- Законът за гражданската регистрация масово не се спазва, а контролът на практика липсва
- Проблемът става актуален около местни избори и после отново потъва в забвение
- След поредна нормативна промяна, за предстоящия вот няма сериозна вътрешна миграция, както през 2015 г.
Специфичен български феномен: закон, който засяга всички граждани, известен с това, че масово не се спазва, но въпреки това върху него се градят политики и се реализират важни права. Такива закони в България не са малко, а един от тях е задължението за адресна регистрация по настоящ адрес. Проблемът става особено актуален най-вече преди местните избори заради изборния туризъм на електората, макар че през пролетта на тази година той стана център на дебат заради адресната регистрация на кандидата за евродепутат Делян Пеевски. Едва покрай натиска на гражданското общество върху Централната избирателна комисия (ЦИК) да извърши ефективна проверка дали Пеевски реално живее на адреса си в България, или през повечето време е в държава извън ЕС много хора научиха, че Изборният кодекс всъщност не се интересува от реалното положение, а само от формалната регистрация на настоящ адрес. Това важи за всички избори освен президентските, където се изисква 183 дни ефективно пребиваване в България.
Проверка на "Капитал" показва, че за предстоящите местни избори за разлика от предишните не се очертава сериозна вътрешна миграция по малките населени места с цел натъкмяване на изборния резултат. Всъщност за тях по-важна се оказва регистрацията по постоянен адрес, доколкото на предишните избори през 2015 г. за кмет се гласуваше и в населени места с над 100 жители, т.е. дори минимален брой "изборни туристи" можеха да повлияят на резултата. С промяна в закона обаче прагът се вдигна и сега кметски избори ще има в населени места с поне 350 жители, което според практиката на ЦИК се преценява на база на постоянната им регистрация. Данните на ГРАО за постоянните жители показват само единични случаи на увеличение, така че едва ли ще се стигне до скандали с изборен туризъм, както през 2015 г. (виж карето най долу).
Така или иначе, самият факт, че преди всеки избори наблюдателите правят проверка дали има злоупотреби, говори за сериозен проблем, неработещ закон и пробит контрол в адресната регистрация.
Инструмент за какво
Законът за гражданската регистрация задължава всекиго да заяви пред властите нов настоящ адрес веднага щом е преживял 30 дни на ново място, различно от постоянното му местопребиваване или от предишния му настоящ адрес. Глобата за неизпълнение на това задължение е от 50 до 300 лв. Целта на въвеждането на настоящия адрес през 1999 г. е да се осигури мобилност на гражданите, без да се нарушава връзката с администрацията. В същото време много хора – студенти, родители, които разчитат да запишат детето си в определена детска градина или училище, сезонни работници в страната и в чужбина, хора, които често сменят жилища под наем, дългосрочно командировани и т. н., не желаят да си причиняват сблъсък с администрацията и да се регистрират според закона. Тук въобще не става дума за хората от малцинствата, които не могат да посочат адрес за регистрация, защото не обитават "законни" жилища, нелегално пребиваващи в страната и т.н.
Има много обяснения защо законът не работи и със сигурност те действат комплексно, но сред основните е бюрокрацията. Смяната на настоящия адрес означава да се отиде лично в общината, където да се представи документ за самоличност и удостоверение за раждане, както и документ, доказващ на какво основание заявителят живее във въпросния имот: нотариален акт за собственост или пък договор за наем, ползване и др., съответно - декларация по образец от собственика на имота, че е съгласен с регистрацията в имота му, независимо от договора за наем. На всичко отгоре собственикът трябва лично да подаде декларацията за съгласие или да направи нотариална заверка на подписа, което означава, че регистрацията зависи от него - бил той наемодател или роднина. Ако собственикът е съпруг на кандидата за нов адрес или живее с него във фактическо съжителство, той трябва лично да декларира това.
"В България често наемодателите избягват регистрирането на договор, за да избегнат данъци или по други причини - например прекомерно много регистрирани на този адрес, включително и предишни наематели и др.", коментира Магдалена Костова, директор на дирекция "Демографска и социална статистика" в НСИ. Това автоматично изключва възможността за смяна на настоящия адрес от актуалния наемател.
Кой (не) иска промяна
С прилагането и контрола върху този закон са ангажирани МРРБ и ГРАО, МВР, местната власт. Опитите да се разговаря по темата с експерт от МРРБ или ГРАО удрят на камък. От пресслужбата на регионалното министерство само уведомиха, че институцията не разполага с обобщени данни за динамиката на регистрираното население в страната, тъй като не съществува централизирана система за събиране на данни. Данните се събират и публикуват по общини и населени места на сайта на ГРАО. Същевременно в МРРБ и ГРАО нямат данни и за контрола върху изпълнението на задължението за регистрация по настоящ адрес, който се извършва от общините, и за наложените глоби от МВР за нарушение. От МРРБ обаче са на мнение, че няма нужда от промяна на закона, достатъчно е само гражданите "стриктно да спазват законовите изисквания".
Източници от МВР пък определят като фундаментален проблем липсата на централизация на системите и споделянето на информация между институциите. Той не опира само до блокиране на работата по налагане на административни санкции и до "потъване" на наказателни дела, защото обвиняемите не могат да бъдат намерени и трябва да бъдат обявени за издирване. Общият ефект е, че се застрашава националната сигурност, коментира пред "Капитал" човек от системата. Според него парадоксът е в очакването, че гражданите доброволно ще сменят адреса си на пребиваване.
Многобройни са случаите, когато при опит да се връчи наказателно постановление, да се реагира на сигнал, да се разпита или да се установи дадено лице на посочен настоящ адрес се оказва, че там само на хартия са регистрирани десетки, но реално ги няма. Наказателните постановления за неспазване на закона за адресна регистрация се трупат в съответното РПУ, а обществото получава ясен пример, че неспазването на закона не води до отговорност. Според Магдалена Костова от НСИ не е сработил и опитът за регулиране на адресните регистрации с прилагането на мерките по Закона за етажната собственост. Според нея решението е в промени, които да създадат стимул за гражданите да регистрират настоящия си адрес.
Как го правят другаде
По света има много примери как държавите създават такива стимули за гражданите си. Националният регистър на населението в Испания - Padron, позволява ползването на социални или здравни услуги само при наличие на регистрация в съответната община. Американската и британската електронни системи за регистрация са вградени в съответните правителствени сайтове, а самото регистриране става чрез попълване на няколко формуляра по електронен път. Системите автоматично разпределят данните към съответните институции.
Във Франция адресната регистрация е оставена на инициативата на гражданите, а избирателните списъци се оформят с деклариране на местоживеенето в съответната община, коментира за "Капитал" Стефан Манов, член на Обществения съвет към ЦИК и представител на Обществения съвет на българите във Франция, който живее в Париж. Националният статистически институт на Франция извършва функцията на ГРАО в България - засича новозаписалите се на едно място да бъдат отписани от друго.
2015 г. бележи рекорд по изборен туризъм
Според Института за развитие на публичната среда (ИРПС), който отдавна следи изборния процес, на предишните местни избори е отбелязан рекорд в данните за вътрешната миграция у нас. "През април 2015 г. са отбелязани 34 924 нови регистрации по настоящ адрес, което е последният възможен момент преди местните избори през октомври, тъй като се изисква поне 6-месечна регистрация в дадено населено място преди изборния ден. Към онзи момент това е абсолютен рекорд за времето след 2011 г., никога преди това не е отчитана такава вътрешна миграция с приоритет към малките селца", се казва в анализа на ИРПС. Има села, в които населението нараства двойно - например село Тошевци, Видинско, със 125 души постоянни жители, в периода февруари - април 2015 г. се появяват 251 новорегистрирани по настоящ адрес. След тези избори законът беше променен и се въведе норма за броя на лицата, които могат да се регистрират по постоянен адрес в едно жилище, като се въведе ограничение от 4 месеца за регистриране на настоящ или постоянен адрес в хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон.Междувременно се промениха на два пъти и условията за създаване на кметство и към момента това става при население над 350 души, което означава и че само в такива места ще има кметски избори. Това премества интереса към постоянните жители. Има някои любопитни случаи на увеличение на постоянните жители в малките села в последните месеци преди срока, но без драстични примери. Така например благоевградското село Бистрица през декември 2018 г. е имало 267 постоянни жители и 63 с настоящ адрес. През юни т.г. жителите с постоянен адрес там вече са 564, а регистрираните с настоящ адрес са 66. В Горно Хърсово през декември м.г. има 228 постоянни жители, а през юни т.г. 438 души. В поморийското село Медово през декември има 342 постоянни жители, към момента са 350, но пък там хората с настоящ адрес са повече от постоянния - 371 души. В Ново село, Великотърновско, през декември е имало 301 постоянно регистрирани, а през юни - 378, в Горски Долен Тръмбеш от 340 те са скочили на 350. Дали някъде този прираст е изкуствен е трудно доказуемо, особено когато става въпрос за увеличение с няколко десетки.
- Законът за гражданската регистрация масово не се спазва, а контролът на практика липсва
- Проблемът става актуален около местни избори и после отново потъва в забвение
- След поредна нормативна промяна, за предстоящия вот няма сериозна вътрешна миграция, както през 2015 г.
Специфичен български феномен: закон, който засяга всички граждани, известен с това, че масово не се спазва, но въпреки това върху него се градят политики и се реализират важни права. Такива закони в България не са малко, а един от тях е задължението за адресна регистрация по настоящ адрес. Проблемът става особено актуален най-вече преди местните избори заради изборния туризъм на електората, макар че през пролетта на тази година той стана център на дебат заради адресната регистрация на кандидата за евродепутат Делян Пеевски. Едва покрай натиска на гражданското общество върху Централната избирателна комисия (ЦИК) да извърши ефективна проверка дали Пеевски реално живее на адреса си в България, или през повечето време е в държава извън ЕС много хора научиха, че Изборният кодекс всъщност не се интересува от реалното положение, а само от формалната регистрация на настоящ адрес. Това важи за всички избори освен президентските, където се изисква 183 дни ефективно пребиваване в България.
1 коментар
Регистрацията по настоящ адрес в Холандия и Германия е като в България - трябва документ, който посочва основание за ползване, и лична карта и лично явяване. Предполагам, че зависи от конкретната община колко болезнен ще е бюрократичният процес.