С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 1 сеп 2017, 13:18, 11185 прочитания

Политикономика на въоръжаването

Трите мегапроекта за модернизация на армията ни стават заложник на сложни външнополитически баланси

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Българският министър-председател Бойко Борисов никога не е крил, че не обича да дава пари за армията. Премиерът нееднократно и недвусмислено е поставял разходите за отбрана назад в своите приоритети и дори не се е притеснявал да определи идеите за закупуване на използвани изтребители като "даване на пари за бракми". Борисов обаче беше принуден сериозно да ревизира неприязънта си към военните в името на международните отношения: заради новата стратегическа концепция на НАТО след анексирането на Крим, а в по-ново време – и заради заплахите на американския президент Тръмп, че няма да пази отказващите да си плащат съюзници. С посещението на френския президент Еманюел Маркон у нас ребусът около бъдещото превъоръжаване на българската армия стана още по-заплетен.

В настоящата геополитическа ситуация ангажиментът за достигане на 2% от БВП за отбрана се превръща в нещо повече от куха политическа мантра и това не са разходи, които лидерът на ГЕРБ (а всъщност който и да е държавен глава на страна от НАТО) ще може да си спести безнаказано. Към момента индикациите са, че в процеса на превъоръжаването премиерът ще се опита да остане равноотдалечен от различите големи съюзнически държави, които са потенциален доставчик на военна техника. Това обаче няма да е лесно, тъй като интересите им често са взаимно изключващи се. В крайна сметка мнозинството със стиснати зъби даде зелена светлина на два военни проекта – за нов тип бойни самолети и модулни патрулни кораби, и започна подготовка на документацията за трети – за нов тип бронирани машини за пехотата. Общата стойност на трите модернизационни програми е внушителна – от порядъка на 3.5 млрд. лв. Отделен обаче е въпросът как тези разходи ще бъдат разпределени във времето, а също така кога проектите ще стартират и в какъв ред. С изявлението си, че "пехотата е царицата на боя" и че авиацията трябва да е последен приоритет, Борисов даде ясен сигнал, че проектите вероятно няма да вървят паралелно.


Френската връзка

Индикациите, че френският президент идва в България с оръжейна оферта, започнаха още преди посещението му. Изданието La Tribune излезе с публикация, че държавният глава ще лобира за френската оръжейна компания Naval Group да строи двата модулни патрулни кораба за военноморските ни сили. Стойността на програмата е 820 млн. лв. В крайна сметка стана точно така и Макрон действително предложи Франция да модернизира българския боен флот – нещо, което според източници на "Капитал" премиерът охотно е приел.

С последното обаче има поне два потенциални проблема. По-малкият и локален е, че според повечето източници от отбранителния сектор поръчката за бойни кораби е писана за българската корабостроителница "Делфин" с посредничеството на бизнесмена Кирил Домусчиев. Ако сделката действително отиде при французите, Борисов няма да спази ангажимента си към него. Евентуално "соломоновско" решение би могло да се окаже наемането на "Делфин" като локален подизпълнител, който да сглоби корпуса, а електрониката да се достави от френската военна корпорация Thales, с която варненската корабостроителница има споразумение за сътрудничество.
Макрон действително предложи Франция да модернизира българския боен флот – нещо, което според източници на "Капитал" премиерът охотно е приел.

Фотограф: Велко Ангелов [Дневник]

Това обаче не решава втория проблем. А той е, че дори при подобно дипломатическо решение Naval Group, които искат да ни продадат своите кораби GoWind, ще останат извън играта. А това е същата корпорация, която под името Armaris трябваше да продаде на България четири корвети от същия тип за 1.5 млрд. лв.. Ангажиментът за това беше направен от премиера Сергей Станишев през 2007 г., , след това бройката на корабите бе намалена на два, а в крайна сметка Бойко Борисов се отметна две години по-късно след разговор с президента Никола Саркози. Така че френската отбранителна индустрия има доста дълга и печална история на неизпълнение на ангажиментите на българска земя. В този смисъл обещанията на Борисов към Макрон до голяма степен създават неприятно усещане за дежа вю.



Френският военнопромишлен комплекс обаче има своите черни точки в досието, що се отнася до изпълнението поръчки за българската армия. Така например Eurocopter е отговорен за най-спорната сделка за армията ни – тази за доставка на вертолетите "Кугър" и "Пантер", които се оказаха небронирани и практически негодни за безопасно използване в реални военни условия. В момента двете страни водят насрещни арбитражни дела помежду си за неизпълнение на офсетни ангажименти, като например модернизация на инфраструктурата на летищата "Крумово" и "Чайка", както и инвестиция на стойност 60 млн. евро в българската икономика. В този смисъл е доста интересно да се види как ще се развият в крайна сметка тези арбитражни дела в контекста за договорките между Борисов и Макрон.

Рицар без броня

Другият интересен момент покрай военнопромишлената офанзива на френския президент у нас е, че по време на разговорите с българския премиер той е повдигнал въпроса и за евентуална доставка на бронирани машини за сухопътни войски – нещо, на което министър-председателят също отговорил окуражително, в случай че превозните средства се сглобяват у нас. Проектът за нов тип бронетранспортьори на практика още не е тръгнал официално, но въпреки това Министерството на отбраната изпраща запитвания за информация (RFI) до потенциални изпълнители, една от които е френската "Некстер". Срещата на Борисов и Макрон по информация на "Капитал" внезапно е вкарала "Некстер" в групата на фаворитите. На 15 септември трябва да изтече срокът на неочаквано организирания втори кръг от събирането на ориентировъчни необвързващи оферти, в който освен вече заявилите интерес General Dynamics Land Systems – MOWAG, NEXTER Group, Patria, Rheinmetall Defence AG, TEXTRON, Iveco-Leonardo Defence Systems и Krauss-Maffei Wegman GmbH. (KMW), са се включили още две турски фирми - OTOKAR и FNSS. Влизането им в надпреварата е провокирало недоволство сред някои от участниците в първия кръг, които подозират, че турците са имали възможност да получа достъп до параметрите на предложенията им и съответно да предложат по-ниски цени.

За момента обаче неяснотите около този проект са повече, отколкото фактологията. Така например не се знае дали покупката ще мине по Закона за обществените поръчки, което означава състезателна процедура по критерий "най-ниска цена", или ще бъде пряко междудържавно договаряне, което развързва ръцете на управляващите да изберат когото пожелаят с чисто политически аргументи. Прави впечатление обаче, че доскоро Министерството на отбраната говореше за доставка на 238 машини за около 1.2 млрд. лв., докато сега вече числото е намалено на 198. Не е ясно и дали в заданието ще има изисквания за броя на колелата на машините, бронировката, въоръжението, специалните способности като това дали може да плува и т.н. Не се знае също така какви ще са изискванията за индустриално сътрудничество и наличие на местни производствени мощности.

До момента демонстрации на своите машини и техните бойни способности са правили две от компаниите - Patria и General Dynamics. Американската TEXTRON пък обяви, че ще работи в сътрудничество с германската Rheinmetall за конструирането на специална бойна машина, пригодена точно според изискванията на Българската армия. По всяка вероятност обаче тя би била шестколесна, което би я изключило от играта при задаване на задължително изискване бронетранспортьорът да е 8x8. Последното пък ще се наложи, ако бъдат повишени изискванията към параметрите на бронята, въоръжението и превозваните боеприпаси, тъй като всяка допълнителна ос означава по-голяма товароподемност.

Ако обаче изхождаме от опитите на Борисов да е в еднакво балансирани отношения с Берлин, Париж и Вашингтон, няма логика той да даде на Франция и поръчката за корабите, и за бронираните машини. От тази политическа гледна точка по-големи шансове за успех имат американските General Dynamics или TEXTRON (в консорциум с германската Rheinmetall). Ако обаче Вашингтон получи и поръчката за доставка на изтребители F-16 (каквито индикации има покрай тупането на топката в комисията за проверка на избора самолетите Gripen), това сериозно би разгневило германския канцлер Меркел, която не питае топли чувства към Доналд Тръмп и чието негласно споразумение с Макрон очевидно е бъдещото превъоръжаване на европейските съюзници в НАТО да става с колкото се може по-малко американско участие.

Крайният резултат от всичко това е, че Борисов е изправен пред политическо уравнение с твърде много неизвестни. Единственият почти сигурен потърпевш от всичко това е шведската Saab Gripen, която нито ще навреди особено много на българския премиер, нито ще му предложи нещо повече от нови евтини изтребители, които да ни служат следващите 40 години.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: ВСС бърза да преизбере Гешев в четвъртък, Манолова официално оспорва вота в София 1 Вечерни новини: ВСС бърза да преизбере Гешев в четвъртък, Манолова официално оспорва вота в София

И още: ЕС договори санкции срещу Турция заради сондажите край Кипър; Блокажът в Испания продължава и след поредните избори; Заповед за арест за боливийския президент Ево Моралес

11 ное 2019, 1862 прочитания

Мая Манолова внесе жалба за оспорване на изборния резулт в София 1 Мая Манолова внесе жалба за оспорване на изборния резулт в София

Манолова предостави в ОИК 14 класьора с доказателства за нарушения, като процедурата в съда може да продължи над месец

11 ное 2019, 1352 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Талантливият Макрон и съгласният Борисов

България подкрепи подозрително бързо предложенията на Франция за командированите служители, без да отчете, че и тя ще загуби

Още от Капитал
Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10