С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
16 25 авг 2017, 15:43, 49228 прочитания

Варна - новият Бургас?

Правителството внезапно реши да излее дъжд от пари над морския град. Проблемът обаче е в местната администрация

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ако сте от Варна, сигурно в последните дни сте зашеметени от цифри. За две седмици премиерът Бойко Борисов обеща десетки милиони левове за морския град, а по време на посещението му там заедно с кмета Иван Портних фиксираха сумата на 128 млн. лв. за следващите две години. Целта, обяви премиерът, е Варна да модернизира инфраструктурата си, да подобри средата за правене на бизнес, да се превърне в дестинация за целогодишен туризъм и дори в "град на знанието". Или, както Борисов го обобщи по типичния за него начин, да настигне Бургас.

След близо 20-годишен тежък застой, който превърна "морската столица" в крайморска провинция, програмата звучи амбициозно. Това е почти половината годишен бюджет на Варна - огромна по мащаб инвестиция за българска община, където капиталовите разходи обикновено не надминават 10%. Проблемът, както винаги, е в немаловажни детайли. Например- колко са всъщност парите, откъде ще дойдат, кой ще изпълнява тази програма и кой ще я надзирава.


Защото Варна вече имаше един подобен проект в последните години - този за интегриран градски транспорт, на стойност 115 млн. лв. Парите бяха похарчени, а резултатът е, че градът не само няма да настигне Бургас, но и би изостанал още повече, ако се наложи да връща средства от безвъзмездното европейско финансиране.

Сега булеварди, библиотека друг път

Да започнем оттам, че дори самата община не е напълно наясно какво е обещало правителството. В отговорите си на въпроси, зададени от "Капитал" общинската администрация посочва, че тези 127.7 млн. лв. са инвестиционната програма по оперативна програма "Региони в растеж". Или казано с други думи, те така или иначе са си на града. А Бойко Борисов няма особен принос към "даването" им (освен ако не приемем, че той раздава и еврофондовете - което премиерът много пъти се опитва да отрече). От тях обаче сигурни са само 85 млн., които също трябва да бъдат инвестирани до 2022 г. (виж карето с проекти).



В разговор с "Капитал" обаче от общината уточниха, че кметът е поискал още 126 млн. лв. от Борисов, а премиерът е "поел ангажимент" за 94 млн. лв. за пътни проекти и строителството на Математическата гимназия.

Това става ясно и от една стенограма на правителството отпреди две седмици. "Два булеварда има – за единия 75 милиона. Уреждаме днес с Министерството на финансите, кметът трябва да е тук, с Европейската инвестиционна банка, където на практика парите са без лихва", казва Борисов. "Правим две по две платна с две локални отстрани. А с 9 милиона правим един допълнителен път и всички ТИР-ове ги изкарваме директно да отиват на пристанището."

Варна - новият Бургас?

Преглед на оригинала

Автор: Капитал
Става дума за извеждането на тежкия трафик от центъра на Варна, за което предстои ремонт на около 4 км от бул. "Васил Левски", за да бъде свързан той с крайезерната ул. "Девня". "След приключването на строителните работи булевардът трябва да има три платна с по три ленти във всяка посока", каза кметът на града. Целта е той да може да отвежда трафика към Северното Черноморие. (виж картата вляво за другите проекти).
Кои булеварди се ремонтират

Два от най-тежките участъци на ремонта са пресичанията на други три булеварда - "Владислав Варненчик", "Сливница" и "Цар Освободител". Там проектът предвижда кръстовища на няколко нива, които да превърнат "Левски" в транзитно трасе към курортите по Северното Черноморие и Дуранкулак.

Според информация от общинската администрация във Варна работата по булеварда ще е трудна. Заради необходимостта от извършване на отчуждителни процедури проектът ще бъде разделен на етапи и изпълнението му ще започне първо в участъците, които са общинска собственост. Строителството върху частни имоти ще продължи едва след смяната на собствеността им. Колко време ще отнеме това не е ясно, но ако се вземат за пример подобни проекти в София - надали ще е бързо.

С 9 млн. лв. ще трябва да бъде направена връзката на друг централен варненски булевард - "Сливница", с ул. "Атанас Москов", която също извежда трафика към Западната промишлена зона на Варна и крайезерната ул. "Девня". Част от този проект е и изграждането на "детелина" за връзка на бул. "Сливница" с автомагистрала "Хемус".

Другият проект, за който Варна е поискала пари, но най-вероятно няма да получи, е любимата на Портних библиотека. Сградата трябва да се намира в непосредствена близост до кметството. Индикативната стойност на проекта, засега само на фаза идеен проект, е 32 млн. лв. В цитираната по-горе стенограма по този проект Борисов звучи по-скоро скептично за реализацията му до 2020 г. "Те искат и библиотека, но засега нека направим тези неща, казва той, явно имайки предвид булевардите и инвестициите в училищни сгради. Мисля, че за Варна ще е добре сега да стартираме с тези няколко проекта."

Знам какво направи миналото лято

Представянето на проектите, по които в следващите две години ще работи администрацията на варненския кмет Иван Портних, се състоя в началото на август. Присъстващите за кратко се почувстваха в машина на времето, след като Бойко Борисов размени местата на настоящето и бъдещето и обяви: "Варна изпревари Бургас, особено с "Хемус" и всичко останало, което правим."

Всъщност разбираемо е защо Борисов така настоява тези проекти да се случат колкото е възможно по-бързо. През 2019 г. предстоят избори за местна власт, които във Варна ГЕРБ ще трябва да спечели на всяка цена. А популярността на Портних не е особено висока.

Трябва да се уточни обаче, че обещаните пари все още не са дадени. Те не са гласувани от Министерския съвет, нито е ясно откъде ще дойдат. Борисов говори за заем от Европейската инвестиционна банка, а в община Варна смятат, че част от парите ще дойдат от националния бюджет. Разликата, разбира се, е съществена - в единия случай пари имат лихва и трябва да се връщат, в другия - не. Не е ясно и кой би връщал един такъв заем - Варна или държавата.

Другият въпрос е доколко е способна администрацията на града да се справи с толкова пари. Макар и отчетен като приключил още през август 2016 г., проектът "Интегриран градски транспорт на Варна" на стойност 115 млн. лв. се превърна в един от най-тежките и шумни провали на сегашната общинска администрация. След двукратно отлагане през 2014 и 2015 г. срокът за приключване беше удължен с 12 месеца и изтече окончателно на 9 юли 2016 г. Въпреки това и до този момент заради липса на основни модули не работи системата за електронна продажба на билети за градския транспорт във Варна на стойност над 8 млн. лв. Не работи и друга система - за известяване на пътниците в реално време за движението на автобусите. Не е въведен в експлоатация и най-скъпият компонент от проекта на стойност 30 млн. лв. – 15-километровият коридор за бърз автобусен превоз (BRT) между кварталите "Владислав Варненчик" и "Бриз". Неотдавна стана известно, че по проекта вече са направени и финансови корекции в размер на поне 6 млн. лв., а по неофициална информация на "Капитал" от началото на тази седмица изпълнението му е обект на проверка от страна на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и ДАНС.

Това обаче не попречи на Варна да включи в новата си програма за инвестиции и втора фаза на проекта. Този път за 37 млн. лв. пак по програма "Региони в растеж". С парите ще трябва да бъдат ремонтирани участъци от трасетата на градския транспорт, да бъдат доставени още 15 нови автобуса и няколко интелигентни системи за информация и управление на трафика. С други думи – да бъде надградено несвършеното.

Давай газ, към....

Решението над Варна да се изсипе този дъжд от пари е доста внезапно. От идването си на власт през 2009 г. ГЕРБ се отнасяше към града като мащеха - заради междуособни войни в местната си партийна структура, заради неизбежния провал с номинирането на бившия кмет на града Кирил Йорданов за четвърти мандат през 2011 г. и документираното му разсипничество при управлението на общинската собственост. През цялото това време партията на Борисов буквално изсипваше ресурсите на властта в Бургас като "витрина" на успехите си. Дори и по програма "Региони в растеж" Бургас има заложени 104 млн. лв. при едва 85 млн. лв. за Варна.

Сега правителството на Борисов явно прави опит да повтори станалото на юг. Но пропуска най-важното – натрупаната от години критична маса от подозрителност и недоверие на гражданите към местната власт. Тя вече се провали не един път, при това в проекти, наблюдавани строго от финансиращите органи. С парите от държавата не е така, което значи, че шансът за провал е още по-голям.
Какво още се планира

Идеята за превръщането на Варна в "град на знанието" е защитена с проекти на стойност 10 млн. лв. С тези пари са планирани строителството на нова сграда за Математическата гимназия и основен ремонт на френската. Районът в северната част на града, където ще съжителстват двете училища, е планиран като образователен кампус още през 70-те години на миналия век. На същото място тогава са построени Професионалната гимназия по химически технологии и Институтът за усъвършенстване на учители.

Други над 16 млн. лв. от програма "Региони в растеж" са предназначени за ремонта на 7 училища, три детски градини и две професионални гимназии.

Това не са всички пари, които Варна очаква до 2020 г. По оперативна програма "Околна среда" с 33 млн. лв. трябва да бъдат покрити разходите по проекта за реконструкция, модернизация и разширение на пречиствателната станция в туристическия комплекс "Златни пясъци" и да бъде рехабилитирана канализационна мрежа в курортната зона "Ален мак".

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ИПИ: За 20 години ефективността на бюджетните разходи не се подобрява ИПИ: За 20 години ефективността на бюджетните разходи не се подобрява

Всеки втори лев на данъкоплатците е похарчен не съвсем законно или нехайно

22 сеп 2019, 51 прочитания

Сделка или не: Ангел Джамбазки е кандидатът на ВМРО за кмет на София 3 Сделка или не: Ангел Джамбазки е кандидатът на ВМРО за кмет на София

Евродепутатът може сериозно да размести резултатите за другите участници, интригата е дали има "политически бартер"

21 сеп 2019, 1808 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Къде изчезнаха престъпниците

За последните шест години регистрираната престъпност е спаднала с една трета. Ето защо

Константинос Милонас: Съкровищата на България са данъците и IT талантите

Изпълнителният директор на клъстера на Adecco Group за Гърция и България пред "Капитал"

Нови схеми, нови измамници

КФН публикува нов списък със сайтове, които предлагат сделки с ценни книжа и валути, без да имат лиценз

Летящите линейки, които властта не дава на хората

Частните хеликоптери работиха на загуба пет години. Сега е ред на държавата

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща

Да откриеш звука на дървото

Потомственият лютиер Апостол Калоферов навършва 75 години