С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 1 сеп 2017, 14:00, 21865 прочитания

Талантливият Макрон и съгласният Борисов

България подкрепи подозрително бързо предложенията на Франция за командированите служители, без да отчете, че и тя ще загуби

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

"След като опитът на Франсоа Оланд за реформа на трудовия пазар не успя, започнахме да се шегуваме, че французите искат промяната, но не я приемат", казва Жан, който е автомобилен инженер. "За да остане на власт повече от един мандат, Макрон също не трябва да се опитва да премахне протекциите, които французите обичат толкова много. Въпреки че те вече пречат на нашата икономика", признава той.

Неговата компания е една от първите, които изнасят част от дейността си в Румъния преди години - заради по-евтината работна ръка и значително по-благоприятното трудово законодателство. "Но румънците крадат нашата работа", посочва Жан (името е сменено по негово желание). Неговите думи обясняват как проблемите, които тревожат френското общество и пречат на втората най-голяма икономика в ЕС, стигнаха до вратата на България.
Промените в директивата за командированите работници станаха официалният мотив за визитата в Източна Европа на френския президент Еманюел Макрон. По същество целта на Макрон е да ограничи възможностите за работа и бизнес на източноевропейците в по-богатите членки на ЕС.


Въпреки че България също ще е сред засегнатите, президент и премиер се отнесоха по-скоро благосклонно към идеите на френските гости. В замяна София се надява на подкрепа за т. нар. преддверие на еврозоната (механизмът ERM II) и шенгенското пространство. Ако логиката на случилото се е просто сделка, тогава въпросът е кой губи и кой печели от нея.

Фалшиви решения на фалшиви проблеми

Дебатът за "нелоялната конкуренция" и "социалния дъмпинг" на Източна Европа, в която заплатите и данъците са по-ниски, беше започнат от председателя на ЕК Жан Клод Юнкер преди няколко години.



На фона на целия европейски пазар на труда делът на командированите работници е незначителен - през 2014 г. те са 1.9 млн. души, което е едва 0.7 % от общия брой на заетите в съюза. Почти половината от командировките идват от строителния сектор, като там посоката на движение обикновено е от изток на запад (виж графиката).

"Командироването на работници е маловажен канал за конкуренция между страните с ниски и високи заплати. Вносът на стоки и офшорингът имат много по-голям ефект върху работните места, заплатите и социалните условия в държавите с високи заплати", твърдят икономисти от влиятелния тинк-танк Bruegel. И допълват, че ако се тръгне в тази посока, следващата стъпка е въвеждането на тарифи за стоки, внасяни от страни от ЕС с по-ниско заплащане, и поставянето на ограничения за офшоринг към тези държави. Което разрушава европейската идея за свободно движение на стоки, хора и капитали. "Няма спор, че заплатите в източноевропейските и западноевропейските държави са чувствително различни. Това обаче е продукт от много различното им икономическо развитие, а не на целенасочена политика на потискане на заплащането в новите страни членки", казва Адриан Николов от Института за пазарна икономика. С други думи, френският президент се опитва през ЕК да реши един структурен проблем (различното ниво на развитие на различните икономики) с административни мерки.

Според Bruegel въвеждането на принципа "еднакво заплащане" в бъдеще може да доведе до увеличаване на сивата икономика. А това всъщност е слонът в стаята - работещите на черно в западните икономики са над 100 пъти повече от командированите служители.

Защо България в крайна сметка губи

"Заедно се обединяваме около необходимостта за реформи на директивата за командированите работници, а аз съм благоприятно настроен към присъединяването на България към Шенген и еврозоната", каза френският президент по време на посещението си в България преди дни. Което пък остави впечатление, че във Варна той е получил пълна подкрепа за предложенията си за реформа на трудовия пазар в ЕС. "Не точно", казва източник от кабинета, пожелал анонимност. Той представя нещата по-скоро като "дружелюбно изслушване", но смята, че темата не е толкова важна за София, защото командированите работници не са кой знае колко голям въпрос за нас.

Те към момента са едва 0.5% от всички заети в страната. Но за пет години - от 2010 до 2015 г., са нараснали с над 160%, което поставя въпроса дали идеите на Франция няма да са в ущърб на българския бизнес (а и бюджет) в бъдеще.

От началото на тази година например вече се изисква командированият служител в друга страна от ЕС да получава минималната за сектора ставка в приемащата държава за времето, за което е изпратен там. Заради европейската директива в българското законодателство беше направена промяна, според която командировъчните вече се добавят към брутната заплата. Така много фирми започнаха да плащат осигуровки на максималния осигурителен праг, което допълнително намалява конкурентоспособността им спрямо други източноевропейски страни, които не прилагат тази практика. Собственик на българска фирма, която командирова дългосрочно свои служители във Франция, например обяснява, че заплатите на неговите служители винаги са били на едно ниво с тези на местните работници. Нетните им възнаграждения дори са малко по-високи заради по-ниските осигуровки тук. Френските фирми, които вземат български подизпълнители, няма как да предложат по-ниски заплати, тъй като това би ги сблъскало със синдикатите.

Новите предложения на ЕК за промени обаче отиват още по-далече - вместо за минимално заплащане вече се говори за възнаграждение (заплата+всички добавки и премии, предвидени по закон). А това означава, че ако промяната бъде приета и българска фирма изпрати свой служител в Белгия, за времето на престой тя ще трябва да му начисли върху заплатата и различните добавки, които се полагат на белгийците по закон. Те може да са за прослужен стаж, за коледни и великденски бонуси и т.н. Освен установените по закон надбавки към заплатата работодателят ще дължи и тези, записани в колективен или браншови трудов договор за съответния сектор, които досега важаха само за строителството. "Ще станем и по-неконкурентни на търговете за обществени поръчки зад граница", казва данъчен консултант.

Последната промяна е свързана с времето, в което даден служител може да е командирован - ЕК предлага ограничението да е за 24 месеца, докато Макрон настоява за 12. Което пък е начин бизнесът да се принуди да плаща данъци и осигуровки в страната, в която изпраща своите служители, когато става въпрос за дългосрочни договори.

Обещания за вътрешна употреба

Всичко това е част от мащабен натиск от страна на Макрон, за да го ползва в борбата си с френските синдикати, чиято подкрепа му е нужна. А ако прожекторите се насочат върху командированите работници, ще има място за маневри: борбата срещу "нелоялната конкуренция" от изток ще канализира напрежението, свързано с растящата имиграция от бившите френски колонии, а и ще предложи логично обяснение защо безработицата във Франция е по-висока от тази в повечето източноевропейски държави. Но в тази си битка новият френски лидер използва познати стари протекционистични мерки, разчитайки на влияние в Брюксел и Берлин.

Прегръдката на България е странна. В замяна Борисов получи единствено устна подкрепа "за волята да влезе в чакалнята на еврозоната". Което все още не означава нищо, защото е важна позицията на Европейската централа банка. Това, което Макрон заяви е, че Франция активно ще сътрудничи на страната ни за участие във всички дебати за икономическото и финансовото бъдеще на Европа. В същия дух френският президент се изказа и за Шенген. Според източници от управляващите страната ни би могла да бъде допусната до шенгенското пространство по въздух и вода, но ако бъде склонена Холандия, което все още не е направено.

Целите са правилни - еврозоната и Шенген са ядрото на ЕС и влизането в него е важно. Но бързото съгласие на Борисов е не само странно, а и тактически погрешно. 
Казусът с транспорта

Правилата за международните шофьори са в отделна директива, в която също има идеи за промени. В момента секторът е доминиран от източноевропейски компании, тъй като успяват да се конкурират с по-ниски разходи за труд (да не се бърка със заплати). Една от тях е изискването за два дни почивка вкъщи след три седмици работа зад граница. "Няма как, ако даден камион се намира между Германия и Италия, да го върнем за два дни. Това означава да закупим самолетен билет на шофьора, камионът да стои през това време на паркинг и след това отново шофьорът да лети обратно", казва Христо Христов, изпълнителен директор на "Дискордиа". Според него изискването стандартната почивка от 45 часа, която се полага на шофьорите, да не е в превозното средство, а в хотел, също е спорно. "Проблемът е, че там, където трябва да спре камионът, обикновено няма хотели. А тези паркинги не са охраняеми и не се носи отговорност за открадната стока или за други щети", допълва Христов.

Другият дебат е за максимума дни за каботаж (вътрешни курсове в друга държава). Българският евродепутат Петър Курумбашев разяснява, че първоначално се е говорело те да бъдат 7 дни в месеца, Макрон е поискал един ден, в крайна сметка в европарламента е влязло предложение за 3 дни. "Франция излиза с послание, че за да остане в съюза, трябва да се променят правилата в него. Не трябва да отстъпваме от нашия национален интерес", убеден е Курумбашев.

Трябва да се има предвид и друго – промените в директивата, която засяга останалите сектори и която България е на път да подкрепи, ще наложат правилата за формиране на заплатите и в транспортния сектор. Което означава, че и там разходите за труд ще се увеличат.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Купуваме миночистачи втора ръка, транспортът струва колкото цената на всеки от тях Купуваме миночистачи втора ръка, транспортът струва колкото цената на всеки от тях

Старите холандски бойни кораби "Мааслуис" и "Хелевутслайс" не могат да се придвижат сами до Варна

10 дек 2019, 437 прочитания

Застрахователи плащали за мерене на кръвно в болница и запазен час за операционна Застрахователи плащали за мерене на кръвно в болница и запазен час за операционна

Здравните дружества искат законова яснота какво да покриват и какво не

10 дек 2019, 289 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Осем години по-късно: Какво се случи с някогашните млади надежди на БСП и ДСБ

Къде са сега хората, на които през 2009 г. им предващаваха успешна кариера

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10