Макрон и Борисов: Много любов с малко нюанси

Министерски съвет

Макрон и Борисов: Много любов с малко нюанси

България подкрепя инициативите на френския президент Еманюел Макрон за реформи в ЕС с нaдеждата, че това ще й помогне за Шенген и еврозоната

73834 прочитания

Министерски съвет

© Министерски съвет


"Заедно се обединяваме около необходимостта за реформи на директивата за командированите работници, а аз съм благоприятно настроен към присъединяването на България към Шенген и еврозоната", каза френският президент Еманюел Макрон по време на еднодневното си посещение у нас.

В България Макрон поне видимо получи пълна подкрепа за предложенията си за реформа на трудовия пазара в Европейския съюз, както и за по-общите си идеи за бъдещето на евросъюза. Френският президент с явно удоволствие се обръщаше към Бойко Борисов със "скъпи" и "приятелю", фамилиарност, която трудно може да си позволи в други източноевропейски столици, които се отнасят доста по-скептично към неговите планове. С благосклонното си отношение София очаква да си гарантира по-бързо влизане в еврозоната и шенгенското пространство, от които е изключена вече десет години. Поне на думи френският президент горещо подкрепи тези цели.

Еманюел Макрон е на обиколка в Австрия, Румъния и България, трите страни, които предстоят да поемат председателството на Съвета на Европейския съюз между 2018 и 2019 г. Посещението се разглежда във Франция като опипване на почвата за идеите на Макрон за реформи в Европейския съюз, най-вече за повече интеграция между отделни страни членки и ограничаването на част от възможностите за работа на източноевропейците в по-богатите страни, членки на ЕС. Във Варна френският президент имаше срещи с президента Радев и премиера Бойко Борисов.

Полша атакува Макрон

След думите на Макрон във Варна, че Полша няма да "определя бъдещето на Европа днес или утре" заради съпротивата срещу неговите идеи, Варшава реагира остро. Премиерът Беата Шидло пусна заявление, че "арогантните коментари са заради липса на опит", а полското външно министерство е привикало френския шарже д'афер, за да изкаже "възмущението си" от думите на френския президент. Тази битка, изглежда, ще продължи на високо ниво в ЕС.

Франция и България - еднакви приоритети, но с известни нюанси.

Въпреки че изказванията на Еманюел Макрон се плъзгаха около конкретните предложения, от неговите думи и изказванията на Румен Радев и Бойко Борисов се видя, че зад привидното единодушие по дискутираните теми съществуват значителни нюанси.

И Борисов, и Радев поискаха подкрепата на френския си колега за по-бързото приемане на България в шенгенското пространство и европейския валутен механизъм (ERM 2, т.нар. чакалня на еврозоната), за засилване на охраната на българските граници, както и за по-ясна политика към бъдещото членство на страните от Западните Балкани в ЕС. Българският президент наблегна и на нуждата за повече сътрудничество в областта на отбраната, както и на необходимостта от френска подкрепа за запазването на кохезионната политика (по която страната получава средства от ЕС за инвестиции и развитие).

"Аз ще подкрепя волята на Бойко Борисов България да бъде приета в чакалнята на еврозоната", каза Макрон. Френският президент не даде повече подробности, а и подобна позиция е трудно да бъде ясно артикулирана – поканата трябва да дойде от Европейската централа банка. Той наблегна в изказването си, че до края на годината България ще бъде поканена да участва във всички дискусии около бъдещето на еврозоната. От години страните, които са извън нея, настояват техните финансови министри да участват в дискусиите на еврогрупата, макар и без право на глас.

Подобна беше и позицията на Макрон за Шенген. "От 2011 г. Б-ия вече изпълнява условията за членство в Шенген. До края на годината може да завърши реформата на Шенген и България трябва да участва в дискусиите", заяви той. И по този въпрос той не се ангажира с конкретика, тъй като решението за приемането на нова страна в шенгенското пространство се взема единодушно от членуващите в него държави.

Тези различия обаче бяха най-видими около темата за промяната в системата на командированите работници, един от най-важните предизборни приоритети на френския президент. Като икономически министър по времето на предшественика си Франсоа Оланд Макрон беше един от основните двигатели зад затягането на правилата за командироване. Всъщност посещението на Макрон в трите страни (в Австрия той се срещна с чешкия и словашкия премиер) целеше именно да гарантира необходимата подкрепа от страните членки за промяната в правилата за командироване.

