В периода на плащанията, който обхваща и президентските избори през 2013 г., международни правозащитни организации отчитат саморазправа на режима в Баку с над 90 защитници на човешките права и разследващи журналисти.

По същото време, отчита OCCPR, поне трима европейски политици, журналист, който е пишел хвалебствени към режима в Баку статии, и бизнесмен, който е възхвалявал Алиев, са получавали пари по схемата. С парите са били мобилизирани дори и международни организации като ЮНЕСКО и ПАСЕ, което е водело до "PR победи за режима".

Средства са стигали например до бившия германски депутат и член на ПАСЕ Едуард Литнер. Две седмици преди един от преводите да достигне до неговата сметка, Литнер е бил в Азербайджан, за да наблюдава изборите, напомня OCCPR. Въпреки че има множеството сигнали за нарушения, Литнер отчита, че изборите са преминали честно.

Азерският правозащитник Анар Маммадли, който изразява несъгласие с констатациите на Литнер, е осъден на 5 години и шест месеца затвор от режима. Литнер получава общо 819 хил. евро от 2012 до 2014 г.

Откъде идват, минават и стигат парите

Четири фирми, регистрирани в Шотландия и Англия, са имали сметки в естонския клон на датската Danske Bank. Тези сметки са били захранени с 2.8 млрд. долара, идващи основно от International Bank of Azerbaijan (50.2% собственост на държавата), руската "Рособоронекспорт", като и дружества, водещи до семейството на президента Илхам Алиев. От тези сметки парите тръгват към крайната си дестинация.

OCCPR отчита като проблемен факта, че Danske bank не е засякла транзакциите като притеснителни. Такава реакция не е имало и в Шотландия и Англия, където са регистрирани четирите компании, които имат номинални собственици.

Как аферата достигна Ирина Бокова и съпруга и Калин Митрев

От OCCPR разказват историята на съпруга на генералния директор на Юнеско Ирина Бокова - Калин Митрев, който е български представител в ЕБВР. До него през осем превода са стигнали 425 хил. евро.

Пред OCCPR Митрев обяснява, че от май 2011 до април 2014 г. е бил консултант на азерската компания Avuar-Co LLC, която е работила с Министерството на извънредните ситуации във връзка с наводненията в региона Кура-Арас. "Програмата включва широк спектър от дейности, което налага координацията на голям брой държавни институции и частни фирми както от страната, така и от чужбина...", казва още Митрев.

От OCCPR отбелязват, че компанията Avuar-Co LLC е била основана малко след наводненията през 2010 г. Тя има четири договора с Министерството на извънредните ситуации, които са на стойност, близка до получените от Митрев суми. От изданието обръщат внимание на факта, че предметът на тези договори силно се различава от основанията, които съпругът на Бокова споменава. Поръчките са били за закупуване на оборудване (като подвижни кухни), но не и за консултантски услуги.

Калин Митрев не отговаря на въпроса защо един от преводите е направен от фирма, различна от тази, с която твърди, че е работил. Той насочва журналиста от OCCPR към мейл на дружеството, откъдето отговарят, че всичко казано от Митрев е вярно. Впоследствие от организацията се свързват по телефона с човека, чието име седи под отговора и е управител на фирмата, който отрича да е изпращал подобен мейл.

Неяснотите около парите, получени от българския представител в ЕБВР, карат разследващите да направят връзка между получените средства и свръхактивността на Ирина Бокова в отношенията на Азербайджан.

През 2010 г. Бокова награждава съпругата на Илхам Алиев Мехрибан с медала "Моцарт". Наградата е прецедент, защото от основаването й през 1991 г. е връчвана само на композитори, диригенти и музиканти. Следват серия взаимни визити на Бокова в Баку и на Алиева, която е посланик на добра воля на организацията от 2004 г., в Париж.

Цитирана от Guardian, Ирина Бокова казва, че не е знаела за бизнеса на съпруга, и отрича да има конфликт на интереси между нейната работа и получените суми.

