Съкровищата на дъното на Черно море
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Съкровищата на дъното на Черно море

Съкровищата на дъното на Черно море

Eкспедицията Black Sea MAP превърна Черно море в гореща точка за световната археология, постави рекорди и ще покаже дали големият потоп е минал през Босфора

Мария Манолова
48504 прочитания

© Надежда Чипева


Темата накратко

- В Черно море се случва една от най-мащабните по финансиране, изследвана територия и дължина подводна археологическа експедиция.

- Black Sea MAP събира данни за промените в морското ниво, живота на древните хора по бреговете и придвижването по море от последния ледников период.

- Открити са десетки кораби и хиляди предмети, които показват какъв е бил животът в района преди хилядолетия, но пълните резултати от изследването ще отнемат години.
Експедицията Black Sea MAP прекарва трето лято на изследователски кораб в Черно море. За това време геофизичните изслевания на морското дъно са покрили общо около 1250 кв. км площ край българския бряг.
Автор: Black Sea MAP
Източник: Black Sea MAP

Докато пуска сонда на дълбочина от около 60 метра, Havila Subsea стои абсолютно неподвижен. Корабът има собствен компютърен мозък, който поддържа позицията му в леко развълнуваното море, без да помръдва с повече от няколко сантиметра. Докато металната тръба се спуска до морското дъно и го прорязва, за да извади до повърхността ядка със земните слоеве от първите няколко метра на дъното, компютърът подава команди на шестте двигателя, за да противодействат на всяко отклонение от вълните. Системата за динамично позициониране на кораби се използва в големите проекти на петролната индустрия из световните морета. В неделния следобед високотехнологичната система държи 100-метровия норвежки кораб Havila замръзнал южно от Бургас, на по-малко от две мили от устието на река Ропотамо.

На борда изчакват още две машини с почти космически характеристики. След залез слънце, когато корабът отново навлезе в по-дълбоки води, дистанционно управляемата миниподводница Surveyor Interceptor ще бъде потопена на няколкостотин метра дълбочина. Машината ще е свързана със станциите за управление на палубата на кораба чрез пъпна връв и ще "лети" на 20 метра над морската тиня без отклонение по неговия курс и с неговата скорост, докато с няколко различни уреда чертае подробна геофизична картина на дъното. Процедурата ще продължи цяла нощ и ще държи поне няколко учени с чаша кафе в ръка до малките часове на следващия ден.

Дистанционно управляемата изследователска подводница Surveyor Interceptor използва многолъчев ехолот, странично сканиращ сонар, поддънен профилограф и градиентометър, за да изледва дъното. Апаратът може се движи със скорост от около 5 възела и да достига дълбочини от 2 км.
Фотограф: Надежда Чипева

Ако на екраните в контролните стаи се появи нещо интересно или необяснено, в готовност чака и трети уред. Телеуправляемият апарат има камери с висока резолюция, които са готови да снимат в свръхвисоко качество на дълбочина 2000 метра. Подводният робот може да направи няколко хиляди кадъра на всеки отделен обект. От тях на борда на кораба учени сглобяват триизмерни модели на потънали преди векове и невиждани до момента находки.

Другият високотехнологичен апарат на борда на Havila Subsea прави 360-градусови висококачествени изображения на археологически находки на до 2 км дълбочина.
Фотограф: Надежда Чипева

За последните две седмици, откакто Havila е в български води, модерните й системи не обслужват нефтената индустрия, не полагат тръби и не изследват подводни кабели, както през по-голямата част от годината. Вместо това корабът, който струва между 100 хиляди и 200 хиляди евро на денонощие, се занимава с древната история на черноморското крайбрежие.

Експедицията Black Sea MAP (от английското Maritime Archaeology Project - Проект за морска археология) е от космически пропорции не само за това море, но и за световната подводна археология. Последното събитие с подобен мащаб за тази ниша в науката е изваждането на потъналия британски кораб от XVI век Mary Rose от пролива между Великобритания и остров Уайт през 80-те години. "Аз знам сравнително добре, защото участвах и в онзи проект", смее се професор Джон Адамс от Университета в Саутхемптън, който сега е един от ръководителите на Black Sea MАР. Учените от българска страна идват от Центъра за подводна археология в Созопол (независим институт към Министерството на културата) и Националния археологически институт при БАН, както и няколко други експерти по археология и геофизика. "На борда на този кораб са горе-долу всички, които се занимават с подводна археология в България", обяснява д-р Калин Димитров, който е директор на центъра в Созопол.

Най-голямата експедиция

За разлика от Mary Rose проектът BSMAP не се занимава с една археологическа находка или с един научен въпрос. "Това е изследване за морето и отношението на хората към него", се опитва да сведе до най-малкото общо кратно идеята д-р Драгомир Гърбов, който е заместник научен ръководител на експедицията. На практика това означава мрежа от изследвания, които да покажат кога и как се е променяло нивото на водата в Черно море, докъде е стигала сушата в различните периоди от историята му и как това се е отразявало на живота и комуникацията на древните хора. Проектът все още не е завършил, но вече е поставил няколко рекорда: за изследвана площ, времетраене, комбинация от методологии на различни научни дисциплини и дълбочина, както и скорост на използване на подводните уреди.

"Едно от предположенията е, че големият библейски потоп се е случил именно в Черно море - водата е нахлула обратно от Средиземноморието към тогава изолираното сладководно море с мощ 200 пъти по-голяма от тази на Ниагарския водопад", обяснява малка част от обосновката зад проекта професор Джон Адамс. При последния ледников период преди около 10 хиляди години настъпва засушаване. Водата в сравнително плиткия Босфор се изпарява и откъсва затвореното Черно море от световния океан. До момента няма научно съгласие за това с колко точно пада нивото на водата тук, кое водно тяло първо започва да се пълни отново с вода и кое прелива към другото.

Учените сондират на 6 м. под морското дъно. Седиментите показват как се е променяло нивото на водата в Черно море в продължение на хилядолеия.
Фотограф: Надежда Чипева

Това е една от задачите на Havila тази година, както и на предишните две експедиции през 2015 г. и 2016 г., които използват други плавателни съдове. Първо дистанционната изследователска подводница заснема дъното и показва пластовете наслагвания под повърхността. След това корабът обикаля най-подходящите места за сондиране. "Избираме местата за сондажните ядки така, че да отговарят на няколко условия. Използваме данните от изследването на дъното, за да изберем точки, на които всички слоеве седименти са представени на около 6 метра - каквито са възможностите на сондата. Търсим местата на древните долини на реките", обяснява д-р Калин Димитров. По съдържанието на прозрачните тръби, които се изваждат на сушата, археолозите могат да реконструират как са изглеждали бреговете на древните реки и селищата край тях.

Сондирането се случва денем, докато нощем корабът сканира морското дъно.
Фотограф: Надежда Чипева

"Загледах се в хората долу на палубата - те се отнасят към пластмасовите тръби от сондажите като нещо безценно, а не като шепа тиня", казва фотографът Мартин Хартли, който също е част от екипа на експедицията, макар и за няколко дни. Това е една от ценностите на изследването, които ще показват резултати след години. "Сондажната ядка е физически дневник на промените в околната среда. Прозрачните туби със седименти са потенциално много мощен изследователски инструмент", обяснява и професор Джон Адамс. Всяка прашинка в тях е ценно доказателство за някое парче от историята - пясък, малки камъчета, черупки от миди, полени от древни обработваеми земи или части от човешки поселища. За целия период на експедицията ще бъдат събрани общо около 300 такива проби, които се изпращат за анализ в Университета в Саутхемптън. "Миналата година човек от екипа ни написа цялата си дисертация върху един такъв контейнер. Представете си колко време ще ни отнеме да анализираме всички", казва Джон Адамс.

До момента експедицията е направила около 80 сондажа.
Фотограф: Надежда Чипева

Откритията

Събирането на данни в открито море за Havila ще приключи в средата на септември. Експедицията обаче вече е произвела съвсем видими резултати, които могат да бъдат пипнати с ръка. За целия период на проучването сонарите на изследователската подводница са засекли над 80 останки от корабокрушения на морското дъно. Най-старите от тях вероятно са от около IV век, а най-дълбоко потъналите са открити на почти 2000 метра под водната повърхност. В началото на лятото учените правят и класически водолазни разкопки край морския плаж при устието на Ропотамо. Там откриват общо над 3000 антични предмета. До дни започва и дълбоководна водолазна мисия. Професор Адамс и професионален екип от водолази трябва да слязат на дълбочина от близо 100 метра.

@@galwidg:[email protected]@Черно море е свързано по особен начин с останалата част от световния океан. На повърхността на Босфора сравнително по-сладката вода от Черно море се излива към Средиземно море, докато в дълбочина Средиземно море връща солена вода в обратната посока. Един от резултатите от този процес е, че на дълбочина под около 150 метра в затворения морски басейн няма кислород - а с това отсъства и какъвто и да било живот, който може да разгради органичните материали, които са попаднали там.

Фотограф: Надежда Чипева

За това на дъното край българския бряг има идеално запазени останки от кораби, каквито не могат да бъдат открити никъде по света, обяснява д-р Гърбов. "В света има само три водни басейна с подобни характеристики. Другите два са Големите езера в САЩ и Балтийско море - както се досещате, римското корабоплаване не е стигнало до нито едно от тях", казва археологът. За цялата подводна археологическа традиция в България до момента са проучени два потънали кораба - един край Черноморец и един край Китен. От началото на BSMAP са детайлно заснети и реконструирани в 3D модели над 40 морски съда.

Фотограф: Надежда Чипева

"В момента Черно море е нещо като гореща точка на подводната археология", казва д-р Драгомир Гърбов. "Открихме кораби от ранновизантийската епоха (VI-VII век), през средновековието (XI-XII век), до oсманския и постсредновековен период (XVII - XIX век). Има западноевропейски и дори руски съдове", разказва той. Едно от откритията са девет лодки, всяка от които е широка около 2.5 м и дълга около 10 м. Според учените те може да са потънали по едно и също време, вероятно в буря. "Тези лодки са напълно непознати и търсим различни елементи, за да ги датираме", обяснява д-р Гърбов. Възможно е да са османски или казашки. За да разберат повече, учените изпращат изследователския робот до дъното на морето. Той се връща с голяма напречна дъска от кърмата на една от лодките и два керамични съда за палене на огън - т.нар. мангали. "Единият от тях е използван и все още има следи от пепел и въглени", разказва проф. Адамс.

По време на експедицията са извадени и артефакти от дълбочина около 1км, с които учените се надяват да датират непознати до момента плавателни съдове.
Фотограф: Надежда Чипева

Наука по съвпадение

По около 2 млн. паунда струва експедицията BSMAP всяка от трите години, в които изследва дъното на Черно море. Парите идват от Фондацията за експедиции и образование (Expedition and Education Foundation) на шведския милиардер Ханс К. Раусинг, наследник на бизнес империята TetraPack. "Той е гледал филм по тази тема и е оценил историята на Черно море като един от големите научни въпроси на нашето време", обясняват на Havila Subsea. До миналата година за експедицията се знаеше малко, а човекът, който я финансира, стоеше изцяло в сянка.

Фотограф: Надежда Чипева

Сега всички, свързани с проекта, се надяват той да продължи и отвъд първоначално предвидените три години. "Резултатите дотук са много обнадеждаващи", казва проф. Адамс. Повечето от учените на борда на кораба всъщност доброволно посвещават времето си на изследването. "Стига да ми дадат къде да спя и нещо за ядене, аз съм готов", казва Филикс от Университета в Саутхемптън, който се занимава с 3D моделите на потъналите кораби. Същата атмосфера се усеща във всеки от временните научни кабинети на кораба. Екипът на изследването работи на смени, но когато се случва сканиране на дъното или сондиране, всеки е готов да замени по още някой час сън в странен момент от деня за още малко наука на живо.

"Копаем дъното" на български има странно значение, но за хората, които буквално го правят в Черно море, то разкрива тонове история. Калта показва какво е било времето преди хиляди години, прогнилите дъски и запазените съдове разказват истории за живота, войните и смъртта на хората тогава. Блясъкът в очите на изследователите сега съживява погребаното под солената вода и с много работа плюс малко късмет ще научим отговорите на доста въпроси. Морето ще стане много повече от плаж и хотели - ще има не само настояще, но и минало. И то по всичко личи - много интересно минало.

Фотограф: Надежда Чипева

Темата накратко

- В Черно море се случва една от най-мащабните по финансиране, изследвана територия и дължина подводна археологическа експедиция.

- Black Sea MAP събира данни за промените в морското ниво, живота на древните хора по бреговете и придвижването по море от последния ледников период.

- Открити са десетки кораби и хиляди предмети, които показват какъв е бил животът в района преди хилядолетия, но пълните резултати от изследването ще отнемат години.
Експедицията Black Sea MAP прекарва трето лято на изследователски кораб в Черно море. За това време геофизичните изслевания на морското дъно са покрили общо около 1250 кв. км площ край българския бряг.
Автор: Black Sea MAP
Източник: Black Sea MAP

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    serafin avatar :-|
    serafin

    Забележително!

  • 2
    fyb1439887506471923 avatar :-|

    Нещо позитивно и интересно най-накрая. С голям интерес прочетох цялата статия. Пожелавам успех и попътен вятър на учените.

  • 3
    1gmbh1 avatar :-|
    1gmbh1

    "Това е изследване за морето и отношението на хората към него"

    Наистина впечетляващо.
    С удоволствие прочетох този материал.

  • 4
    gost22 avatar :-P
    gost22

    Сега е момента, да се почне из медиите с "цивилизацията Варна". Просто момента е за пикантни новини.

  • 5
    hob54531955 avatar :-|
    hob54531955

    Тия самозванци са дошли да търсят злато под водата, не се заблуждавайте. Това са иманяри със скъпо оборудване, представящи се за "археолози". И да открият нещо ценно, едва ли ще разберем. Те са наясно, че част от селищата на цивилизацията, изработила златното съкровище от Варна, се намират под водата и знаят точно какво търсят ...
    Нека властите се самосезират и ги проверят какви са, къде са търсели преди, какво са откривали, как се финансират, имат ли право да ровят морското дъно и пр. Ако наистина са археолози, то проучванията да стават под ръководството и зоркия надзор на български археолози.

  • 6
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Подобно изследване е много полезно за България. Твърде вероятно е да попадне в документален филм, а и нашите учени ще работят рамо до рамо с реномирани специалисти от чужбина, с най-нова техника и методики.

  • 7
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#5] от "hob54531955":

    В статията черно на бяло си пише, че работят рамо до рамо с български археолози от БАН и от инситуция към министерство на културата. Прозрачно е както финансирането, така и целите. Включени са и учени от европейска институция.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK