ГЕРБ се зарече да спре проекта за добив на волфрам край Велинград
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ГЕРБ се зарече да спре проекта за добив на волфрам край Велинград

Според общината Велинград е спа столица на Балканите и затова не трябва да има мина

ГЕРБ се зарече да спре проекта за добив на волфрам край Велинград

Експертният съвет ще гледа екооценката на бъдещата мина на 27 септември, но "политическото решение" говори, че инвестицията едва ли ще се случи

57892 прочитания

Според общината Велинград е спа столица на Балканите и затова не трябва да има мина

© Иглика Филипова


"Всяко решение е политическо. Ние ще защитим интереса на Велинград, дори да са необходими законодателни промени."

Цветан Цветанов, председател на парламентарната група на ГЕРБ

По-малко от месец преди експертния съвет към Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИСОВ) в Пазарджик да разгледа екоооценката на проекта за добив на волфрам край Велинград, от ръководството на управляващата партия ГЕРБ обявиха, че няма да допуснат той да се случи. Съобщението дойде, след като през юни Върховният административен съд (ВАС) отстрани поредната пречка пред бъдещата мина и постанови, че процедурата трябва да продължи.

На среща с жителите на Велинград и представители на хотелиерския бизнес председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов обяви в понеделник спирането на проекта за своя кауза. "Всяко решение е политическо. Ние ще защитим интереса на Велинград, дори да са необходими законодателни промени", заяви той.

Да потвърди линията на правителството на събитието присъства и министърът на околната среда и водите Нено Димов (от квотата на "Атака"). Той обаче беше по-умерен, като посочи, че ще търси баланс между опазването на околната среда и икономическото развитие, така че "максимален брой хора да живеят по-добре".

На срещата не бяха поканени представители на концесионера "Ресурс 1" (от групата на КЦМ). Не присъства и ресорният министър на енергетиката.

Настроения

Концесионният договор за разработване на находището "Грънчарица", което се намира на около 20 км от града, беше подписан през 2009 г. Идеята на мястото да се направи мина среща силен отпор от местните жители, които се притесняват, че ще се замърси околната среда. "Разбирам страховете на хората след всички неистини, които се изговориха", каза за "Капитал" изпълнителният директор на "Ресурс 1" Георги Налджиев.

Яростни противници на проекта са хотелиерите, подкрепяни от местните власти, които настояват градът да се развива като СПА център. Според тях това не може да стане, ако наблизо има мина. Привържениците на проекта имат друго обяснение. "Мината ще даде работа на 400 души със средни заплати от по 1300-1400 лв. Хотелиерите плащат по 300-400 лв. и не искат в района да има такъв работодател", каза председателят на сдружение "Движение за Грънчарица и икономическо развитие на Велинград и района" Детелин Ендяков.

Казусът с водата

Очакванията на местните власти са концесионният договор да бъде преразгледан. Като основание за това те цитират учредените едва в края на август санитарно-охранителни зони около открити водохващания от събирателна деривация "Бистрица", които са определени за питейно-битово водоснабдяване и които попадат в концесионната площ. "Това ни поставя в коренно различна ситуация. Предложените за разглеждане от РИОСВ преди този несъмнено важен факт оценки за въздействието върху околната среда и водите не са актуални и не отразяват действителната ситуация", посочи кметът на Велинград Костадин Коев (ГЕРБ).

Според обществения посредник Марин Божков въпросните водохващания осигуряват повече от 60% от питейната вода на града. "Тези зони трябва да бъдат извадени от договора за концесия, защото законът забранява добивна дейност в тях", каза той. По думите му картата показва, че зоните заемат 75% от концесионната площ.

Според концесионера обаче учредяването на тези зони е трик да се спре проектът. Самите съоръжения за водохващане са строени в средата на миналия век и водата никога не е използвана за пиене, тъй като за това трябва да има предварително обособени санитарно-охранителни зони. "Деривация "Бистрица" е създадена да събира води от тази местност и да ги прехвърля в язовир "Батак" за производство на електричество. Освен това във водната стратегия на община Велинград до 2020 г. няма и една дума за вододайна зона на Грънчарица", каза Налджиев. По думите му питейната вода за града идва от "Сютка" и точно затова преди години проектът на общината за изграждане на ски център там получи отрицателно становище по ОВОС.

Зони по поръчка

Кметът също признава, че регистрирането на санитарно-охранителните зони е било част от усилията на общината "за защита живота и здравето на гражданите на Велинград". Заради започналата процедура по учредяване на въпросните зони през юли миналата година РИОСВ - Пазарджик, спря административното производство по ОВОС на проекта. Решението на екоинспекцията беше обжалвано и преди три месеца беше окончателно отменено от седемчленен състав на ВАС. Така на практика съдът задължи РИОСВ да продължи процедурата, като следващата стъпка е свикване на експертния съвет, който да разгледа екооценката. Датата за това вече е насрочена - 27 септември.

Надеждите на общината сега са, че ОВОС няма да бъде одобрена заради новоучредените зони. "Повечето от дейностите на мина "Грънчарица" попадат в района на санитарно-охранителните зони, но кое е позволено и кое не ще каже експертен съвет, който ще вземе решение по оценката", каза Нено Димов.

