А ти смени ли си настоящия адрес?

Специфичен български феномен: закон, който засяга всички граждани, известен с това, че масово не се спазва, но въпреки това върху него се градят политики и се реализират важни права. Такива закони в България не са малко, а един от тях е задължението за адресна регистрация по настоящ адрес. Проблемът става особено актуален най-вече преди местните избори заради изборния туризъм на електората, макар че през пролетта на тази година той стана център на дебат заради адресната регистрация на кандидата за евродепутат Делян Пеевски. Едва покрай натиска на гражданското общество върху Централната избирателна комисия (ЦИК) да извърши ефективна проверка дали Пеевски реално живее на адреса си в България, или през повечето време е в държава извън ЕС много хора научиха, че Изборният кодекс всъщност не се интересува от реалното положение, а само от формалната регистрация на настоящ адрес. Това важи за всички избори освен президентските, където се изисква 183 дни ефективно пребиваване в България.

Проверка на "Капитал" показва, че за предстоящите местни избори за разлика от предишните не се очертава сериозна вътрешна миграция по малките населени места с цел натъкмяване на изборния резултат. Всъщност за тях по-важна се оказва регистрацията по постоянен адрес, доколкото на предишните избори през 2015 г. за кмет се гласуваше и в населени места с над 100 жители, т.е. дори минимален брой "изборни туристи" можеха да повлияят на резултата. С промяна в закона обаче прагът се вдигна и сега кметски избори ще има в населени места с поне 350 жители, което според практиката на ЦИК се преценява на база на постоянната им регистрация. Данните на ГРАО за постоянните жители показват само единични случаи на увеличение, така че едва ли ще се стигне до скандали с изборен туризъм, както през 2015 г. (виж карето най долу).

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Така или иначе, самият факт, че преди всеки избори наблюдателите правят проверка дали има злоупотреби, говори за сериозен проблем, неработещ закон и пробит контрол в адресната регистрация.

Инструмент за какво

Законът за гражданската регистрация задължава всекиго да заяви пред властите нов настоящ адрес веднага щом е преживял 30 дни на ново място, различно от постоянното му местопребиваване или от предишния му настоящ адрес. Глобата за неизпълнение на това задължение е от 50 до 300 лв. Целта на въвеждането на настоящия адрес през 1999 г. е да се осигури мобилност на гражданите, без да се нарушава връзката с администрацията. В същото време много хора – студенти, родители, които разчитат да запишат детето си в определена детска градина или училище, сезонни работници в страната и в чужбина, хора, които често сменят жилища под наем, дългосрочно командировани и т. н., не желаят да си причиняват сблъсък с администрацията и да се регистрират според закона. Тук въобще не става дума за хората от малцинствата, които не могат да посочат адрес за регистрация, защото не обитават "законни" жилища, нелегално пребиваващи в страната и т.н.



Има много обяснения защо законът не работи и със сигурност те действат комплексно, но сред основните е бюрокрацията. Смяната на настоящия адрес означава да се отиде лично в общината, където да се представи документ за самоличност и удостоверение за раждане, както и документ, доказващ на какво основание заявителят живее във въпросния имот: нотариален акт за собственост или пък договор за наем, ползване и др., съответно - декларация по образец от собственика на имота, че е съгласен с регистрацията в имота му, независимо от договора за наем. На всичко отгоре собственикът трябва лично да подаде декларацията за съгласие или да направи нотариална заверка на подписа, което означава, че регистрацията зависи от него - бил той наемодател или роднина. Ако собственикът е съпруг на кандидата за нов адрес или живее с него във фактическо съжителство, той трябва лично да декларира това.

"В България често наемодателите избягват регистрирането на договор, за да избегнат данъци или по други причини - например прекомерно много регистрирани на този адрес, включително и предишни наематели и др.", коментира Магдалена Костова, директор на дирекция "Демографска и социална статистика" в НСИ. Това автоматично изключва възможността за смяна на настоящия адрес от актуалния наемател.

Кой (не) иска промяна

С прилагането и контрола върху този закон са ангажирани МРРБ и ГРАО, МВР, местната власт. Опитите да се разговаря по темата с експерт от МРРБ или ГРАО удрят на камък. От пресслужбата на регионалното министерство само уведомиха, че институцията не разполага с обобщени данни за динамиката на регистрираното население в страната, тъй като не съществува централизирана система за събиране на данни. Данните се събират и публикуват по общини и населени места на сайта на ГРАО. Същевременно в МРРБ и ГРАО нямат данни и за контрола върху изпълнението на задължението за регистрация по настоящ адрес, който се извършва от общините, и за наложените глоби от МВР за нарушение. От МРРБ обаче са на мнение, че няма нужда от промяна на закона, достатъчно е само гражданите "стриктно да спазват законовите изисквания".