С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
16 25 авг 2017, 15:43, 48901 прочитания

Варна - новият Бургас?

Правителството внезапно реши да излее дъжд от пари над морския град. Проблемът обаче е в местната администрация

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ако сте от Варна, сигурно в последните дни сте зашеметени от цифри. За две седмици премиерът Бойко Борисов обеща десетки милиони левове за морския град, а по време на посещението му там заедно с кмета Иван Портних фиксираха сумата на 128 млн. лв. за следващите две години. Целта, обяви премиерът, е Варна да модернизира инфраструктурата си, да подобри средата за правене на бизнес, да се превърне в дестинация за целогодишен туризъм и дори в "град на знанието". Или, както Борисов го обобщи по типичния за него начин, да настигне Бургас.

След близо 20-годишен тежък застой, който превърна "морската столица" в крайморска провинция, програмата звучи амбициозно. Това е почти половината годишен бюджет на Варна - огромна по мащаб инвестиция за българска община, където капиталовите разходи обикновено не надминават 10%. Проблемът, както винаги, е в немаловажни детайли. Например- колко са всъщност парите, откъде ще дойдат, кой ще изпълнява тази програма и кой ще я надзирава.


Защото Варна вече имаше един подобен проект в последните години - този за интегриран градски транспорт, на стойност 115 млн. лв. Парите бяха похарчени, а резултатът е, че градът не само няма да настигне Бургас, но и би изостанал още повече, ако се наложи да връща средства от безвъзмездното европейско финансиране.

Сега булеварди, библиотека друг път

Да започнем оттам, че дори самата община не е напълно наясно какво е обещало правителството. В отговорите си на въпроси, зададени от "Капитал" общинската администрация посочва, че тези 127.7 млн. лв. са инвестиционната програма по оперативна програма "Региони в растеж". Или казано с други думи, те така или иначе са си на града. А Бойко Борисов няма особен принос към "даването" им (освен ако не приемем, че той раздава и еврофондовете - което премиерът много пъти се опитва да отрече). От тях обаче сигурни са само 85 млн., които също трябва да бъдат инвестирани до 2022 г. (виж карето с проекти).



В разговор с "Капитал" обаче от общината уточниха, че кметът е поискал още 126 млн. лв. от Борисов, а премиерът е "поел ангажимент" за 94 млн. лв. за пътни проекти и строителството на Математическата гимназия.

Това става ясно и от една стенограма на правителството отпреди две седмици. "Два булеварда има – за единия 75 милиона. Уреждаме днес с Министерството на финансите, кметът трябва да е тук, с Европейската инвестиционна банка, където на практика парите са без лихва", казва Борисов. "Правим две по две платна с две локални отстрани. А с 9 милиона правим един допълнителен път и всички ТИР-ове ги изкарваме директно да отиват на пристанището."

Варна - новият Бургас?

Преглед на оригинала

Автор: Капитал
Става дума за извеждането на тежкия трафик от центъра на Варна, за което предстои ремонт на около 4 км от бул. "Васил Левски", за да бъде свързан той с крайезерната ул. "Девня". "След приключването на строителните работи булевардът трябва да има три платна с по три ленти във всяка посока", каза кметът на града. Целта е той да може да отвежда трафика към Северното Черноморие. (виж картата вляво за другите проекти).
Кои булеварди се ремонтират

Два от най-тежките участъци на ремонта са пресичанията на други три булеварда - "Владислав Варненчик", "Сливница" и "Цар Освободител". Там проектът предвижда кръстовища на няколко нива, които да превърнат "Левски" в транзитно трасе към курортите по Северното Черноморие и Дуранкулак.

Според информация от общинската администрация във Варна работата по булеварда ще е трудна. Заради необходимостта от извършване на отчуждителни процедури проектът ще бъде разделен на етапи и изпълнението му ще започне първо в участъците, които са общинска собственост. Строителството върху частни имоти ще продължи едва след смяната на собствеността им. Колко време ще отнеме това не е ясно, но ако се вземат за пример подобни проекти в София - надали ще е бързо.

С 9 млн. лв. ще трябва да бъде направена връзката на друг централен варненски булевард - "Сливница", с ул. "Атанас Москов", която също извежда трафика към Западната промишлена зона на Варна и крайезерната ул. "Девня". Част от този проект е и изграждането на "детелина" за връзка на бул. "Сливница" с автомагистрала "Хемус".

Другият проект, за който Варна е поискала пари, но най-вероятно няма да получи, е любимата на Портних библиотека. Сградата трябва да се намира в непосредствена близост до кметството. Индикативната стойност на проекта, засега само на фаза идеен проект, е 32 млн. лв. В цитираната по-горе стенограма по този проект Борисов звучи по-скоро скептично за реализацията му до 2020 г. "Те искат и библиотека, но засега нека направим тези неща, казва той, явно имайки предвид булевардите и инвестициите в училищни сгради. Мисля, че за Варна ще е добре сега да стартираме с тези няколко проекта."

Знам какво направи миналото лято

Представянето на проектите, по които в следващите две години ще работи администрацията на варненския кмет Иван Портних, се състоя в началото на август. Присъстващите за кратко се почувстваха в машина на времето, след като Бойко Борисов размени местата на настоящето и бъдещето и обяви: "Варна изпревари Бургас, особено с "Хемус" и всичко останало, което правим."

Всъщност разбираемо е защо Борисов така настоява тези проекти да се случат колкото е възможно по-бързо. През 2019 г. предстоят избори за местна власт, които във Варна ГЕРБ ще трябва да спечели на всяка цена. А популярността на Портних не е особено висока.

Трябва да се уточни обаче, че обещаните пари все още не са дадени. Те не са гласувани от Министерския съвет, нито е ясно откъде ще дойдат. Борисов говори за заем от Европейската инвестиционна банка, а в община Варна смятат, че част от парите ще дойдат от националния бюджет. Разликата, разбира се, е съществена - в единия случай пари имат лихва и трябва да се връщат, в другия - не. Не е ясно и кой би връщал един такъв заем - Варна или държавата.

Другият въпрос е доколко е способна администрацията на града да се справи с толкова пари. Макар и отчетен като приключил още през август 2016 г., проектът "Интегриран градски транспорт на Варна" на стойност 115 млн. лв. се превърна в един от най-тежките и шумни провали на сегашната общинска администрация. След двукратно отлагане през 2014 и 2015 г. срокът за приключване беше удължен с 12 месеца и изтече окончателно на 9 юли 2016 г. Въпреки това и до този момент заради липса на основни модули не работи системата за електронна продажба на билети за градския транспорт във Варна на стойност над 8 млн. лв. Не работи и друга система - за известяване на пътниците в реално време за движението на автобусите. Не е въведен в експлоатация и най-скъпият компонент от проекта на стойност 30 млн. лв. – 15-километровият коридор за бърз автобусен превоз (BRT) между кварталите "Владислав Варненчик" и "Бриз". Неотдавна стана известно, че по проекта вече са направени и финансови корекции в размер на поне 6 млн. лв., а по неофициална информация на "Капитал" от началото на тази седмица изпълнението му е обект на проверка от страна на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и ДАНС.

Това обаче не попречи на Варна да включи в новата си програма за инвестиции и втора фаза на проекта. Този път за 37 млн. лв. пак по програма "Региони в растеж". С парите ще трябва да бъдат ремонтирани участъци от трасетата на градския транспорт, да бъдат доставени още 15 нови автобуса и няколко интелигентни системи за информация и управление на трафика. С други думи – да бъде надградено несвършеното.

Давай газ, към....

Решението над Варна да се изсипе този дъжд от пари е доста внезапно. От идването си на власт през 2009 г. ГЕРБ се отнасяше към града като мащеха - заради междуособни войни в местната си партийна структура, заради неизбежния провал с номинирането на бившия кмет на града Кирил Йорданов за четвърти мандат през 2011 г. и документираното му разсипничество при управлението на общинската собственост. През цялото това време партията на Борисов буквално изсипваше ресурсите на властта в Бургас като "витрина" на успехите си. Дори и по програма "Региони в растеж" Бургас има заложени 104 млн. лв. при едва 85 млн. лв. за Варна.

Сега правителството на Борисов явно прави опит да повтори станалото на юг. Но пропуска най-важното – натрупаната от години критична маса от подозрителност и недоверие на гражданите към местната власт. Тя вече се провали не един път, при това в проекти, наблюдавани строго от финансиращите органи. С парите от държавата не е така, което значи, че шансът за провал е още по-голям.
Какво още се планира

Идеята за превръщането на Варна в "град на знанието" е защитена с проекти на стойност 10 млн. лв. С тези пари са планирани строителството на нова сграда за Математическата гимназия и основен ремонт на френската. Районът в северната част на града, където ще съжителстват двете училища, е планиран като образователен кампус още през 70-те години на миналия век. На същото място тогава са построени Професионалната гимназия по химически технологии и Институтът за усъвършенстване на учители.

Други над 16 млн. лв. от програма "Региони в растеж" са предназначени за ремонта на 7 училища, три детски градини и две професионални гимназии.

Това не са всички пари, които Варна очаква до 2020 г. По оперативна програма "Околна среда" с 33 млн. лв. трябва да бъдат покрити разходите по проекта за реконструкция, модернизация и разширение на пречиствателната станция в туристическия комплекс "Златни пясъци" и да бъде рехабилитирана канализационна мрежа в курортната зона "Ален мак".

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Новият главен прокурор е ясен; Иван Тотев няма да се кандидатира за кмет на Пловдив 1 Вечерни новини: Новият главен прокурор е ясен; Иван Тотев няма да се кандидатира за кмет на Пловдив

И още: Утре ще разберем кой е новият премиер на Великобритания; Партията на президента и бивш комик Зеленски печели изборите в Украйна

22 юли 2019, 1664 прочитания

Освен sms София въвежда дигитален талон за плащане на синя и зелена зона 1 Освен sms София въвежда дигитален талон за плащане на синя и зелена зона

Той ще е достъпен през неограничен брой приложения до няколко месеца

22 юли 2019, 972 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Къде изчезнаха престъпниците

За последните шест години регистрираната престъпност е спаднала с една трета. Ето защо

Трусовете на продуцентския пазар

Новият телевизионен сезон започва без някои ключови предавания

Дунав не ни вълнува

България не се възползва от реката и регионите там са сред най-бедните в цяла Европа

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Арх. Стефка Георгиева и елегантният брутализъм

Виена се запознава с наследството на една изключителна българска архитектка. Ние също.

Бързи, смели, бременни

За остарелите представи и новите проучвания, които доказват ползите от физическата активност и по време на беременността