И в становището на ССБ, и в това на ВАдС, акцентът се поставя върху сбърканата концепция на законите и органите, които те предлагат да се създадат. Още ССБ посочи в позицията си, че двата законопроекта предлагат концептуално различни подходи - Министерството на правосъдието залага на обединяване на всички антикорупционни институции и на комплексен подход в борбата с корупцията, докато БСП поставя знак на равенство между корупция и престъпление и залага на специализирана агенция "Антикорупция". Същевременно, ССБ настоява, преди конкретния разговор по двата закона, да се изяснят принципите, върху които те лежат.

Далеч по-критично е становището на адвокатурата към проекта на правителството, като в него също акцентът е върху погрешната и незащитима концепция да се съберат на едно място няколко закона и няколко неработещи институции, без сериозни мотиви. "Проектът е противоконституционен по концепция, а в частта му за отнемане на имущество в полза на държавата противоречи не само на конкретни коституционни норми, но и на международни и европейски правни стандарти и на основни принципи на правото по Европейската конвнция по правата на човека", на Директива 2014/42/ЕС на Европейския паламент и на съвета от 3 април 2014 г., се казва директно в становището.

Създава се един безконтролен и безотговорен орган

В разрез с Конституцията, законите и принципите на правовата държава със закона се създава орган с безконтролна и безотговорна власт в лицето на Комисия за противодействие на корупцията и за установяване на незаконно придобито имущество, което заплашва с непоправимо увреждане личните и имуществените интереси на практически неограничен кръг лица. Дейността на Комисията не подлежи на съдебно-административен контрол, въпреки че със свите актове тя се намесва в личната сфера на гражданите и създава предпоставките за отнемане на имуществото им. Законът дава специален имуществен имунитет на членовете и органите на Комисията - те не носят имуществена отговорност, ако с дейността си са причинили вреди, освен ако са извършили престъпление.

Доколкото проектът предвижда цялата тази власт да се даде на орган, изграден върху сегашната Комисия за отнемане на незаконно имущество (КОНПИ), в становището на адвокатурата остро и категорично се заявява, че въпреки насажданото мнение, КОНПИ далеч не е успешен орган. Опитът да се представя нейната дейност като пример и панацея за борбата с корупцията може да заблуди за кратко ЕК и Механизма за сътрудничество и проверка, но "всъщност тя е напълно нефункционален орган", широко рекламираните нейни успехи са илюзия, а отчетите ѝ представляват съзнателно невярно отразяване на действителните факти, пише в позицията на адвокатурата. Ако дейността на КОНПИ бъде подложена на детайлна ревизия, ще стане ясно, че този орган е лишен от всякакво основание да съществува - икономическо, юридическо или политическо. Твърдението за успешната КОНПИ може да бъде оборено от една ревизия, която да установи каква част от нейните искове са уважавани, колко от актовете за отнемане на имущество са годни за изпълнение, какви са разходите за издръжката и разноските по отхвърлените от съда искове, какви са обезщетенията по Закона за отговорността на държавата за вреди, пише в становището.

Държавата се опитва да си осигури служебна победа

Частта за отнемане на незаконно имущество представлява видимо пришитото "чуждо тяло" към закона и "неприкрит опит на държавата да спечели служебна победа при съдебните процеси".

Юридическата "иновация" - изобретяването на законовото понятие "незаконно придобито имущество", всъщност е класически юридически нонсенс, пише в становището. Континенталното право не признава възможност едно имущество да бъде придобито по незаконен начин – чрез престъпление или друго нарушение. Ако една сделка противоречи на закона, то тя е нищожна и следователно не може да прехвърли право на собственост, поради което държавата няма как да отнеме имущество от някой, който не му е собственик.

Но така държавата получава право да иска отнемане на конкретно имущество под предлог, че то не е придобито по законен начин или със законни средства, без да дефинира кои начини и средства са законни; ограничава мълчаливо източниците на законни приходи, като прави релевантни само доходите, без да каже каква е принципната разлика между приход и доход; поставя под един знаменател и с обратна сила статута на правото на собственост на престъпниците с тези на съвестните и законопослушни граждани, съответно на лицата от висшия ешелон на властта и голямата част от средния ешелон.

В мотивите към проекта се говори за "въвеждане на обратна тежест на доказване", която съществувала в други европейски страни, но не се уточнява, че там тази процедура не се отнася до отнемане на незаконно имущество, а на имущество, получено в резултат на определени тежки престъпления; това се осъществява не в хода на гражданска процедура, а на наказателна процедура, и обратната тежест на доказване е приложима само спрямо осъденото лице, но не и спрямо третите лица в процеса (т.нар. разширена конфискация).

Законът лишава потърпевшите в това производство от средства за защита или налага такива ограничения, че прави невъзможно тяхното използване. Въвеждат се многобройни доказателствени презумпции, които обвързват съда в преценката му. Така законът създава един "практически неизчерпаем източник на неоснователно обогатяване на държава, която съзнателно не поддържа работеща защитна система срещу престъпления и правонарушения, като по този начин генерира при пряката си дейност благодатни условия за "придобиване на незаконно имущество", пише в становището.

Неудачна компилация

Проектът прави опит да уреди обществени отношения от диаметрално противоположни области, свързвани единствено от възможността да предизвикат имуществена проврека, а оттам - и производство по отнемане на незаконно имущество. На новата комисия се възлагат превенцията на корупционно поведение, декларациите на несъвместимост, имущество и интереси, защита на сигнализиращите, предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, противодействие на корупцията, контрол и производството по отнемане на имущество. Неудачният опит за компилация се илюстрира ярко от отсъствието на дефиниции за основни понятия, се сочи в становището.

Труднообяснимо е механичното смесване на няколко самостоятелни административни производства – за превенция на корупцията, конфликт на интереси, "заварената неудачна административно-гражданска процедура по отнемане на незаконно имущество", имотните декларации на висшия ешелон и процедурата по несъвместимост. Още по-трудно обяснимо е въвеждането на специални предпоставки, за да се образува производство за отнемане на "незаконно имущество" - извършването на определени престъпления, административни нарушения, или нарушаване на правилата за конфликт на интереси, пише в становището. Излиза, че извършителите на други престъпления или нарушения могат свободно да разполагат с имущества без установен законен източник.

Изрично се отбелязва, че проектът на Министерството на правосъдието не се различава съществено от "проекта Кунева", затова всички критики на ВАдС към предишния проект, както и критичната позиция на Върховния касационен съд, остават валидни и актуални.

Силно негативното становище на адвокатурата е изградено като академична студия в 20 страници и сериозно ще затрудни народното представителство, дори в правната комисия, но то представлява отлична основа за експертен дебат, какъвто досега не се е провел - било заради отпускарския период, в който проектите бяха публикувани, било за липсата на желание и капацитет да се води професионален дебат, вместо само политически пиар. В същото време, срокът за обществено обсъждане на законопроекта на правителството изтича в края на август, а на 1 септември Министерството на правосъдието е насрочило кръгла маса по темата, която ще се проведе в Народното събрание с участието на депутати и членовете на Съвета за съдебна реформа. Идеята е да се обсъдят проформа постъпилите позиции и антикорупционният закон да бъде форсиран до края на годината, както обявиха управляващите още в началото на лятото. Тези планове обаче донякъде бяха осуетени с появата на законопроекта на БСП. Най-малкото стана ясно, че не само сред политическата класа, но и сред експертите и обществото има принципно разногласие върху самата концепция за организиране на закон за борба срещу корупцията.