Финансовото министерство ще отчита и условните задължения на държавни компании
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Финансовото министерство ще отчита и условните задължения на държавни компании

Финансовият министър ще трябва да включи и анализ какво ще е финансовото въздействие върху предвижданите от правителството политики в различни сфери, както и какъв ще е ефектът, ако не бъдат направени никакви реформи

Финансовото министерство ще отчита и условните задължения на държавни компании

Проектът за промени в Закона за публичните финанси урежда ликвидната подкрепа за банки

31517 прочитания

Финансовият министър ще трябва да включи и анализ какво ще е финансовото въздействие върху предвижданите от правителството политики в различни сфери, както и какъв ще е ефектът, ако не бъдат направени никакви реформи

© Цветелина Белутова


Министерство на финансите вече ще публикува информация за влиянието от дейността на държавните и общинските дружества върху бюджета и държавния дълг. Това предвижда проект за промени на Закона за публичните финанси, публикуван на сайта на Министерството на финансите. Тази информация ще е част от средносрочната бюджетна прогноза, която се изготвя всяка година от ведомството. В нея ще трябва да има и данни за условните задължения на ведомства и държавни компании, които са с потенциално значително влияние върху публичните финанси.

Целта е така да се постигне по-добра фискална дисциплина, като в по-голяма степен се обхванат квазибюджетните дългове, които така или иначе се отчитат от анализатори и рейтингови агенции, когато преценяват устойчивостта на публичните финанси. Така например тук със значително отражение ще са задълженията на БДЖ и държавните енергийни дружества.

Оценка на реформите

В средносрочната бюджетна прогноза вече ще трябват да има и анализ какво ще е финансовото въздействие върху предвижданите от правителството политики в различни сфери, както и какъв ще е ефектът, ако не бъдат направени никакви реформи.

Министерството на финансите ще трябва да прави съпоставка освен на актуалната си макроикономическа прогноза и на очакванията си за основни бюджетни показатели с тези на Европейската комисия, както и да се аргументира при наличие на съществени разлики. Макропрогнозата вече ще се изготвя при различни допускания, като ще трябва да отчита и различните рискови сценарии. Подобен анализ прави БНБ например в своя тримесечен икономически преглед. В мотивите към проекта се посочва, че "анализът на възможните рискови сценарии допълва най-вероятния макрофискален сценарий и по този начин рискът от нарушаване на бюджетната дисциплина поради грешки в прогнозирането значително намалява".

Ново правило

В проекта е разписано, че в случай на превишение на годишния ръст на разходите над референтния растеж на потенциалния БВП със средносрочната бюджетна прогноза ще се определят срокът и стъпките за ежегодното му намаление.

Когато средносрочната бюджетна цел е преизпълнена, т.е. има излишък или пък дефицитът е по-малък от планирания, годишният ръст на разходите може да надвиши ръста на БВП, но без да е за сметка на нов дефицит.

Как ще се подкрепят банки и общини

Съществена част от планираните промени са посветени на законова регламентация на ролята на държавата при проблеми с банки. Дава се правомощие на финансовия министър след санкция от Министерския съвет "да придобива от името на държавата финансови активи при прилагане на държавни инструменти за финансова стабилизация и предоставяне на извънредна публична финансова подкрепа". Това означава, че правителството ще може да осигурява ликвидна подкрепа за банки в лимита на наличностите по единната сметка на държавата, като обаче не бива да се застрашават текущите плащания на бюджета и централните разпоредители.

Този текст институционализира операцията, която беше правена на коляно за ликвидната подкрепа на ПИБ в средата на 2014 г. По подобен начин в закон се облича и методът, по който държавата подкрепи общините с депозити във фалиралата КТБ. Тогава бюджетът им отпусна безлихвен заем, като придоби обезпечението по блокираните за целта от банката ДЦК, а този подход се регламентираше година за година в закона за бюджета. Сега се предвижда при банки в несъстоятелност този механизъм да се задейства автоматично, като държавата трябва да се разплати с бюджетните организации със средства във фалирала банка най-много до четири месеца. При банки в режим на преструктуриране, специален надзор или с отнет лиценз това да става с решение на Министерския съвет. Като цяло тези промени внасят спокойствие за местните власти, но носят и дългосрочни рискове - намалява стимулът на общини и ведомства да търсят сигурност при избора на обслужваща финансова институция.

Министерство на финансите вече ще публикува информация за влиянието от дейността на държавните и общинските дружества върху бюджета и държавния дълг. Това предвижда проект за промени на Закона за публичните финанси, публикуван на сайта на Министерството на финансите. Тази информация ще е част от средносрочната бюджетна прогноза, която се изготвя всяка година от ведомството. В нея ще трябва да има и данни за условните задължения на ведомства и държавни компании, които са с потенциално значително влияние върху публичните финанси.

Целта е така да се постигне по-добра фискална дисциплина, като в по-голяма степен се обхванат квазибюджетните дългове, които така или иначе се отчитат от анализатори и рейтингови агенции, когато преценяват устойчивостта на публичните финанси. Така например тук със значително отражение ще са задълженията на БДЖ и държавните енергийни дружества.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    uiv06356363 avatar :-|
    uiv06356363

    Пийте си ракията, яжте си салатата, останалото оставете на калкулатора Горанов, фабриката за суджуци работи на еврофондове, важното е да нема реформи, че тогава възникват едни условни балансови и едни безусловни задбалансови ангаджименти...

  • 2
    popi100 avatar :-|
    popi100

    откога банките вече са станали "БЕДНИ"?
    "БОГАТИТЕ"общини ще бъдат още "ПО-БОГАТИ" общини


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK