Тъмната каса на фирмите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тъмната каса на фирмите

Shutterstock

Тъмната каса на фирмите

Към края на миналата година българските компании са отчели общо 13 млрд. лв. на каса, което е невъзможно, защото толкова са почти всички банкноти и монети в обращение

Вера Денизова
36309 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Знаете ли как изглеждат 15 милиона лева накуп? Дори и работещите в банка рядко виждат толкова много пари в брой. А сега си представете да разполагате с тази сума във фирмената си каса. Наличието на толкова много кеш изисква минимум добър сейф и денонощна охрана.

В България обаче има компании, които от години декларират подобни суми на каса, въпреки че по закон разплащанията над 10 хил. лв. трябва да стават само по банков път. В много от случаите тези пари съществуват само в счетоводния баланс на фирмите, а реално са били похарчени. Наскоро тази практика беше забелязана и от Националната агенция по приходите (НАП), която съобщи, че започва проверки на фирмите с декларирани над 1 млн. лв. на каса. Подозрението на данъчните е, че в голяма част от случаите става въпрос за скрито разпределение на печалбата към собствениците.

Информационната кампания на приходната администрация си има цел - да накара повече бизнеси превантивно да изчистят касите си. Така и в държавата ще влязат допълнителни приходи под формата на корпоративен данък или данък дивидент. И нищо чудно постъпленията след тази кампания да се окажат повече, отколкото е събрано от т.нар. данък уикенд.

У кого е кешът

Към края на миналата година българските фирми са държали общо 13 млрд. лв. на каса, твърди НАП на база информация от счетоводните баланси на компаниите. Почти 1300 фирми са декларирали над милион в брой, а дружествата с кеш над 100 хил. лв. са над 10 хил.

Тези 13 млрд. лв., които бизнесът има на каса, са малко над 14% от брутния вътрешен продукт на страната (БВП) за 2016 г. За сравнение - банкнотите и монетите в обращение в цялата икономика към края на годината са били 14.2 млрд. лв. По данни на "Капитал" около един милиард от касовите наличности на компаниите са в чужда валута, т.е. излиза, че около 85% от левовете в брой в икономиката в края на миналата година са били в бизнеса. Справка за няколко години назад обаче показва, че има периоди, в които декларираните суми на каса са дори повече от банкнотите и монетите в обращение (виж графиката). Което говори, че част от парите не са по касите, а са потеглили към сивия сектор.

"Когато правиш продажби на черно, е нормално да има голяма касова наличност. Друг е въпросът, че повечето фирми не биха я обявили в балансите си. По-скоро става въпрос за криене на печалба, на осигуровки, корупция, дори пране на пари", казва одитор. Той допълва, че има компании, при които бизнес моделът предполага голяма касова наличност, като такива например са веригите за бързооборотни стоки, охранителните компании, които предлагат инкасо услуги, и т.н.

Според данъчен консултант големите наличности във фирмената каса обикновено говорят за изтеглени крупни суми от собственика, които той си е похарчил както иска, без да бъдат обложени с дивидент (5% за местни физически лица). "Нормалните компании, като изключим тези, на които бизнес моделът изисква да имат голямо количество на каса, държат по 1000 - 2000 лв. в брой за неотложни разходи. По-чувствителна е темата за едноличните търговци, тъй като ЕТ и физическото лице са едно и също", допълва консултантът. По негови наблюдения един от секторите с голям сив дял е строителният. И дава пример със сделките за покупко-продажба на жилища, които масово се изповядват от фирмата инвеститор на данъчна оценка, а останалото се получава на ръка.

Друг традиционно сив сектор е търговията на дребно. Мениджър на компания, дистрибутор на пакетирани храни, разказва, че допреди да станат доставчик на големите вериги за хранителни стоки, почти 90% от продажбите им са били в брой, тъй като малките магазинчета из страната масово отказват да се разплащат по банков път. Традиционно на сиво работят и фирмите от туристическия сектор, както и в земеделието.

"Има компании с големи касови наличности, които използват, за да плащат на служителите си в плик. Така се избягва начисляването на осигуровки", допълва одиторът. Според него друг интересен казус са хазартните компании - казината и игралните зали може да имат много кеш, защото разпределят печалби. "Но има и вероятност през някои от тези фирми да се перат и пари. Става много лесно", допълва той.

Една част от тези касови наличности говорят и за корупция - срещу дадените за подкуп пари обикновено не стои разходен документ, а ако са били отчетени като приход, най-лесният вариант да се осчетоводят е да се заведат на каса.

Не е изключено и някои малки фирми да са записали на каса направени реални разходи, срещу които няма издадена фактура или касова бележка. Заради сложната процедура по закриване на дружество вероятно има и такива, които от години са без реална дейност, но в същото време в отчета си имат суми, натрупани през годините.

На акция

Първите случаи на липсващи пари в касите на фирми, които според счетоводните данни би трябвало да са налични, са открити при започналите през миналата седмица 550 проверки, заявиха от НАП. Според тях в най-масовия случай "става въпрос за чисто счетоводно изписване на средства от касата в полза на съдружници и свързани с тях лица за разходи, които не са свързани с дейността на дружеството". Междувременно данъчните обясняват, че "фирмите, които са извършили скрито разпределение на печалби, могат да уведомят НАП и да поискат разрешение за подаване на коригиращи декларации, като обложат с данък недекларираните дивиденти".

Данъчният консултант коментира, че кампанията на НАП цели точно това - тези пари "на каса" да бъдат извадени на светло и върху тях да се плати данък. И че някои служители на приходната агенция вече се шегуват, че така ще съберат повече, отколкото през т.нар. данък уикенд. "Свидетел съм на започнало разпределение на дивиденти от по 10 хил. лв. през три месеца, за да може дружеството да си изчисти касата. Акцията ще има възпитателен ефект", допълва консултантът.

Междувременно данъчните допълват, че ако при проверките се открият нарушения, ще започнат ревизии. Въпросът е покрай сухото да не изгори и мокрото - да започне тормоз над светли фирми, а да се избегнат проверки на близки до властта предприемачи.

Наблюденията на икономистите от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), които анализират скритата икономика в България, са, че малките фирми работят много повече с кеш. Кварталните магазинчета например избягват банките не само защото се опитват да крият обороти, но и защото таксите за обслужване през последните години са се увеличили значително, и защото им се струва по-сложно.

В сивия спектър

В различни анализи сивата икономика в България се оценява между 17% и 30% от БВП. Едно от последните изследвания е на Международната асоциация на сертифицираните счетоводители (ACCA), според което сивият сектор в България през миналата година е бил 27.73 млрд. лв., или почти 30% от БВП. Това е над средното за света – 22.66% от БВП при оценени 28 икономики. Всички тези изчисления обаче са доста условни. Но пък факторите, които влияят на сивия сектор, могат да се определят доста по-лесно. От АССА открояват качеството на административните услуги, корупцията и безработицата. От ЦИД пък посочват в последния си доклад за скритата икономика в България, че увеличаващото се недоволство от качеството на публичните услуги – здравеопазване, образование, правосъдие и т.н., и липсата на чувство за справедливост и солидарност са сред факторите, допринасящи за увеличеното скриване на доходи. По техни изчисления размерът на укритите осигуровки например е около 400 млн. лв. Последното проучване на еврокомисията за укрития ДДС пък сочи, че той намалява до около 1.84 млрд. лв.

Повечето изследвания обаче засичат постепенно изсветляване на икономиката по различните показатели, които следят. Според данъчни адвокати поредната акция на данъчната администрация ще вдигне летвата още малко.

Автор: Капитал

Знаете ли как изглеждат 15 милиона лева накуп? Дори и работещите в банка рядко виждат толкова много пари в брой. А сега си представете да разполагате с тази сума във фирмената си каса. Наличието на толкова много кеш изисква минимум добър сейф и денонощна охрана.

В България обаче има компании, които от години декларират подобни суми на каса, въпреки че по закон разплащанията над 10 хил. лв. трябва да стават само по банков път. В много от случаите тези пари съществуват само в счетоводния баланс на фирмите, а реално са били похарчени. Наскоро тази практика беше забелязана и от Националната агенция по приходите (НАП), която съобщи, че започва проверки на фирмите с декларирани над 1 млн. лв. на каса. Подозрението на данъчните е, че в голяма част от случаите става въпрос за скрито разпределение на печалбата към собствениците.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    gimi avatar :-|
    Мавродинов

    Крайно време беше. Собствениците у нас не правят разлика между фирма и лично домакинство. Една кесия, едни коли, едни имоти. Даже храната и дрехите им минават през фирмата.

  • 2
    chichka avatar :-P
    chichka

    Ммм, повече съм на страната на фирмите. Не коментирам риска със сигурноста на охраната..... но браво. По добре парите в кеш, отколкото да се топят в банките!!! 2016 при най-ниско историческо кредитиране.. банките в БГ имат рекордна печалба, но от такси!!! 2017 ще надмине 2016!
    Браво на прогледналите финансисти и фирмаджии. Време и населението да прогледне, че след 3-5 г големи вълнения ще има, когато ЧПФ ще трябва да започнат плащане на "вторите и третите" пенсии!

  • 3
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    Ще се наложи собствениците да платят едни 5% дивидент и 10% общ доход. Няма лошо, но укриване на данъци има дори в Дания!

  • 4
    jordani avatar :-|
    jordani

    До коментар [#3] от "vassilun":

    Малко си объркал данъците и реда, ама горе-долу е същото.
    Първо 10% по ЗКПО и после 5% дивидент. По ЗДДФЛ няма плащане, дивидента е окончателно обложен с данък при приходоизточника.

  • Batezuzi

    Ако напиша това дето ми дойде наум за тия от финансовото министерство, НАП и БНБ сигурно щяха не да ме цензурират ами и да ми забранят да пиша по форуми за дълго време напред. при 14.2 млрд лева в икономиката фирмите да държат 13 млрд лева в брой на каса не е просто абсурдно, а колосална подигравка с българските институции, които очевидно само усвояват пари от данъците ни без да правят нищо

  • 6
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    Твърдението, че фирмите имат големи фиктивни наличности по каса, защото продават на черно е безмозъчно. При продажби на черно наличностите по каса в счетоводните документи намалява, а не се увеличава.

    А това, че имало плащания по 10 000 лева на 3 месеца също е малоумно, защото лимитът за плащания в брой е до 10 000 лева - т.е. ако плащаш 10 000 лева дивидент в брой си в нарушение на закона, трябва да е 9 999,99 лв на едно плащане (или по-малко).

    Не можете да си представите също така и колко често се нарушава Закона за ограничаване на плащанията в брой по такъв начин, че да е изключително лесно нарушителите да се хванат (т.е. като се осчетоводяват незаконните плащания). Съдилищата са задръстени с такива дела.

    Това безумие с ограничението на плащанията в брой трябва да се премахне, който иска да прави плащания в брой с цел да нарушава данъчните закони този закон не го лови, защото тези, които не осчетоводяват плащанията си не могат да ги хванат в нарушение.

  • 7
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Тези пари ще рефинансират бюджета заради вноските в социалната система, за които трябваше да послужат на първо място.

    Ако половината от тези пари се изпишат като печалба, спокойно само с тях можем да построим "Хемус".

  • 8
    tie_interceptor avatar :-(
    tie_interceptor

    До коментар [#7] от "Георги Георгиев":

    Лошото е, че нищо няма да построим, а ще обогатим разни корпулентни хора...

    Докато правителствата пилеят и крадат обществените ресурси, всички които могат, ще крият доходите си.
    После, ако изобщо се появи достойно управление, ще трябват 40 години да се отучат от този начин на мислене.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK