Кабинетът одобри новия проектозакон за спорта

Промените може да оставят без държавно финансиране няколко зимни спорта като фигурното пързаляне, шорттрек, хокей на лед и дори биатлона.

Министерският съвет одобри проекта за нов закон за физическото възпитание и спорта и предложи на Народното събрание да го приеме. Законопроектът, внесен от спортното министерство, съдържа 15 глави и 153 члена спрямо досегашните 12 глави и 69 члена, предава "Дневник".

В него са заложени промени по отношение на възможностите за инвестиции в спортни обекти и съоръжения, по отношение на статута, правата и задълженията на спортните организации, както и регламентирането на ниво закон на борбата срещу употребата на допинг. От спортното министерство заявиха, че новият закон ще засили контрола и изискванията към спортните организации, които получават държавно финансиране.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Безвъзмездни опции

В закона е заложена възможност за безвъзмездно отдаване под наем на спортни обекти и съоръжения и имоти за строеж на спортни обекти и съоръжения, които са държавна или общинска собственост, за срок до 30 години. В момента срокът е 10 години. Новият срок ще важи само в полза на спортен клуб, спортна федерация или обединен спортен клуб, регистриран като юридическо лице с нестопанска цел за общественополезна дейност.

Заявителят на право за ползване под наем се задължава да инвестира сума, не по-малка от петдесет на сто от пазарната оценка на спортния обект, когато става въпрос за срок над десет години. Условието за безвъзмездно право на строеж или отдаване под наем е обектите да са "предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности с национално значение в областта на спорта, физическата активност и физическото възпитание".



Още при обсъждането на проектозакона през пролетта спортният министър Красен Кралев коментира, че новата система за отдаване под наем цели да регулира инвестициите в спортната инфраструктура, "защото без такава не може да се прави нито масов спорт, нито елитен".

Промени в условията за финансиране

В законопроекта се предвижда възможност спортните клубове да бъде регистрирани и като всякакъв вид капиталово търговско дружество. В същото време се запазва действащото сега правило финансиране с публични средства да могат да получават само клубовете, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.

Спортни клубове ще могат да членуват само в една спортна федерация. Те ще бъдат задължени да имат наети треньорски кадри, за да бъдат вписани в регистъра на спортните организации. От спортното министерство очакват тези две условия да доведат до ограничаването на съществуването на т.нар. клубове фантоми. От своя страна спортните федерации трябва да имат най-малко 15 членуващи клуба, регистрирани в поне три административни области, за да получат лиценз от министъра. В действащия закон изискването е за седем клуба.

Освен това федерациите ще могат да получат държавно финансиране при две условия: ако имат не по-малко от 20 членове или когато картотекиран от тях спортист е спечелил медал за България от олимпийски игри в съответния спорт.

Кой е под риск

Последното изискване може да остави няколко ключови зимни спорта без държавно финансиране. Сред тях попадат фигурното пързаляне и шорттрекът, които са обединени в Българската федерация по кънки, хокеят на лед и дори най-силният зимен спорт - биатлонът.

Ако бъде приет в този си вид, законът или ще остави тези федерации без държавно финансиране, или ще ги принуди да регистрират клубове фантоми, или ще трябва да "върнат в спорта" Евгения Раданова и Екатерина Дафовска.