Досега проектът има положителни оценки от басейновите дирекции в Пловдив и Благоевград, както и положително становище от РИОСВ - Пазарджик, проведено е и обществено обсъждане. Сега на ход е експертният съвет, който трябва да реши дали да го одобри или не. При всички положения обаче казусът най-вероятно отново ще влезе в съда. "Ако отхвърлят доклада, ние ще обжалваме. Ако дадат положително решение, сигурно общината ще обжалва", коментира Налджиев. Това означава, че проектът за пореден път ще бъде отложен.

Концесията

"Ресурс 1" получи 35-годишна концесия да добив на волфрамови руди от находище "Грънчарица" край Велинград през 2009 г. и в началото на следващата година започна процедурата по изготвяне на ОВОС. Първоначалният проект предвиждаше рудата да се преработва на място, което включваше изграждане на обогатителна фабрика и хвостохранилище и затова площта беше по-голяма - около 800 дка. Заради притесненията на местните хора по време на общественото обсъждане през 2012 г. компанията реши да промени проекта. Така според новия вариант край Велинград остава само добивът, а преработката ще става в съществуваща фабрика в Елшица. Площта на съоръженията пък вече е 180 дка. Самият проект е разработен в консултации с австрийската компания Wolfram, която оперира волфрамова мина в националния парк Hohe Tauern.

Инвестицията в проекта се очаква да бъде над 150 млн. лв. Предвижда се по време на строителството на мината да бъдат заети 450 души, а добивната дейност ще осигури постоянна работа на 700 души.

Волфрамът е един от 20-те редки стратегически метали в света. Заради голямата му здравина се използва в различни сфери - от производство на зъболекарски инструменти до ракетостроене. Минералът, който ще се добива край Велинград, е шеелит. Той представлява комбинация от калциев оксид (негасена вар) и волфрамов триоксид, като последното е борсовата суровина, която ще се търгува.
"Всяко решение е политическо. Ние ще защитим интереса на Велинград, дори да са необходими законодателни промени."

Цветан Цветанов, председател на парламентарната група на ГЕРБ

По-малко от месец преди експертния съвет към Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИСОВ) в Пазарджик да разгледа екоооценката на проекта за добив на волфрам край Велинград, от ръководството на управляващата партия ГЕРБ обявиха, че няма да допуснат той да се случи. Съобщението дойде, след като през юни Върховният административен съд (ВАС) отстрани поредната пречка пред бъдещата мина и постанови, че процедурата трябва да продължи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    bgj49530769 avatar :-|
    bgj49530769

    Правилно. Нема место за такъв добив в най-големия балнеоложки и СПА център на Балканите. Каквато и екооценка да дадат, тука става въпрос не само за екология, но и за имидж.

  • 2
    yez18383939 avatar :-|
    Pronto

    Преди две години Цветанов лобираше за мината. Очевидно който си плати повече, ще бъде подкрепен.
    Иначе районът има нужда от мината и високи платените работни места. Какво стана с Крумовград - първо мина, а после и завод. А тези хотели, замърсяват природата много повече от една мина под земята.
    Навсякъде другаде по света би се намерил някакъв баланс.

  • 3
    bgj49530769 avatar :-|
    bgj49530769

    До коментар [#2] от "Pronto":

    Бегай се прегледай некъде, Велинград не ти е Крумовград. Щел да развива добивна промишленост вместо СПА-туризъм, откъде изпълзявате такива откачалки ...

  • 4
    yez18383939 avatar :-|
    Pronto

    И какво СПА-туризъм, хотели, 400 лева и нищо друго. Поне концесионни такси за минералната вода плащат ли? За мината, никой няма да е усети във Велинград. Ще кажеш, че курортистите край Бургас знаят за рудника наоколо. Едното не пречи на другото.

  • 5
    rdg28355055 avatar :-|
  • 6
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#3] от "bgj49530769":

    На 20 км радиус от града колко села имате? Балнеоложките ви туристи знаят ли за кочината на бай Тошо, в която гледа прасето си?

  • 7
    the_european avatar :-|
    the_european

    Грънчарица се намира на 20 км южно от Велинград. Ако беше в друга община, а не в тази на "превъзбудени будни хотелиери", около 30-40 на брой, които подкокоросват целия град, инвестията отдавна щеше да се е случила и отдавна щеше да носи огромни икономически ползи на целия регион. В района на мината, която е проектирана нарочно изцяло под земята, и в която няма хвостохранилища и обогатяване, са едни от най-най-най-ужасяващо бедните села в България - Кръстава, Чолакова, Биркова, Цветино, Грашево. Хората там живеят със среден доход от 50 лв на месец на семейство и нямат пари да отидат с автобус до общинския център Велинград, камо ли да пият едно кафе. Аз бях там на общественото обсъждане и видях с очите си как "Бай Ганьо прави избори". Нивото е доста ниско и е спорно дали велинградчани могат сами, на местно ниво, да се грижат за себе си, за туристите и - колкото и парадоксално да ви звучи - дори за околната среда. "Чиста природа и екосъобразно" за тях са само за случая пропагандни лозунги без съдържание в колективната им параноя и малоумна битка. Становищата на разни там РИОСВ, басейнови Дирекции, учени от БАН и т.н. все компетентни субекти нямат значение за дървените родопски глави. Те не заслужават инвестицията, но какво да кажем за хората от ужасяващо бедните помашки села, които я искат, мечтаят и се борят за нея?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.