В същото време по правилата за работещите в ООН Бокова е задължена да подава декларация за финансово състояние на съпруга си, която включва, че неговите дейности не са в конфликт на интереси с нейните задължения.

От linkedin профила на Митрев се вижда, че от 2010 до 2013 г. той е работил за консултантската компания на братята Милен и Георги Велчев "Делта кепитъл интернешънъл" АД. Това беше дружеството, което консултира приватизацията на "Булгартабак" през 2011 г.

Обобщено с две думи - основанието, за което се преведени парите на Калин Митрев, не звучи убедително и е вероятно да става дума за симулация, която да оправдае паричния превод до съпруга на Ирина Бокова, която очевидно "лъска" имиджа на Азербайджан.

До България са стигнали още 400 хил. евро, които според "Биволъ", който е българският партньор в международното разследване, са легитимни плащания към фирми, които имат реален бизнес с Азербайджан.

Какви са връзките между България и Азербайджан

Дали други политици са получавали пари от Баку не е ясно. Това, което е очевидно, обаче, е страстта, с която някои от тях се ангажират с азерските управници. Да вземем бившия вицепрезидент Маргарита Попова, която отиде в две поредни години на "Форум за интеркултурен диалог" в азерската столица. Или настоящият министър на туризма Николина Ангелкова, която също беше на този форум. Депутатът от БСП Петър Кънев е бил поканен като наблюдател на изборите в страната през 2013 г. - същите избори, за които германският политик Едуард Литнер е водил наблюдателска мисия и е получил 61 хил. евро.

Главният прокурор Сотир Цацаров преди няколко месеца също се отби в Баку по покана на колегата си Закир Гаралов. Двамата са обсъдили "взаимодействието по дела за правна помощ, усъвършенстването на електронните услуги, натовареността, атестирането и повишението на прокурори". Сотир Цацаров се среща с Илхам Алиев.

Азербайджан отдавна има амбиции да подобрява имиджа си и ги подплатява обилно с пари. Така беше преди време, когато статуи на покойния Гейдар Алиев (баща на Илхам) се появиха по цял свят - от Източна Европа до Мексико. През 2015 г., Азербайджан даде 3 млн. лв. за реставрация и социализация на хълма "Трапезица" във Велико Търново.

През 2013 г. по повод 90 години от рождението на Гейдар Алиев в "Шератон" се събраха двама български президенти - Георги Първанов, Петър Стоянов, а вече покойният Желю Желев участва с писмо. Тогава Стоянов нарече Алиев "най-значителния политик на Южен Кавказ", Първанов отбеляза, че той е поставил фундамента на демократичното развитие на Азербайджан, а Желев подчерта стабилното сътрудничество между двете държави. Бившият ни посланик в Баку Иван Палчев дори заяви, че България има нужда от лидер като Алиев.

Известният азерски разследващ журналист Хадиджа Исмаилова, която прекара известно време в затвора заради разследванията си срещу режима, преди време обясни пред "Капитал", че в периода 2007 - 2009 г. Евгения Живкова е била докладчик за Азербайджан в Съвета на Европа. "Тя по принцип би трябвало да се среща с представители на опозицията и неправителствени организации. Но първия път, когато дойде, беше член на българска делегация за енергийни преговори", припомни тогава Исмаилова.

Какво ще се случи

Видимо доброто отношение, което българските власти - законодателна, изпълнителна (от всички цветове) и съдебна (в частност прокуратурата), независимо от техния цвят, имат към Азербайджан и режима на Алиев, правят институционална реакция на скандала слабо вероятна. Калин Митрев заяви, че е декларирал в България получените суми в швейцарската и българската му сметки и е платил данъци за тях.

Само международно разследване за евентуална търговия с влияние, извършено от Бокова, може да докаже дали е налице търговия с влияние или друго престъпление. Подобно разследване зависи от властите в Баку, в чиито ръце е цялата документация за отношенията на Митрев с местните компании, т.е. е малко вероятно да постигне успех.

При това положение единствената отговорност, която може да бъде реализирана в случая е моралната - Митрев да бъде освободен от ЕБВР, а Бокова - от ЮНЕСКО.