С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 5 сеп 2017, 15:05, 40944 прочитания

Няма пречка президентът да назначава шефа на новия антикорупционен орган

Нищо вярно няма в твърдението на управляващите, че държавният глава е конституцонно некомпетентен да кадрува

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Чл. 98, т. 7 от конституцията
"Президентът на републиката назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон."
"Президентът няма тази компетентност по конституция да избира председател [на новия антикорупционен орган]. Не че сме против това намерение. Това е чист политически пиар на БСП." Това заяви днес Цветан Цветанов в интервю по "Нова телевизия", с което повтори новата опорна точка на ГЕРБ срещу предложението президентът да назначава председателя на бъдещия свръховластен орган за борба срещу корупцията.

Ден по-рано буквално същото заяви председателят на Народното събрание Димитър Главчев в интервю по бТВ: "Предложението на БСП председателят на новата агенция да се избира от президента предполага промяна в конституцията, което ще забави създаването на този орган. Президентът няма такива правомощия по конституция в момента", каза Главчев, като изрично подчерта, че се е консултирал с юристи. Това пък повдига сериозни опасения за качеството на юристите, които е наел председателят на парламента да го съветват, защото в конституцията има ясен и недвусмислен текст, че на президента може да се възлага със закон "да назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители", извън кадровите му правомощия, изрично посочени в основния закон (чл. 98, т. 7 - виж вляво).


Споделени правомощия
Иначе казано, няма нищо вярно в твърдението на Цветанов и Главчев, че без промяна в конституцията на президента не може да се възложи да назначава председателя на новата комисия/агенция. Друг е въпросът, че това би следвало да стане при споделени правомощия – по предложение на Министерския съвет.

По принцип, когато президентът назначава еднолични органи, той винаги го прави по предложение на МС; единствено по своя преценка той назначава членове на колегиални органи, които се попълват с квоти от различни власти, коментира бившият конституционен съдия и преподавател по конституционно право проф. Пламен Киров. В първия случай никой не може да наложи еднолично своята кандидатура, а за назначението трябва да се постигне съгласие между МС и държавния глава, във втория случай споделената отговорност действа през квотите – на президента, парламента, МС и др. Примерите за такива правомощия на президента са много и само незначителна част от тях са записани в конституцията, като например назначаването на дипломатите и висшия команден състав на армията по предложение на МС. Или специфичния казус за назначаването на тримата големи в съдебната власт по предложение на ВСС, което президентът има право да върне само веднъж; квотата в Конституционния съд и т.н.

Но извън това президентът назначава двама членове на СЕМ, по един от членовете на Комисията за конфликт на интереси и на Комисията за отнемане на незаконно имущество, трима в УС на БНБ, четирима в Комисията за защита от дискриминация; един член на Комисията за регулиране на съобщенията; директора на НРС, началника на НСО и много други. И никое от тези назначения не е записано в конституцията. Да се твърди при това положение, че конституцията представлява пречка държавният глава да назначава бъдещия председател на бъдещия антикорупционен орган, не е просто незнание, а груба лъжа - защото хората, които изричат тези твърдения, са участвали в дискусии по тези закони.
Друг въпрос е, че ако БСП спазва принципите за президентските правомощия по назначения в изпълнителната власт, би следвало да предложи президентът да назначава шефа на новия едноличен орган по предложение на МС.



ГЕРБ от своя страна съвсем симптоматично бяга от поквотно разпределение между различните власти на местата в новия колегиален орган, който предлага в своя законопроект. Даже по време на дискусията в петък в парламента се чу абсурдното твърдение, че не можело да има член на комисията, избран от съдебната власт, щото нямало как върху него да бъде упражняван парламентарен контрол. Абсурдно е, защото магистратът, след като бъде избран в комисията, престава да бъде магистрат и подлежи на парламентарен контрол по отношение на работата му в комисията, а не като магистрат - по същия начин, както например магистратите, които напускат временно съдебната власт, за да станат министри и зам.-министри.

В духа на трайната политическа практика в България създаването на един силен орган е съпроводено единствено от опасенията кой ще го контролира, а не как той ще функционира най-добре. По тази причина и двата законопроекта не са защитени със солидни аргументи.

ГЕРБ: назначение от парламента
В законопроекта на ГЕРБ се предлага създаването на една мощна комисия, която обединява правомощия и функции на пет сегашни органи, разполага с оперативно-издирвателни и други способи за репресия, право да се намесва тотално в личния живот на гражданите и да иска конфискация на имуществото им като незаконно придобито. Предлага се парламентът да избира председателя на този орган-чудовище, а останалите му четирима членове също да се назначават от парламента, но по предложение на новоизбрания председател. Това ще концентрира много власт в един човек, посочен от управляващото мнозинство. Според Главчев обаче изборът ще става по изключително прозрачна процедура, която гарантира независимост и парламентарен контрол.

БСП: назначение от президента
Предложението на БСП е за създаването на една агенция с по-скоро разследващи правомощия, чиято основна функция е да разследва корупционни престъпления. Председателят на този орган да управлява по-скоро еднолично и да се избира от президента, предлагат от БСП, като се аргументират простичко: агенцията ще разследва корупция по висшите етажи на изпълнителната и законодателната власт, няма никаква логика да се остави кадруването на състава й в ръцете на същите тези власти, а именно парламента, доминиран от управляващото мнозинство.

Действително това е непреодолимият парадокс: управляващите от висшите етажи на властта са натоварени със задачата за приемат закон за борба с корупцията сред управляващите по висшите етажи на властта. Но той не се решава толкова просто.

Въпросът за състава на новия орган и начина, по който той се конструира, никак не е маловажен, предвид огромните правомощия, които му се възлагат. Същевременно начинът на назначение силно зависи от правомощията на новата антикорупционна комисия/агенция, дали тя ще е колективен или едноличен орган, как точно ще функционира. В това отношение законопроектът на БСП далеч не е прецизен и не държи сметка за базисни положения, включително и предложението тримата зам.-председатели на новата агенция да се избират от парламента с мнозинство от 2/3. За такова предложение вече трябва промяна в конституцията, твърди проф. Киров. В основния закон е записано, че Народното събрание взема решенията си с обикновено мнозинство. Всяко изключение трябва да бъде изрично записано.

Въпросът обаче не опира до принципи, а до надлъгване за надмощие. И това поражда поне два релевантни въпроса към двете основни политически сили.

Въпрос към ГЕРБ: Каква е разликата в процедурата, по която ще се избират членовете на новата свръхкомисия, и процедурата, по която навремето беше избран Филип Златанов за шеф на комисията по конфликт на интереси?
Простият преглед на законопроекта показва, че разлика няма. Къде са тогава прехвалените гаранции за честност и почтеност на избора, за който говорят управляващите. Като се има предвид, че изборът ще се прави при същото съотношение на силите в парламента.

Въпрос към БСП: Каква е разликата между процедурата и критериите, по които президентът ще назначава бъдещия председател на новата агенция, и тези, по които назначи Петър Кичашки за член на Комисията срещу дискриминация?
Разлика не се вижда. Къде тогава е гаранцията за добросъвестен и обективен избор на държавния глава, независим от лакомията на партийните хрантутници около него? Като се има предвид и арогантния отказ на президентството да дискутира въпросите около този избор.

За съжаление дискусията по антикорупционните закони все повече се изражда в опорни точки и откровени лъжи. Смислени отговори на релевантни въпроси не е логично да се очакват.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Гражданите няма да влизат в затвора, ако горят отпадъци 1 Гражданите няма да влизат в затвора, ако горят отпадъци

ГЕРБ внесе допълнение на съществуващите текстове в Наказателния кодекс, което се отнася най-вече за юридически лица

10 дек 2019, 1306 прочитания

Вечерни новини: Опит за борба с горенето на боклуци, Русия и Украйна спират огъня Вечерни новини: Опит за борба с горенето на боклуци, Русия и Украйна спират огъня

И още: Три журналистки взеха приза "Човек на годината", партия на Слави би била трета политическа сила, утре управляващите гласуват Цацаров за шеф на КПКОНПИ

10 дек 2019, 1153 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Производителността на труда ускорява растежа си

БВП се увеличава с 3.6% през второто тримесечие на годината, показателят остава без промяна спрямо експресните оценки на НСИ

Още от Капитал
Бъдещият софийски жк "Галакси"

Срещу необявена цена "Галакси инвестмънт груп" стана собственик на най-големия парцел за строителство в рамките на София

PISA 2018: Образование с часовников механизъм

Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10