена за урбанизиране още през 91-ва, всеки от тях с нотариални актове издадени много преди Натура.
    Евала, десен вестник!

  • 3
    habitat avatar :-|
    habitat

    Георгиев,
    жалко е, че пак не си чул какво ти четат! Защото знам, че поради физически причини, за които съжалявам и изказвам моето съчувствие, не можеш да четеш! Пише УЧЕНИ - първоначално НПО са намерили парите за УЧЕНИТЕ. Виждам, че

  • 4
    habitat avatar :-|
    habitat

    Държавата не е намерила първоначално парите, а после и тя е намерила. И хилядократно по-малко от откраднатото с АЕЦ -Белене, КТБ, Цанков камък, подарените на Цеко, Гергов и т.н.
    Виждам че сте се обнадеждили, че може да се коригират границите с научни данни. И кой ще си наемете за учен - великият проф. Христов - агрономът, или Канариев ще се предреши на учен, или Каролев. Както гледам Петьо Блъсков е взел да блъска научни статии в отблъскващото му писание. Пробвайте с тях.
    Григоров, никой нищо не национализира. Тези имоти си остават на собствениците - и то тези които и днес са пасища. А защо след като от 1991 г. са пасища и до днес, може би тези собственици могат да обяснят.

  • 5
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    По-интересното е как България се оказва с един от най-високите проценти на защитени територии (34%) в ЕС. За разнение, Дания, която има много по-висока екологична култура има едва 8% защитени територии.

    Нещо не се връзват нещата.

  • 6
    radost.petrova avatar :-|
    radost.petrova

    На клетия български народ му останала само великата история и величествената природа с които да се гордее и тупа по гърдите и потурите с повод и без повод. За величествената природа дето толкова си я обичаме и милеем ми е думата. Колчем стане въпрос за териториалните ни проценти в НАТУРА 2000, настава рев що ни били толкоз много процентите в сравнение с други страни. Защото е научно доказано, че ни е не само хубава природата, но и ценна и то много ценна в сравнение с други страни! Сал туй ни е признал гадния европейски съюз - много ни е хубава природата. Потретвам за който не е разбрал - научно доказано е че България е прекрасна страна. Никак не ми се връзва защо има недоволни от това.

  • 7
    habitat avatar :-|
    habitat

    Николов, стига си писал за тази Дания навсякъде! Не е ли видно тук, че Хърватска и Словения имат по-голям процент от България НАТУРА 2000. И икономиката им е в пъти по-силна от Българската, и морският туризъм на Хърватска носи много по-големи приходи от Българския. В Испания, страната с най-голямо Биологично разнообразие в Европа, защитените зони са 25% от площта на страната, това е повече от площта на България.
    Сравнението на природата на Дания и България и особено красноречиво:
    видове висши растения Дания - 1350 вида - България - около 4500 вида
    Птици: Дания: 185 вида - България - над 400 вида; Влечуги и земноводни: Дания 21 вида - България 50 вида, Бозайници Дания 49 вида - България 105 вида и т.н. Дори рибите в Дания са по-малко, въпреки че има Океанска акватория (166 спрямо 195).
    Не ви е Натура 2000 е виновна. Хвърлят ви я, като прах в очите. Хубавото и на Дания, и на Хърватска и на Словения, не е че имат по-малко или повече Натура 2000, а че си нямат Пеевски, Цацаров, Доган, КТБ, Цеко Минев, АЕЦ Белене и други прахосмукачки на държавните пари и покровители.

  • 8
    plebs avatar :-|
    plebs

    Хайде да оставим настрана Краси Гергов, перкаджиите и всички "зелени". Вижте принципа - първо се определят териториите, а чак след това се пишат правилата, по които те се управляват. Сори, но ако съм собственик, според правилата за управление ще реша дали територията ми харесва или не. По всичко изглежда, че това е пътят на правителството и Нено Димов в частност. Другото е авторитаризъм на НПО-тата.

    "За всяка една от тях трябва да бъде издадена заповед от Министерския съвет, за което крайният срок беше 2015 г. С нея защитената зона се обявява финално и после се правят планове за управление, в които са заложени мерките, които трябва да се спазват."

  • 9
    svoboden avatar :-|
    svoboden

    Някой знае ли чия собственост са сдруженията, които са прибрали парите и са замесени в аферата Натура 2000?

  • 10
    paco112 avatar :-|
    paco112

    Виждам единствено мнениетп на едната страна - т. нар. Еколози воглаве с мистър Белев. Тази е може би 5-6 та статия и нито едно мнение на засегната страна чрез прословутия ПУ за трите зони. Влизат хиляди урбанизирани територии дори преди 1991. Първите са от 1987. Винаги продавани от държавата/общината с цел застрояване и съответно такъв статут. Я ми кажете една софийска вилна зона и утре някой да каже не може да се строи??? Можете сами да си отговорите кскво ще стане. Понеже ви е много далеч и ви е много лесно да коментирате. Някой от вас ходил ли е там?? Двете госпожи авторки, въпросът ми е и към Вас.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.