С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 1 сеп 2017, 15:16, 25826 прочитания

Осем години по-късно: Какво се случи с някогашните млади надежди на БСП и ДСБ

Къде са сега хората, на които през 2009 г. им предващаваха успешна кариера

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- Преди осем години от тях се очакваше да станат лидери, новите лица в БСП и ДСБ, които ще определят политиките им.

- Някои успяха да станат дори министри, макар и от други формации, но повечето напуснаха разочаровани.

- Част от тях споделиха как се оцелява в политиката .

Още по темата

Депутатът, който стана овчар

Бившият народен представител от БСП Димитър Горов от две години гледа овце край Ловеч

25 дек 2017

Изгубеното поколение на ДСБ

Разочаровани и обидени, няколко от младите надежди на партията се оттеглят от партията на Иван Костов

30 мар 2012

Скуката отива на кино

БСП се отваря и търси симпатиите на по-младите избиратели

26 юни 2009
През 2009 г. в навечерието на парламентарните избори "Капитал" представи младите надежди в БСП и ДСБ (на снимките). От тях се очакваше, че ще станат новите лидери на формациите, ще влияят върху политиките им, ще ги виждаме в изпълнителната власт. Изглеждаше логично и последователно развитие - от младежките структури на партията, през натрупване на опит в местната власт до националната политика.

Погледът назад след осем години разкри шарена картина - от десетимата представители на левицата и десницата само двама членуват все още в БСП, а един - формално в ДСБ. Обясненията защо "перспективните" се разочароваха са няколко - конкретни спорове по политики, интриги, нови и по-привлекателни формации с бързи писти за развитие, дълги години в опозиция, успехи на протежета, които демобилизират, а може би и надценени очаквания.


БСП не беше безалтернативна вляво

Около петдесет процента успеваемост - така може да се изчисли развитието на селекцията от млади кадри на БСП през 2009 г осем години по-късно. При условие че се приеме за постижение това, че те все още са в партията. От четиримата - трима мъже и една жена, единствено Драгомир Стойнев е на позиция, от която може да влияе върху поведението на социалистическата формация и да "прави политика" от името на БСП. Галина Асенова и Трендафил Величков напуснаха партията, а Димитър Горов е редови член (но пък се ожени за ръководителя на пресцентъра на "Позитано" 20 Жанет Пашалиева, с която имат две деца).

През лятото на 2009 г. безоблачният политически пейзаж, който се виждаше от "Позитано" 20, се промени драстично за няколко седмици. По това време лидер на партията от осем години беше Сергей Станишев, който излизаше от първия си мандат като премиер. Само дни по-късно обаче той беше победен на парламентарните избори от "новака" ГЕРБ, оглавяван от скоро избрания кмет на София Бойко Борисов. През април 2017 г. генералът сформира вече трето правителство. Преди осем години пък сегашният лидер на БСП Корнелия Нинова стана за кратко член на ръководството на партията, след като първо беше уволнена като зам.-министър от Станишев и тепърва се пускаше в кампанията за първия си мандат като депутат.
От ляво на дясно: Драгомир Стойнев, Галина Асенова, Трендафил Величков, Димитър Горов - младите надежди на БСП през 2009 г.

Фотограф: Цветелина Белутова

На този фон най-последователно е развитието на Драгомир Стойнев. От дистанцията на времето дори може да се каже, че през 2009 г. е бил подценен, описван просто като икономически съветник на тогавашния премиер. На всички следващи парламентарни избори Стойнев печели място на народен представител, а в едно от изданията на Народното събрание оглавяваше социалната комисия. В правителството на Пламен Орешарски стана и министър на икономиката и енергетиката. През 2014 г. Стойнев изгуби балотажа с Михаил Миков за председател на БСП. На последните парламентарни избори той сглобяваше икономическата част от платформата на БСП, а сега е едно от изключенията в ръководството - едновременно е член на ИБ и депутат. Дотук стигна с неизменната подкрепа на настоящия зам.-председател на БСП Кирил Добрев.



"Драгомир Стойнев успя, защото има познанията, образование и знае езици", казва един от младежите преди осем години, макар и не от първите редици в БСП. Според него в партията "теренът е свободен за изява" и "не е вярно дежурното обяснение, че не се дава път на младите". "Ами защо не приемем, че посочените за надежди са повярвали, че кариерата нататък им се дължи, без да полагат усилия", казва той, който не стана член на Националния съвет за малко, не е бил никога депутат и в момента не е сред приближените на "Позитано" 20.

Друг от младежите през 2009 г. - Трендафил Величков, също успя да се кандидатира за председател на партия, но на АБВ. Там израстването му стана в сгъстени срокове - от основател през 2014 г., през член на Изпълнителното бюро до зам.-председател. Участва и в изпълнителната власт, когато формацията на бившия президент Георги Първанов беше коалиционен партньор на ГЕРБ - две години областен управител на Пазарджик.

Позицията, до която стигна в БСП, беше зам.-председател на младежкото обединение и ръководител на отдел "Младежка политика" на "Позитано" 20. Според него причината да си тръгне е, че "тогавашното ръководство сложи на масата за продан много от идеите на левите хора и левицата и започна страшен алъш-вериш с тях. Справка - управлението на Пламен Орешарски". Разочарованието от БСП съвпада по време и с превръщането на АБВ в партия. От днешна гледна точка не приема изобщо оставането си в политиката за даденост. "То е гарантирано само за няколко групи хора – протежетата на лидерите от бившия режим, децата и внуците на тези лидери, децата на хора от тогавашната интелигенция, както и протежета и децата на много богати хора от тъй наречения преход. Погледнете последните няколко издания на парламента и ще видите, че младежката част е съставена главно от деца на богати родители. Тази тенденция ще се засилва в бъдеще. Аз не съм от тези групи и никога не съм гледал на политиката като начин на изхранване, професия или занимание за цял живот."

Политика може да се прави и извън партиите, казва и Галина Асенова, която през 2009 г. беше зам.-председател на младежката организация на БСП, член на Националния съвет на партията и общински съветник в Перник. От три години тя работи във фондация "Работилница за граждански инициативи", след като напусна с гръм и трясък общинския съвет и партията през пролетта на 2014 г. "В българската политика оцеляват хора, които са готови да станат част от статуквото, без значение млади или стари - това е цената, която трябва да платиш. Дълго време си мислех, че каузи и професионализъм са нещата, които те държат в нея. Винаги обаче идва моментът, в който трябва да прекрачиш границата – на собствените си разбирания, на ценностната си система. Да научиш кога да аплодираш и кога само да се усмихваш, как да водиш задкулисни игри, така че резултатът да е в твоя полза. Да поставяш условия, да оцеляваш със средствата на другите. Това някои хора наричат "дълга писта в политиката". Тя служи по-скоро на силните на деня в стремежа им да моделират, да "отгледат себеподобни", казва Асенова днес.

Само Димитър Горов засега приема ситуацията търпеливо, без емоция. След седем години като депутат, водач на листата в Ловеч и областен председател там, на изборите през март 2017 г. той беше поставен на последно място и не успя да влезе в Народното събрание. Горов попада в категорията на хората с недостатъчно гъвкав гръбнак и грешни сметки - в годините не се включи в ничие лоби и даже отказа да играе с едните срещу другите в БСП, за което сега си плаща. Не мисли обаче да напуска. "За разлика от тези, които са в партията по рождение, аз съм по убеждение", казва Горов с усмивка - "баща ми не е бил висш комсомолец, а майка ми не е имала вземане-даване с членовете на Политбюро. Аз съм момче, което е тръгнало от много ниско и като такъв смятам, че постигнах максималното в политиката на този етап".

Многообразието вдясно ги събираше и разделяше

Допреди десетина години за тях се говореше като за новото поколение на ДСБ. Млади, образовани, с достатъчно партиен стаж в ръководните структури на формацията и управленски опит, придобит основно в местната власт. От тях се очакваше да поемат щафетата от бившия премиер и основател на партията Иван Костов и заместниците му Екатерина Михайлова и Веселин Методиев. На тях се разчиташе да върнат политическата инвестиция, като се превърнат в двигател на партията.

Местните избори през 2011 г. обаче се оказаха онзи рубикон, който стана причина част от тях да напуснат ДСБ и да потърсят политическа реализация чрез друга партия - едни успешно, други не чак толкова. Тогава четирима - Петър Николов, Даниел Митов, Христо Ангеличин и Прошко Прошков, изоставиха ДСБ и се присъединиха към създадената нова партия на Меглена Кунева "Движение България на гражданите" (ДБГ). В ДСБ останаха Петър Москов и Ивайло Йонков.

Парламентарният вот през 2014 г. отново ги събра в проекта "Реформаторски блок", а изборите тази година пак ги разделиха. Малко преди това Москов сложи точка и на кариерата си в ДСБ. Той избра да остане в изпълнителната власт, след като партията му реши да излезе в опозиция в предишния парламент. Впоследствие влезе в ръководството на Реформаторския блок, но след провала на парламентарния вот остана извън политиката.

Парадоксално, но в момента нито едно от лицата на снимката не е свързано с ДСБ. Още по-парадоксалното е, че четирима от тях достигнаха до висшия ешелон на изпълнителната власт, като само Москов беше министър на здравеопазването в предишния премиерски мандат на Бойко Борисов от квотата на "Реформаторския блок". Останалите, макар и формално да бяха членове на ДБГ, заемаха позициите си по линия на ГЕРБ. Даниел Митов беше министър на външните работи във втория кабинет на Борисов, а Христо Ангеличин беше негов зам.-министър. Петър Николов беше парламентарен секретар на Министерския съвет в същото правителство, а сега е зам.-министър на образованието в третото правителство на Борисов от квотата на "Обединените патриоти". В момента всички са безпартийни без Ивайло Йонков. Неговото членство в ДСБ обаче е формално, защото в предизборната кампания работеше за "Реформаторския блок", а не за обединението "Нова република", в което беше формацията му ДСБ. Пред "Капитал" той заяви, че се е оттеглил от политиката и няма желание да се връща в нея. Занимава се с частен бизнес.

Партиите се превърнаха в лидерски

За членовете и симпатизантите на ДСБ те са "предатели" и "кариеристи", които са напуснали партията, за да си гарантират постове в изпълнителната или законодателната власт. Те обаче имат своето обяснение за политическия избор, който са направили. Едно от тях е съвсем конкретно - посочват опита на тогавашния лидер на ДСБ Иван Костов да вбие клин между тях по време на местните избори през 2011 г. Тогава Прошко Прошков спечели вътрешнопартийните избори в ДСБ за кандидат за кмет на София срещу Петър Москов.

"По време на кампанията и след това бяхме подложени на приятелски огън. Това ни огорчи и озлоби и ние отговорихме, като напуснахме партията", казва Петър Николов. Обяснява, че ако може да върне времето назад, раздялата с ДСБ щеше да стане по друг начин. "Напускането ни тогава създаде впечатление за разцепление в партията, което не беше точно така. Сега виждам, че е нямало смисъл от това, защото в българската политика нещата не са само черно-бели", казва той.

Смята обаче, че ДСБ е изчерпан политически проект. "Партията не се позиционира в дясно-консервативното пространство, а се преформатира като либерална формация. Този сегмент е много тесен и на последните избори се видя, че в това пространство по-успешно стои "Да, България", твърди Николов. Той посочва още два аргумента, които са валидни и за напускането на формацията на Меглена Кунева. Още със създаването на ДБГ се оформили лобита, които са започнали битка за надмощие.

"Партиите в България са лидерски и не можеш да развиеш нормален политически път, като следваш техните възходи и падения", обобщава Николов. Сега идеите на консервативната политика, които е отстоявал в ДСБ - "капитализмът, патриотизмът и църквата", вижда при "Обединените патриоти", въпреки че не е член на нито една от трите партии в коалицията на Красимир Каракачанов, Валери Симеонов и Волен Сидеров.


Не съм зависим от партийни позиции

Прошко Прошков не е член на ДБГ от около година. За напускането му също има конкретна причина. Партията му застанала срещу него, когато той решил да подкрепи предложението на ГЕРБ в Столичния общински съвет (СОС) за увеличението на билетчето за градски транспорт. "Това според мен беше правилно, защото доведе до увеличение на закупените карти за градския транспорт от 100 на близо 30 000", казва той. И добавя: "Тогава собствената ми партия беше така коленичила пред ГЕРБ за всичко в изпълнителната власт и изведнъж, понеже конюнктурно решиха, че им е удобно, си избраха друга позиция за цената на билетчето", казва Прошков. Сега не членува в партия и се е концентрирал върху работата си като общински съветник и зам.-председател на СОС.

"Занимавам се с проблемите на София и не се интересувам от ничия партийна позиция, която е обусловена не от експертиза, и от това дали ще ми пречи на мен или аз ще преча на нея. Не приемам това, че всички си мълчат за куп неща, които не подкрепят", споделя той. Казва, че е разочарован от партийността. "Превърнахме се в партии, чиято координатна система се определя от ГЕРБ, и непрекъснато се обвиняваме, позиционираме и сочим с пръст кой какво прави. Вече повече вярвам на добрите намерения и на експертизата на отделни хора, отколкото на това знамето на коя партия развяват. ДСБ и ДБГ се превърнаха в проекти, които не могат да доставят политика, а са проекти за оставане в политиката", коментира той.

Прошков беше последният от четиримата, които напуснаха ДБГ. Пръв от формацията на Кунева си тръгна Даниел Митов. Той първо беше представител на американския "Национален демократичен институт" в Брюксел, а впоследствие Борисов го покани във второто си правителство за външен министър. Кариерата му най-вероятно ще продължи като представител на международна организация в Европа. Христо Ангеличин беше поканен за зам.-министър на външните работи персонално от Митов и също напусна редиците на ДБГ.


Прошко Прошков обяснява, че изборът му да не е партиен член не е за да "се продаде" след това като гражданско лице, както стана модерно в последните години. "Готов съм да участвам в разговори и процес какво правим, но не да е от типа "събрахме се, защото трябва да оцелеем, и утре пак ще се разделим, защото нямаме еднаква визия как да използваме този инструмент", казва той. Споделя обаче, че нито един от хората на снимката въпреки високите позиции, които е заемал или заема, не се чувства достатъчно удовлетворен от гледна точка на политически продукт. "Независимо че имаме някакъв формален успех, това не е достатъчно от гледна точка на това какво си направил. Аз примерно мога да направя още неща, но не мога да прокарвам идеите си сам", заключава той.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Главният секретар на агенцията за българите в чужбина имал 427 000 лева в касета Главният секретар на агенцията за българите в чужбина имал 427 000 лева в касета

Красимир Томов бе обвинен за участие в корупционна схема начело с директора на агенцията Петър Харалампиев

20 ное 2018, 161 прочитания

Изненадващ избор за нов директор на АЕЦ "Козлодуй" Изненадващ избор за нов директор на АЕЦ "Козлодуй"

Наско Михов е слабо познат в енергийните среди и няма управленски опит в сферата

20 ное 2018, 325 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Две трети от фирмите са неактивни

Общият оборот на компаниите намалява с 1.2% през 2016 г., основно заради строителството, показват данните на НСИ

Икономиката настина

Брутният вътрешен продукт расте по-бавно за второ поредно тримесечие

Ще удържи ли Борисов властта

ГЕРБ няма да се откажат лесно от управлението - през 2019г. се разпределят проекти за над 10 млрд. лв. и се избира следващият главен прокурор

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Звезда и половина

Историкът Уилям Юинг за ретроспективата на легендарния фотограф Арнолд Нюман в София

Всичко е игра

Изложба изследва сложното взаимодействие между видеоигрите и реалността

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Арест за мениджъра на Rеnаult-Nіѕѕаn, чуждите инвестиции изненадващо пораснаха, "Мекалит" ще си партнира с китайската VEM

Емисия

DAILY @7AM // 20.11.2018 Прочетете