При командировката работници от една страна могат да бъдат изпратени в друга, като продължат да заплащат социалните си осигуровки чрез изпращащата ги фирма. По този начин гражданите на страните от Източна Европа, при които осигуровките са много по-ниски, стават много по-конкурентни на западноевропейските пазари. Освен това изпращащата фирма може да заплаща на своите работници по минималните ставки, които са установени в приемащата страна.

Предлаганите реформи биха ограничили времетраенето на командировките, както и биха въвели изискване заплащането на командированите да е на същото ниво, каквото е и за местните работници на същата позиция (вместо да става по минималните ставки).

Румен Радев каза, че България е против измамите със социалните осигуровки на работниците. Той обаче свърза промяната на настоящата регулация с по-общите икономически различия в ЕС. "Въпросът със социалните права не се изчерпва само с командированите работници, има и други проблеми като данъчен дъмпинг, но налице е и няколко пъти по-ниско заплащане на работниците в новите страни членки в сравнението със заплащането на техните колеги от старите страни членки за една и съща работа. Трябва да има комплексен подход към тези проблеми". Българският президент направи и връзка със запазването на кохезионната политика, която води "до реална конвергенция" (т.е. сближаване на доходите).

Подобна връзка направи и Борисов. "Трябва да направим така, че по-изостаналите държави, които са били в бившия соцлагер, по-бързо да повишим доходите и нивото на живот в нашите страни, за да не се налага тази миграция".

Френският президент горещо благодари на Радев за споменатия от него социален и данъчен дъмпинг, явно считайки, че двамата стоят на едни и същи позиции. Темата за т.нар. дъмпинг е водеща във Франция от повече от десетилетие, като с ниските данъци и осигуровки в Източна Европа често се обясняват много от икономическите неблагополучия в страната. Макрон стигна и по-далеч. След срещата си Бойко Борисов той явно обвърза подкрепата си за България с повече действия от българска страна за промяна в тази насока. "България като пълноправен член на ЕС трябва да се бори със социалния дъмпинг", каза френският президент. Макрон пропусна и забележката на Радев, че подобни реформи трябва да са обвързани с бъдещето на кохезионната политика.

Премиерът Борисов побърза да разграничи дискусиите около командированите работници (където България явно приема френската позиция) от проблема с транспортните фирми. В момента български превозвачи имат възможност да работят на чужди пазари, като заплащат български заплати на шофьорите си, което поставя техните западноевропейски конкуренти в явно неизгодна позиция. Именно това беше причината за натиска във Франция за промени в регулациите. Макрон дори си послужи с пример, който научил от Бойко Борисов, че в България в момента не могат да се намерят шофьори за градския транспорт, тъй като те масово са в чужбина. Българският премиер обаче каза, че бъдещите промени в този сектор трябва да се съобразят с конкретните условия. Например да отпадне изискването след всеки курс камионите да се завръщат до страната, в която е регистрирана фирмата превозвач, което в българския случай означава четири хиляди километра курс.

Отбрана и за България

По време на срещите между Макрон, Радев и Борисов е обсъждан и въпросът за общата европейска отбрана - инициатива, която беше подета от Германия и Франция миналата година след решението на Великобритания да напусне ЕС. Според нея страните членки, които желаят да засилят сътрудничеството си областта, биха могли да го направят, дори без част от 27-те да участват. "Европейската отбрана ще даде нов импулс на европейски проект", заяви Радев. Той обаче направи уточнението, че правилата, по които ще работи бъдещият европейски отбранителен фонд, от който ще се финансират общи отбранителни проекти, ще се решават по време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз в началото на следващата година. Според Радев те не бива да изключват отделни страни, както и техните военни индустрии от това сътрудничество.

По време на разговорите явно са обсъждани и конкретни проекти в отбранителната сфера, тъй като и Макрон, и Радев, и Борисов говореха за възможностите за индустриално сътрудничество, т.е. доставките на въоръжение да се изпълняват съвместно с български заводи. Еманюел Макрон дори каза, че очаква българските министри на отбраната и икономиката в Париж за подписване на конкретни сделки.

Българският премиер спомена и за прекратяването на арбитражно дело във военната сфера [поправено на 29.08.2018]. Такова беше заведено от България срещу "Юрокоптер", след като компанията отказа да извърши директния и индиректния офсет (т.е. да инвестира у нас), както и заради спор по част от платеното за доставените въртолети "Пума" и "Кугуар" по договора от 2006 г. Трите иска са на стойност около 25 млн.евро. Френската компания пък заведе контраиск за 14 млн. евро след като България отказа да приеме и заплати всички поръчани от нея вертолети.

По време на пресконференцията си с българския президент Макрон направи интересна вметка. "Това красиво място се намира на около два часа път от Крим и Турция, което дава ясна представа за геополитическите залози пред България". От думите на Радев и Борисов обаче не стана ясно дали са обсъждани отношенията с Русия и Турция.

Сърцето на Европа да тупти и за София

"Имаме нужда от едно сърце на Европа, което да се движи по-бързо", каза Макрон във Варна, поставяйки на фокус идеята за т.нар. ЕС на много скорости. Тази идея, според която някои страни засилват връзките помежду си в определени области, без задължително останалите страни членки да участват в тях, става актуално отново след решението на Великобритания за напускане на ЕС. Повечето страни от Източна Европа се притесняват от нея, тъй като я разглеждат като възможност за образуване на малко ядро страни членки, които ще взимат основните решения в съюза, докато останалите ще останат в неговата периферия.

Макрон обясни, че тази идея не означава някой да бъде изключван. "Бих искал България да участва в тези дискусии по-активно", каза той.

Румен Радев обаче на няколко пъти подчерта, че подобни политики трябва да бъдат "включващи". Той даде за пример и "одисеята ни с Шенген", към който България отдавна формално би трябвало да принадлежи. Но заради проблемите в областта на върховенството на закона страни като Холандия налагат вето.

Рейтингът му продължава да пада

Според изследване на IFOP рейтингът на новия президент е паднал с 14% за един месец, като над половината французи сега казват, че не са доволни от него. Само 40% от хората са доволни от Макрон, а един от всеки петима е "дълбоко недоволен". Този рейтинг след четири месеца на власт е най-ниският за държавен глава във Франция от 1995 г. насам.

"Заедно се обединяваме около необходимостта за реформи на директивата за командированите работници, а аз съм благоприятно настроен към присъединяването на България към Шенген и еврозоната", каза френският президент Еманюел Макрон по време на еднодневното си посещение у нас.

В България Макрон поне видимо получи пълна подкрепа за предложенията си за реформа на трудовия пазара в Европейския съюз, както и за по-общите си идеи за бъдещето на евросъюза. Френският президент с явно удоволствие се обръщаше към Бойко Борисов със "скъпи" и "приятелю", фамилиарност, която трудно може да си позволи в други източноевропейски столици, които се отнасят доста по-скептично към неговите планове. С благосклонното си отношение София очаква да си гарантира по-бързо влизане в еврозоната и шенгенското пространство, от които е изключена вече десет години. Поне на думи френският президент горещо подкрепи тези цели.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


9 коментара
  • 2
    azbe avatar :-|
    Гуньо

    Много благодаря за разяснението с арбитражното дело. Тиквата се изпусна да го спомене, а едва ли е било в опорките му за пред публика. Като се усети горкият, почна да плюва в друга посока и да маже. А аз - да се чудя за какво водим дело с Франция. За миг дори ме обзе надежда, че най-накрая ни съдят за мафиотско управление на държавата. А то било за хеликоптерите.

  • 3
    mul1426175987394222 avatar :-|
    Milen Stefanov

    Ами с право ни държат вън от Шенген заради проблеми с върховенството на закона- защото проблемът е налице! Прокуратурата се оправлява както и държавата от Бойко-Пеевски-Доган, като погазването на законите в името на изпълнението на поръчката е честа практика! Какво да мислим за псевдо-прокуратура която най-нагло заявява че на Мерцедес S - класа им се развиват сами болтовете на гумите, или последната изцепка - след заплахата че Цв. Василев ще проговори за аферата КТБ светкавично обявиха дъщеря му за издирване.... даже и с Европол! Има ли съмнение как се използва прокуратурата в БГ като бухалка при преследването на лични икономически интереси!? И Макрон преди да нарича някой "приятел" да го проучи малко по-детайлно! Явно не знае за участието на ББ във фирмите Будоинвест ( от там и агент Буда), или "Тео интернационал" за нелегално производство на цигари заедно с " Пашата" , Цв. Бориславова и Емил Райков, за "ти си го избра" - Главният прокурор, за "каките" , " Мишо Бирата" и т.н. Такива ли са Вашите приятели г-н Макрон ?

  • 4
    ijj avatar :-|
    ijj

    Интересен въпрос е какво точно представлява квалифицираното мнозинство, необходимо за приемане в Съвета на изменението на Директивата за командированите работници. Ако не греша нещо, това мнозинство означава за нея да гласуват 55% от страните членки (т.е. 16 от 28), като има изискване техните граждани да са 65% от населението на Европейския съюз.

    Интересно е също каква е позицията на страни като Испания, Португалия, Италия (които също изпращат много командировани работници), както и на Германия (която приема много командировани работници, а в същото време има ниска безработица).

    При това този проблем се вписва в по-общия въпрос за запазване на единството на Европейския съюз, както е споменал Макрон. В крайна сметка, изменението на тази директива е едно от предизборните му обещания, а е добре известно, че пряката му опонентка на втория тур на неотдавнашните френски президентски избори, Марин Льо Пен, е против запазването на Европейския съюз в сегашния му вид. Може би това е цената, която ще трябва да се плати, за да не последва и Франция английския пример.

  • 5
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    Промяна на директивата за командированите работници :)
    Я колко е лош този свободен пазар.

    Който свободен пазар, впречем, е супер, но само когато френски и немски фирми с цена на капитала между 0.3% и 0.4% се "конкурират" с фирми от източна Европа с цена на капитала над 3-4%

  • 6
    dimdim avatar :-P
    Дим Дим

    Абе този Макрон..., така и не го разбрах защо навсякъде ходи с майка си :)

  • 7
    mul1426175987394222 avatar :-|
    Milen Stefanov

    До коментар [#5] от " realismisthename ": Ако под цена на капитала разбирате лихвите при които се финансират фирмите - да разликата е от мин. 3% нагоре, но ако погледнем данъчното облагане, българите сме в пъти по-облагодетелствани с нашият 10% данък печалба. А и най-важното перо остава работната заплата, която поради ниският стандарт у нас е пак в пъти по-ниска от тази във Франция (там е 10 евро на час минималната заплата).

  • 8
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    До коментар [#7] от "Milen Stefanov":

    Да, за лихвите говорим.
    Ако вземем пример с една проста транспортна фирма с 100 тира с ремаркета по 100к€ парчето - това са 10 милиона евро.
    Годишната лихва на немеца е 50 000 евро в най-лошия случай. Твоята би била 450 000 евро в най-добрия случай.

    Няма да пиша безсмислени сметки надълго и нашироко, но парите се правят от машини, а те струват пари. Разходите за работна ръка са нищожна част от общите разходи и в пъти по-ниски от разходите за машини в 90% от съвременната икономика. Естествено има изключения - от секторите с висока добавена стойност е ИТ сектора (където можеш да минеш с един компютър на работник), от ниската са шивашките услуги и т.н. Тези сектори естествено се развиват добре в България, понеже работната ръка е най-големия разход.
    Дали обаче икономика се гради на тези сектори - за мен не. Хайде ИТ е окей, но другите всичките са с никакъв потенциал за висок (%) икономически ръст.

    End of the day, шведите правят тирове, ние "правим" шофьори за тирове. Това стига, за да преценим кой взема по-голяма част от "транспортния" пай/баница.

    Ниските данъци са пълен мит, а данък печалба идва след разходите по лихвите. Грее го Иван, че данъка на печалбата му е 10%, след като Ханс е 400 000€ пред него, само от лихвите за тировете, наш Ванчо до печалба няма да стигне, за да се радва на прословутия си десятък.

    Ниската работна заплата не е плюс, тя означава ниска производителност на труда, а ниската производителност идва от липсата на машини, която липса на машини идва от високата цена на капитала.
    Гледам сега лятото се въртят по 10-15 жени (главно) с едни метли, лопати - "чистят". Заплатите са им ниски, понеже същата (дори повече) работа би свършила една жена с една машина за почистване.

  • 9
    orchis avatar :-|
    orchis

    Аз пък не съм особено уверен, че трябва така страстно да браним правата на тираджиите. Това е една от професиите, които до десет години ще изчезнат: https://www-bbc-co-uk.cdn.ampproject.org/c/www.bbc.co.uk/news/amp/technology-41038220


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход