С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 31 авг 2017, 15:44, 3969 прочитания

Позиция: Антикорупционният закон на кабинета създава шайка от платени доносници

"Програма Достъп до информация" е поредната организация с унищожителна критика срещу проекта

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
И "Прозрачност без граници" с критики към закона
Също в четвъртък критична позиция публикува и Асоциация "Прозрачност без граници", но тя е концентрирана по-скоро върху конкретни разрешения на законопроекта, а не върху концептуални проблеми. Специално се изтъква, че не е сполучливо предложението съставът на новата антикорупционна комисия да бъде избиран само от Народното събрание, и то чрез обикновено мнозинство. Препоръчва се да се даде възможност за участие в този процес на всички власти. Критикува се като прекомерно дълъг мандатът от шест години на комисията и се правят и други възражения по начина на нейното конституиране. Също както и във всички други становища се прави препоръка уредбата на конфискацията на незаконно имущество да си остане в отделен закон.
Проектът за антикорупционен закон на правителството създава шайка от платени доносници, които да оправдават репресия срещу висши държавни служители, натоварени с важни за обществото решения. Тази оценка се прави в становището на "Програма Достъп до информация" (ПДИ) по проекта за Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, изготвен от Министерството на правосъдието. Конкретните текстове са записани в чл.87, ал.4-6 – въвеждането на възможност за използване на т.нар. доброволни сътрудници от новата свръховластена антикорупционна комисия, чието създаване се предлага в проекта. При това се предвижда, че редът за използването на доброволни сътрудници ще се урежда с инструкция на комисията, като те ще имат пълна анонимност, включително и в наказателното производство. Данни за тях ще "могат да се предоставят на съда и прокуратурата само след писмено съгласие на лицата във връзка с конкретно наказателно производство и при спазване разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация".

"Въвеждането на механизъм за подаването на доноси и създаването на постоянни доносници е абсолютен анахронизъм и е в тежко противоречие с конституцията и конвенцията [по правата на човека], както и със самите основи на правовата държава и върховенството на закона", пише в становището на ПДИ. Това е съвсем различно от създаването на механизъм за подаване на сигнали, са казва още там. "Друго нещо е създаването на шайка от платени доносници, които да служат перманентно за "пощенска кутия", която да оправдава репресивни акции срещу висши служители, които вземат важни за обществото решения. Подобна система при съществуващата култура в някои институции, останала от миналото, може да превърне борбата с корупцията в борба срещу почтеността за сметка на обществения интерес", е коментарът на експертите.


В предишния антикорупционен законопроект на Меглена Кунева имаше нещо подобно – там бе предвидена възможност да се плаща награда на журналисти, когато по техни публикации е образувано производство по отнемане на имущество и то приключи успешно. Тази идея бе подложена на унищожителна критика и пропадна заедно с целия проект, но в новите предложения тя се е възродила в може би още по-уродлива форма.

Отново унищожителна критика за базисни и всеобхватни дефекти на проекта

Становището на ПДИ, адресирано до правосъдния министър, е поредното от последните дни, в което се съдържа унищожителна критика срещу проектозакона на правителството, включително и по отношение на неговата концепция, противоречие с конституцията и международното право. В текста е направен опит да се изтъкнат и някои подобрения на сега действащия режим и някои положителни сравнения спрямо провалените законопроекти на Меглена Кунева от предишния парламент, но това е очевидно от желание да се демонстрира конструктивност. Посочените дефекти са базисни и всеобхватни, те са свързани и с методологията, с безобразната правна техника, специално се акцентира върху практическата липса на мотиви доколко въобще е необходим такъв закон.



"В проекта има няколко основни проблема: 1) обхват на закона; 2) основни понятия; 3) правна техника; 4) разделение между превенция и репресия; 5) включването на конфискацията в уредбата; 6) уредбата на публичността на декларациите, които се подават; 7) защита на основни права", пише още във въведението на текста. Така изброени, те практически означават, че законопроектът е непригоден за обсъждане, макар че този извод не е директно направен.

"Липсва обосновка защо е необходим един общ закон, който да обхваща всички дейности по противодействието на корупцията", пише там. В развитите демократични държави такъв по правило няма, защото борбата срещу корупцията е резултат от множество законови и подзаконови актове, прилагани от различни държавни органи. Едни от тях са в сферата на превенцията, а други – на репресията, и тези две сфери не бива да бъдат смесвани. До момента проблемите в борбата с корупцията са в няколко основни насоки и тяхното решение по нормативен път може да се търси с прецизни разпоредби в действащите закони, а не с нов закон.

"Проблемът, обозначен като "фрагментирано законодателство", не е адекватно идентифициран, доколкото много европейски държави, които провеждат ефективна превенция на корупцията, имат същото законодателство." Изброени са само пет закона без ясна връзка помежду им, а са пропуснати редица други, които имат пряка връзка с корупцията, като например законите за администрацията, за държавния служител, за обществените поръчки, за достъп до обществена информация, Административнопроцесуалният кодекс и др. В този смисъл новият проект няма да преодолее "фрагментираното законодателство", пише в становището. Нещо повече - цялата административна неразбория около създаването на един орган, преназначаването и назначаването на служители, създаването на нови сайтове и на нови информационни продукти, подзаконови актове и разучаването иц ще загуби време и ще създаде неминуеми практически проблеми.

Липсва ясно разграничение между превенцията на корупцията и репресията. Същевременно няма причина материята по конфискацията на имущество при престъпления като поръчкови убийства, грабежи, сводничество и други да се третира като противодействие на корупцията. Такова размиване може да доведе единствено до неефективност в борбата както с корупцията, така и с престъпността, освен това то свидетелства за неразбиране на основните елементи и характеристики на корупцията и ефективните мерки срещу нея.

Липса на превенция и засилване на репресията

Законопроектът създава впечатление за липса на превенция и за засилване на репресията, включително и чрез неясни понятия, като например що е то "прояви на корупция". Установяването на такива "прояви" ще води до репресия – тайно проследяване, проверки и друга намеса в личната сфера. Преследването на корупцията във всички демократични държави с традиции се осъществява чрез полицията и съда. Всякакви опити за създаването на паралелни структури поставят под риск самите основи на демократичното общество и принципа за върховенството на закона.

Накрая на становището се правят и препоръки, систематизирани в девет точки, чийто основен смисъл е да се започне законодателният процес наново по класическа схема - от цялостна обосновка на необходимостта от нов закон, включително и чрез разглеждане на алтернативната възможност за промени в действащите закони; да се създаде ясен ангажимент и отговорности на всички държавни органи за прилагане на превенцията, а репресивните мерки да бъдат оставени на полицията, съда и прокуратурата,"чието реформиране е предмет на промени в други закони"; да отпадне уредбата на конфискацията от този закон; ясни дефиниции на основните понятия; да се създаде национален регистър на всички декларации за имущество и интереси, като при държавните служители публична да бъде само частта за интересите и др. Съвсем на финала се препоръчва да се продължи общественото обсъждане на закона.

Позицията на ПДИ бе предшествана от също крайно критичните становища на Висшия адвокатски съвет и Български институт за правни инициативи, като и трите организации са в Съвета за съдебна реформа към Министерството на правосъдието.
Сотир Цацаров е "категорично против" новият орган да има технически средства за подслушване

Главният прокурор Сотир Цацаров отправи поредици от забележки към проекта на БСП за антикорупционен закон на среща с лидера на партията Корнелия Нинова по нейна покана. Цацаров уточни, че не дава политически оценки, а препоръките му са професионални. Когато обобщаваше предложенията на социалистическата партия за нова специална агенция за борба с корупцията, той каза, че по същество това ще е "структура, директно подчинена на президента".
Всичките му бележки обаче бяха по конкретни текстове и разрешения в закона, без да се спира на концепцията и принципната му съвместимост с конституцията и международните актове.
За някои от текстовете той заяви "категорично против" - като например неуточнената възможност агенцията да притежава технически способи за подслушване. "Специалните разузнавателни средства трябва да бъдат прилагани само от един център, защото това е възможност за контрол", каза Цацаров, като допусна, че агенцията все пак може да иска да бъдат прилагани СРС.
Главният прокурор поиска още да се ограничи кръгът на лицата, които могат да са обект на разследване по този закон (БСП предлага 44 категории), защото сред тях има и такива с имунитет, които се проверяват от следователи. Цацаров смята, че този списък трябва да се прецизира - "защо например там са членовете на управителния съвет на спортния тотализатор, а не членовете на КЕВР например". Поиска и синхронизиране на разследващите правомощия с НПК, както и уточняване на терминологията. "Какво означава "оперативно внедряване". Това звучи на границата на нарушаване на правата на гражданите", попита главният прокурор. Сред препоръките му са и по-ясен механизъм за номиниране и назначаване на председателя на агенцията, процедура на контрол на работата й и др.
Заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност, което президентът свика по темата за 9 октомври, ще е форма на диалог, в която ще може да се даде разумното решение как да се противодейства на корупцията, предвижда Цацаров. Според него простото противопоставяне на проектите на опозицията и на управляващите, към който също имал забележки, нямало да даде ефект. "Предпочитам да гледам с оптимизъм - разчитам на това, че би следвало да има разум и да се намери златното сечение на двата законопроекта", каза той.
В петък Корнелия Нинова ще разговаря и с президента Румен Радев.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Кой ще превъоръжи пехотата 3 Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

20 сеп 2019, 1252 прочитания

Топ обявите за работа на Karieri.bg Топ обявите за работа на Karieri.bg

Преглед на актуалните предложения за работа в областта на маркетинга, финансите, IT, сектора, търговията, човешките ресурси

20 сеп 2019, 471 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Кабинетът одобри новия проектозакон за спорта

В него е заложена възможност за безвъзмездно отдаване под наем на спортни обекти, които са общинска собственост, и имоти за строеж на такива

Константинос Милонас: Съкровищата на България са данъците и IT талантите

Изпълнителният директор на клъстера на Adecco Group за Гърция и България пред "Капитал"

Споделеното падение на WeWork

За по-малко от 9 месеца основаното в Ню Йорк дружество се превърна от един от най-високооценените стартъпи в САЩ в компания със съмнително бъдеще в инвестиционните кръгове.

Тайната държавна сграда

Холдингът на икономическото министерство ДКК е купил право на строеж в свързаното дружество "София тех парк" срещу 22 млн. лв.

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Ново място - Cafe 1920

Традиционната българска кухня с модерен прочит

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата