С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
25 25 авг 2017, 12:30, 25407 прочитания

Минното поле "Натура"

Има спорове около всяка зона и още над 200 бомби като "Калиакра" предстои да избухнат

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Причината за сегашните проблеми не е как са определяни териториите, а че десет години след влизането в ЕС мрежата все още не е изградена заради корупция и бавни решения.
Протакането промушва някои инвестиционни проекти в зоните, вместо да е ясно какво и къде е забранено и разрешено.
Нено Димов надали си е представял, че когато получи поста министър на околната среда и водите, основната му дейност ще бъде сапьорска. Но за негово съжаление точно по време на управлението му започнаха да се пукат първите проблеми, свързани с "Натура 2000". И миризмата не е хубава, защото е с вкус на корупция и застояли решения.

Това е "бомба, заложена от предишните правителства", заяви самият Димов, допълвайки, че се съмнява в границите на защитените зони. Прокуратурата също побърза да се задейства след недоволството в Каварна и заяви, че в зоната "Калиакра" има "изкуствено разширяване на защитени територии". Общото усещане, което остана, е, че "Натура 2000" е някакъв проект, едва ли не нахвърлян на коляно от някакви природозащитници и пратен в Брюксел в плик.


Истината е, че процесът на определяне на тази зона беше дълъг и сложен, включваше много съгласувания и причината за сегашните проблеми не е как са включвани в нея териториите, а че десет години след влизането в ЕС мрежата не е изградена, зоните не са определени окончателно и последствията от това ще са все по-тежки.

Как се чертаеше "Натура 2000"

Процесът по определянето на зоните, които да влязат в "Натура 2000", трябваше да започне още в края на 90-те години със стартирането на присъединителния процес на България в ЕС. Типично по нашенски обаче той започна няколко години по-късно, и то по настояване на природозащитни организации. "Натура" започна да се работи през 2002 г., като инициативата за това дойде от неправителствени организации, а не от правителството, което сигурно щеше да се сети два месеца преди членството", допълва и Андрей Ковачев от сдружение за дивата природа "Балкани". "Основното оправдание беше, че няма пари", коментира Тома Белев, който в момента е председател на Асоциацията на парковете в България.



Вечният проблем с парите е бил решен от международни донори и от "доброволния принос на любители и професионалисти орнитолози", обяснява Ирина Матеева от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).

Първото национално финансиране идва през 2005 г. и то е за 171 хил. лв. за два проекта, по които работи БДЗП. Другата организация, спечелила проект с национално финансиране, е "Зелени Балкани" (виж таблицата), които разработват зоните, свързани с местообитанията на застрашени животни и растения. В този процес се включват и други НПО-та като СДП "Балкани" и WWF, които си осигуряват външно финансиране по различни проекти. Общото между всички тях е, че освен експертите от неправителствените организации в разработването на зоните се включват и стотици учени от БАН и универститети. "По тези проекти работеха основно учени от институтите на БАН и университети в страната. Така че мрежата беше създадена от най-добрия научен потенциал в страната", коментира Ковачев. Само по техния проект са наети над 100 специалисти от БАН. "Някои от тях работеха почти доброволно, но те работеха, защото ние успяхме да ги въодушевим с това, че работят за природата. Учените направиха възможно най-доброто в тези срокове и за тези средства", допълва той.

Природа с граници

В резултат на работата на учени и експерти през 2006 г. са предложени 114 зони за птиците, които са одобрени и признати от международни организации като "БърдЛайф интернешънъл" и 500 зони за местообитанията. Общо те обхващат над 40% от територията на страната.

Впоследствие обаче някои от зоните, които се припокриват, отпадат с обяснението, че няма достатъчно научни данни за тях. Според Ирина Матеева тогава отпада и част от "Калиакра". "На въпроса защо не приемат "Калиакра" в пълните граници тогавашният директор на БАН отговори "да оставим ветроенергийния бизнес да се развива", спомня си тя. Подобен е случаят и с други зони като "Рила буфер".

В крайна сметка броят на приетите защитени зони е 233, което е 30% от територията на страната, а за птиците 119 – 22.7%. През 2008 г. ЕК започва процедура срещу България за това, че не е включила всички необходими зони за опазване на птиците в "Натура 2000".

След влизането в ЕС има един голям проект, свързан със защитените територии, и той наистина е финансиран щедро. Това е анализът на актуалното състояние и детайлното им картиране, което се изпълнява от консорциум "Натура България" в периода 2011-2013 г. срещу 15.4 млн. лв. (стойността, отбелязана като изплатена). Според част от природозащитните организации при неговото изпълнение е имало сериозни пропуски. От "Дикон груп", която е основен изпълнител в проекта, коментираха пред "Капитал", че единствено МОСВ може да прецени дали сега е необходимо или не събиране на нови данни и какъв метод да бъде използван.

Цялата работа - и преди, и след влизането в ЕС - постоянно е била докладвана и приемана от МОСВ. При представянето на картирането например Николай Недялков от МОСВ, ръководител на проекта за картиране и определяне на състоянието на "Натура", обяви, че това е най-публичният проект, преминал е няколко нива на контрол на качеството, включително и от външни на изпълнителите експерти. Сега от министерството изпаднаха в лека шизофрения и критикуваха процеса, в който сами са участвали. "Казусът "Калиакра" показа определени слабости в досегашния подход за определяне и управление на защитените зони, както по отношение прецизността на картирането спрямо кадастъра, така и по отношение на информирането на заинтересованите страни и намирането на баланс и взаимодействие с тях, включително чрез информиране и обучение относно режимите в тези зони." В бъдеще, казват от МОСВ, ще се търси "балансиран подход".

Тик-так

Този балансиран подход ще бъде взривен от една малка подробност. Държавата така и не довършва работата си докрай с вече приетите зони. За всяка една от тях трябва да бъде издадена заповед от Министерския съвет, за което крайният срок беше 2015 г. С нея защитената зона се обявява финално и после се правят планове за управление, в които са заложени мерките, които трябва да се спазват. Такива заповеди обаче са издадени само за птиците, докато към момента за местообитанията те са само 8. Причината да има издадена спешна заповед на Димов за понто-сарматските степи на бъдещата зона "Комплекс Калиакра" беше загубеното дело срещу ЕК.

От МОСВ коментираха за "Капитал", че подготовката на проектозаповедите започва едва в края на 2014 г. - седем години след влизането в ЕС, като досега за обществено обсъждане са били предложени 38 проектозаповеди, което на практика е едва 16% от зоните. От МОСВ така и не отговориха каква е причината за тази мудност, но изтъкнаха, че в рамките на обществените обсъждания са получени "множество становища с противоречив характер по отношение на предложените режими, което затруднява процеса по издаването на заповедите".

С други думи, има спорове около всяка зона и още над 200 бомби като "Калиакра" предстои да избухнат (виж карето за "Рила буфер"). Според Тома Белев "основната цел на това забавяне е следната – като имаш заповед и режим, всяко инвестиционно предложение трябва да се съобразява с тях. Сега като няма заповед, РИОСВ преценява дали проектът отговаря или не и дали има нужда от екологична оценка". Като се вземе за пример случилото се на "Калиакра", може спокойно да се каже, че РИОСВ не е най-адекватната инстанция, на която да се решават въпроси от национално значение.

От дирекция "Околна среда" в ЕК отговориха пред "Капитал", че промени в границите на "Натура 2000" са възможни, но всяко изменение на определените места ще трябва да бъде обосновано научно и в никакъв случай не трябва да бъде резултат от неадекватно управление на защитените територии. Според ЕК двете хипотези, при които подобна промяна би била оправдана, са, ако във въпросните зони са настъпили промени, които се дължат на климатичните условия или при доказана "истинска" научна грешка. И двете ще бъдат доста трудни за доказване.

Изправен пред невъзможността да променя зоните по свое усмотрение и пред инвеститорски натиск на много места, министър Димов вероятно ще научи урока на предшествениците си и ще изчака бурята да мине, докато е начело на министерството, с надеждата, че бомбите ще се взривят в някой друг мандат.
Следващата "Калиакра"

Вече 10 години се отлага включването на зоната "Рила буфер" в територията на "Натура 2000" въпреки започналото съдебно дело в Съда на ЕС по казуса. На практика той е почти идентичен с този на "Калиакра", в който страната беше осъдена за това, че не е включила изцяло териториите на орнитологично важните места в защитена зона. В момента подобна наказателна процедура тече и заради местообитанията. "Това е поредната наказателна процедура, която ще завърши с осъдителна процедура за България. Вие може да вземете решението за "Калиакра" и само да смените името с "Рила буфер", защото Съдът на ЕС има практика да не пререшава", коментира Тома Белев. Причината за забавянето е желанието да се направят ски курорти в някои от вековните гори, "където има няколко джоба със заменки", коментира Стефан Аврамов от Българска фондация "Биоразнообразие".
Какво е "Натура"

Екомрежата на ЕС се създава на основата на приетата през 1992 г. Директива за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна и на Директивата за птиците.

Самата "Натура 2000" е мрежа от места за размножаване и почивка на редки и застрашени видове и някои редки естествени местообитания, които са защитени сами по себе си. Тя обхваща всички 28 държави от ЕС както на сушата, така и в морето. Целта на мрежата е да осигури дългосрочното оцеляване на най-ценните и застрашени видове и местообитания в Европа.

Държавите членки избират местата според точни научни критерии. Данните за конкретния обект се предават на ЕК, като се използват стандартни формуляри, в които трябва да бъде включена информация за размера и местонахождението на обекта, както и видовете и/или местообитанията, намиращи се в определната зона и които дават основание за определянето й като защитена.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Публичен линч върху съда заради предсрочното условно освобождаване на Джок Полфрийман; Висшият адвокатски съвет с категорична позиция срещу кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор; Сериозно скачат глобите по Закона за платежните услуги

23 сеп 2019, 74 прочитания

Уикенд новини: Thomas Cook шокира с фалит; Каракачанов препоръча на журналистите да си мълчат Уикенд новини: Thomas Cook шокира с фалит; Каракачанов препоръча на журналистите да си мълчат

И още: Увеличават се кандидат-кметовете преди изборите, натоварена седмица за ЦИК; През юли е счупен абсолютният температурен рекорд

23 сеп 2019, 326 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Има ли място за старите къщи

Пет истории за сгради от миналия век, които търсят мястото си в сегашния

Константинос Милонас: Съкровищата на България са данъците и IT талантите

Изпълнителният директор на клъстера на Adecco Group за Гърция и България пред "Капитал"

Печели ли се от имоти на борсата

Дружествата със специална инвестиционна цел са алтернатива на директната инвестиция, а и изискват по-малки суми

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Кой кара джипа

Скандалите от последните дни показаха, че Бойко Борисов често е само лице на истинската коалиция, която държи властта

Да откриеш звука на дървото

Потомственият лютиер Апостол Калоферов навършва 75 години

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата