Варна - новият Бургас?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Варна - новият Бургас?

Варна - новият Бургас?

Правителството внезапно реши да излее дъжд от пари над морския град. Проблемът обаче е в местната администрация

Спас Спасов
51235 прочитания

© Капитал


Ако сте от Варна, сигурно в последните дни сте зашеметени от цифри. За две седмици премиерът Бойко Борисов обеща десетки милиони левове за морския град, а по време на посещението му там заедно с кмета Иван Портних фиксираха сумата на 128 млн. лв. за следващите две години. Целта, обяви премиерът, е Варна да модернизира инфраструктурата си, да подобри средата за правене на бизнес, да се превърне в дестинация за целогодишен туризъм и дори в "град на знанието". Или, както Борисов го обобщи по типичния за него начин, да настигне Бургас.

След близо 20-годишен тежък застой, който превърна "морската столица" в крайморска провинция, програмата звучи амбициозно. Това е почти половината годишен бюджет на Варна - огромна по мащаб инвестиция за българска община, където капиталовите разходи обикновено не надминават 10%. Проблемът, както винаги, е в немаловажни детайли. Например- колко са всъщност парите, откъде ще дойдат, кой ще изпълнява тази програма и кой ще я надзирава.

Защото Варна вече имаше един подобен проект в последните години - този за интегриран градски транспорт, на стойност 115 млн. лв. Парите бяха похарчени, а резултатът е, че градът не само няма да настигне Бургас, но и би изостанал още повече, ако се наложи да връща средства от безвъзмездното европейско финансиране.

Сега булеварди, библиотека друг път

Да започнем оттам, че дори самата община не е напълно наясно какво е обещало правителството. В отговорите си на въпроси, зададени от "Капитал" общинската администрация посочва, че тези 127.7 млн. лв. са инвестиционната програма по оперативна програма "Региони в растеж". Или казано с други думи, те така или иначе са си на града. А Бойко Борисов няма особен принос към "даването" им (освен ако не приемем, че той раздава и еврофондовете - което премиерът много пъти се опитва да отрече). От тях обаче сигурни са само 85 млн., които също трябва да бъдат инвестирани до 2022 г. (виж карето с проекти).

В разговор с "Капитал" обаче от общината уточниха, че кметът е поискал още 126 млн. лв. от Борисов, а премиерът е "поел ангажимент" за 94 млн. лв. за пътни проекти и строителството на Математическата гимназия.

Това става ясно и от една стенограма на правителството отпреди две седмици. "Два булеварда има – за единия 75 милиона. Уреждаме днес с Министерството на финансите, кметът трябва да е тук, с Европейската инвестиционна банка, където на практика парите са без лихва", казва Борисов. "Правим две по две платна с две локални отстрани. А с 9 милиона правим един допълнителен път и всички ТИР-ове ги изкарваме директно да отиват на пристанището."

Автор: Капитал

Става дума за извеждането на тежкия трафик от центъра на Варна, за което предстои ремонт на около 4 км от бул. "Васил Левски", за да бъде свързан той с крайезерната ул. "Девня". "След приключването на строителните работи булевардът трябва да има три платна с по три ленти във всяка посока", каза кметът на града. Целта е той да може да отвежда трафика към Северното Черноморие. (виж картата вляво за другите проекти).

Кои булеварди се ремонтират

Два от най-тежките участъци на ремонта са пресичанията на други три булеварда - "Владислав Варненчик", "Сливница" и "Цар Освободител". Там проектът предвижда кръстовища на няколко нива, които да превърнат "Левски" в транзитно трасе към курортите по Северното Черноморие и Дуранкулак.

Според информация от общинската администрация във Варна работата по булеварда ще е трудна. Заради необходимостта от извършване на отчуждителни процедури проектът ще бъде разделен на етапи и изпълнението му ще започне първо в участъците, които са общинска собственост. Строителството върху частни имоти ще продължи едва след смяната на собствеността им. Колко време ще отнеме това не е ясно, но ако се вземат за пример подобни проекти в София - надали ще е бързо.

С 9 млн. лв. ще трябва да бъде направена връзката на друг централен варненски булевард - "Сливница", с ул. "Атанас Москов", която също извежда трафика към Западната промишлена зона на Варна и крайезерната ул. "Девня". Част от този проект е и изграждането на "детелина" за връзка на бул. "Сливница" с автомагистрала "Хемус".

Другият проект, за който Варна е поискала пари, но най-вероятно няма да получи, е любимата на Портних библиотека. Сградата трябва да се намира в непосредствена близост до кметството. Индикативната стойност на проекта, засега само на фаза идеен проект, е 32 млн. лв. В цитираната по-горе стенограма по този проект Борисов звучи по-скоро скептично за реализацията му до 2020 г. "Те искат и библиотека, но засега нека направим тези неща, казва той, явно имайки предвид булевардите и инвестициите в училищни сгради. Мисля, че за Варна ще е добре сега да стартираме с тези няколко проекта."

Знам какво направи миналото лято

Представянето на проектите, по които в следващите две години ще работи администрацията на варненския кмет Иван Портних, се състоя в началото на август. Присъстващите за кратко се почувстваха в машина на времето, след като Бойко Борисов размени местата на настоящето и бъдещето и обяви: "Варна изпревари Бургас, особено с "Хемус" и всичко останало, което правим."

Всъщност разбираемо е защо Борисов така настоява тези проекти да се случат колкото е възможно по-бързо. През 2019 г. предстоят избори за местна власт, които във Варна ГЕРБ ще трябва да спечели на всяка цена. А популярността на Портних не е особено висока.

Трябва да се уточни обаче, че обещаните пари все още не са дадени. Те не са гласувани от Министерския съвет, нито е ясно откъде ще дойдат. Борисов говори за заем от Европейската инвестиционна банка, а в община Варна смятат, че част от парите ще дойдат от националния бюджет. Разликата, разбира се, е съществена - в единия случай пари имат лихва и трябва да се връщат, в другия - не. Не е ясно и кой би връщал един такъв заем - Варна или държавата.

Другият въпрос е доколко е способна администрацията на града да се справи с толкова пари. Макар и отчетен като приключил още през август 2016 г., проектът "Интегриран градски транспорт на Варна" на стойност 115 млн. лв. се превърна в един от най-тежките и шумни провали на сегашната общинска администрация. След двукратно отлагане през 2014 и 2015 г. срокът за приключване беше удължен с 12 месеца и изтече окончателно на 9 юли 2016 г. Въпреки това и до този момент заради липса на основни модули не работи системата за електронна продажба на билети за градския транспорт във Варна на стойност над 8 млн. лв. Не работи и друга система - за известяване на пътниците в реално време за движението на автобусите. Не е въведен в експлоатация и най-скъпият компонент от проекта на стойност 30 млн. лв. – 15-километровият коридор за бърз автобусен превоз (BRT) между кварталите "Владислав Варненчик" и "Бриз". Неотдавна стана известно, че по проекта вече са направени и финансови корекции в размер на поне 6 млн. лв., а по неофициална информация на "Капитал" от началото на тази седмица изпълнението му е обект на проверка от страна на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и ДАНС.

Това обаче не попречи на Варна да включи в новата си програма за инвестиции и втора фаза на проекта. Този път за 37 млн. лв. пак по програма "Региони в растеж". С парите ще трябва да бъдат ремонтирани участъци от трасетата на градския транспорт, да бъдат доставени още 15 нови автобуса и няколко интелигентни системи за информация и управление на трафика. С други думи – да бъде надградено несвършеното.

Давай газ, към....

Решението над Варна да се изсипе този дъжд от пари е доста внезапно. От идването си на власт през 2009 г. ГЕРБ се отнасяше към града като мащеха - заради междуособни войни в местната си партийна структура, заради неизбежния провал с номинирането на бившия кмет на града Кирил Йорданов за четвърти мандат през 2011 г. и документираното му разсипничество при управлението на общинската собственост. През цялото това време партията на Борисов буквално изсипваше ресурсите на властта в Бургас като "витрина" на успехите си. Дори и по програма "Региони в растеж" Бургас има заложени 104 млн. лв. при едва 85 млн. лв. за Варна.

Сега правителството на Борисов явно прави опит да повтори станалото на юг. Но пропуска най-важното – натрупаната от години критична маса от подозрителност и недоверие на гражданите към местната власт. Тя вече се провали не един път, при това в проекти, наблюдавани строго от финансиращите органи. С парите от държавата не е така, което значи, че шансът за провал е още по-голям.

Какво още се планира

Идеята за превръщането на Варна в "град на знанието" е защитена с проекти на стойност 10 млн. лв. С тези пари са планирани строителството на нова сграда за Математическата гимназия и основен ремонт на френската. Районът в северната част на града, където ще съжителстват двете училища, е планиран като образователен кампус още през 70-те години на миналия век. На същото място тогава са построени Професионалната гимназия по химически технологии и Институтът за усъвършенстване на учители.

Други над 16 млн. лв. от програма "Региони в растеж" са предназначени за ремонта на 7 училища, три детски градини и две професионални гимназии.

Това не са всички пари, които Варна очаква до 2020 г. По оперативна програма "Околна среда" с 33 млн. лв. трябва да бъдат покрити разходите по проекта за реконструкция, модернизация и разширение на пречиствателната станция в туристическия комплекс "Златни пясъци" и да бъде рехабилитирана канализационна мрежа в курортната зона "Ален мак".

Администрацията на Портних вече не успя да се справи с един голям проект – този за интегриран градски транспорт и Варна може да загуби милиони заради това.
Фотограф: Анелия Николова
Източник: Дневник

Ако сте от Варна, сигурно в последните дни сте зашеметени от цифри. За две седмици премиерът Бойко Борисов обеща десетки милиони левове за морския град, а по време на посещението му там заедно с кмета Иван Портних фиксираха сумата на 128 млн. лв. за следващите две години. Целта, обяви премиерът, е Варна да модернизира инфраструктурата си, да подобри средата за правене на бизнес, да се превърне в дестинация за целогодишен туризъм и дори в "град на знанието". Или, както Борисов го обобщи по типичния за него начин, да настигне Бургас.

След близо 20-годишен тежък застой, който превърна "морската столица" в крайморска провинция, програмата звучи амбициозно. Това е почти половината годишен бюджет на Варна - огромна по мащаб инвестиция за българска община, където капиталовите разходи обикновено не надминават 10%. Проблемът, както винаги, е в немаловажни детайли. Например- колко са всъщност парите, откъде ще дойдат, кой ще изпълнява тази програма и кой ще я надзирава.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    На кмет-автоталибан вяра нямам. В Монтана има синя зона за паркирне, във Варна това действие се развива по закона на джунглата. Човек трябва да няма никакви морални и емоционални задръжки, за да качи колите по тротоарите и свали пешеходците на асфалта.

  • 2
    kokoto2 avatar :-|
    kokoto2

    Бойко отишъл във Варна и казал: Ето ви тука едни милиони, за по малко от година искам нов булевард. Е да ама ако всичко си е както трябва ще имаме процедура по ЗОП, а тя трае поне 4-5 месеца...

  • 3
    bwl46530357 avatar :-|
    bwl46530357

    На Варна са й нужни доста повече пари за да заприлича на нещо.
    На първо време се нуждае от околовръстен път, който да свърже АМ Хемус и летището с курортите на север и с АМ Черно море. Необходим е и нов мост в района на Казашко, който да замени Аспаруховия.
    Премахване на пристанище Варна Изток и разширяване на останалите до мащабите поне на пристанище Констанца, а първото да се преустрои в модерно яхтено и круизно пристанище.
    Отваряне на града към морето и плажа и премахване на всички постройки, огради и дървета, които го скриват. Какъв туристически град е като морето не се вижда? Да се направи една хубава крайбрежна алея и една крайбрежна улица със заведения и ресторанти по целата дължина, от които да се открива прекрасна гледка към морето и плажа. Разбира се дърветата са хубаво нещо, но не и когато са обрасли до такава степен. В ниската част на парка и около алеята следва да се изсекат и да се засадят иглолистни дървета и храсти, за да са зелени целогодишно, а не зимата да гледаме голи клони, есента окапала шума и пр., не е туристическо.

  • 4
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#1:"cinik"]На кмет-автоталибан вяра нямам. В Монтана има синя зона за паркирне, във Варна това действие се развива по закона на джунглата.[/quote]Уви - прав си. Бях преди 2 седмици във Варна. Центърът се задъхва - колите се паркират буквално навсякъде.

    Не се научиха, че отговорът не е увеличване пропускливостта на пътните артерии. Отговорът е в извеждане извън града на транзитния поток и в развиване на градския транспорт.

    Варна има нужда от обходна пътна артерия, която да свърже АМ Черно Море с АМ Хемус. Това е най-добре да стане с мост край Белослав. Това автоматично би облегчило Аспаруховия мост.

    Другото е, че трафикът във Варна стигна ниво, където вече се налага използването на релсов транспорт. Едно метро от летището през Владиславово до жп. гара ще е с дължина около 8-9км и би свързало трите основни пътни възела - летището, автогарата и жп. гарата.

    Двете неща - метрото и обходното шосе биха редуцирали трафика с поне 20%.

  • 5
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Що се отнася до пристанището - то е пример как една глупост води до друга. В случая проблемът е в раздутия щат на ВМФ. Нашите ВМФ имат щат от около 3500 души. При 350км крайбрежие това излиза по 10 човека на км. В това дори не влиза щатът на Бреговата Охрана. За сравнение - Хърватско има 1800км крайбрежие (с островите над 5000) и около 1800 души щат на ВМФ - т.е. по 1 човек на км.

    Щатът сега е по-голям от през Студената война. Тогава шефът на ВМФ беше контра-адмирал, а сега вече е повишен във вице-адмирал. Как става този трик? С покупката на стари или бракувани съдове. За тези съдове се оправдава щат (по правило наземния е в пъти повече от екипажа). А по-големият щат оправдава по-голям чин. Един пример: края на Студената Война ни завари без нито една фрегата. Сега вече имаме цели 4-ри фрегати: старата съветска учебна фрегата Смели и 3-те пенсионирани белгийски фрегати. По царско време (когато сме се готвили да воюваме) фрегати също не е имало. Всеки, който е виждал "Дръзки" в Морската Градина знае, че това е малък кораб с екипаж от 20-30 души. А това е бил най-големият ни боен кораб. За сравнение съветската учебна фрегата Смели (която сега я водим за боен кораб) е с екипаж от 150 души.

    Та каква връзка има това с Варненското пристанище? Ами пристанище Изток има и сега достатъчен капацитет, но проблемът е, че голяма част от него е заета от старите корита на ВМФ. Та, вместо да решим проблема с паразитния ръст на ВМФ ние се чудим как да намерим стотици милиони за да разширим пристанището.

  • 6
    whocares avatar :-|
    who cares

    ... хм... в началото бе Дупката, после - big brother is watching you, после подхлъзнал се хърбел на щърбел в банята. Следваше ги "запълваме дупки всякакви". Всяка година се честваше Свети Трифин зарезАн и погребАн. Алея първа, втора, трета - дрън. Преместването на райския залив, втори Мост на дружбата, александрийската библиотека, жълто-кафява синя зона... etc... и стадиона. Междувременно - станаха два. Космодрума Гагарин и Спартак. Имаме, обаче, влюбени дракони от Приморски, та белите бродници ряпа да ядат. Winter is coming ;-)

  • Barmolino

    Този кмет ..... Крадец.... Премиера да не би да е по различен.... след време всички ние ще плащаме ..... цялата простотия която правя в последните 25+ години.... Варна новия Бургас ... Хахахахах Ама друг път ..... Варна град на МУТРИ и БЕЗДАРНИ ОБЩИНАРИ РАБОТЕЩИ ЗА ИНТЕРЕСИТЕ НА МУТРИТЕ ...... ТРАГИЧНА ИСТОРИЯ

  • 8
    bwl46530357 avatar :-|
    bwl46530357

    [quote#4:"Николай Николов"]Това е най-добре да стане с мост край Белослав.[/quote]

    Новият мост следва да се разглежда като част от един обходен път на Варна и да е удобен за ползване по всички направления. Да поеме трафика не само от Хемус към АМ Черно Море, но и от АМ Черно море към курортите северно от Варна, към Румъния и Украйна също, защото е логично черноморската магистрала да продължи и на север, както и на юг към Турция по един или друг начин. Също и да свърже варненското летище с курортите на юг. Т.е. Аспаруховия мост да си остане само за варненци и гостите на града, а целия транзитен трафик да го заобикаля. Но мост при Белослав прекалено много ще удължава разстоянието, най-логичен вариант е да е разположен при Казашко или в краен случай при Езерово, т.е. западно от селото.

    Колкото до Варна Изток, проблемът не е само че пристанището е претоварено, ами изобщо не му е местото в рамките на града. То требва да остане само като туристическо.

  • 9
    bwl46530357 avatar :-|
    bwl46530357

    До коментар [#5] от "Николай Николов":

    Целото това пространство, където е пристанище Изток, включително и Острова, си го представям като един модерен район с бизнес сгради, зеленина, туризъм, нещо като варненски Манхатън. Това ще даде съвсем друг облик на Варна и ще я превърне от занемарен съветско-изглеждащ град в черноморска перла. А за пристанища и индустриални зони има достатъчно место във Варненското езеро.

  • 10
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#8:"bwl46530357"]Т.е. Аспаруховия мост да си остане само за варненци и гостите на града, а целия транзитен трафик да го заобикаля. Но мост при Белослав прекалено много ще удължава разстоянието, най-логичен вариант е да е разположен при Казашко или в краен случай при Езерово, т.е. западно от селото. [/quote]Съгласен съм - Аспаруховият мост следва да остане основно за вътрешно-градски транспорт.

    Друг е въпросът, че Казашко би оскъпило моста. Там езерото е широко близо километър. Езерово би било по-евтин вариант.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK